Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В., 22.06.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс. в публично съдебно заседание на седми юни две
хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. В.
при
участието на секретаря Теодора Кирякова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 7091 по описа за 2016
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.34 ЗС от С.Ж.П.
и В.Д.С. срещу Н.Д.И., Г.М.Е., Е.Е. и П. Е. Е. за допускане и извършване на делба на
жилищна сграда с идентификатор *.1, находяща се в гр.В., ул.”А. Н. ” 25 А,
разположена в поземлен имот с идентификатор *, със застроена площ по скица 96
кв.м., на два етажа, първият със застроена площ 94.81 кв..м., състоящ се от
входно антре, дневна с кухня, две спални, две детски стаи, санитарен възел и
втори етаж със застроена площ от 58 кв.м., състоящ се от две самостоятелни
складови помещения, при квоти : 7500/28000 ид.ч. за С.Ж.; 3750/28000 ид.ч. за В.С.;
3750/28000 ид.ч. за Н.И.; 8666/28000 ид.ч. в СИО за Г.Е. и Е.Е. и 4333/28000
ид.ч. за П.Е..
В исковата молба
се излага,че ищците и ответниците са съсобственици на ПИ с идентификатор *,
като съсобствеността е възникнала по следния начин :
С договор за
дарение, обективиран в нот.акт №103, том Х, дело №3661/1982г. Н. Д. И. дарила
на сина си Д. С. П. ½ ид.ч. от дворно място цялото с площ от 150 кв.м.,
находящо се в гр.В., ул.”А. Н. ” 25, представляващо имот пл. №14 в кв.297 по
плана на 9-ти подрайон на гр.В., ведно с ½ ид.ч. от построената в
мястото сграда.
С договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт №43, том I, дело №82/1985г. Е. С. Т. продала на
Д. С. П. ½ ид.ч. от дворно място цялото с площ от 150 кв.м.,
находящо се в гр.В., ул.”А. Н. ” 25, представляващо имот пл. №14 в кв.297 по
плана на 9-ти подрайон на гр.В., ведно с ½ ид.ч. от построената в
мястото сграда, като към датата на сделката 11.01.1985г. същият се намира в
граждански брак с ищцата С.Ж.П..
Д. С. П. починал
на 17.01.1999г. като оставил за свои законни наследници съпругата си С.Ж.П. и
децата си В.Д.С. и Н.И.Д..
С договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт №145, том ХХ, дело №5488/21.06.1996г. Г.М.
Йовкова и П.Г.И. придобили съответно първата 2/3 ид.ч. и втората 1/3 ид.ч.
жилищна сграда в гр.В., ул.”А. Н. ” 25, състояща се от две входни антрета, две
стаи, бокс, тоалетна, външна тоалетна, ведно с 130/280 кв.м. ид.ч. от
парцел №14,20 в кв.297 по плана на 9
микрорайон на града.
Със заповед за
одобряване на регулационния парцел за имот №14 и №20 бил отреден парцел №VI- 14,20 като по този
начин станало обединяването на парцелите и възникването на съсобствеността
между Д. С. П. и праводателите на ответниците, като всеки от тях бил
изключителен собственик на построените в имотите сгради.
Твърди се, че
съсобствеността е възникнала само по отношение на ПИ * и се разпределя както
следва :
-
75/280 кв.м. за С.П., от
които 37.50 кв.м. ид.ч. придобити чрез покупко-продажба и 37.50 кв.м. ид.ч.
придобити по наследство.
-
37.50 кв.м. за В.С.
придобити по наследство.
-
86.66 кв.м. за Г.Е.,
придобити чрез покупко-продажба
-
43.33 кв.м. за П.И.,
придобити чрез продажба
Сочи се, че през
2006г. първите трима ответници съборили съществуващата сграда, описана в нот.
№145, том ХХ, дело №5488/21.06.1996г. и построили нова сграда без издадени
инвестиционни проекти, без издадено разрешение за строеж и без да им е учредено
от останалите съсобственици право на строеж. Новата сграда била с идентификатор
*.1 като строителството й било завършило през 2007г. Твърди се, че към момента
на построяване на сградата ответницата Г.Е. била в граждански брак с ответника Е.Е.,
сключен на 20.09.2000г.
Г.Е. и П.И. се
снабдили с КНА за признаване правото на собственост №49, том Х, дело №2338/2008г. , като в този
акт жилището било описано като жилищна сграда, находяща се на ул.”А. Н. ” 25а
на два етажа.
На 15.02.2008г. П.И.
дарила своите 1/3 ид.ч. на внука си П.Е.Е., като сделката била обективирана в
нот.акт №52, том I, рег. №1004, дело №47.
Твърди се, че
процесната сграда е съсобствена между страните, като ищците са придобили права
по приращение.
Отправя се искане
по реда на чл.344,ал. ГПК за осъждане на ответниците да заплатят безщетение на
ищците за осъждане на Г., Е. и П. Екимови да заплащат на С.Ж. по 40 лева месечно, считано от дата на
подаване на исковата молба и на В.С. всеки от посочените ответници да заплаща
по 20 месечно за всеки от тях, считано от дата на подаване на исковата молба
В срока по чл.131 ГПК oтветницата Н.Д.И. е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява
становище за основателност на иска за делба. Не оспорва, че преди извършването
на строежа на делбената сграда е било извършено обединение на ПИ с пл. №14 с
площ 150 кв.м. и ПИ с пл. №20 с площ от 130 кв.м., като за двата имота е бил
отреден парцел №VI-14,20 със заповед за одобряване на регулационния план на 9-ти микрорайон
на гр.В., на основание на което е възникнала съсобствеността между страните по
отношение на дворното място.
Не оспорва, че
строителството на сградата в съсобствения имот е осъществено след възникване на
съсобствеността без в полза на съсобственик или съсобственици да е било
предварително учредявано право на строеж , поради което счита, че е налице
съсобственост между страните досежно делбената сграда при посочените в исковата
молба квоти по силата на приращение. Сочи, че КНА №49, том Х, дело №2388/2008г., с който в
полза на първите двама на ответниците са
признати изключителни права върху имота е с невярно съдържание, като оспорва
удостоверените с него права на собственост.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Е.И.Е., действащ лично за себе си и в качеството си на законен
представител на детето си П.Е.Е. и Г.Е. са депозирали писмени отговори на
исковата молба, в които са изразили становище за недопустимост и
неоснователност на иска.
Твърдят,че ищците
нямат права върху процесната сграда, която към момента на придобиване е била в
пространството и във вида, в който била и към настоящия момент като през
годините били правени множество текущи ремонти – подмяна на ПВЦ дограма,
подмяна на покривни материали и вътрешни преустройства, с които не била
засягана конструкцията й, шпакловане, боядисване на стени, поставяне на теракот
и гранитогрес на подове и др. дейности по поддържане на имота с оглед неговото
предназначение във вид годен за живеене. Сочи, че през 2007г. П.И. решила да
дари на внука си своята ид.ч. от дворното място и къщата, поради което се
снабдила с Удостоверение за търпимост №14/19.09.2007г. , за издаването на което
се всички съсобственици и непосредствени
съседи подписали нотариално заверени декларации и преди сключване на договора
за дарение бил издаден констативен нот.акт.
Не оспорват
твърденията на ищците, че ПИ, притежаван от Д. С. с пл. №14 и площ 150 кв.м. и
ПИ на праводателите на ответницата с пл.
№20 с площ от 130 кв.м. са били обединени със Заповед №Г-35/30.03.1993г.
и за тях е бил отреден парцел №VI-14,20, както и че по този начин е възникнала съсобствеността връху дворното
място.
Твърдят, че
собствеността върху процесната жилищна сграда се притежава само от Г.Е. и сина
й П.Е., при квоти 2/3 за първата и 1/3 за втория.
Оспорват
твърденията на ищците,че сградата е била съборена през 2006г. и на нейно място
е изградена нова без издадени инвестиционни проекти, без издадено разрешение за
строеж и без да им е учредено от останалите съсобственици право на строеж. Излага се, че по сградата са извършвани
ремонти , за които не се изисква разрешение за строеж. Сочат, че съгласно
чл.183,ал.4 ЗУТ за издаване на разрешение за строеж, съответно надстрояване или
пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно
строителство, не се изисква съгласие на
останалите съсобственици, когато те са реализирали, започнали са или имат права
за строителство в имота.
Посочват, че
твърдения от страна на ищците, че сградата била съборена и построена нова били
излагани още през 2009г., когато те подали жалби до ВРП, Район Одесос,
Икономическа полиция и др., в които се излагало,че сградата била съборена още преди 2007г. след
издаване на удостоверението за търпимост и твърдяли, че нотариалните заверки
били правени без тяхното знание, съгласие и присъствие. След извършената проверка
от прокуратурата и ОД на МВР-В. се установило,че В.С. и С.П. били положили
лично подпис под декларациите пред нотариусите. При извършената проверка от
Община В. било констатирано,че изпълненото на място строителство съответства на
представеното в районната администрация архитектурно заснемане, изискано при
издаване на удостоверението за търпимост.
Оспорват твърденията на ищците, че е извършено
надстрояване на втори етаж от сградата, тъй като той на практика се състоял от
две складови помещения в подпокривното пространство и не можели да се ползват
за живеене и на можели да бъдат самостоятелни обекти в сградата по смисъла на
ЗУТ и ЗКИР.
Отправят искане за
отхвърляне на предявения иск като недопустим и в условията на евентуалност като
неоснователен.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Г.Е. и П.Е. предявяват инцидентен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК срещу С.Ж.П.,
В.Д.С. и Н.Д.И. за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответниците не са собственици на процесната сграда. Излагат съображения и аргументи по
установителната си претенция идентични с тези, обективирани в депозираните
отговори. Твърдят, че дори и да не са
налице изложените от тях факти, то имота е владян от тях в продължение на
повече от 20 години и в тяхна полза е изтекла абсолютна придобивна давност.
С.Ж.П. и В.Д.С. са депозирали отговор по предявения инцидентен установителен иск, в който
излагат съображения за недопустимост и неоснователност на същия. Излагат
подробни твърдения и съображения по
отношение на начина на възникване на съсобствеността по отношение на процесната
сграда като твърдят,че притежават права в нея по приращение.Сочат, че доводът
на ищците по приложението на чл.183, ал.4 ЗУТ е неоснователен, тъй като
разпоредбата е нова от изменението на ЗУТ през 2009г., а строителството е
извършено през 2006-2007г., когато тя не е действала, както и че за нея не е
предвидено обратно действие. Твърдят,че
не е налице хипотезата на чл.183,ал.4 ЗУТ, която дава възможност на
съсобственик на поземлен имот, който няма сграда да построи такава без
съгласието на останалите съсобственици, които са реализирали своето право на
строеж. Сочат, че ищците по ИУИ са притежавали сграда, която са съборили и са
построили нова. Излагат,че новопостроената сграда следва да отговаря на
предвижданията на ПУП –плана за
застрояване на поземления имот, като няма твърдения и доказателства за
предвижданията на ПУП, за да може да се установи дали новопостроената сграда
отговаря на устройствените показатели.
Оспорват довода
на ищците за придобиване на имота по давност, като твърдят,че владението им не
е продължило повече от десет години, тъй като строителството е започнало през
2006г. и е завършило през 2007г.
Отправят искане
за отхвърляне на претенцията.
Н.Д.И. е депозирала отговор по предявения ИУИ,
в който изразява становище за неговата неоснователност. Оспорва твърдението,че собствеността върху
процесната сграда принадлежи само на ответниците Г.Е. и П.Е.. Сочи,че
строителните действия са извършени след възникване на съсобствеността върху
дворното място без в полза на който и да
е било от съсобствениците да е учредявано право на строеж. Твърди,че през
2006г. била съборена от ищците съществуващата към момента на обединяването на
двата имота жилищна сграда като нейно място бил извършен новия строеж. Оспорва
твърдението на ищците като лишено от основание за приложимостта на разпоредбата
на чл.183,ал.4 ЗУТ. Оспорва твърденията за вида на сградата и затова, че същата
не е била събаряна, респ. надстроявана. Оспорва твърденията за изтекла в полза
на ищците придобивна давност. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът след като прецени
събраните доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното :
Съгласно представеното удостоверение за
сключен граждански брак Д. С. П. и С.Ж.П. се сключили граждански брак на 14.05.1970г.
С договор за дарение от 09.11.1982г.,
обективиран в нот.акт №103, том Х, дело №3661/1981г. Д. С. П. е придобил
½ ид.ч. от дворно място цялото с пространство от 150 кв.м., находящо се
в гр.В., ул.”А. Н. ” 25 и представляващо парцел пл. №14 от кв.297 по плана на
9-ти подрайон на гр.В., при съседи : ул.”А. Н. ”; А. М. и И. К. и ½
ид.ч. от построените в това дворно място къща и навес.
С договор за продажба от 11.01.1985г.,
обективиран в нот.акт №43, том I, дело №82/1985г. Д. С.
П. е придобил ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.В., ул.”А. Н. ”
25 цялото, с пространство от 150 кв.м, представляващо парцел пл. №14 в кв.297
по плана на 9-ти подрайон на гр.В., заедно със застроената в мястото жилищна
сграда, състояща се от две стаи, антре, покрит вход, входно антре за изба, две
изби, лятна кухня, навес, тоалет, при граници на дворното място : улица; имоти пл. №21,20.
С договор за продажба от 21.06.1996г.,
обективиран в нот.акт №145, том ХХ, дело №5488/1996г. Г.М. Йовкова и е
придобила 2/3 ид.ч., а П. Георгиев И. е придобила 1/3 ид.ч. от жилищна сграда,
находяща се на ул.”А. Н. ” 25 гр.В., състояща се от две входни антрета, две
стаи, бокс, тоалет, външен тоалет, ведно с 130/280 ид.ч. от т място, цялото с
площ от 280 кв.м., представляващо парцел пл. №14,20 в кв.297, IX-ти микрорайон
по плана на града.
Видно от приложената данъчна декларация
от дата 14.08.1998г. Г.Е. и П.И. са декларирали процесната сграда като едноетажна такава с площ от 95 кв.м., РЗП 155
кв.м. с година на строителство 1987г.
От удостоверение за наследници, издадено
от Община В. се установява, че Д. С. П. е починал на 17.01.1999г. като е
оставил за свои законни наследници съпругата си С.Ж.П. и децата си Н.Д.И. и В.Д.С..
Съгласно удостоверение, издадено от
Община В. Г.М.Е. е сключила граждански брака с Е.И.Е. на 20.09.2000г.
Представен е инвестиционен проект –
архитектурно заснемане на сграда, находяща се в УПИ VI-14,20 кв.297 по плана
на
Представени са нотариално заверени декларации от 2007г., обективиращи
съгласието на С. Г.Николова, В.Д.С., Стоян Станчев Стоев, С.Ж.П., П. З.
Н. и А. Д. Х. с построената в имот, находящ се в гр.В., ул.”А. Н. ” 25а,
представляващ парцел пл. №14,20 в кв. 297 на 9-ти м.р. на гр.В. постройка.
На 19.09.2007г. на Г.М.Е. и П.Г.И. е
издадено Удостоверение за търпимост №14 от Район „Одесос”- Община В., на
основание парагр.16, ал.1 от ПР на ЗУТ. В удостоверение е отразено, че съгласно
направената справка за строеж – едноетажна жилищна сграда се установило, че
сградата е на един етаж и се състои от :
входно антре, дневна с кухня, две спални, две детски и санитарен възел,
като над този етаж има изградени две самостоятелно складови помещения.
Заключението е,че строежът е в режим на търпимост, същият е допустим по
действащите подробни градоустройствени планове, както и по правилата на
нормативите, действали по време на извършването му.
С КНА №51, том I,
рег.
№1003, дело №46 от 15.02.2008г. на нот. №332- Петранка Д., вписан в СВ под акт
№49, том Х, дело №2388, вх.рег.
№3418/18.02.2008г. молителите Г.М.Е. е призната за собственик на 2/3
ид.ч., а П.Г.И. е призната за собственик
на 1/3 ид.ч. от жилищна сграда, находяща се в гр.В., ул.”А. Н. ” №25 а,
състояща се от : входно антре, дневна с
кухня, две спални, две детски и санитарен възел на първият етаж с обща площ
94.81 кв.м. и две самостоятелни складови помещения на втория етаж с обща площ
58 кв.м., както и на 130/280 кв.м. ид.ч. от дворното място, върху което е
построена сградата, представляващо УПИ VI-14,20 в кв.297 по плана
на 9-ти микрорайон на гр.В., целият с площ от 280 кв.м., при граници : ул.”А.
Н. ” ; УПИ №№VII-15,16; V-13; VIII.
С договор за дарение, обективиран в
НА №52, том I,
рег.
№1004, дело №47 от 15.02.2008г. на нот. №332- Петранка Д., вписан в СВ под акт
№49, том Х, дело №2388, вх.рег.
№3418/18.02.2008г. П.Г.И. е дарила на П.Е.Е. собствената си 1/3 ид.ч. от жилищна сграда, находяща се в
гр.В., ул.”А. Н. ” №25 а, състояща се от :
входно антре, дневна с кухня, две спални, две детски и санитарен възел
на първият етаж с обща площ 94.81 кв.м. и две самостоятелни складови помещения
на втория етаж с обща площ 58 кв.м., както и на 130/280 кв.м. ид.ч. от дворното
място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ VI-14,20 в кв.297
по плана на 9-ти микрорайон на гр.В., целият с площ от 280 кв.м., при граници :
ул.”А. Н. ” ; УПИ №№VII-15,16; V-13; VIII.
На 30.04.2009г. в Община В., Район
”Одесос” е входирано заявление вх. №АГ2-9400-Г-70 за започване на текущ ремонт
на сграда в гр.В., ул.”А. Н. ” 25А, включващ вътрешно и външно боядисване на
сградата, подменяне на покривни материали и текущ ремонт на инсталации.
На 02.09.2009г. В.Д.С. е подала жалба вх.
№12584/09 до ВРП, в която е изложила, че
Г.Е. и П.И. са съборили старата къща до основи и са започнали строеж, при което
е била нарушена ВиК инсталацията, вследствие на което нейният имот бил
наводнен. Изложила е също, че тя й майка й не са давали нотариално заверени
декларации за издаването на удостоверението за търпимост. По жалбата е била
образувана пр. преписка №12584/09г. по описа на ВРП, по която е издадено
постановление от 08.12.2009г. за отказ за образуване на досъдебно производство
и прекратяване на преписката.
Свидетелката А. Д. Т. /братовчедка на ищцата В.С./ сочи, че В. ***. Имотът
представлявал двор с къща на един етаж.
Познавала имота от дете. Баба й живеела там и била оставала. След това ходела
там много често, почти всеки месец. Това,
което се виждало от двора било проход към вътрешния двор на съседите. Във вътрешния
двор съседите имали кирпичена постройка, която била много ниска. Казва, че не познава настоящите съседи, които
били собственици някъде от 20 години. В момента във вътрешния двор имало
постройка, която не била същата. При нейни посещения забелязала, че е съборено
и като попитала, казали,че ще правят ремонт. В последствие забелязала, че е
започнал строеж с бетонни блокчета. В момента имало висока постройка, боядисано
в жълто, а отпред имало градина и била като къща. Помнела смътно,че постройката
била съборена цялата. Това било преди 10 години. Казва, че в момента съществува
нова постройка, която е измазана и висока и не е тази старата, която била. Виждала
къщата от двора на В. и С., виждала се и от улицата, но не била влизала във
вътрешния двор. Излага, че не може да определи на колко етажа е постройката, но
мисли,че е на два етажа като не е сигурна за това. Двата имота имали отделни
входове. Това, което се виждало от двора е само стена, без прозорци. Сградата
била граница.
Свидетелката С. В. М. излага, че живее на ул.”С. Г.” 32, която била
на същата улица, на която живеели В. и С., които познавала отдавна. Имотът на
свидетелката бил до имота на В. и С. вляво. От нейната къща се виждало малко от
постройката във вътрешния двор, а от улицата една висока стена. В тяхното място имало друга къща. От улицата
по една пътека се влизало във вътрешния двор. Там имало три малки стаички,
които били собственост на Н. и И. С.. Казва, че е влизала в стаите, които в момента
не съществували. Последно влизала като дете до 1954г. Доколкото се виждало от улицата и от двора там имало едни големи постройки, които
били от десетина години. Не била видяла
да е съборена старата сграда, защото не винаги живеела там. Идвала за по месец,
два, една седмица. Когато била там, виждала, че работят нещо, но не се била
интересувала какво правят. В двора на Г. не била влизала отдавна. Постройката
била навътре в двора. Проходът ограждал двата двора. Оградата била доста висока
над два, може би 3-
Свидетелят
П. З. Н. излага, че живее на ул.” К. К. ” 88 и познава Г., брат й и майка й
откакто били дошли някъде след 90,92-93-4 година. Сочи, че е непосредствен
съсед на гърба на къщата им. От неговия двор се виждал гърба на къщата им,
който гръб бил откакто свидетелят живеел там и бил на 10-11 години. Познавал
старите собственици. Мисли,че бил мъж. Нямал видимост към двора на Г.. Дал им
разрешение да си измажат и санират къщата, както и да си сменят дограмата. Тъй
като били гръб и за да направят това, трябвало да влязат в двора на свидетеля,
за да измажат. Гърбът на тяхната къща затварял границата и нямало как да се
мине. Казва, че не влизал в имота на Г.. Ремонтите били правени преди 10-12
години. Излага, че събаряне на къщата не е имало. Освен покрива друго не било
правено като надстрояване. Бил направен ремонт на покрива. Не може да каже дали
къщата е имал втори етаж. Не знае дали под покрива има таван, но казва, че
втори етаж като етаж няма. Не бил чувал някой да има претенции по отношение на
имота на Г. през времето, през което Г. и майка й били там. Не познава съседите
им Софка и В.. Не му е известно да имало период, в който Г. да е напускала
сградата и казва, че си живее там. Сочи, че спомените му са от 10-11 годишен и
това, което помни от тогава, че сградата си е в същия вид. Нямало промяна,
освен тавана и ремонта на покрива. Къщата била от тухли, била малко изкривена.
Не била зидана хубаво. След като я измазали станала хубава, изравнила се. Неговата къща била залепена до къщата на Г.,
но до половината. Имало едно разстояние, което останало празно и го измазали.
Казва, че никога не е влизал в двора на Г.. Местата им се делели от стена. От
двора на свидетеля не се виждал двора на Г.. Неговият двор бил на по –ниско
ниво и наклонът бил към него.
Свидетелката К. М. К.излага, че познава Г.
от 93- та година, когато я приели да учи в Икономическия университет и че са
семейни приятели. Г. ***96г. Къщата не била събаряна, бил правен козметичен
ремонт- подмяна на дограма, боядисване, подмяна на плочките в банята. Не била чувала за пристрояване или
надстрояване. Къщата била на един етаж. Горе била плоска тераса, която не била
върху цялата къща, имало скосено
помещение, където се простирал прането. Не
познава съседите по къща. Излага, че за първи път посетила къщата на Г., когато
тя я закупила. Последно ходила там преди две-три седмици. Не е виждала да е
събаряна къщата или да е надстроявано. Не била чувала някой да има претенции
към къщата на Г.. Г. и семейството й винаги били живели там. През 96-та година
къщата била доста неугледна. Не помни дали е била измазана. Посочва, че
дворното място граничи с розовата къща на съседите, откъм ул.”А. Н. ” имало
тесен път, доста дълъг и след това се завивало вдясно, където била розовата
къща. Не знае колко е голям двора. Имало
Свидетелката М. С. С. излага, че живее на
ул.”С. Г.” 34 в имот 16 на скицата, находяща се на л.8 от делото и че познава Г.
и майка й, които живеят на съседната улица. Сочи, че задната част на нейния
имот граничи с имота на Г.. Г. и майка й закупили имота през 96-та година.
Виждала имота и преди те да купят, но тогава не била влизала в него. Виждал се
от оградата, която представлявала метална решетка, виждало се лицето на къщата
на Г.. Вътрешният двор на имота на свидетелката
граничел с имота на Г.. Казва,че правили ремонт – сменили дограмата, вратите,
правили покрив. Къщата нямала втори етаж. Не била виждала да е съборена
сградата. Санирали я. Съседната къща до Г. била на В., от долната им страна бил
Петко. Не била чувала В. и майка й да са претендирали права на собственост за имота на Г.. Излага, че под покрива на къщата се простирало
и се държали натурии. Сочи, че живяла там до 12-годишна и след това от 93-та
година. Разликата в имота била, че къщата била измазана, но като граници нямало
разлика. Къщата била съборетина. Стените били направени от тухли.Имало една
метална стълба, по която се качвали в подпокривното пространство. Не знае каква
е настилката на подпокривното пространство и дали се е ползвало от стария
собственик. Няма спомен къщата да е различна по обем и разпределение от първите
й спомени за нея.
СвидетелятЗ. В. И.излага, че живее на
кръстовището на ул.”С. Г.” и ул.”А. Н. ” , на ул. „А. Н. ” 23 и познава Г. и
майка й. Сочи, че е човекът, който уведомил Стоян – брата на Г., че чичо Ж. си
продава къщата. Къщата била навътре през един тесен вход. Казва, че сигурно е
била направена от тухли. Била измазана. Била на един етаж, три стаи и два
салона. Имало една тераса. Горе имало нещо като маза, в която имало нахвърляни
неща и не ставала за живеене. Имало желязна стълба. Къщата не била събаряна.
Познавал съседите. Първата къща била неговата рода, след това новите
собственици, които били повече от 20 години там. Трети били чичо Митко и
семейството им, като посочва намиращите се в залата ищци. Не бил чувал В. и
майка й да имат претенции за собственост на къщата на Г.. Излага, че Г. и майка
й живеели постоянно в къщата.Направили изолация, сменили дограмата. Не бил
виждал да е имало пристрояване или надстрояване в къщата на Г..Казва, че ходили
на гости и не бил виждал да има някаква промяна. Сградата съществувала в същия
обем и в момента. Била същата, само че измазана и със сменена дограма.
За установяване фактическото състояние на
процесния имот и твърденията на страните по делото е назначена СТЕ, която съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвена. Съгласно констатациите на
експерта се установява следното :
-по КП от 1950г. процесните имоти пл. №14
и пл. №20 са представлявали един имот с
пл. №14 в кв.832. По плана е заснет подход към вътрешната част на имот пл. №14
и в същия са били изградени две постройки, които са застроени в северната му
граница – едната постройка е полумасивна жилищна, а на втората е изписано
–кухня.
- по КП от 1965-1969г. процесният имот
пл. №14 в кв.832 е с два имотни номера №14 и
№20 в кв.297. В имот пл. №20 по КП от 1969г. са заснети една паянтова
едноетажна жилищна сграда с условен знак – ПЖ с изградена малка паянтова
постройка в западната част, както и долепена в източната част паянтова
стопанска постройка.
-по основния застроителен и регулационен
план, одобрен със Заповед №Г—35 от
30.03.1993г. процесните имоти с пл. №14 и пл. №20 са били отредени в един общ
парцел УПИ VI-1420 в кв.297, като в определен от време
цитираният план не се е считал за влязъл в сила.
- по действащата кадастрална карта на
административен район Одесос процесните имоти пл. №14 и пл. №20 са с идентификатор *, като в него са
отразени две сгради с идентификатор *.1 с площ от 96 кв.м. и сграда с
идентификатор *.1 с площ от 48 кв.м. Към настоящия момент сграда с идентификатор *.1 с площ от 96 кв.м. е с
П-образно застрояване като входа й е от вътрешната югозападна стена. Жилищната
сграда е масивна, на един етаж, като основата е стоманенобетонна плоча,
преградните стени са тухлени, външни стени от части тухли четворки и бетонни
блокове. Състои се от входно антре, склад, две спални, две детски стаи, дневна
с кухня, баня и тоалетна. Покривът е стоманенобетонна плоча. Плоският покрив е
по-голямата си част е покрит с теракот- ползван за тераса, до която се стига по
странична метална стълба. Върху плочата са изградени две тавански помещения –
едното в западната част с височина
-описанието на процесната сграда в нот.
акт №145 от 21.06.1996г. и в нот. акт №51 от 15.02.2008г. не съвпада изцяло.
Жилищната сграда с идентификатор *.1, както е отразена в приложената по делото
скица от СГКК-В. съвпада с описанието в нот. акт №51 от 15.02.2008г. по площ и конфигурация,
така както е извършено архитектурното
заснемане в Удостоверение за търпимост №14/2007г.,
а по отношение на нот. акт №145 от 21.06.1996г. няма описана площ на
описаната жилищна сграда.
- налице е доизграждане, отразено застрояване по КК от 2008г. с площ приблизително 41 кв.м. спрямо
застройката, отразена в КП от 1969г. След извършения оглед на място вещото лице
е констатирало наличието на две складови помещения на плочата над жилищната
сграда, които са разположени в западната и източната част на една част от
плочата, покриваща жилищните помещения, така както са по извършеното заснемане
към издаденото Удостоверение за търпимост №14/2007г. На терена външните граници съвпадат с тези, отразени в
кадастралната карта с малки отклонения. Поради плътното застрояване по
границите на имотите на място същите са материализирани по самите калкани на
съществуващите постройки. , като част от южната ограда е с метална мрежа,
закрепена с винкели.
- по поставения въпрос за наличието на
техническа документация, касаеща строителството на процесната сграда експертът
е посочил, че след извършена справка в техническата служба на район „Одесос” се
установява издадено Удостоверение за
търпимост №14/2007г., като към
преписката по издаването му са представени архитектурно заснемане, ситуация,
скица, обяснителна записка, разпределение, план на покрив, разрез А-А
фасада. Отразено е, че тези документи
отговарят напълно на съществуваща сграда на терена. В отдел „Архив” на Община В.
не са открити строителни книжа за сградата.
- месечният пазарен наем на процесната
сграда възлиза в размер на 2434 лева за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г.
Към заключението е представена
Заповед №Г—35 от 30.03.1993г., издадена
от Кмета на Община В., съгласно която на основание чл.75 от ППЗТСУ вр. чл. 32,
ал.1, т.1 от ЗТСУ е одобрено изменението на застроителния и регулационен план
на 9-ти микрорайон по плана на гр.В. при граници бул.”Вл. Варненчик” ,
ул.”Дрин”, ул.”Кракра”, ул.”Княз Черказки”.
При изслушването на заключението по СТЕ в
открито съдебно заседание излага,че заповедта е влязла в сила след месец
октомври 2010г. Излага също, че не може да се отговори на въпроса дали е имало
събаряне на стара сграда и изграждане на нова, тъй като няма друг сравнителен
материал освен картните основи към дадения период, когато са били заснемани и
установяване към настоящия момент кога е изградена самата сграда. За 9-ти
микрорайон не е правена актуализация на
картната основа към 65-
Съгласно удостоверение изх.
№АУ038459ВНІ00ЗОД /17.05.2017г., издадено от Община В., район „Одесос” срокът
за обжалване на Заповед №Г—35 от 30.03.1993г. е изтекъл на 16.04.1993г.
и към настоящия момент същата е действаща.
Съдът след като взе предвид събраните в производството доказателства и
становищата на страните намира за установено от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.34 ЗС за допускане и извършване на делба на жилищна сграда
с идентификатор *.1 при твърдения на ищците С.Ж.П. и В.Д.С., че притежават
права в сградата по приращение в качеството им на съсобственици на дворното
място, в което е изградена същата. От своя страна ответниците Г.Е. и П.Е. са
предявили инцидентен установителен иск с
правно основание чл.124,ал.1 ГПК срещу С.Ж.П.,
В.Д.С. и Н.Д.И. за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответниците не са съсобственици на процесната сграда при заявените от тях
идеални части.
По делото не
се спори, а и от представените писмени
доказателства се установява, че страните с изключение на ответника Е.Е., притежават собственически права в дворно
място, находящо се в гр.В. ул.”А. Н. ” 25, представляващо самостоятелен обект с идентификатор * с площ
от 280 кв.м., като правата са придобити по следния начин. Наследодателят на
ищците и ответницата Н.И. - Димитър Петров придобива ½ ид.ч. от имот с пл. №14 от кв.297
целият с площ от 150 кв.м. по дарение, извършено на 9.11.1956г. и ½
ид.ч. от същия имот чрез покупко-продажба по време на брака си с ищцата С.П.,
извършена на 11.01.1985г. Ответницата Г.Е.
е придобила чрез покупко-продажба от 21.06.1996г. 2/3 ид.ч. от 130/280 ид.ч. от
дворно място, находящо се в гр.В., ул.”А. Н. ” 25, цялото с площ от 280 кв.м.,
представляващо парцел пл. №14,20 в кв.297 по плана на 9-ти подрайон. На
същата П.И. от своя страна е придобила чрез покупко продажба 1/3 ид.ч. от 130/280 ид.ч. от дворно място, находящо се в
гр.В., ул.”А. Н. ” 25, цялото с площ от 280 кв.м., представляващо парцел пл. №14,20 в кв.297 по плана
на 9-ти подрайон, които впоследствие е прехвърлила на ответника П.Е. с договор
за дарение от 15.02.2008г. Съобразно представените писмени доказателства и
заключението на вещото лице по СТЕ по КП от 1950г. процесните имоти пл. №14 и
пл. №20 са представлявали един имот с
пл. №14 в кв.832, по КП от 1965-
Установява се също, че в имота има две
изградени сгради. Едната в североизточната
част на имота с идентификатор *.1 с площ от 48 кв.м. и другата в
северозападната част на имота с идентификатор *.1 и площ от 96 кв.м. Спорът касае сградата в северозападната част с площ от 96 кв.м. С.П., В.С.
и Н.И. заявяват собственически права в процесната сграда, придобити по
приращение вследствие на осъществено строителство от страна на Г.Е. и П.И. в
периода 2007-2008г. без надлежно учредено право на строеж. Разпоредбата, уреждаща
придобиване на собственост по приращение - чл.92 ЗС въвежда правилото, че
собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея,
освен ако не е установено друго. Изключението е налице, когато е било учредено
право на строеж и то е реализирано в рамките разрешеното съгласно чл.63 ЗС. Г.Е.
и П.И. през 1996г. чрез покупко-продажба са придобили сграда, заедно с част от
дворното място, която е била разположена в северозападната част на дворното
място без описана площ в договора. За тази сграда липсват технически документи и данни относно вида на
строителството, площ, разпределение или други индивидуализиращи такива. За
първи път описание на процесната сграда е извършено в архитектурното заснемане,
приложено към преписката по издаването на удостоверението за търпимост от 19.09.2007г.
и впоследствие в издадения КНА от
15.02.2008г. Свидетелката А. Т. , която
е братовчедка на В.С. излага, че посещава имота от дете, защото там живеела
нейната баба, но не е влизала в двора, където е разположена съседната сграда.
Тя се била виждала от двора на В. и С. и посочва, че била кирпичена постройка,
която била много ниска. Свидетелката Стоянка Милева, която живее на ул.”С. Г.”
32, която била на същата улица, заявява, че е влизала в двора, където е
разположена процесната сграда последно през 1954г. и посочва, че в него имало
три стаички, които сега не съществували. Свидетелката Магдалена Стъклева,
живуща *** 34 в имот 16 от скица на л.8 от делото казва, че преди къщата била
съборетина и че била направена от тухли, а Здравко Иванов, който живее в
близост, и сочи, че е уведомил брата на Г., че къщата се продава, прави предположение, че къщата по това време е била
направена от тухли. В изнесеното от посочените свидетели не се съдържат данни относно обема на застрояването, вида на
строителството и състоянието на къщата
към периода на закупването й от Г.Е. и П.И. – 1996г. Анализът на събраните
гласни доказателства води до извода, че къщата не е била в добро състояние и е
следвало да бъде извършен ремонт. Противоречиви са показанията на двете
разпитани групи свидетели тези, водени от ищците и тези, водени от ответниците
по отношение на обстоятелството съборена ли е била стара сграда и новоизградена ли е
съществуващата такава към настоящия момент. Така свидетелите, водени от ищците
сочат, че старата сграда е съборена и на нейно място е изградена нова по
–голяма, а свидетелите на ответниците сочат, че сградата на е събаряна, а й е
бил извършен ремонт – боядисване, ремонт на покрив, смяна на дограма. Свидетелите,
които съдът приема, че разполагат с преки и непосредствени впечатления от
сградата както към момента на закупването й, така и към настоящия момент, поради
това, че се я посещавали, като част от тях са непосредствени нейни съседи с
категорчиност посочват, че същата не е била събаряна. А. Т. и Стоянка Милева не са имали достъп до
процесната сграда, като заявяват, че е виждат през двора, като първата заявява,
че „смътно” помни, че била съборена. Съобразно
заключението на вещото лице към
настоящия момент сграда с идентификатор *.1
с площ от 96 кв.м. е с П-образно застрояване като входа й е от вътрешната
югозападна стена. Жилищната сграда е масивна, на един етаж, като основата е
стоманенобетонна плоча, преградните стени са тухлени, външни стени от части
тухли четворки и бетонни блокове. Състои се от входно антре, склад, две спални,
две детски стаи, дневна с кухня, баня и тоалетна. Покривът е стоманенобетонна
плоча. Плоският покрив е по-голямата си част е покрит с теракот- ползван за
тераса, до която се стига по странична метална стълба. Върху плочата са
изградени две тавански помещения – едното в западната част с височина
Като собственици на сградата Г.Е. и П.И. са били притежатели и на правото на
строеж върху същата, като в случай, че постройката им погине /независимо по
какви причини/ това право на строеж, като произтичащо от правото на собственост, не
се погасява, като те могат да я изградят
отново без да е нужно да им се учредява ново право на строеж от съсобствениците
на дворното място. Съобразно заключението на СТЕ е налице пристрояване,
доизграждане към съществуващата
сграда, отразено застрояване по КК от
2008г. с площ приблизително 41 кв.м.
спрямо застройката, отразена в КП от 1969г. В о.с.з. експертът уточнява, че
това доизграждане представлява стаи, които са част от съществуваща сграда,
цялостно като еднофамилна къща.
Чл.92 ЗС намира приложение, когато постройката представлява
самостоятелен обект по строителните правила и норми. В случай, че се установи, че
застроеното в повече не представлява
такъв обект, следва да се приложи чл. 97 ЗС. Собствеността не може да възникне
върху несамостоятелен обект, като по отношение същия важат правилата на чл.97 или 98 ЗС – той или
следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез
неделимото му свързване с друга главна вещ.
Установява се, че е налице е отклонение от обема на правото на строеж, с което разполагат Г.Е. и П.Е.,
в качеството им на собственици на сграда, което
отклонение се състои в изграждането на допълнителни 41 кв.м. към съществуваща сграда
и функционално свързани с нея, предвид и на
което следва да се приложи разпоредбата на чл.97 ЗС, изключваща
придобиването на собствеността по приращение от собствениците на земята, което
води до извод, че ищците по иска за делба респ. ответниците по предявения отрицателен
установителен иск не разполагат с права
в доизграденото в повече и в сградата въобще по силата на заявеното от тях
основание приращение. В тази връзка следва да се отбележи, че дори и изводите
на настоящия съдебен състав относно липсата на събаряне на стара сграда и
изграждане на нова такава на нейно място да не бъдат споделени, то дали
пристроеното в повече, предвид на вече изложените мотиви, е към съществуващата
към датата на продажбата стара сграда или към новоизградена такава е без
значение, предвид че допълнителното застрояване не представлява самостоятелен
обект.
С оглед на извода, че С.Ж., В.С. и Н.И. не са
придобили права в процесната сграда по приращение не следва да се разглежда
заявеното правоизключващо основание на Г.Е. и П.Е. за придобиването на същата
по давност.
Не установява, а и самият Е.Е. не твърди
да притежава права в процесната сграда.
Предвид всичко изложено съдът намира
предявеният под формата на инцидентен установителен иск за приемане за
установено по отношение на Г.Е. и П.Е. , че С.Ж., В.С. и Н.И. не са
собственици на процесната сграда за основателен, поради и което същият следва
да се уважи. Искът за делба следва да се отхвърли поради липсата на
съсобственост. Предвид изхода на делото неоснователна се явява и претенцията на
С.Ж. и В.С. по реда на чл.344,ал.2 ГПК за осъждане на Г., Е. и П.
Екимови да заплащат на първата от тях по 40 лева месечно, считано от дата на
подаване на исковата молба и на втората от тях всеки от посочените ответници по
20 месечно за всеки от тях, считано от дата на подаване на исковата молба.
По
разноските :
С оглед изхода на делото в полза на Г.Е.,
П.Е. и Е.Е. след да бъдат присъдени направените по делото съгласно
представените списъци по чл.80 ГПК, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 ГПК.
Съобразно чл.9 от
ТДТССГПК по иска за делба ищците С.П. и В.С.
следва да заплатят държавна такса в размер на 100 лева.
Воден от горното, съдът :
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124,ал.1 ГПК по отношение на Г.М.Е., ЕГН : ********** с
адрес *** 25 А и П.Е.Е., ЕГН : ********** с адрес ***, действащ със съгласието
на законния си представител Е.И.Е., че С.Ж.П., ЕГН: ********** с адрес *** 25 НЕ Е СОБСТВЕНИК НА 7 500/28 000 ид.ч., В.Д.С., ЕГН : ********** с адрес *** 25 НЕ Е СОБСТВЕНИК НА 3 750/28 000 ид.ч. и
Н.Д.И., ЕГН : ********** с адрес *** НЕ Е
СОБСТВЕНИК НА 3 750/28 000 ид.ч. от
ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *.1, находяща се в гр.В., ул.”А. Н. ” 25 А,
разположена в поземлен имот с идентификатор *, със застроена площ по скица 96
кв.м., на два етажа, първият със застроена площ 94.81 кв..м., състоящ се от
входно антре, дневна с кухня, две спални, две детски стаи, санитарен възел и
втори етаж със застроена площ от 58 кв.м., състоящ се от две самостоятелни
складови помещения.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Ж.П., ЕГН: ********** с адрес *** 25 и В.Д.С., ЕГН: ********** с адрес ***
25 срещу Г.М.Е., ЕГН : **********
с адрес *** 25 А и П.Е.Е., ЕГН : ********** с адрес ***, действащ със
съгласието на законния си представител Е.И.Е., Е.И.Е., ЕГН: ********** с адрес ***
25 А и Н.Д.И., ЕГН : ********** с адрес ***
иск за делба на ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *.1, находяща се в гр.В.,
ул.”А. Н. ” 25 А, разположена в поземлен имот с идентификатор *, със застроена
площ по скица 96 кв.м., на два етажа, първият със застроена площ 94.81 кв..м.,
състоящ се от входно антре, дневна с кухня, две спални, две детски стаи,
санитарен възел и втори етаж със застроена площ от 58 кв.м., състоящ се от две
самостоятелни складови помещения.
ОТХВЪРЛЯ претенцията с
правно основание чл.344,ал.2 ГПК на С.Ж.П., ЕГН: ********** с адрес *** 25 за осъждане на всеки от ответниците Г.М.Е.,
ЕГН : ********** с адрес *** 25 А, П.Е.Е., ЕГН : ********** с адрес ***,
действащ със съгласието на законния си представител Е.И.Е. и Е.И.Е., ЕГН: ********** с адрес *** 25 А да й
заплащат сумата от по 40 лева месечно, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 21.06.2016г., претендирана
като обезщетение за лишаването й от ползването на ЖИЛИЩНА СГРАДА с
идентификатор *.1, находяща се в гр.В., ул.”А. Н. ” 25 А, разположена в
поземлен имот с идентификатор *, със застроена площ по скица 96 кв.м., на два
етажа, първият със застроена площ 94.81 кв..м., състоящ се от входно антре,
дневна с кухня, две спални, две детски стаи, санитарен възел и втори етаж със
застроена площ от 58 кв.м., състоящ се от две самостоятелни складови помещения.
ОТХВЪРЛЯ претенцията с
правно основание чл.344,ал.2 ГПК на В.Д.С., ЕГН: ********** с адрес *** 25 за осъждане на всеки от ответниците Г.М.Е.,
ЕГН : ********** с адрес *** 25 А, П.Е.Е.,
ЕГН : ********** с адрес ***, действащ със съгласието на законния си
представител Е.И.Е. и Е.И.Е., ЕГН: **********
с адрес *** 25 А да й заплащат сумата от по 20 лева месечно, считано от датата на предявяване
на исковата молба – 21.06.2016г.,
претендирана като обезщетение за лишаването й от ползването на ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор *.1, находяща се в гр.В., ул.”А. Н. ” 25 А, разположена
в поземлен имот с идентификатор *, със застроена площ по скица 96 кв.м., на два
етажа, първият със застроена площ 94.81 кв..м., състоящ се от входно антре,
дневна с кухня, две спални, две детски стаи, санитарен възел и втори етаж със
застроена площ от 58 кв.м., състоящ се от две самостоятелни складови помещения.
ОСЪЖДА С.Ж.П., ЕГН: **********
с адрес *** 25, В.Д.С., ЕГН : **********
с адрес *** 25 и Н.Д.И., ЕГН : ********** с адрес *** да заплатят на Г.М.Е., ЕГН : **********
с адрес *** 25 А сумата от 1 834.35 /хиляда осемстотин тридесет и
четири лева и тридесет и пет ст./ лева, представляваща направени
разноски в производството по предявения установителен иск, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Ж.П., ЕГН: **********
с адрес *** 25 и В.Д.С., ЕГН : **********
с адрес *** 25 да заплатят на Г.М.Е., ЕГН : ********** с адрес *** 25 А сумата
от 1700
/хиляда и седемстотин/лева, представляваща направени разноски в
производството по предявения иск за
делба, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА С.Ж.П., ЕГН: **********
с адрес *** 25, В.Д.С., ЕГН : **********
с адрес *** 25 и Н.Д.И., ЕГН : ********** с адрес *** да заплатят на П.Е.Е., ЕГН : **********
с адрес ***, действащ със съгласието на законния си представител Е.И.Е. сумата
от 1091/хиляда
деветдесет и един/ лева, представляваща направени разноски в
производството по предявения установителен иск, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Ж.П., ЕГН: **********
с адрес *** 25 и В.Д.С., ЕГН : **********
с адрес *** 25 да заплатят на П.Е.Е., ЕГН : ********** с адрес *** сумата от 1250/хиляда
двеста и петдесет/лева, представляваща направени разноски в
производството по предявения иск за делба,
на основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА С.Ж.П., ЕГН: **********
с адрес *** 25 и В.Д.С., ЕГН : **********
с адрес ***25 да заплатят на Е.И.Е.,
ЕГН: ********** с адрес *** 25 А сумата от 1100/хиляда и сто/ лева,
представляваща направени разноски в производството по предявения иск за делба, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА С.Ж.П., ЕГН: ********** с адрес *** 25 и
В.Д.С., ЕГН : ********** с адрес *** 25 да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща дължима държавна такса, на основание чл.9 от ТДТССГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: