Определение по дело №4376/2019 на Районен съд - Бургас

гр. БУРГАС

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД На шестнадесети октомври В закрито заседание в следния състав:

XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

две хиляди и деветнадесета година

 

СЪДИЯ: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

 

Секретар Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

наказателно частно дело № 4376 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

Постъпила е жалба от  против постановление на районна прокуратура гр. Бургас от 13.09.2019г., с което е прекратено досъдебно производство № 434 ЗМ-889/18 г. по описа на Второ РУ МВР - Бургас, образувано за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК.

В жалбата се изразява недоволство от постановлението за прекратяване на досъдебното производство и се моли за неговата отмяна. Не се представят доказателства в тази насока. Жалбоподателят моли настоящата съдебна инстанция да отмени постановлението и да върне делото на прокурора. Иска се сезиране на прокуратурата, във връзка с извършено престъпление по чл. 290, ал. 1

НК.

Съдът, след като се запозна с всички материали приложени по досъдебното производство и обсъди доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата: Предпоставките за допустимостта на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство се съдържат в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК. Право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство имат единствено и само обвиняемият, неговият защитник, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. В конкретния случай, жалбата е подадена от пострадалото лице, което е лице, включено в кръга от лица, изрично посочени и изброени в чл. 243, ал.4 от НПК.

Втората предпоставка, за да бъде жалбата допустима е, че тя трябва да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК, жалбата срещу постановлението на РП, трябва да бъде подадена в 7 - дневен срок от съобщаването и. По своята същност, този срок е преклузивен и неспазването му преклудира възможността, изброените лица в цитираната разпоредба, да обжалват постановения акт. Подаването на жалбата извън законоустановения срок, води до недопустимост на същата.

 

В конкретния случай съдът констатира, че по делото е приложена разписка,
от която става видно, че жалбата е подадена в законоустановения 7 - дневен срок,
поради което същата се явява допустима.-----------------------------------------------------

Предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките за допустимост на жалбата, посочени в чл. 243, ал.4 от НПК, а именно: същата да е подадена от лице, което е в кръга на изрично изброените в цитираната разпоредба като имащи право на жалба; да е подадена в законоустановения 7 - дневен срок от съобщаването, поради което същата се явява допустима.

По съществото на жалбата: Съдът, след като се запозна с доводите в жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, намира същата за неоснователна, поради следните съображения:

Досъдебното производство е започнато на 05.12.2018 год. за това, че на 18.10.2018г. в , била отправена закана за убийство към , чрез блъскане, събаряне на улицата, нанасяне на удари по тялото на  и отправяне към нея на репликата: „Ще те убия!" и това заканване би могло да възбуди у  основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.З, предл.1, вр. ал.1 отНК.

Запознавайки се с приложените по делото доказателства, Съдът устаноив следното :|

На 18.10.2018г, пострадалата , излязла от двора на къщата си и се насочила към  за да посети своя позната. , която била във влошени отношения с нея видяла това, тъй като по същото време се прибирала в двора на къщата си със решила да последва  и да се саморазправи с нея. Във входа на блока, свид. настигнала свид.  и влязла във физическа саморазправа с нея, като започнала да я избутва надолу по стълбите към входа на блока, където  отправила призив за помощ. Виковете и били чути от свид.  - съпруг на пострадалата, който излязъл от двора на къщата си на улицата и видял как свид.  блъска в тялото съпругата му, която паднала на земята и си ударила главата. Свид.  доближил свид.  и се опитал да преустанови саморазправата, но  замахнала с дръжка от стирка към него и го ударила по лявата ръка, с което му причинила кръвонасядане в основата на палеца на лявата длан. След това, свид.  преустановила саморазправата и се прибрала в дома си. Същото направили и свидетелите

Относно случилото се, свид.  заявява, че влязла във входа на блока и когато се качила на площадката на първи етаж, чула стъпки от стъпалата, след което някоя я сграбчил отзад с две ръце. Извръщайки глава, тя видяла своята съседка - свид. . Последната я държала с двете си ръце в горната част на тялото, като не и позволявала да мръдне и започнала да я бута по стълбите надолу, към изхода. Докато я бутала, я удряла с една метална дръжка от метла или четка като повтаряла: „Ще те убия ма!". По този начин я избутала на улицата, където пострадалата крещяла за помощ и името на съпруга си. Уточнява, че от ударите паднала на земята, като за секунди изгубила съзнание, като ударила главата си в асфалта.

Свид.  допълва, че когато свид.  влизала в двора си, мъжът, с когото живеела - свид. отправил към нея реплика със следното съдържание: „Ако те набарам ще те убия!", а към съпруга и отправил реплика със следното съдържание: „А на теб, два токата и ще бъдеш дотук!".

------- Свид.  уточнява, че никой друг не е присъствал по време на-

заплахите и ударите, като това е обективирано в протокол от 21.05.2019 год. Малко по-късно, на вратата звъннал нейният съсед, който и дал очилата, като и казал, че е видял всичко през прозореца ,като  отрича да е предлагала пари на  за да свидетелства.

Относно случилото се, свид. заявява, че след като е чул виковете на съпругата си, излязъл на улицата и се запътил в тази посока. След около две минути, пред бл. находящ се на около 30 метра от имота им видял как съседката им , блъска съпругата му с ръце и я удря с пръчка от стирка по тялото. Той се опитал да преустанови саморазправата, но докато се приближавал, свид.  я избутала на тротоара, като отправила към съпругата му закана със следното съдържание: „Ще те убия!". След това я блъснала в предната част на тялото,  паднала на тротоара на улицата, като си ударила главата. В този момент, свид.  се обърнала към него и му извикала „И ти ли?", след което го ударила с пръчката от стирката по лявата длан и си тръгнала. На следващия ден, свидетелите  посетили съдебен лекар, като им били издадени съдебно - медицински удостоверения.

В свидетелските си показания, обективирани в протокол от 07.06.2019г, св.  заявил, че се заканила на  с думите: „Ще те пребия!".

Свидетелите  и техният син  излагат твърдение, че след случилото се, при проведени разговори с техен съсед - свид. , същият им заявил, че е видял всичко. Последният отрича твърдението, като заявява, че прибирайки се от училище, на улицата, в близост до дома на  видял очила с диоптър. Предположил, че са нейни и решил да я попита.  потвърдила, че това са нейните очила, споделила за свадата със св. , като го помолила да свидетелства, а при отказа му, опитала да промени решението му, предлагайки пари. Казаното от него кореспондира със свидетелските показания на неговата майка - св.

Свидетелят  който живее на семейни начала със свид. заявява, че от 2013 год, тя и св.  не са в добри отношения. Относно случилото се заявява, че на 18.10.2018год,  била на двора в дома си, когато  излязла в двора и започнала да, крещи към  с думите: „Курво, ти уби сина си и умори майка си!", а към него отправила репликата: „ Ти си боклук!", след което  афектирана тръгнала след . Двете във входа на блок, като  уточнява, че не е видял сблъсък по между им, но видял  да пада на земята и да вика съпруга си. Заявява, че св.  е поискал реванш с думите „Ела тука! Ела тука!", но той се е прибрал, за да избегне конфликта.

Свидетелката  заявява, че не са в добри отношения от 2013 год. със св. , като последната често я обиждала. Потвърждава казаното от св.  за случилото се на 18.10.2018 год, като пояснява, че думите, отправени към нея са били: „ Ще те пратя при сина ти! Убийца! Ти уби майка си!", а към св. : „Ти си боклук! Педераст! Ще те махна от тук!". След това св.  излязла и тръгнала към блоковете, като викала „Помощ, помощ" и Точкова я последвала, за да я попита какво иска от нея. Отрича да я е била и да е отправяла закани към нея.

------ В хода на разследването били назначени и изготвени съдебно - медицински

експертизи на свидетелите , като и при двете е установено, че е възможно нанесените увреждания да са получени по време и начин, съобщени от пострадалите и в следствие на нанесените увреждания, са им били причинени болки и страдание.

В постановлението на РП - Бургас за прекратяване на наказателното производство, прокурорът е приел, че в случая не са налице достатъчно доказателства за извършено престъпно посегателство по смисъла на чл. 144, ал.З, във вр. с ал.1 от НК, като настоящата съдебна инстанция, напълно споделя изводите на прокурора.

Безспорно се установява, че е налице битов конфликт на междуличностна и съседска основа. За причинените с деянието травматични увреждания на свид.  е налице произнасяне по НЧХД 4926/2018 год. на Районен съд - Бургас, като е постановена присъда № 5 от 10.01.2019 год., влязла в сила на 26.01.2019 год. и същото не е предмет на обсъждане в настоящото производство.

Не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 144, ал.З, във вр. с ал.1 отНК.

Съдът споделя изводите на прокурора. От една страна, видно от събраните по делото доказателства, не се доказа по безспорен начин, че твърдените от пострадалата заплахи са били изречени. Не са били установени свидетели, както и камери за видеонаблюдение, като дори св. - съпруг на пострадалата заявява, че е чул репликата: „Ще те пребия", а не „Ще те убия".

На следващо място, за съставомерността на деянието е от съществено значение в каква обстановка са изречени заплахите. Съдебната практика е категорична, че когато заканата е била направена по начин, че не сочи на действителна заплаха, деянието е несъставомерно.

Обективно, заканата трябва да предполага съществуваща възможност за реализирането й, като във възприелите я следва да се създаде впечатление, че деецът може да я реализира, като в противен случай няма как да се отчете като сериозна и да възбуди страх. Законовото изискване, страхът да е „основателен" следва да се тълкува като изискване за основание да се приеме, че заканата би могла да се осъществи.

Възможността заплашеният да приеме заканата за действителна, от своя страна следва да е съзнавана от извършителя, като част от интелектуалния момент, формиращ прекия умисъл.

От анализа на конкретната ситуация, от една страна, не може да се докаже, че същата действително е била изречена, а от друга, не може да се направи извод, дори евентуално да е била изречена, че е било обективно възможно реализирането на заканата.

При разграничение между заканата и скарването, като вербален конфликт, във втория случай, заплашителните действия се предприемат спонтанно, а заканителните думи се използват импулсивно и изразяват гняв и яд, но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяване на заканата.

От събраните по делото доказателства, Съдът намира, че не може да се направи безспорния извод, че конкретното лице е осъществило от субективна страна, съставомсрни действия на престъпление по чл. 144, ал.З, вр. ал.1 от НК.—

Изводът на наблюдаващия прокурор за липса на доказателства, които да дадат оценка за съставомерно поведение от конкретно лице за осъществена закана за убийство е законосъобразна и правилна.

Липсва от обективна страна проявление на съставомерния признак на отправената закана да възбуди основателен страх от нейното осъществяване. От изяснените чрез събраните гласни и писмени доказателства обстоятелства по така възникналия конфликт между съседи с влошени отношения, правилен е изводът на прокурора, че липсва проявление на признаците от субективна страна на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК.

По настоящото досъдебно производство, не са събрани достатъчно и безспорни доказателства за извършено престъпление от общ характер, като не са събрани доказателства да е обективирана чрез думи или действия на закана с убийство, като доказателства в тази насока не са разкрити, поради което и обвинение по чл. 144, ал. 3 НК, не е било повдигнато.

С оглед на горните съображения, съдът намира подадената жалба за неоснователна, а атакуваното постановление на РП - Бургас за прекратяване на наказателното производство - за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Само за пълнота, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че ограничавайки се в границите на съдебния контрол върху обжалваното постановление, не дължи произнасяне по наведените от жалбоподателя доводи за извършено престъпление по 290 НК. Последната има процесуалната възможност да сезира съответната прокуратура, за станали нейно достояние престъпления от общ характер.

Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 5 от НПК, Бургаският районен съд

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление на районна прокуратура гр. Бургас от 13.09.2019г., с което е прекратено досъдебно производство № 434 ЗМ-889/18 г. по описа на Второ РУ МВР - Бургас, образувано за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК.

 

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаски окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.