Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260004
гр.Варна,
17.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№161/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от С.Г.В.,
поставен под пълно запрещение, действащ чрез настойника си И.С.Г., чрез
процесуалния му представител адв.А.Д., против решение №1559/23.12.2019г.,
постановено по гр.д.№1311/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което С.Г.В., действащ
чрез настойника И.С.Г., е осъден да върне на М. Д.С. сумата от 65 012лв.,
платена от ищцата по сметка на пълномощника, овластен да получи цената и
освободен от отчет, Станка С., с преводно нареждане №87007-**********-2016-12-12
от 12.12.2016г. на СЖ Експресбанк АД клон 87007, Одесос Запад-Първи градски,
представляваща цена по договор за продажба с н.а.№46, том 8, peг.№7397,
д.№1078/2016г. на нотариус В. М. с peг.№465 на Нотариалната камара, вписан в
Службата по Вписванията гр.Девня с вх. peг. №4117, дв. вх. №4090, акт №57, том
14, дело №2714/2016г., обявен за недействителен, поради унищожаване на
пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №10444 и на съдържанието рег.
№10445, т. 3, акт №12 от 30.11.2016г. ВН с рег. №513, двете с решение по гр.д.№25/17
г. по описа на Районен съд Девня, на осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба: 15.07.2019г.
до окончателното й изплащане, както и е осъден да й заплати сумата 7 777, 90лв. разноски по списък, на осн. чл.78,
ал. 1 ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в
противоречие с материалния закон и поради необоснованост по подробно изложените
в същата съображения.Претендира се да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен.
Въззиваемата М.Д.С. в
депозирания отговор по въззив- ната
жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.С.П.
поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и
уточняващата такава към нея от 26.07.2019г. ищцата М.Д.С. излага, че на
30.11.2016г. ответникът С.Г.В. е подписал пълномощно рег.№10444 за
удостоверяване на подпис и пълномощно рег.№10445, т. 3, акт №12 от
30.11.2016г., ВН с рег. №513, за удосто -веряване на съдържание, с което е
упълномощил 3-то непознато за него лице - Станка С.С. да се разпорежда с негови
собствени недвижими имоти, сред които и ПИ с идентификатор 36302.20.6 и ПИ с
идентификатор 36302.30.25 по КККР на с.Караманите, общ.Вълчи дол, обл. Варна,
одобрени 2016г., като ги прех -върля чрез покупко-продажба, дарение или замяна,
вкл. и да договаря сама със себе си, да ги продаде на цена не по-ниска от
половината от размера на данъчната оценка, да получи продажната цена в брой или
по банков път, като е освободил представителя от отчетна сделка.
С договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№46/12.12.2016г., С.Г.В., действащ чрез
своя пълномощник С. С.С., е продал на М.Д.С./в брак с А. Е. С./ гореописаните два
недвижими имота за сумата от 65 012лв., заплатена от купувача на продавача
чрез неговия пълномощник по банков път на 12.12.2016г.
С влязло в сила на
04.05.2017г. решение, постановено по гр.д.№25/17г. по описа на ВОС, С.Г.В. е
поставен под пълно запрещение и за негов нас -тойник е определена дъщеря му И.С.Г..
С влязло с сила решение,
постановено по гр.д.№25/17г. по описа на ДРС, е уважен предявеният от С.Г.В.
против С.С.С. иск с пр.осн. чл.31, ал.1 от ЗЗД като е унищожено горецитираното
пълномощно от 30.11.2016г. поради невъзможността на упълномощителя да разбира и
ръководи действията си, както и е уважен предявеният от С.Г.В. против М.Д.С. и
Александър Енчев Сандев иск с пр.осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД като е прогласена
недействителността на горепосочения договор за покупко-продажба, обективиран в
н.а.№46/12.12.2016г., като сключен без представителна власт.
На осн. чл.34 от ЗЗД,
предвид прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба,
насрещната страна по същия - продавачът С.В. дължи връщане на даденото по него
от купувача М.С., а именно сумата от 65 012лв.Сумата е преведена по
сметката на пълномощника на продавача.По пълномощното упълномощеното лице има
право да получи в брой или по банков път от името на продавача продажната цена
на имотите.Фактът на предаването на продажната цена от пълномощника на
продавача упълномощител е от правно значение единствено за вътрешните отношения
между тях, но не засяга правата на добросъвестния купувач, платил цената на
пълномощника.Правилото е, че пълномощника действа за страната, а не за себе си,
като правата и задълженията по сключените от него сделки с трети лица,
възникват направо за доверителя.Предвид изложеното претендира ответникът да
бъде осъден да й заплати сумата от 65 012лв., като дадена на отпаднало
основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът С.Г.В.,
поставен под пълно запрещение, действащ чрез своя настойник И.С.Г., в
депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба и в хода на
производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Твърди, че не е
пасивно материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск, т.к.
сумата от 65 012лв. не е платена нему, а преведена по банковата сметка на
С. С., без същата да му я е предавала.След като с влязло в сила решение е
прието, че пълномощникът няма представителна власт да сключи договора за
покупко-продажба, то същият няма представителна власт и да получава или заявява
получаване на плащане по сделката.Предвид обратното действие на унищожаването
на упълномощителната сделка, следва да се приема, че пълномощникът не е бил
овластен да продаде имота и да получи цената, поради което купувачът, плащайки
ненадлежно, няма правото да претендира сумата от продавача.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Предявен е иск с пр.осн.
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Между страните не е
спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че
на 30.11.2016г. въззивникът С.Г.В. е подписал пълномощно с нотариално
удостоверени подпис и съдържание, съответ -но с рег.№10444 и рег.№10445, на
нотариус с рег.№513, с което е упълномощил С. С.С. да се разпорежда с четири
негови собствени недвижими имоти, едни от които ПИ с идентификатор 36302.20.6 и
ПИ с идентификатор 36302. 30.25 по КККР на с.Караманите, общ.Вълчи дол, обл.
Варна, одобрени 2016г., като ги прехвърля чрез покупко-продажба, дарение или
замяна, вкл. и да договаря сама със себе си, за цена на всеки от имотите не
по-ниска от половината от размера на данъчната оценка.Съгласно пълномощното
овластеният има право да получи про -дажната цена в брой или по банков път,
като е освободен от отчетна сделка.
С договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№46/12.12.2016г., С.Г.В., действащ чрез
своя пълномощник С. С.С., е продал на М.Д.С./по време на брака й с А. Е. С./
гореописаните два недвижими имота за сумата от 65 012лв., която сума,
съгласно н.а., е изплатена от купувача на продавача преди подписване на акта по
банков път.Съгласно представеното преводно нареждане от 12.12.2016г., издадено
от „СЖ Експресбанк”АД, сумата от 65 012лв. е преведена на 12.12.2016г. от
смет -ката на М.Д.С. в посочената банка по сметката на Станка С.С. в „Банка
ДСК”ЕАД с основание на превода „покупко-продажба на недвижим имот”.
С влязло в сила на
04.05.2017г. решение, постановено по гр.д.№25/17г. по описа на ВОС, С.Г.В. е
поставен под пълно запрещение и за негов настойник е определена дъщеря му И.С.Г..
С влязло с сила решение,
постановено по гр.д.№25/17г. по описа на ДРС, е уважен предявеният от С.Г.В.
против Станка С.С. иск с пр.осн. чл.31, ал.1 от ЗЗД като е унищожено
горецитираното пълномощно от 30.11.2016г. поради невъзможността на
упълномощителя да разбира и ръководи действията си, както и е уважен
предявеният от С.Г.В. против М.Д.С. и А. Е. С. иск с пр.осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД
като е прогласена недействителността на горепосочения договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№46/12.12.2016г., като сключен без
представителна власт.
Съгласно разрешенията,
дадени в мотивната част по т.2 от ТР №5/2014 от 12. 12.2016г. на ОСГТК на ВКС,
след позоваване /извънсъдебно или пред съда/ от страна на мнимо представлявания
на недействителността на сделката, сключена без представителна власт, когато от
висяща тя става окончателна, т.к. отпада окончателно възможността договорът да
бъде потвърден и да породи целените с него правни последици/насрещни права и
задължения за страните по него, както и транслативен ефект по чл.24, ал.1 от ЗЗД/ всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора, на
осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД.Когато представи -телната власт е отпаднала с обратно
действие във времето след сключване на договора, връщането на даденото се дължи
в хипотезата на отпаднало основание-чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.В настоящия случай
представителната власт на пълномо -щника С. С. е отпаднала с обратно действие
във времето предвид уважения иск с пр.осн. чл.31, ал.1 от ЗЗД, с
конститутивното решение по който е унищожена едностранната упълномощителна
сделка.Предвид отпадане с обратно действие на представителната власт на С. С. и
договорът от 12.12. 2016г. се явява сключен без представителна власт и поради
позоваването на С.В. пред съд на недействителността му, последната е прогласена
с установи -телно решение.Преди да се извърши унищожението на упълномощителната
сделка и след това договорът да стане висящо недействителен, а поради
позоваването на въззивника и окончателно недействителен, въззиваемата е
изпълнила задължението си по него/изпълнение тя дължи до унищожаване на
пълномощното/ за престиране на продажната цена от 65 012лв.Към момента на
изпълнение С. С. се е легитимирала като пълномощник на С.В./а поради предприемането
на действия от нейна страна по сключване на договора за покупко-продажба като
пълномощник на С.В., т.е. упражняването на представителната власт, може да се
приеме и наличието на сключен с конклудентни действия договор за поръчка/в тази
хипотеза няма изискване за неговата форма/, упълномощена да получи продажната
цена за него и поради пълномощното правните последици от заплащане на
продажната цена на осн. чл.36, ал.2 от ЗЗД да настъпят в правната сфера на
продавача.Общото правило е, че пълномощникът действа за страната, а не за себе
си и правата и задълженията по сделките, който той сключва с трети лица,
възникват направо за доверителя - чл.292, ал.1 от ЗЗД. Поради горното и също
според общото правило след отпадане на основанието за получаване на цената по
договора за покупко-продажба, връщането се дължи от страната по сделката, а не
от нейния пълномощник/в този см. напр.О.№714/13.10. 2017г. по гр.д.№1449/17г.,
ВКС, ІІІ гр.о./.
Необходимо е обаче при
определяне на страните по реституционното право -отношение по чл.55 от ЗЗД в
хипотезите, при които има няколко участника/т.е. има и лице, което е извън
двете насрещни страни по нищожното, отпадналото или неосъщественото основание/
да се изследват отношенията между лицата, страни по нищожното, отпадналото или
неосъщественото основание, от една страна и от друга лицата, които са
престирали или получили вместо тях, т.е. не би могло еднозначно да се приеме,
че надлежни страни по реституционното правоотношение са само страните по нищожното,
отпадналото или неосъщественото основание, без значение дали фактически те са
дали или получили нещо, или обратното, че овластени да искат даденото,
респективно задължени да върнат полученото, са лицата, които реално са дали или
получили нещо, независимо дали са страни по нищожното, отпадналото или
неосъщественото основание.В настоящия случай, макар и сделката да е прогласена
за недействителна на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД, предвид цитираните разрешения по
ТР реституцията по нея се дължи в хипотезата на отпаднало основание по чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД.Поначало реституционното правоотношение се поражда между
страните по отпадналото основание, доколкото същите са гледали на насрещните
престации, разменяни с оглед изпълнението на двустранния договор, като реципрочни,
което продължава да е така и във фазата на ликвидацията на отношенията, след
като той е унищожен, като рискът е върху страната получател, независимо от
нейното обогатяване.Това разрешение, обаче според съда, не може да бъде
приложено задължително и в случаите, при които отпадането на основанието се
дължи на порок във волята/както е в настоящия случай на неспособно лице по
чл.31 от ЗЗД/, като не следва от същото това опоро -чено
волеизявление/извършено от лице в разстроено съзнание, с изключена нормална
оценъчна способност/ да се черпят аргументи при ликвидацията на отношенията.При
развилите се отношения С. С., която не е страна по договора за
покупко-продажба, по силата на съществувалото упълномощаване е получила
фактически продажната цена и е направила изявление в н.а., че продажната цена е
получена от продавача преди подписване на акта.Упълномощаването, обаче страда
от порок на волята, който порок от своя страна е довел унищожаването му,
съответно до отпадане и на основанието/предвид цитираните разрешения в ТР/ в
отношенията между страните по договора за покупко-продажба.Унищожаването на
упълномощаването с обратна сила е погасило породените от него права на
пълномощника С. С., като последиците му са сведени до нищожна сделка.Предвид
тази генерална последица на унищожаването, а и признаването със СПН между
страните, че договорът за покупко-продажба е сключен без представителна власт,
следва да се счете, че изявлението в н.а. на пълномощника на продавача, че
самият продавач е получил от купувача продажната цена преди подписване на
договора не е удостоверително и не се ползва с материална доказателствена
сила/в този см. напр. О.№42/18.01.2017г. по гр.д.№2776/16г., ВКС, ІІІ
гр.о./.Действително при изпълнението въззиваемата М.С. е била добросъвестен
купувач, приела да се сключи договорът чрез пълномощник и цената да бъде
платена по неговата сметка, като не е знаела за порока във волята при
овластителната сделка.Само този факт, обаче не е достатъчен, за да се приеме,
че следва да бъде предпочетен нейният интерес като кредитор/да не носи риска от
евентуалната неплатежоспособност на фактическия получател, доколкото страната
по договора в общия случай би притежавала поне имота, предмет на договора/, без
значение, че тази друга страна по договора също не може да бъде укорена за
отпадане на основанието /а за това е отговорен пълномощникът, приел да бъде
упълномощен от лице с изключена нормална оценъчна способност, поставено под
пълно запрещение няколко месеца след това, т.е. при наличие на злоупотреба от
страна на представителя/осъден впоследствие за извършена измама по чл.210,
ал.1, пр.2, т.5, вр. чл.209, ал.2 от НК// и необходимостта от закрила на такава
стра -на/напр. въведеното в чл.58 от ЗЗД императивно правило/, която диктува
намиране на по-благоприятно за нея решение.Поради обратното действие на
унищожаването на упълномощителната сделка/съответно и мандатния договор/, както
и установя -ването със СПН между страните по настоящото дело, че договорът за
покупко -продажба е сключен без представителна власт, не би могло да се
прилагат разпо- редбите на чл.36, ал.2 от ЗЗД и чл.292, ал.1 от ЗЗД, като се
приема, че плащането на цената е получено за упълномощителя/поради което и той
дължи връщане/, т.к. липсва упълномощаване.Поради цитираните решения следва да
се счита, че цената по договора не е получена от пълномощник на продавача,
поради което за последния не е възникнало задължение да връща получената от С. С.
продажна цена.Доказателства, че цената е платена на продавача не са ангажирани.
По изложените
съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.Предвид несъвпадане изводите на настоящата инстан- ция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК
на въззивната страна, ответник по предявените искове, следва да бъдат присъдени
сторените пред двете инстанции разноски.Представил е дока -зателства за сторени
разноски пред ВОС в размер на 2 000лв., представляващи адв.възнаграждение,
платено в брой съгласно договор за правна защита и съдейс -твие от
20.11.2019г., и пред ВАпС в размер на 1 300, 24лв., представляващи д.т.
или общо сумата от 3 300, 24лв., която следва да му бъде присъдена.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№1559/23.12.2019г., постановено по гр.д.№1311/19г. по описа на ВОС, гр.о., и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.С.,
ЕГН **********, против С.Г.В., ЕГН **********, поставен под пълно запрещение, действащ
чрез настойника си И.С.Г., ЕГН **********, иск за осъждане на ответника да
върне на ищцата сумата от 65 012лв., представляваща продажна цена по
договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№46, том VІІІ, peг.№7397, дело
№1078 от 12.12.2016г. на нотариус В. М. с peг.№465 на НК /обявен за
недействителен на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД поради унищожаване на пълномощно с
нотариална заверка на подписа рег.№10444 и на съдържанието рег. №10445, т. 3,
акт №12 от 30.11.2016г. ВН с рег. №513/, на осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН **********,
да заплати на С.Г.В., ЕГН **********, поставен под пълно запрещение, действащ
чрез настойника си И.С.Г., ЕГН **********, сумата 3 300, 24лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззив- на
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: