РЕШЕНИЕ
№ 1954
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110163580 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и насрещен иск по чл. 49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ..., срещу Д. Т. Д., ЕГН **********, с която моли ответникът да бъде осъден да заплати
сумата в общ размер на 1027,63 лв., от която сума:
860,52 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 08.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането;
130,24 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до
05.10.2021 г.;
30,69 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 08.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и
6,18 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
31.10.2018 г. до 05.10.2021 г. Претендира и разноски.
В исковата молба ищецът ..., ЕИК ..., поддържа, че ответникът Д. Т. Д., в качеството си
на собственик на топлоснабден имот Апартамент ..., находящ се в ..., с присъединен
абонатен № ...., по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови
нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер
на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „... на потребители за
битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа,
че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в
1
определения за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет
страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените
изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в
интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за
което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от ... съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които,
вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за
дялово разпределение - ..., като обосновава правен интерес за това.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. Т. Д. , ЕГН **********, чрез адв. Р. Р.,
оспорва предявения иск, като в частта относно претендираната главница за услугата дялово
разпределение в размер на 30,69 лв. и мораторната лихва върху нея в размер на 6,18 лв.,
намира иска за недопустим, тъй като ищеца претендирал чужди права /на ФДР, която
евентуално е извършвала услугата по дялово разпределение/ и в тази част моли съда да
прекрати производството. В останалата част, намира претенцията за главницата за ТЕ и
мораторната лихва върху нея за допустима, но неоснователна, като възразява между
ищцовото дружество и ответника Д. да е налице облигационна връзка по повод продажбата
на топлинна енергия, тъй като последната не била нито собственик, нито вещен ползвател
на процесния топлоснабден имот, с присъединен аб. № ...., за процесния период. Отделно
твърди вземанията на ищеца да са недължими и като погасени по давност. Не оспорва
ищецът да е доставял топлинна енергия до процесния топлоснабден, да е издал фактури на
процесната стойност за процесния период, както и че същите са надлежно осчетоводени при
ищеца. Основно оспорването се състои в липсата на валидно облигационно правоотношение
между страните и че ответника няма качеството на клиент на ..., като собственик или вещен
ползвател на топлоснабдения имот.
В срока за отговор, ответника Д. Д. е подала и насрещна искова молба с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД, с която моли ищецът по първоначалния иск -
..., ЕИК ..., да бъде осъден да й заплати сумата в размер на 500 лв., ведно със законната
лихва от 07.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, която сума представлява
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт,
силен стрес, срам, притеснение и тревога, често изпадане в депресивни състояния,
възмущение и силно негодувание, претърпени в резултат на неправомерни действия на
служители на ..., изразяващи се в извършване на волеизявление пред български съд, че Д. Т.
Д. е починала. Твърди се, че първоначалният иск бил заведен срещу наследниците на Д. Д. и
призовката била получена от нейната дъщеря, което създало негативни емоции под формата
на чувство на притеснение, обърканост и разтревоженост у Д. Д.. Поддържа се, че Д. Д.
изпитала силен стрес, в резултат на което изпаднала в депресия, почувствала се засрамена
пред семейството си, отчуждила се от приятелите си, спряла да излиза и комуникира с
близките си, породили се проблеми със съня и кръвното налягане, довели до чувство за обща
отпадналост, умора и липса на апетит. Твърди се, че преди получаване на препис от
исковата молба Д. Д. се е чувствала добре и е общувала редовно с близките си. Поддържа
да е налице причинно-следствена връзка между получаването на препис от исковата молба,
изготвена от служител на ... и твърдените неимуществени вреди. Претендира разноски.
Прави доказателствено искане за допускане на един свидетел при режим на довеждане
за установяване обстоятелствата около здравословното и емоционално състояние на
ответника по първоначалния иск, във връзка с получаването на преписа от исковата молба.
2
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск и първоначален
ищец ..., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като
неоснователна и недоказана. Твърди, че няма противоправност на деянието. Посочва, че
след извършена справка исковата молба по първоначалния иск е била поправена, чрез която
корекция ИМ се счита за редовна от датата на предявяването й. Оспорва да съществува
причинно-следствена връзка между действия на служители на ... и твърдяното в насрещната
ИМ депресивно разстройство. Оспорва Д. Д. да е изпаднала в състояние на депресия след
получаване на ИМ. Посочва, че депресивното разстройство е медицинско състояние, за
което по делото не са били приложени доказателства, които да установят такова. Възразява
срещу твърденията за наличие на вина, тъй като ищецът по първоначалния иск положил
необходимата грижа, като направил искане за служебна справка в НБД, с оглед което
извършил необходимата проверка дали ответникът е жив. Преди снабдяване със
съответното съдебно удостоверение за ... не съществувала друга правна възможност, чрез
която да провери това обстоятелство. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Трето лице-помагач „ .... , изразява становище за основателност на исковете и
представя доказателства за извършеното дялово разпределение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца да докаже
следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден договор при ОУ или
индивидуален с ответника; качеството потребител- собственик или ползвател на
топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца- доставяне
на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода,
сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г./ битов клиент е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а потребител на
енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на
имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По делото при
заявено нарочно оспорване от ответника с отговора на исковата молба и изрично указана с
доклада по делото доказателствена тежест за ищеца, не се установява сочения ответник Д. Т.
Д. да притежава качеството потребител на ТЕ за процесния период.
По делото са представени от ищеца следните доказателства за установяване
качеството на клиент на ... на ответника Д. Д.:
Писмо до Директора на ..., съдържащо информация от ... /на л.9/ в която се сочи че
апартамент ... в .. /т.е. процесния имот/ е закупен на 11.02.1971 г. от Г. Г. Ц. и Т. М. Ц.. Няма
данни посочените в справката лица в каква родствена, правна или друг тип връзка се
намират със сочени в ИМ ответник Д..
Прието по делото е и Постановление за налагане на възбрана от 18.09.2013 г. на ЧСИ
3
К. П., в което се сочи, че се налага възбрана върху „собствения“ на длъжника Д. Т. Д.,
недвижим имот, а именно Апартамент ..., с идентификатор ..., находящ се в гр. ..., .., ет.2, за
обезпечаване вземането на взискателя ... за отпуснат на длъжника банков кредит.
По делото е приет и Списък на етажните собственици в блок 72 в ..., в който под № 6
е вписан ответника Д. Т. Д. с аб. № ...., който списък е приложение към Протокол от
04.02.2002 г. от ОС на ЕС с горепосочения адрес, на което е избран топлинен счетоводител в
лицето на ....
Други преки доказателства за принадлежността на правото на собсвеност или
учредено вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот – Апартамент ...,
находящ се на адрес в гр. ..., .., ет.2, и то относимо към процесния период – 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. по делото не са ангажирани.
Цитираните по-горе косвени писмени доказателства, макар да създадат индиция, че в
минал период между 2002г. и 2013 г. ответника Д. Д. е притежавала собствеността върху
процесния недвижим имот, не установяват при условията на пълно и главно доказване
принадлежността на правото на собсвеност, основанието на което е придобита
собствеността върху този имот, както и че ответника Д. Д. не е изгубила правото на
собсвеност /или евентуално учреденото й вещно право на ползване/ към посочения в ИМ
период /2018-2020 г./.
Въпреки, че в молба от 06.10.2022 г., преди насроченото о.с.з., ответника Д., чрез
пълномощника си адв. Т.ов е заявила, че поддържа възраженията си, че не е собственик,
нито ползвател на процесния Апартамент ..., респ. че между страните не е налице
облигационно правоотношение по повод продажбата на ТЕ, в проведеното на 11.10.2022 г.
съдебно заседание, ответника, чрез упълномощения си адв. Р. е заявила, че „не оспорва, че е
собственик на процесния топлоснабден имот и възразява единствено за давност за
част от вземанията“. При това изявление, с което се признава неизгоден за страната факт,
което е последващо след депозиране на писмения ОИМ и молбата от 06.10.2022 г., в които
са заявени възражения в обратен смисъл, съдът намира, че следва да зачете това признание и
с оглед на същото да приеме за установено по делото, че ответника Д. Д. е собственик на
процесния топлоснабден имот - Апартамент ..., находящ се в .., ет.2 и следователно между
страните за процесния период е бил сключен действителен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни ОУ /приложените към ИМ такива от 2016
г./.
Предвид установяването на качеството на потребител на ответника като собственик
на процесния имот и с оглед събраните по делото писмени доказателства съдът приема за
установено, че на ответника Д. Д., на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при
дялово разпределение в сграда, в режим на етажна собственост и при отчитане и заплащане
на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация
и 1 бр. изравнителна сметка. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от
ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се установи по делото да са правени
рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на
топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които
на ответника са начислени сметките за процесния период. Ответницата изрично заявява, че
не оспорва доставеното количество ТЕ, както и че същото възлиза на претендираната от ...,
стойност. Следователно, всички въведени с исковата молба на ... твърдения за положителни
факти, които са им били възложени и в доказателствена тежест, са безспорно установени и
следва да се зачетат от съда.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
4
незаплатена ТЕ и мораторната лихва върху нея, следва да бъде разгледано своевременно
въведеното от ответника, в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла
погасителна давност.
Съгласно чл.162 от ГПК, когато иска е установен по своето основание, съдът може по
своя преценка да определи размера му.
В конкретния случай, на база приетите по делото извлечение от сметки и ОФ от 31.07.2019 г., и вписаните данни в тях, и при липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност, вземанията на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от подаване на исковата молба в съда или от 08.11.2021 г. При съвкупния анализ на приетите по делото доказателства, счита, че погасени по давност са вземанията на ищеца за главницата за ТЕ,
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива за периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като действието на давността се прекъсва на
основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ пред съда, в случая на 08.11.2021г. В този
смисъл, вземанията на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви
са погасени за месечните вноски с падеж преди 08.11.2018г. С исковата молба ищецът
претендира установяване на вземания преди тази дата, а именно от 01.05.2018 г. предвид на
което въведеното от ответника възражение за погасяване на вземанията на ищеца по
давност, се явява основателно за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. и в установения от
съда размер от 134,33 лв. за главницата за ТЕ.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
От представените от ФДР ... документи, касаещи дяловото разпределение в имота, в
т.ч. документи за годишен отчет /главни отчети/, в които се съдържа подпис на ответника,
приети като доказателства и неоспорени от последния по отношение на тяхната истинност
се установява, че действително за сградата, в която се намира апартамента, собственост на
ответника Д. Д., е извършвана дейност по топлинно счетоводство за доставеното и
изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода. От приетата по делото справка,
отразяваща извлечението от сметката за аб. № .... се установява, че фактурираната и
незаплатена цена на извършваната услуга по дялово разпределение от ФДР е 30,69 лв., за
периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., за което вземане са издавани ежемесечни фактури.
Вземанията за възнаграждение за дялово разпределение също представляват
5
периодични плащания и се погасяват с изтичането на 3 – годишен давностен срок /съгласно
Тълкувателно решение N 3/18.05.2012 г. по т. д. N 3/11 г. на ОСГТК на ВКС/. Предявяването
на иска прекъсва течението на давността. Искът е предявен в съда на 08.11.2021 г., поради
което извън погасителната давност са всички вземания за възнаграждение за услугата
дялово разпределение, чиято изискуемост е настъпила след 08.11.2018 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на ... не е предвиден
срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага / по арг. от
разп. на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо, погасителната давност следва да бъде отнесена към
момента на възникване на задължението. В случая, най – старото задължение за ДР, това за
м. 09.2018 г. е възникнало на 30.09.2018 г. с изтичане на месеца, за който се отнася и е
станало изискуемо на 01.10.2018 г., а това за м. 10.2018 г. е станало изискуемо на 01.11.2018
г. Ето защо, вземанията за м.09 и м.10.2018 г. са погасени по давност като възникнали преди
повече от 3 години назад, преди завеждане на ИМ в съда. Следователно, искът за заплащане
на възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважи до размер от 27,35 лв. и за
периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2020 г., а за разликата до пълния му предявен размер от 3,34
лв. и периода от 01.09.2018 г. до 30.10.2018 г., искът подлежи на отхвърляне, като погасен
по давност.
Поради изложеното предявените искове за заплащане стойността на доставената до
топлоснабдения на ответника имот, топлина енергия /726,19 лв./ и за цената на услугата
„дялово разпределение“/ 27,35 лв./ или до общ размер от 753,54 лв., за които задължения
ответника не е ангажирал доказателства да е заплатил, следва да бъдат уважени.
В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла
давност, или за сумата от 134,33 лв. /за главницата за ТЕ/ и 3,34 лв. /от главницата за ДР/
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „... и одобрени от комисията Общи условия за процесния
период да са обвързващи и за ответника Д. Д.. С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите се
определя срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на доставената
топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода за който се отнасят. Съгласно чл.33,
ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, само за
задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2, т.е. само върху
задължението по Общите фактури. В този смисъл, въпреки, че изискуемостта на вземанията
по ежемесечните вноски, настъпва след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на месеца за
който се отнасят, неплащането им в срока, не води до начисляване на лихви върху
прогнозни суми. Напротив, обезщетение за забава се дължи единствено върху стойността на
задължението на потребителя, по общите фактури, в случай, че не се плати в срока по чл.33,
ал.4 от ОУ.
В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл.
84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна
енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на
доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Върху
непогасената по давност главница за ТЕ от 726,19 лв., за посочения от ищеца период от
15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., дължимата мораторна лихва установена от съда по реда на
чл.162 от ГПК възлиза на сумата от 122,54 лв. Разликата до пълния претендиран от ищеца
6
размер от 130,24 лв. или за сумата от 7,70 лв., дължима лихва върху погасената част от
главницата за ТЕ, съгласно ОФ от 31.07.2019 г., следва да се отхвърли като неоснователна.
Претенцията за мораторна лихва върху дължимата главница за ДР в размер на 27,35
лв., за посочения от ищеца период 31.10.2018 г. до 05.10.2021 г. се явява неоснователна и
недоказана.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия на топлофикационното
дружество редът и начинът на услугата „дялово разпределение“ се определят от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на
клиентите. По делото не са ангажирани доказателства, че между продавача на топлинна
енергия и дружеството, извършващо услугата дялово разпределение е уговорен ред и начин
на плащане, който да е обявен на потребителите. Следователно и с оглед разпоредбата на
чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите длъжникът изпада в забава след покана,
ако не е определен срок за изпълнение. Ищецът не е ангажирал доказателства, че е поканил
ответника да изпълни задължението си за плащане на дължимите суми за дялово
разпределение, поради което и предявеният иск е неоснователен. Следователно иска в тази
му част и за предявения размер от 6,18 лв., представляваща мораторна лихва върху таксата
за услугата дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 05.10.2021 г., подлежи на
отхвърляне, като недоказан.
По насрещния иск:
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест във връзка с
предявения насрещен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, като е указал на ищеца по него Д.
Т. Д., че е в нейна тежест да докаже, настъпването на посочените в насрещната искова молба
неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, силен стрес, срам, притеснение и
тревога, често изпадане в депресивни състояния, възмущение и силно негодувание; техния
размер, както и причинната връзка с противоправно виновно поведение на служител на
ответника, изразяващо се в отправено към съда изявление/твърдение за настъпила смърт на
ответника Д. Д., намерило външен израз в депозирана искова молба от 08.11.2021 г.
От показанията на разпитаната св. Г. Д., дъщеря на ищеца по насрещния иск, се
установява, че първата е получила лично съдебните книжа, тъй като майка й – ищцата Д. Д.
била извън дома. На свидетелката й направило впечатление, че книжата не били в плик,
което излагало личните им данни на показ. При подробен преглед на съдържанието им,
установила, че майка й е обявена за починала, поради което делото е насочено срещу
нейните наследници, което много я разстроило. След като ищцата Д. се прибрала вкъщи,
свидетелката я запознала с документите получени от Т., като й казала, че в тях има
допусната грешка, която не била обаче обикновена запетайка, а направо са написали, че тя е
починала. Последното много разстроило и майката /ищцата по НИ/, която „плакала дни
наред“. Свидетелката твърди, че от шока, майка й отново вдигнала кръвно и поне седмица
не се чувствала добре, било много потискащо да те обявят за умрял. Минало доста време
преди майка й да започне да се опитва да се шегува с този случай. Според свидетелката и
към днешна дата, на майка й е неприятна да си спомня за този случай.
По делото не са ангажирани медицински и други доказателства относно твърдяното
влошено здравословно състояние на ищеца по НИ, в резултат на получената ИМ, в която
неправилно се сочело, че същата е починала.
При тази установеност от фактическа страна, за съда се налагат следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл.49 ЗЗД сочи, че този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД, съгласно константната
практика на ВКС и Постановление № 7 от 1959г. на Пленума на ВС, носят юридическите
7
лица, какъвто е и ответника по насрещния иск .... За да се ангажира отговорността на
ответника, ищеца следва да докаже, че му е причинена вредата, за която твърди в исковата
молба, при или по повод на извършвани от служители на ответника действия, които да са
неправомерни.
Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така4
ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато вредоносните
последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да
извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да
носи уредената в чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност
за виновното деяние (действие или бездействие). Когато при изпълнение на така
възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на
ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Отговорността на лицата, които
са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по
повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия.
Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във
връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от
отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Предвид гореизложеното, когато вредоносните последици настъпват от действие или
бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният
субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45
ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие).
Понеже както бе изяснено по-горе отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чуждо виновно
поведение и има гаранционно обезпечителна функция - тази отговорност възниква, само
когато са установени виновно причинени вреди от лицето, на което е възложена работата.
От доказателствата по делото не се установява по категоричен начин, че юрисконсулта,
изготвил първоначалната искова молба, с която съдът е сезиран и въз основа на която е
образувано настоящото дело, е действал виновно при изготвянето на съдебните книжа, в
които е твърдял „настъпила смърт“ на сочения ответник Д. Д.. С доказателства по
отношение на евентуално настъпила смърт на страна по делото, ищеца би могъл да се
снабди със съдействието на съда, което в случая е поискано и респ. дадено от съда, чрез
снабдяването на ищеца със СУ. Незабавно, след получаване на търсената информация
8
относно гражданския статут на ответника Д., ищеца е депозирал уточняваща молба, с която
е заявил, че предявените искове са насочени лично срещу ответника Д. Д., а не срещу
нейните наследници. Тази молба е част от съдебните книжа и е депозирана по делото, преди
връчване на съдебните книжа за отговор на ответника. Следователно, много преди
достигането на знанието на ответника на първоначалното изявление на ищеца, че я счита за
починала, последния е заявил на съда, че това му твърдение се дължи на допусната грешка и
не поддържа ИМ в този й вид. Няма спор, че за всеки човек ще настъпят неприятни
усещания, ако прочете за себе си, че е починал, но излагането на подобно твърдение в
частен документ, е възможно да се дължи на допусната грешка или на недостатъчна
информираност, но не непременно и на неправомерно действие.
Не се установява по делото, юрисконсулта на ищцовото дружество, изготвил
първоначалната ИМ, да е нарушил конкретна правна норма или да е допуснал нарушение на
предписани или други общоприети правила, с простото вписване на фактическо невярно
твърдение в съдържанието на исковата молба, още повече, че веднага след установяване на
грешката, от страна на ищеца са предприети действия по нейното отстраняване. Доколкото
и исковата молба, в която е инкорпорирано това невярно твърдение е получена, не лично от
ищеца по НИ, а от нейната дъщеря – св. Д., то това твърдение е могло изобщо да не
достигне до знанието на ищцата Д. Д.. От показанията на св. Д. става ясно, че на същата
изначално й е известно, че се касае за „грешка“, тъй като е разбрала, че исковата молба е
насочена към майка й, а не към нея самата и нейните брат и сестра, като „наследници“ на
майка им. Следователно, тя е могла да не свежда до знанието на майка си за тази „грешка“
на „... и съответно да й спести негативните емоции и разстройството, което е преживяла.
Както правилно е посочил ответника по НИ в отговора си по насрещната искова молба, не
може от самия факт на увреждането, да се извежда заключение за противоправност на
деянието, довело до тези вреди!
Не следва да се пренебрегва факта, че ... е една мега структура, която съществува и
работи в условията на „огромен документооборот“ и допускането на грешки от рода на тази
с ищеца Д. не са изключени, но според съда, същите не се дължат на нарочно, целенасочено
поведение и действия на служителите на ..., с цел да навредят на гражданите като цяло, или
техните клиенти в частност. Следователно, при липса на противоправност в действията на
служител на ищцовото дружество, не е налице поне един от елементите на изискуемия за
основателността на предявения иск, фактически състав, което води до извод за
неоснователност на иска.
В заключение, като краен извод за съда се налага, че и насрещния иск на ищеца Д. Д.
е неоснователен и недоказан, и като такъв също подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на предявените от двете страни искове, право на разноски има само
ищецът по първоначалната искова молба и то съобразно с уважената част от исковете му, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК, както и за отхвърления насрещен иск, по см. на чл.78, ал.3 от ГПК.
Ищецът претендира по първоначалната искова молба съдебни разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, а по насрещния иск единствено юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед частичното уважаване на исковете по първоначалната искова молба, съдът
счита, че на ищеца се следват разноски до размер от 170,50 лв. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, а
за отхвърления НИ му се следват и още 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА Д. Т. Д. , ЕГН ********** да заплати на ... ...” ЕАД, ЕИК ...,
представлявано от изпълнителния директор А. А., със седалище и адрес на управление ...,
на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.149 и сл. от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата в общ размер
на 876,08 лв., от която:
726,19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 08.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
до пълния предявен размер от 860,52 лв. или за сумата от 134, 33 лв. и периода от
01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., като погасен по давност.
20, 32 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 08.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
до пълния предявен размер от 30,69 лв. или за сумата от 3,34 лв. и периода от м.09. и
м.10.2018 г., като погасен по давност;
122,54 лв., представляваща мораторна лихва върху уважения размер на главницата
за ТЕ, дължима за периода на забава от 15.09.2019 г. до 05.10.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 130,24 лв. или за сумата
от 7,70 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ... ...” ЕАД, ЕИК ... против Д. Т. Д., ЕГН ********** иск
с пр. осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,18 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за ДР дължима за периода от 31.10.2018 г. до 05.10.2021 г., като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Д. Т. Д. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ..., ..,
ет.2, ап.78 против ..., ЕИК ..., представлявана от изп. директор А. А., иск по чл.49 вр. с
чл.45 от ЗЗД, за обезщетяване на причинените по вина на служителите на ... неимуществени
вреди на ищеца, заявен в размер на 500 лв. като недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК Д. Т. Д. , ЕГН ********** да заплати
на ... ...” ЕАД, ЕИК ..., представлявано от изпълнителния директор А. А. сумата от общо
270,50 лв., представляваща сбор от дължимите се на ищеца по първоначалната искова молба
съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете му, и дължимите му се
съдебни разноски за отхвърления насрещен иск.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ..., ЕИК ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10