ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 27103.11.2020 г.Град Велико Търново
Окръжен съд – Велико Търново
На 03.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Йордан Воденичаров
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20204100500679 по описа за 2020 година
С определение № 260214 от 11.08.2020г., постановено по гр. дело № 1030/2020 година
по описа на Районен съд – Велико Търново, производството по делото е прекратено и
на основание чл. 105 вр. чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119 от ГПК делото е изпратено по
подсъдност на Районен съд – Варна.
Против това определение е подадена частна жалба от ищеца „ЦЕНТРОМЕКС“
ООД, ЕИК *********, представлявано от Петьо Йорданов Петров, чрез адвокат
Николай Илчев – процесуален представител по пълномощие. В жалбата се навеждат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Съдът
неправилно приел, че не е приложима нормата на чл. 113 от ГПК относно изборната
подсъдност. Жалбоподателят твърди, че като потребител по смисъла на §1, т. 41, б. „б“
от Закона за енергетиката се полза от правилата на чл. 113 от ГПК и е предявил иска си
пред съда, в района на който се намира неговото седалище и адрес на управление.
Излагат се аргументи, че ищецът е клиент в качеството си на потребител на ел. енергия
по смисъла на чл. 2, т. 8.2 от Общите условия на договорите за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север“ АД и по смисъла на чл. 2, т. 9 от Общите условия за продажба на електрическа
енергия то „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД. Моли въззивната инстанция да отмени
изцяло обжалваното определение на районния съд като незаконосъобразно.
Ответникът е подал отговор на частната жалба. Оспорва я като неоснователна и
моли съда да я остави без уважение. Изразява становище, че исковата молба не е
подадена от ищец, имащ качеството на потребител и нормата на чл. 113 от ГПК не е
приложима. Ищецът се явява потребител на енергийни услуги като краен клиент и
ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за снабдяване
1
с ел. енергия, която ползва за стопански, небитови нужди, а за извършване на
търговска или професионална дейност. Предявеният иск не е такъв на потребител, а
изборната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК се отнася само за ищец физическо
лице, имащ качеството потребител, включително и на ел. енергия по смисъла на §1, т.
1 от ЗЗП. С оглед на това счита определението на районния съд за правилно и
законосъобразно и следва частната жалба да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като разгледа частната жалба, изложените в нея аргументи,
становище на ответника, изложено в отговора на частната жалба, съобрази данните по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 1038/2020 г. по описа на РС-Велико Търново е
образувано въз основа на подадена искова молба от „ЦЕНТРОМЕС“ ООД против
ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД чрез която е предявен
осъдителен иск с предмет търсене защита на претендирано вземане спрямо ответника
за връщане на парична сума, представляваща цената на два вида енергийни мрежови
услуги - пренос на електрическа енергия в режим на ниско напрежение и достъп до
средно/ниско напрежение за обект на ищеца, чието заплащане във връзка със
съществуващи договори между страните се твърди да е извършено недължимо, с други
думи да е било платено без основание. Повдигнатия спор има за предмет притезателно
право, което се свързва с последиците на неоснователното обогатяване. Ищецът твърди
недължимо платена сума пари и следва в хода на производството да се установи дали
това право съществува и произтича от неточно изпълнение или неизпълнение
търговски сделки, каквато всъщност се явява тя между страните договорът за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа и договорът за достъп
до електроразпределителната мрежа. В този смисъл, независимо от цената на иска
правният спор се явява такъв между търговци. Няма съмнение и спор, че и ищецът и
ответникът са търговски по смисъла на ТЗ.
Ответникът като търговец юридическо лице на основание чл. 108 от ГПК има
процесуалното право да иска правният спор да бъде разгледан от съда по седалището и
адресът на управлението му – Районен съд – Варна.
Ищецът като търговец юридическо лице не може да се ползва от привилегията
на чл. 113 от ГПК. Търговците юридически лица не попадат в понятието
„потребители“, употребено в текста на чл. 113 от ГПК. Приложното поле на тази
правна норма е по-стеснено, и чрез нея законодателят е имал предвид да се улесни
икономически по слабата страна в дадено правоотношение, поставена в положение да
приема договорни правила и общи условия, създадени отнапред от по- силната страна.
Освен това самият нормативен текст указва и подсказва в полза на кои лица е създаден
с употребените там термини „настоящ адрес“ и „постоянен адрес“. Ако законодателят
2
бе имал воля да включи в приложното му поле и търговците юридически лица,
неминуемо би прибавил и израза „или по седалището им“, както това е сторил в
основния изначален текст в материята на подсъдността, уреждащ общото й правило –
чл.105 ГПК. Освен това добавянето на изречение второ/ ДВ. Бр.100/2019 г./ към
разпоредбата на чл. 113 ГПК - образуваните дела да се разглеждат като граждански по
реда на общия исков процес, логически очевидно се отнася само за потребители
физически лица, тъй-като ако трябваше да се отнася и за търговци – юридически лица,
би създало абсурдно и безсмислено пренебрегване на специалните правила за
търговските спорове /чл.365 и сл. ГПК, а настоящ спор е именно от тази категория,
доколкото е правен спор между търговци юридически лица възникнал относно
изпълнението на търговска сделка, каквато несъмнено се явява юридически факт за
възникване на правоотношението между страните.
Фактът, че един търговец- юридическо лице е „потребител на енергийни
услуги“ по смисъла на параграф 1, т.41б от ДР на ЗЕ не го превръща в носител на
право на изборна местна подсъдност по собственото си седалище само на това
основание. Посочената разпоредба определя понятието само и единствено за улеснение
на тълкувателните цели и правоприлагането на Закона за енергетиката, без това да е
насочено към създаването на процесуална норма, която да дава право на търговците -
юридически лица по чл. 113 ГПК за изборна подсъдност.
Следва да бъде отбелязано, че ищецът изрично в исковата си молба не се е
позовал, не е упражнил правото си на избор по чл. 113 от ГП, за да обоснове
предявяването на иска си пред РС – Велико Търново.
Гореизложените правни изводи напълно съвпадат със тези на първоинстанционния
съд, изложени в обжалваното определение, при което е уважено възражението за
местна неподсъдност на делото и същото е изпратено в РС – Варна, където е седалище
и адреса на управление на ответника, прилагайки правилно нормата на чл. 105 от ГПК.
Ето защо съдът намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваното определение – потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба от
„ЦЕНТРОМЕКС“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Васил Левски“ № 6, представлявано от Петьо Йорданов Петров, чрез
3
адвокат Николай Илчев – процесуален представител по пълномощие против
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260214 от 11.08.2020 год., постановено по гр. д. № 1038/2020 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново, с което производството по делото пред
районния съд е прекратено и на основание чл. 105 от ГПК е изпратено по
компетентност на Районен съд - Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4