РЕШЕНИЕ
гр.София, 12.09.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на дванадесети декември
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Мария Богданова
при секретаря Елка Григорова
и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното
от съдия И. в.гр.дело N: 12 481 по описа за 2017 година и за да се про-изнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
С решение № 180 276 от 25.07.2017
г., постановено по гр.д.№ 41 711/2016 г. по опи-са на СРС, ГО, 119 състав е
признато за незаконно и отменено на основание чл.3**, ал.1, т.1 КТ уволнението
на В.П.Я., ЕГН **********, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ със заповед
№ 767 от 23.06.2016 г. на директора на ** Средно общообразователно училище „*******”,
БУЛСТАТ *******; В.П.Я. е възстановена на основание чл.3**, ал.1, т.2 КТ на
заеманата преди незаконното уволнение длъжност – „завеждащ административна
служба” в ** Средно общообразова-телно училище „*******” и ** Средно
общообразователно училище „*********” е осъдено да й заплати на основание чл.3**,
ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ сумата 3 300,00 лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради неза-конното
уволнение за период от шест месеца, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 25.07.2016 г. до окончателното
й заплащане.
Със същия акт ** Средно образователно училище „*******” е осъдено да
заплати на В.П.Я. на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата 300,00 лева – разноски
за адвокатско възнаграждение, както и по бюджетната сметка на Софийски районен
съд на основание чл.78, ал.6 ГПК – сумата 232,00 лева, представляваща държавна
такса по трите иска, 150,00 лева –
разноски и 10,00 лева – такса за издаване на изпълни-телни листове.
Така постановеното съдебно
решение е обжалвано изцяло от ответника ** Средно училище „*******”, гр.София. Във
въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, тъй като е
постановено при нарушение на материалния закон. Твър-ди се, че в случая е
налице промяна в щатното разписание на училището, извършена със заповед №
762/21.06.2016 г. на директора на училището, с която считано от 21.06.2016 г.се
съкращават редица щатни бройки, в т.ч. и длъжността „завеждащ административна
служ-ба”, а нови не са създадени; че в действащото щатно разписание в сила от
21.06.2016 г. щатната бройка на ищцата липсва, като трудовата й функция е
престанала да съществува като съдържание на една цяла отделна длъжност и в
училището няма друга длъжност, сход-на с изпълняваната от ищцата като характер
и функции, поради което няма възможност тя да бъде устроена на друго работно
място, а заедно с това – няма и основание да бъде из-вършван подбор. Сочи се
още и че по КТ директорът няма задължение да предлага на работника всички
свободни длъжности, дори и да има налични такива; че в случая подабно място не съществува,
освен бройка за чистач/хигиенист, която е далеч по характер и съдър-жание от
тази на изпълняваната от ищцата длъжност; че обстоятелството, че някои от функ-циите
на ищцата като служител ще продължат да се изпълняват занапред не е основание
да се извършва подбор и за преценка на законосъобразността на уволнението,
доколкото пре-ценката се прави във основа на състоянието на длъжностите към
момента на съкращаването на щата. Изложени са доводи за неоснователност на
претенциите на ищцата относно връч-ването на предизвестие за прекратяване на
трудовия договор – с оглед разпоредбата на чл.220, ал.1 КТ, като е наведено и
възражение при условията на евентуалност – в случай, че уволнението бъде
отменено, да се извърши прихващане между дължимото обезщетение на ищцата по чл.225, ал.1 КТ и изплатените от училището
суми по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ общо в размер на 1 100,00 лева
до размера на по-малкото от тях. Посочено е и че съдът не следва да уважава и
претенцията за нарушаване на КТД при уволнението, както неправилно е стигнал до
извод в мотивите на обжалвано решение, тъй като директорът на училището има
задължение за изпълнява задълженията по КТД към синдикална организа-ция в
управляваното от него училище и членовете на тази организация имат права по
КТД; че по делото няма данни, от които да се установява, че ищцата се позовава
на КТД с ответ-ното училище, като самата тя твърди, че не членува в синдикална
организация в училище-то, а в друго училище, като подобно членство не създава никакви
задължения за директора на ответната страна, които не е задължен да иска
съгласие и одобрение на извършените от него структурни и персонални промени от
синдикална организация в друго училище. Инво-кират се съображения и че липсват
и доказателства ищцата изобщо да е уведомила по няка-къв начин, че членува в
такава организация; че няма никаква опора в закона или в доказа-телствата по
делото, че тя има статут на присъединена към КТД; че синдикален член може да се
присъедини към КТД само на местно ниво – в учебното заведение, в което работи и
на никакво по-високо ниво; че работодател на ищцата се явява само и единствено
училището, в което тя работи, предвид което следва да има договор, по които то
да е страна, а такъв КТД на местно ниво няма. Твърди се и че не е допустимо от
закона да се присъединява човек към отраслов КТД или пък общински такъв; че
няма опора и изводът на първоинстан-ционния съд, че КТД за отрасъла е
разпрострял действието си в целия отрасъл, предвид, че това може да стане само
със заповед на МТСП, а подобно нещо не се е случвало, както и че в случая не
следва да има значение и на какъв принцип се образуват структурите на СБУ,
който въпрос няма отношение към училището и не създава задължения за неговия
дирек-тор.
Моли въззивния съд да уважи
жалбата и след като отмени атакуваното решение – да постанови друго по съществото на спора, с
което да отхвърли изцяло предявените срещу него искове. Претендира и
присъждането на разноски по делото. Прилага писмена защита.
Ответникът по жалбата – В.П.Я.,***
в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва в цялост ка-то неоснователна и се заявява искане
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила по съображения, релевирани в отговора. Претендира
присъждането на разноски.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
настоящият съ-дебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на
правния спор, в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Преценявайки събраните по делото
доказателства и становищата на страните, нас-тоящият
съдебен състав приема следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявени при условията на обективно, ку-мулативно съединяване
искове с правно основание чл.3**, ал.1, т.1 КТ, чл.3**, ал.1, т.2 КТ и чл.3**,
ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ за отмяна на уволнението на ищцата Веро-ника П.Я., извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ –
поради съкра-щаване на щата за длъжността й „завеждащ административна служба”,
която е изпълнявала по безсрочно трудово правоотношение при ответника, със
заповед № 767/23.06.2016 г. на директора на ** СОУ „*******”; за възстановяване
на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „завеждащ административна
служба” и за осъждане на ответника да й заплати сумата 3 300,00 лева – обезщетение
за оставане на същата без работа вследствие на незаконното уволнение за периода
от 6 месеца, считано от 24.06.2016 г., ведно със закон-ната от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
В
исковата молба се твърди, че уволнението на ищцата е незаконно, тъй като съгласно
Колективния трудов договор /КТД/, действащ за системата на народната просвета,
при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ
със синди-кален член – работници и служители, членове на синдикатите, се
изисква предварително съгласие на съответната синдикална организация в учебното
звено; че ищцата е редовен синдикален член на синдикалната организация СБУ при**СОУ
„*********” от 2015 г., като преди връчването й на процесната заповед на
23.06.2016 г., не е изискано писмено съгласие/разрешение на синдикалното
ръководство на основание чл.333, ал.4 КТ, което обстоятелство е достатъчно да
бъде квалифицирано уволнението й за незаконно. Со-чи се и че работодателят
незаконосъобразно е прекратил трудовото правоотношение без да бъде връчено
предизвестие; че според ищцата в случая е налице така нареченото фиктивно
съкращаване на щата, когато се премахва длъжността като наименование, но се е
запазила трудовата й функция в съществените й права и задължения като
съдържание; че е незакон-но прекратяването на трудовото й правоотношение,
считано от 24.06.2016 г., поради липса на влязло в сила ново щатно разписание
или заповед, с която се съкращава заеманата от нея длъжност, като уволнението й
е преждевременно осъществено. Излагат се доводи и че е на-рушена и разпоредбата
на чл.328, ал.3 КТ, тъй като не й е предлагано свободните длъж-ности към деня
на уволнението, които тя би могла да заеме съобразно своята правоспособ-ност,
образование и трудов стаж, което също прави уволнението й незаконно, както и че
за-дълженията й, посочени в длъжностната й характеристика: подпомага дейността
на дирек-тора на училището, получава, регистрира постъпващата кореспонденция,
изготвя и предс-тавя за подпис на директора: служебни бележки, удостоверения,
писма, приготвя проекти на трудово договори, изготвя заповед и др., не са
престанали да съществуват, а са възло-жени на друг служител, при което
незаконосъобразно директорът не е извършил подбор, съгласно императивната
разпоредба на чл.329, ал.1 КТ; че работодателят е бил длъжен, но не е събрал
предварителна информация дали е налице някое от основанията за закрила по
чл.333 КТ, в т.ч. и по чл.333, ал.3 КТ, както и че незаконосъобразността на
процесната заповед се състой и в липсата на мотивировка на същата.
В
подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор ** Средно образователно
училище „*******” е оспорил изцяло
заявените срещу него претенции, като по въпросите относно съкращаването в щата,
невръчването на предизвестие, извършването на подбор и предлагането на всички
свободни длъжности са наведени идентични с тези по въззивната жалба съображения.
По отношение на КТД е посочено, че съдът не следва да уважава и претенцията за
нарушаване на КТД при уволнението, тъй като директорът на училището има
задължението за изпълнява задълженията по КТД към синдикална орга-низация в
управляваното от него училище и членовете на тази организация имат права по
КТД. Няма данни по делото, от които изобщо да се установява, че ищцата се
позовава на КТД при трудовото си правоотношение с ответното училище. По самите
нейни твърдения, тя не членува в синдикална организация в училището, а в друго
училище. Подобно членство не създава никакви задължения за директора на
ответното училище, които не е задължен по КТД да иска съгласие и одобрение на
извършваните от него структурни и пер-сонални промени на управляването от него
училище от синдикална организация в друго училище. Затова намират, че
претенцията за нарушаване на КТД за напълно неоснователна и следва да се остави
без уважение от съда това основание за отмяна на уволнението.
При условията на евентуалност – в
случай, че уволнението бъде отменено, е наве-дено възражение за прихващане
между дължимото обезщетение на ищцата по чл.225, ал.1 КТ и изплатените от
училището суми по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ общо в размер на
1 100,00 лева до размера на по-малкото от тях.
Безспорно
е в производството, което се установява и от представените по него заве-рени
копия от допълнително споразумение № 7 от 28.04.2016 г. към трудов договор за
из-менение на трудово правоотношение на основание чл.119 КТ и трудова книжка №
03, серия Б № 101882/27.04.2004 г., че между страните в процеса е съществувало трудово
правоотно-шение по договор за неопределено време, по силата на което ищцата В.П.Я.
е изпълнявала длъжността „завеждащ административна служба”,шифьр по НКПД 4110
2001 в ** СОУ „*******”, гр.София, с основно месечно трудово възнагражде-ние в
размер на 500,00 лева и допълнително възнаграждение за придобит стаж и професио-нален
опит 10 % – 50,00 лева.
Не се спори и че трудово правоотношение на В.П.Я. е било прекратено със
заповед № 767 от 23.06.2016 г. на директора на ** СОУ „*******”, издадена на
основание чл.147, ал.1, т.6 ППЗНП и чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, считано от 24.06.2016
г., както и че тази заповед е връчена на ищцата при отказ в присъствието на
три-ма свидетели на 23.06.2016 г.
Като причина за прекратяването на трудовия договор в заповедта е
посочено: сък-ращаване на щата, като в нея се съдържа и нареждане за изплащане
на обезщетения на ищцата по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие в
размер на едно брутното трудово възнаграждение и по чл.224, ал.1 КТ –
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 12 работни дни.
По
искане на ответника е приета заповед на директора на ** СОУ „*******ли” Т.М.– №
361/18.12.2015 г., с която на основание чл.147, ал.1, т.1, т.14 и т.15 от
ППЗНП, ПМС от 16.01.2015 Г. за изпълнението на държавния бюджет на РБългария за
2015 г., чл.147, ал.1, т.5 от ППЗНП и Заповед № СО-РПД16-ВК88-379/20.02.2016
г., са утвърдени длъжностно разписание и поименно разписание на длъжностите и
работните заплати за тях на персонала на ** СОУ „*******” – представени по делото
От пос-ледните – в сила от 01.01. 2016 г., е видно, че общата численост на
персонала по щат е 48 бройки, от които 38,5 бройки за педагогически персонал и
9,5 бройки за непедагогически персонал, от които 1 щатна бройка за завеждащ
административна служба. Останалите щат-ни бройки за непедагогически персонал
са: помощник-директор, АСД; библиотекар; счето-водител; работник, поддръжка;
чистач/хигиенист – 4 бр. и финансов контрольор – 1/2 щат.
Ангажирана
е и заповед на директора на ** СОУ „*******” Т.М.– № 762/21.06.2016 г., с която
на основание чл.147, ал.1, т.1, т.14 и т.15 от Правилника за прилагане на
Закона за народната просвета е утвърдено длъжностно щатно разписание на персонала
на ** СОУ „*******”, което влиза в сила от 21.06.2016 г. /Приложение № 1/, като
в това длъжностно щатно разписание се извършват следните промени: ▪
съкра-щава се щатна бройка за „старши учител”, общообразователен предмет в
прогимназиален етап – учител по музика при непълно работно време – 1/2 щат;
▪ съкращава се щатна бройка за „завеждащ административна служба” и
▪ съкращава се щатна бройка за „младши учи-тел”, общообразователен
предмет в гимназиален етап – учител по медийни комуникации при непълно работно време – 1/2 щат.
С отговора по чл.131, ал.1 ГПК е приложена и заповед
на директора на ** СОУ „*******” Т.М.– № 763/21.06.2016 г., с която на
основание чл.147, ал.1, т.1, т.14 и т.15 от Правилника за прилагане на Закона
за народната просвета е утвър-дено поименно щатно разписание на длъжностите и
работните заплати за тях на персонала на ** СОУ „*******”, в сила от 21.06.2016
г. – Приложение № 1, неразделна част от заповедта.
От
цитираните две щатни разписания, в сила от 21.06.2016 г. се констатира, че
об-щата численост на персонала в това учебно заведение по щат е 46 бройки, от
които 37,5 бройки за педагогически
персонал и 8,5 бройки за непедагогически персонал. Щатните бройки за
непедагогически персонал са: помощник-директор, АСД; библиотекар;
счетово-дител; работник, поддръжка; чистач/хигиенист – 4 бройки, от които една
незаета и финан-сов контрольор – 1/2 щат.
Представена е и длъжностна характеристика относно заеманата от ищцата
длъж-ност „завеждащ, административна длъжност”, в сила от 01.01.2013 г., връчена
на същата срещу подпис на 14.12.2012 г., в която като трудови задачи и
задължения, характеризиращи длъжността са посочени: ▪ подпомага дейността
на директора на училището; ▪ получава и регистрира постъпващата кореспонденция, систематизира я в
съответствие с установения ред и я предава за разглеждане на ръководителя;
▪ води и съхранява административната документация на училището; ▪ изготвя
и представя на директора за подпис: служебни бе-лежки, удостоверения, писма,
заповеди, наредби и други училищни документи; ▪ контролира сроковете за
изпълнение на материалите, определени от ръководителя за взема-не на отчет;
▪ пише на компютър предоставени от ръководителя материали и организира
отпечатването и размножаването им; ▪ приема и предава документи за подпис
на ръково-дителя и лични заявления от работниците и служителите; ▪
подготвя документите, необхо-дими за изпращане на адресати, предлага я за
подпис на ръководителя, регистрира я и организира предаването й; ▪ води
картотека по установената номенклатура на документите, организира подреждането
им в съответствие с изискванията и осигурява тяхното съхраня-ване; ▪ приема
необходимите документи и подготвя проектите на трудовите договори, изме-ненията
към тях и заповедите за прекратяването им; ▪ отразява движението на
кадрите и промените в тяхното професионално-квалификационно равнище; ▪
подпомага директора при изготвяне на длъжностното и поименно длъжностно
разписание и други трудовоправни документи; ▪ подготвя, оформя и съхранява
документите и заповедите, свързани с команди-ровки на работниците и
служителите; ▪ изготвя справки в рамките на своята компетентност на
учители, служители и работници, ученици, родители, обслужващ персонал; ▪
изготвя заповеди за разрешаване и ползване на платен и неплатен годишен отпуск;
▪ изпълнява и други, конкретно възложени задачи, свързани с длъжността;
▪ спазва всички задължения при изпълнение на възложената работа съгласно
чл.126 КТ и Правилника за вътрешния трудов ред – приложен по делото; ▪ изпълнява
и други законосъобразни задачи, възложени му от директора на училището.
Предвидено е още и че длъжността отговаря за: ▪ изготвяне на
служебни бележки, удостоверения, справки и други; ▪ правилно подготвяне
на трудово-правните документи за персонала и ▪ настъпили вреди от
допуснати грешки във въведената в компютъра инфор-мация.
Длъжностни характеристики относно останалите длъжности от
непедагогическия персонал на училището преди и след изменението на щатното
разписание от 21.06.2016 г. не са представени от страна на ответника.
Във връзка с промяна на наименованието на училището на основание чл.258,
ал.1, чл.259, ал.1, чл.38, ал.1, т.5 и § 8, ал.1 от Закона за предучилищното и
училищното образо-вание директорът на ответното учебно заведение е издал
заповед № 878/01.08.2016 г., с която е наредил същото да продължи дейността си
като ** СУ „*******”.
Със заповед № 875/01.08.2016 г. директорът на ** Средно училище „*********”
е разпоредил да бъде извършено изплащане на В.П.Я. на обез-щетение поради
съкращаване на щат за времето, през което е останала без работа, но не за
повече от 1 месец, което съгласно приложения фиш за заплата за м.08.2016 г. е
било начис-лено и преведено на 24.08.2016 г.
В
производството е признато за безспорно между страните, че брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец от ищцата е на стойност
550,00 лева.
По
искане на страните е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/,
изготвена от вещото лице Е.А., която е дала заключение, че трудовото
възнаграждение на ищцата В.Я. е било изплащано редовно, като за отделни
месеци към него е начислявано
възнаграждение за положен извънреден труд за съответния месец; че от
съпоставката на данните по декларация-образец № 1 и данните от фишовете за
заплати не се установява несъответствие между данните за отработени и други дни
с осигу-рителни вноски, осигурителен доход, върху който се дължат
осигурителните вноски и посочените проценти за осигурителни вноски за социално
и здравно осигуряване за сметка на работодателя и работника. Видно е и че във
фиша за м.06.2016 г. на В.Я. е начислено обезщетение по чл.220 КТ в размер на
550,00 лева, като след направени удръжки за ДОД на 24.06.2016 г. на същата е
изплатена сумата 495,00 лева; че на 24.08.2016 г. на същата е изплатено
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, възлизащо след направени удръжки на сумата
455,90 лева, както и че размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за срок от
шест месеца след уволнението й в брутен размер от 3 300,00 лева, а в
хипотезата на прис-падане на дължимия се данък общ доход – 2 970,00 лева.
От
приетото заверено копие от трудова книжка № 03, серия Б № 101882/27.04.2004 г.,
регистрационна карта № 20029056/24.06.2016 г. на Агенция по заетостта, Дирекция
„Бю-ро по труда Сердика”, филиал „Подуяне” и служебна бележка № 871/03.10.2016
г. на Аген-ция по заетостта, от които се установява, че след процесното прекратяване
на трудовия до-говор на ищцата с
ответното училище няма данни за други трудови правоотношения.
Във връзка с наведените в исковата молба твърдения В.Я. е предста-вила молба
от 01.01.2015 г., членска карта № 001, служебна бележка от 05.07.2016 г.,
служебна бележка от 03.10.2016 г., служебна бележка от 03.10.2016 г. и служебна
бележка от 10.04.2017 г. – последните, издадени от председателя на СО на СБУ
при**СУ „**********”, неоспорени от ответника, от които се констатира, че от
01.01.2015 г. ищцата е била член на синдикалната организация на Синдиката на българските
учители при**СУ „*********”, гр.София и че е заплатила дължимия се членски внос
за това до 31.12.2016 г.
В производството не е спорен фактът, че
Синдикатът на българските учители няма структура на местно ниво в ** Средно
училище „*******”.
С
исковата молба е приета и служебна бележка от 24.06.2016 г., подписана от
пред-седателя на СО на СБУ при**СУ „*********” В.Н.и касиера А.П./неоспорена от
ответната страна/, в която е удостоверено, че за извърше-ното по отношение на
члена на синдикалната организация В.П.Я. прекратяване на трудово правоотношение
на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ не е искано съгласие от синдикалната
организация на Синдикат на българските учители при**СУ „*********”, съгласно
чл.333, ал.4 КТ и Колективния трудов договор за сис-темата на народната просвета.
В
Колективен трудов договор за системата на народната просвета от 19.06.2016 г.,
подписан между Министерство на образованието и науката, Съюз на работодателите
в системата на народната просвета в България и Сдружение на директорите в средното
обра-зование в Република България – последните двама наричани „работодатели”, Синдикат
на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България,
Синди-кат „Образование” към Конфедерацията на труда „Подкрепа” и Независим
учителски син-дикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България,
чието действие спрямо ответното училище не е оспорено в отговора на исковата
молба, е предвидено – в клаузата на чл.10, т.3, че работодателите прекратяват
трудовите правоотношения по чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ с работници и
служители, членове на синдикатите – страна по договора, след предварително
съгласие на съответната синдикално организация в учебното заведение.
Ангажиран е и констативен протокол с изх.№ 0601-4713/23.06.2016 г. на
Региона-лен инспекторат по образованието – София във връзка с извършена
проверка по жалба на ищцата с вх.№ 94ВВ-124 от 25.05.2016 г., които са
ирелевантен към предмета на спора.
При тази обстоятелствена част настоящият съдебен състав напълно споделя изводи-те на
първоинстанционния съд, с които е обоснована основателността и дължимостта на
заявените искове по реда на чл.3**, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и чл.3**, ал.1, т.3 КТ
във връзка с чл.225, ал.1 КТ за период от шест месеца, считано от 24.06.2016 г.
в присъдения размер от 3 300,00 лева, изведени
при правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на
релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК, преп-раща към тях. В допълнение към същите
въззивният съд намира, че следва да бъдат добаве-ни и следните съображения:
Първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че в дадения казус не са из-пълнени кумулативните
изисквания на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ, в която е установено, че когато това е предвидено в колективен трудов договор,
работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата
или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на
съответ-ния синдикален орган. Налице е сключен колективен трудов договор,
обвързващ ответника, в който е предвидена закрила по чл.333, ал.4 КТ; ищцата е
член на синдикална организация Синдикат
на българските учители – страна по този договор към момента на прекратяване на трудовото й
правоотношение, който синдикат няма структура в ответното учебно заведение; прекратяването
на трудовия договор е извършено на установено във визираната норма от КТ и
колективния трудов основание – поради съкръщаване на щата, но до прик-лючване
на устните състезания в първоинстанционното производство не са представени
доказателства от страна на ** Средно
училище „*******” да е искало и получило предварително съгласие за нейното
уволнение от синдикалния орган на СБУ при**СУ „*********”, в чиято структура В.П.Я.
е членувала.
Съгласно задължителната практика
на ВКС, обективирана в решение № 471/24.06. 2010 г. по гр.д.№ 653/2010 г. на
ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, опреде-ление № 291/21.02.2011 г.
по гр.д.№ 1546/2010 г. на ВКС, ІV ГО и др., която решаващият състав на СГС,
поддържа изцяло, не може да се откаже закрила по чл.333, ал.4 КТ на онези
синдикални членове, чийто профсъюз няма структура в предприятието, в което
работи. Из-искването за предварително съгласие при уволнение на синдикални
членове, чиито про-фесионални организации са страна по колективен трудов
договор с такава клауза, важи и за синдикални членове, членуващи в структура
извън предприятието, където работят, ако в самото предприятие няма такава. В
такъв случай за преодоляване на закрилата по чл.333, ал.4 КТ съгласие трябва да
даде синдикалният орган на структурата, в която служителят членува. Въпросът за
това какви са условията за членство в една синдикална организация и за
разкриване на нейни структури и поделения, е такъв на синдикална автономия и
съдът не може да контролира актовете и действията на профсъюзите, свързани с този
въпрос. Обрат-ното би означавало да се ограничи значението на синдикалното
сдружаване за защита на правата и интересите на работниците в малки предприятия
и органи само по съображения, че там не имало достатъчно работници или служители
за създаване на самостоятелна струк-тура.
Наведените от жалбоподателя
доводи във връзка с липсата на възможност за при-съединяване на човек към
отраслов или общински КТД, са неотносими към предмета на спора, тък като такова
правна фигура в конкретния казус не е налице. Изложените доводи в решението на
първоинстанционния съд по въпроса за присъединяването към КТД са само за
пълнота на изложението.
Въззивната
инстанция намира, че като преклудирани не следва да бъдат обсъждани, заявените
от ответника за пръв път във въззивната жалба възражения във връзка с дейст-вието
на КТД в целия отрасъл. Тези възражения са несвоевременни. Ответникът е
следвало да ги заяви до изтичане на срока за отговор пред първата инстанция, в
който смисъл са и разясненията, дадени с т.4 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Пропускът да направи
това своевременно, води до прилагане на неблагоприятната последица на
преклузията, касаеща тяхното необсъждане. В отговора по чл.131, ал.1 ГПК фактът,
касаещ действието на Колективния трудов договор за системата на народната
просвета от 19.06.2016 г. спрямо ответното училище, не е бил оспо-рен от страна
на последното, което обосновава извод за неговата обвързаност от този КТД.
По
силата на нормата
на чл.3**, ал.3 КТ в случаите, когато за извършване на увол-нението се изисква
предварителното съгласие на синдикален орган и такова съгласие не е било искано
или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение
като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по
същество. Пред-вид този нормативна уредба релевираните в жалбата довиди относно
извършването и зако-носъобразността на съкращаването на щата и липсата на
задължение за работодателя за из-вършване на подбор, доколкото касаят
съществото на спора не следва да се обсъждат.
Във въззивната жалба няма наведени конкретни оплаквания за допуснати
проце-суални нарушения във връзка с възражението за прихващане на ответника,
поради което този въпрос е извън проверката за правилност на
първоинстанционното решение.
Поради съвпадение на крайните изводи
на въззивната инстанция с тези на първо-инстанционния съд относно изхода от
разглеждането на спора, обжалваното решение след-ва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на жалбоподателя
** СУ „*******” не се дължат разноски по производството, а последният следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея такива пред настоящата
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 180276 от 25.07.2017
г., постановено по гр.д.№** 711/2016 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав.
ОСЪЖДА ** Средно училище „*******” с адрес: гр.София, ул.”********”
№ **, БУЛСТАТ ******* да ЗАПЛАТИ на В.П.Я. с адрес: ***, ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 600,00
/шестстотин/ лева – разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните – при наличието
на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.