№ /04.04.2022 год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХХVІ състав, в публично заседание на първи октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1574 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.38 ал.7 от Закона за защита на личните данни вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалби от М.Т.А. ***, чрез адв. Б.Д. ***, и от нотариус О.С.,
регистриран в Нотариалната Камара на Република България под № 196 с район на
действие Варна, против Решение №ППН-01-559/2018 от 07.03.2019 г. на Комисията
за защита на личните данни (КЗЛД).
М.А.
оспорва решението в частта, с която изцяло е отхвърлена жалбата й против адв.Г.З.
***, и в частта, с която на нотариус О.С. е определен размер на административното
наказание – глоба под нормативно установения минимум от 10 000лв. Твърди
незаконосъобразност на решението поради противоречието му с материалноправни
норми – тези от националното законодателство – ЗЗЛД, и от международни норми –
Регламент 2016/679 на ЕП и на Съвета (Регламента), в сила при произнасяне на
оспореното решение, евентуално – Директива 95/46/ЕО (Директивата), действала
при неправомерната обработка на лични данни. Твърди се и противоречие с целта
на закона – чл.1 ал.1 и ал.2 от ЗЗДЛ, чл.1 от Регламента и чл.1 от Директивата,
предвиждаща осъществяване на законовата защита с цел наказанието спрямо
нарушителите да е ефективно, пропорционално и възпиращо – тя не е постигната с
оспореното решение, което накърнява правата и законните интереси на
жалбоподателката и застрашава обществения интерес. Оспорва се извода на
административния орган, че адвокатът не е администратор на лични данни, като се
сочи, че интересът на адвоката и клиентите му нямат приоритет над законните
интереси и основните права и свободи на други физически лица, чиито лични данни
те биха пожелали да използват. Изтъква, че адвокатът разполага с възможността
по чл.186 от ГПК да се снабди с необходимата му информация със санкцията на
съдебния състав в производството, в което желае да ползва същата, но няма право
да се снабдява и да разпространява личните данни на други 11 физически лица,
поради което отказът на КЗЛД да го санкционира е незаконосъобразен. По
отношение на решението в частта, с която е наложена санкция на нотариуса, освен
изложените аргументи за несъразмерност и неадекватност на наложената му санкция
под специалния законов минимум жалбоподателката излага и факта, че е поискала
от Комисията да уведоми за случая министъра на правосъдието и инспектората към
МП в качеството им на контролиращи органи по чл.80б от ЗННД, както и
Министерството на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на
контролен орган по чл.10 от Наредбата за достъп на нотариусите до НБД
„Население“, което дори не е коментирано в оспореното им решение, и в тази
връзка – Комисията не е разпоредила временно ограничаване обработването на
данни от нотариуса. С тези съображения се настоява за отмяна на решението в
обжалваните му части, като съответно и на адвоката, и на нотариуса бъдат наложени
адекватни глоби в размер между 10 000лв. и 100 000лв, като съдът се
произнесе и по искането на жалбоподателката достъпът на нотариуса до НБД
„Население“ да бъде временно ограничен. В
съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез пълномощника си адв.Б.Д. *** поддръжа
изцяло жалбата си по изложените в нея аргументи, настоява за уважаването й и
претендира присъждане на сторените в производството разноски, оспорвайки при
това жалбата на нотариус О.С.; подробни съображения са развити и в
представените писмени бележки.
Жалб.О.С.
оспорва Решение №ППН-01-559/2018 от 07.05.2019г на КЗЛД в частта му по т.2 и
т.3, с която жалбата на М.А. против него е обявена за основателна и му е
наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000лв. за нарушение
по чл.4 ал.1 от ЗЗЛД, съотв. чл.6 §1 от Регламент 2016/679. Твърди, че
оспореният ИАА е нищожен като формиран от некомпетентен орган, от незаконен
състав и след преклузията по чл.38 от ЗЗЛД; че с него е приключена неприложима
процедура – тази по чл.38 от ЗЗЛД вместо тази по чл.43 и сл. от ЗАНН; че с един
ИАА, каквото представлява решението на КЗЛД, му е наложена санкция, което е
допустимо само в производства по ЗАНН; че обвинението против него е некоректно,
което затруднява разбирането в какво се състои нарушението му – в тази насока
се позовава на решението на ЕСПЧ по делото „Енгел“ и твърди, че в случая
съществено е нарушено правото му на защита; че в решението на КЗЛД липсват
задължителни реквизити, а наличните такива водят до объркване; че с решението
му се вменява нарушение по текстове, каквито не са съществували към датата на
извършването му, както не е съществувала и процедурата за налагане на
наказание, като е придадена обратна сила на наказателен закон, влошаващ
положението му, което е недопустимо; че решението страда от вътрешна
противоречивост, вкл. с правилата на формалната логика, като сочи, че не е
извършил нарушение, понеже е предал данните на длъжностно лице - адвокат, което
има право на достъп до тях и ги е получило от него на законно основание; че М.А.
е ищец по гражданско дело, производството по което е публично, и е логично в
хода му личните данни на участниците в него да станат достояние на множество
хора, и в този смисъл – че тя е дала съгласие за третиране на данните й по този
начин, понеже Регламентът не изисква то да е изрично, като с тези аргументи
обосновава тезата си за липса на извършено от него нарушение. Претендира отмяна
на Решението на КЗЛД в оспорените му части, както и присъждане на разноски. В
съдебно заседание по същество жалб.С. се представлява от адв.Г. Г. от АК –
Варна, който поддържа жалбата си и настоява за уважаването й, оспорва тази на М.А.
и поддържа искането си за присъждане на разноски. В допълнение сочи, че
проведеното против нотариуса административно производство с елементи на
наказателно такова е изначално недопустимо поради това, че той има т.нар.
функционален имунитет и подлежи на санкция по специален ред и пред специален орган
– Камарата на нотариусите, а не от КЗЛД – административен орган извън йерархията
на гилдията му; подробни мотиви в подкрепа на тезата си адв.Г. развива и в
писменото си становище по делото.
Ответната
КЗЛД чрез процесуалния си представител ст.ю.к.Д.А. са депозирали писмено
становище, с което оспорват и двете предявени жалби. Досежно тази на М.А. сочат,
че размерът на наложената на нотариуса санкция е определен от Комисията
съобразно правомощията им по чл.58 §2 от Регламент 2016/679 и по реда на чл.83
§5 б.“а“ от Регламента, където липсва посочен минимум. Твърди също, че размерът
й е съответен на тежестта на нарушението предвид факта, че независимо от
неправомерното обработване на лични данни, нотариусът е извършил справката и е
предал данните на друг администратор, който може да ги обработва за изпълнение
на професионалните си задължения, с каквато цел информацията е била използвана.
Липсата на наложено на адвоката наказание е обяснена с факта, че той само е
поискал справката с личните данни от нотариуса, не ги е обработвал сам, и е
ползвал така получената информация за изпълнение на професионалните си
задължения. Досежно жалбата на О.С. ответникът оспорва всяко едно от
твърденията в жалбата и излага конкретно мотивирани съображения за тяхната
неоснователност. Настоява за отхвърляне и на двете жалби, като прави и
възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения в случай, че такива
се претендират и са в размери, надвишаващи минимумите по Наредба №1/09.07.2004г,
предвид ниската степен на фактическа и правна сложност на случая.
Заинтер.
страна адв.Г.З. участва лично в откритото съдебно заседание и оспорва жалбата
на М.А. с аргумент, че спрямо него това производство е недопустимо, в какъвто
смисъл е и възражението му пред КЗЛД. Твърди също, че по силата на Закона за
адвокатурата всеки адвокат има право на достъп, вкл. и до личните данни на
страните в процеса, в който е ангажиран. Точно такъв е и конкретния казус, в
който справката му е била необходима във връзка с гражданското дело, страна по
която е била и М.А.. Тази справка е станала достояние само на страните и на
съда по делото, поради което заинтер. З. счита, че не е извършил никакво
нарушение и настоява за отхвърляне на неоснователната жалба; счита също така,
че Регламентът не е приложим в случая, понеже приложението му е започнало два
месеца след като е поискал такава справка – както изрично е посочено в самото
обжалвано решение на КЗЛД.
След
преценка на събраните в производство релевантни доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалб.М.А.
била ищец по гр.д. № 6392/2017г по описа на РС – Варна, 31 с-в, с предявен иск
по чл.49 от ЗЗД за репарация на причинени имуществени вреди, с ответник И.И.М.,
чийто пълномощник бил заинтер.страна адв.Г.З.. Видно от съдържанието на
приложената на л.61 по адм. преписката молба, с нея на 13.02.2018г адв.З.
поискал от жалбоподателя и заинтер.страна в настоящото производство нотариус О.С.
да му бъде издадена справка от НБД „Население“ за М.Т.А. и Р.Х.Д.(неин бивш
съпруг), с посочване, че справката му е необходима по гр.д. №6392/2017г на ВРС.
Уважавайки молбата, нотариус С. издал на адв.З. три справки от НБД „Население“
(л.39 – лице и гръб, и л.40 по адм. преписка), съдържащи пълните данни на А.,
данни за семейното й положение, и тези на бившия й съпруг. В проведено на
13.02.2018г открито съдебно заседание по делото адв.З. представил тези справки
и същите били приети като доказателства по делото. По този повод (и доколкото
адв.З. не бил искал издаване на съдебно удостоверение по висящото производство,
за да се сдобие с такава информация), жалб.А. депозирала жалба от 19.02.2018г
до РП – Варна, в която изложила гореописаните факти, а в допълнение посочила,
че от съдържанието на справките се вижда, че са направени на 13.02.2018г, но
без данни за лицето, което ги е изготвило – обстоятелство, възприето от А. като
незаконен достъп до личните й данни, на който категорично се противопоставила, и
поискала незабавна проверка за установяване на лицето, предоставило личните й
данни на адв.З., с оглед евентуално извършено престъпление от общ характер. С
постановление от 17.05.2018г прокурор при ВРП отказал да образува ДП и
прекратил преписката поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление
от общ характер. С постановление от 18.07.2018г прокурор в ОП – Варна отменил
предходното и върнал преписката на РП – Варна за изготвяне на мотивиран
прокурорски акт. С постановление от 12.10.2018г прокурор при РП – Варна
повторно отказал образуването на ДП поради липса на достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер по НК. В тази насока са изложени
мотивирани съображения за липса на престъпление по чл.145 от НК, чл.145а от НК,
чл.146 - чл.148 от НК, чл.284 от НК, извършено било от нотариуса или от
адвоката, и било цитирано вече образуваното производство пред КЗЛД, която е
компетентна да установи евентуално нарушение на ЗЗЛД от единия или от другия.
Същевременно
с постановление от 03.12.2018г образуваната пр.преписка №12640/2018г на РП –
Варна по жалба от нотариус О.С. против М.А. с оглед данни за извършено
престъпление по чл.286 от НК (набеждаване в престъпление пред компетентен орган
на власт) била изпратена на РП – София по компетентност. От доказателствата по
делото се установява, че ОП – Варна наблюдава ДП №26/2019г на ОСО, образувано
на 06.02.2019г за престъпление по чл.360 от НК.
Началото
на настоящото административно производство е поставено със жалба рег.№ППН-01-559/11.07.2018г
от М.А. до КЗЛД, в която са описани гореизложените обстоятелства, с твърдения,
че с разпространяването на личните й данни, тези на децата й, на починали нейни
роднини и на бившия й съпруг, също покойник, представлява престъпление и
злоупотреба с човешките й права за защита на личните данни на децата, близките
й и лично нейните, и е поискала съдействие от Комисията. С писма на осн.чл.26
от АПК нотариус С. и адв.З. били уведомени на 20.09. и на 21.09.2018г за
постъпилата в КЗЛД жалба от М.А. за неправомерно обработване на личните й
данни, и на осн.чл.34 ал.3 от АПК им е указан 7-дневен срок за изразяване на
становища и представяне на доказателства. С уведомление от 25.09.2018г (л.62 по
адм.преписка) нотариус С. посочил, че в служебното си качество разполага с
достъп до НБД, че е издал поисканите му справки на адв.З. в качеството му на
процесуален представител в съдебното производство, образувано по иск от А.,
т.е. в качеството му на администратор на лични данни, който не се нуждае от
специални регистрации или разрешения за достъп до такива данни, но на когото се
дължи уважение и съдействие като на съдия; че в качеството си на инициатор на
съдебно производство А. се е съгласила личните й данни да станат известни на
множество хора (съдебен състав, насрещна страна, процесуални представители, секретар,
публика и пр.), т.е. с това третиране на данните й, поради което счита жалбата
за неоснователна, както и че производството по нея следва да бъде прекратено. Със
своето становище от 01.10.2018г (л.60 по делото) адв.З. изложил аналогични
съображения – че в качеството си на пълномощник на ответника в производство, в
което А. е ищец, той има право на достъп до данните по делото, вкл. и до
нейните лични данни; че е поискал от нотариус С. справка от НБД „Население“ за
жалбоподателката и бившия й съпруг, тъй като по гр.д.№6392/2017г на ВРС не било
установено дали А. изобщо има качеството на наемател на жилище, находящо се на
посочен адрес в гр.Варна, за което бившият й съпруг бил сключил договор за наем
с Община Варна, и за установяване именно на тези факти по делото, както изрично
бил посочил в молбата до нотариуса. Адв.З. формулирал и възражение за
недопустимост на жалбата на М.А. предвид факта, че жалбата против него е
предявена в качеството му на ФЛ – адвокат, който не е администратор на лични
данни по см.чл.3 от ЗЗЛД, и е поискал прекратяване на производството в тази му
част поради липса на пасивно легитимирана страна в административното
производство.
С
решение по т.3 от Протокол №1/09.01.2019г КЗЛД в състав Ц.Ц., Цв. С. М.М. и В.Ц.с
четири гласа „за“ обявява жалбата на М.А. за допустима, конституира я като
жалбоподател, а нотаруис С. и адв.З. като ответници, и насрочва открито
заседание за разглеждане на жалбата по същество на 06.02.2019г от 13:00ч.
Всички страни са надлежно уведомени да така взетото решение, за насроченото
открито заседание и за възможността да представят, съответно – да поискат
събирането на допълнителни доказателства (л.47 – 49 лице и гръб по преписката).
От последната се е възползвал само нотариус С., който със заявление от
28.01.2019г (л.43 по преписката), е поискал като доказателство да се изиска и
приложи пр. №12640/2018г на РП – Варна в цялост, образувана по неговата жалба
против М.А. за набеждаването му в престъпление.
В
проведеното открито заседание на 06.02.2019г пред КЗЛД жалб.А. е представлява
от адв.В.П.от АК – София, който е представил инкринимираните три справки от НБД
„Население“, изготвени от нотариус С. по молба от адв.З. и представени от
последния като доказателства по гражданското дело, както и горецитираните
постановления на РП – Варна и ОП – Варна; според изявленията на пълномощника на
М.А. тя няма и никога не е имала никакви служебни отношения с нотариус С.. По
същество адв.Павлов е поддържал жалбата и е поискал Комисията да се произнесе с
решение, с което да санкционира лицата, извършили незаконно разпространение на
личните данни на 11 физически лица (А. и нейните роднини), а именно –
нотариусът, извършил справките, и адвокатът, представил ги по гражданското
дело. Заинтересованите страни С. и З. не са участвали лично или чрез
представители в това открито заседание.
С
оспореното понастоящем решение № ППН-01-559/07.05.2019г на КЗЛД в състав Ц.Ц. С.
и М.М.е възпроизведено съдържанието на жалбата на М.А., поставила началото на
производството, събраните доказателства и изразените от страните правни
съображения за основателност, съотв. неоснователност на жалбата; приел е същата
за процесуално допустима като подадена в срока по чл.38 ал.1 от ЗЗЛД от физическо
лице с правен интерес, с твърдения за неправомерно обработване на личните й данни,
и насочена срещу администратор на лични данни; и с нея надлежно е сезиран
компетентния да се произнесе административен орган съгл. чл.10 ал.1 т.7 от
ЗЗЛД. По същество е прието, че между страните липсва спор по релевантните факти
– че на 13.02.2018г в съдебно заседание по гр.д.№6392/2017г на ВРС с ищец М.А.
и ответник И.М., представляван от адв.Г.З., последният е представил справка от
НБД „Население“, изготвена в същия ден от нотариус С. по молба на адвоката.
По
приложението на материалния закон Комисията отчела на първо място настъпилата
промяна в правната рамка в областта на защита на личните данни в периода след
обработване на личните данни по жалбата 13.02.2018г до произнасяне по същество
на сезирания административен орган на 07.05.2019г, а именно – че от 25.05.2018г
се прилага Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27.04.2016г относно защитата на ФЛ във връзка с обработването на лични данни и
свободното движение на такива данни, който има пряко действие съгл.чл.288 §2 от
Договора за функциониране на ЕС, и при съобразяване, че приложимите към казуса
разпоредби на ЗЗЛД и Регламента не си противоречат. Посочено е, че съгл.чл.4
т.2 от приложимия към момента на произнасянето Регламент извършването на
справката от НБД „Население“, т.е. от регистъра, съдържащ лични данни (актове
за гражданско състояние, единни граждански номера, постоянни и настоящия адреси
съгл.чл.102 ал.1 от Закона за гражданското състояние), и предоставяне на
информацията на трето лице представляват „събиране“ и „разкриване чрез
предаване“ като форми на обработване на личните данни по см.§1 т.1 от ДР На
ЗЗЛД, съотв.чл.4 т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Цитирани са чл.4 ал.1 от ЗЗЛД
и чл.6 §1 от Регламента, съдържащи условията за обработване на лични данни, при
наличието на които е същото е допустимо. Прието е, че настоящия казус попада в
приложното поле на чл.4 ал.1 т.6 от ЗЗЛД, сътов.чл.6 §1 б. „д“ пр.2 от
Регламента – обработване при упражняване на официални правомощия, предоставени
на администратора. Анализирани са чл.2 ал.1 и чл.19 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, както и чл.2 ал.2 и чл.19 от Наредбата за достъпа на
нотариусите до национална база данни „Население“ и е прието, че нотариусите
могат законосъобразно да ползват информация от НБД „Население“ чрез
предоставения им достъп единствено за служебни цели съобразно
законоустановените си правомощия и при спазване изискванията на ЗЗЛД, т.е. че
макар и нормативно установен, достъпът на нотариуса до „НБД“ не е безграничен,
а трябва да бъде използван единствено за служебни цели – извършване на уредените
нотариални действия, какъвто настоящият случай не представлява, понеже М.А. не
е страна по нотариално производство на нотариус С.. Като неоснователно е
преценено и позоваването от страна на нотариуса на достъпа по право на адв.З.
до всякакви лични данни и на всички лица, когато тези въпроси са свързани с
дело, по което той работи. С позоваване на трайната съдебна практика по
тълкуването и прилагането на чл.31 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.24
от същия, установяващ съдържанието на упражняването на адвокатска професия,
чл.25 от ЗА, уреждащ учредяването на представителна власт на адвоката по
отношение на клиента му, и при съобразяване на специалните предвиждания на ЗЗЛД
и ЗЗКИ е прието, че едва след изричното възлагане на права по пълномощие адвокатът
е легитимиран да извършва всякакви процесуални действия от името и за сметка на
клиента му, вкл. и да прави справки за него. Така е достигнат извод, че след
като в случая адв.З. не е упълномощен от М.А., а от трето лице, той няма право
на достъп по чл.31 от Закона за адвокатурата до личните й данни, а
предоставянето на такива без представителна власт е в противоречие и с други
защитими лични права. В обобщение е прието, че в случая не е налице нито едно
от основанията на законно обработване на личните данни на М.А. от нотариус С.
по чл.4 ал.1 от ЗЗЛД, съотв.чл.6 §1 от Регламент (ЕС) 2016/679, т.е. че жалбата
против него е основателна. В рамките на дискреционната си власт, отчитайки
конкретиката на случая, степента на засягане интересите на М.А., както и на
обществения интерес, Комисията е преценила, че в случая подходящата корективна
мярка по чл.58 §2 от Регламент (ЕС) 2016/679 спрямо нотариус С. е налагане на
глоба по б.“и“ на цитирания текст – санкциониране на неправомерно поведение с
глоба в размер, близък до минималния, за което са изложили преценка на
обстоятелствата по извършване на нарушението, а именно – в размер на 1000лв. По
отношение на адв.З. Комисията е приела, че в изпълнение на задълженията си по
чл.2 ал.2 от ЗА и чл.40 ал.2 от ЗА адвокатът принципно обработва личните данни
и на трети лица, които имат връзка с конкретния казус, и макар в случая данните
да не са получени по предвидения в закона ред (чл.186 от ГПК), то те са били
обработени за целите на гражданското производство, в което А. е страна, поради
което са приели жалбата й против адв.З. за неоснователна.
Горната
фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за
установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка,
и тези, събрани в хода на съдебното дирене, които са последователни и взаимно
обвързани, а разгледани по същество не налагат различни изводи.
При
така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
По
жалбата на М.А.:
Съдът
намира, че жалбата й против решението на КЗЛД, с което е жалбата й против
нотариус О.С. е приета за основателна и му е наложена глоба, е процесуално
недопустима.
Съгл.чл.147
ал.1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите, чиито
права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за
които той поражда задължения. Никое от тези условия не е налице спрямо
жалбоподателката в конкретния случай досежно жалбата й против т.2 и т.3 от оспореното решение на КЗЛД. С т.2 от решението жалбата на А. против нотаруис С. е обявена за основателна. Този акт е изцяло
благоприятен за нея, понеже жалбата, с което е сезирала компетентния административен орган за произнасяне, е
постигнала целения от А. правен резултат –
ангажиране отговорността на администратора за неправомерно обработване на личните й
данни. С т.3 от решението е определен размера на
наложената му глоба, като в
тази част решението не засяга като цяло правната сфера, нито някакви конкретни
права на
жалбоподателката, и не създава
задължения за нея, а несъгласието й с определения размер на глобата само по себе си не
обосновава легитимен правен интерес от оспорване на решението пред съда –
независимо от качеството й на инициатор на административното производство. Законът за
защита на личните данни, АПК и приложимият Регламент 2016/679 ЕС не предвиждат
възможност решение, с което е наложена административна санкция, да бъде
обжалвано пред съд от лице, различно от наказания субект – дори това да е
лицето, по чиято жалба е образувано административното производство. Правата на
засегнатия субект на данни са защитени в пълна степен чрез упражняване правото
му на жалба пред надзорния орган, т.е. пред Комисията, и чрез уважаването й,
какъвто е и настоящия случай. В допълнение и само за пълнота на изложението –
за М.А. като лице, чието засягане от неправомерно
обработване на личните й данни е признато с
решението на компетентната КЗЛД, съществува възможност да иска и получи
репарация за причинените й вреди, но не и да
оспорва пред съда това позитивно за себе си произнасяне. Гореизложеното налага оставяне на жалбата на А. без
разглеждане и прекратяване на
производството по делото в частта на жалбата й против
т.2 и т.3 от
решението на КЗЛД на осн.чл.159 т. 4 от АПК – липса на правен интерес от
обжалването. По
идентичен начин – без разглеждане следва да бъде оставено и искането й съдът да
постанови временно ограничаване на достъпа на нотариуса до НБД „Население“ –
съгл.чл.58 §2 б.“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл.38 ал.3 от ЗЗЛД прилагането
на такава корективна мярка е в правомощията на КЗЛД, не на съда.
В
противен смисъл е становището на съда относно допустимостта на жалбата на А. против т.1 от
решението на КЗЛД, с която жалбата й против адв.Г.З. е оставена без уважение като неоснователна. В тази част жалбата е депозирана в законоустановения срок, от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество се преценява като неоснователна.
На
първо място лични данни по см.§1 т.1 от ПЗР на ЗЗЛД и чл.4 §1 от Регламент (ЕС)
2016/679 е всяка информация,
свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е
лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез
идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение,
онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за
физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата,
културната или социална идентичност на това физическо лице. Безспорно трите имена, ЕГН и
данните за роднинските връзки на жалбоподателката, съдържащи се в две от трите
удостоверения от НБД „Население“, представляват лични данни по смисъла на горецитираните
легални дефиниции.
На
следващо място в качеството си на процесуален представител – адвокат на
ответната страна по гр.д. № 6392/2017г по описа на РС – Варна, образувано по
искова молба на М.А., заинтер. Г.З. има качество на администратор на лични
данни по см.§1 т.2 от ДР на ЗЗЛД по смисъла на понятието на чл.4 §7 от Регламент (ЕС) 2016/679, т.е.
физическо лице,
което само или съвместно с други определя целите и средствата за
обработването на лични данни. „Обработване“ съгл.§1 т.4 от ДР на ЗЗЛД и чл.4 §2 от Регламента е всяка операция или
съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез
автоматични или други средства като събиране, записване, организиране,
структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране,
употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който
данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване
или унищожаване.
Безспорно в случая адв.З. е събрал лични данни на жалб.А. чрез изискването им
от нотарус С., след което ги е употребил в рамките и за целите на образуваното
гражданско производство, в което А. е била страна, а той – пълномощник на ответната
страна. Противно на приетото от административния орган и позовавайки се на
горецитираните легални дефиниции, съдът счита, че доколкото предприетият от
адв.З. начин за събиране на личните данни на А. е различен от уредения с чл.186
от ГПК, подадената от него молба до нотаруис С. за снабдяване с лични данни по
неуреден с процесуалния закон ред представлява нарушение, което обаче с оглед
конкретиката на казуса следва да се квалифицира като незначително. На първо
място жалбоподателката не може да упражнява чужди права без надлежно учредена
представителна власт – поради това и твърдението, че в случая незаконосъобразно
са обработени данните на общо 11 лица, е неоснователно – жалбата й може да има
за предмет обработването от страна на адв.З. само на нейните лични данни, не и
тези на роднините й. На второ място като пълномощник на ответника по гр.д.№ 6392/2017г
по описа на РС – Варна и на осн.чл.31 ал.1 от ЗА адв.З. е получил достъп до
личните данни на настоящата жалбоподателка в качеството й на ищец по делото в
обема по чл.127 ал.1 т.2 от ГПК още с получаването на препис от исковата й
молба, а именно: името и адреса на ищеца и ответника, ……… както и телефонен номер на ищеца
и неговите представители или пълномощници, единния
граждански номер на ищеца, т.е. получените чрез нотариус С. лични данни на А. вече са му били
известни в основната си част. На следващо място в постановленията на ВРП са
цитирани показанията на адв.З. относно целта на снабдяването със справката от
НБД „Население“ – да се установи дали съпругът на М.А. е сключил договор за
наем на общинското жилище, обитавано от нея, за чието увреждане е предявила
иска по чл.49 от ЗЗД против съседа си и е образувано производството по гр.д.№ 6392/2017г,
т.е. дали тя обитава това жилище на законно основание. Безспорно е, че адв.З. е
следвало да се сдобие с тази информация въз основа на съдебно удостоверение, издадено
по установения ред и след заплащане на ДТ, но е факт, че и самата А. е следвало
да предостави същата информация по делото като доказателства в подкрепа на
исковата си претенция, т.е. същата лични данни биха станали известни на адв.З. на
осн.чл.40 ал.2 от ЗА при представянето им по делото от самата ищца. Нещо повече
– безспорно е между страните и по делото липсват различни твърдения, че така
обработените от адв.З. лични данни на жалбоподателката са били събрани и
употребени стриктно за целите на исковото производство, т.е. макар да се е
снабдил с тях не по законоустановения ред, адвокатът е употребил тези данни със
законна цел и с оглед изпълнение на професионалните си задължения, в каквато
връзка изначално се е сдобил с тях.
Поради
всичко гореизложено съдът споделя крайният правен извод на решаващия
административен орган за липса на основание за ангажиране отговорността на адв.Г.З.
въз основа на жалбата на М.А. с твърдения за незаконно обработване на личните й
данни пред КЗЛД.
По
жалбата на О.С.:
Като
депозирана в законоустановения срок от легитимиран субект – адресат на
оспорения акт, и при наличие на правен интерес, жалбата му е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
На
първо място решението в оспорената му част е взето от компетентен орган – КЗЛД,
надлежно сезирана за произнасяне в производство по чл.38 и сл. от ЗЗЛД.
Съгл.чл.7 ал.1 от Закона Комисията
е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове, а съгл.чл.9 ал.3 решенията на комисията се вземат с
мнозинство от общия брой на членовете й. В конкретния казус решението е взето от трима от членовете
на Комисията, т.е. от законен състав, поради което възражението за нищожност по
тези съображения е неоснователно. Такова е и това за пропуснат срок по чл.38
ал.1 от ЗЗЛД – М.А. е узнала за нарушаването на правата й в о.с.з. на 13.02.2018г,
а жалбата й до КЗЛД по този повод е входирана на 11.07.2018г, т.е. в рамките на
едногодишния срок по цитирания текст.
Неоснователно
е и възражението за неприложимост на процедурата по чл.38 от ЗЗЛД като
несъществуваща към момента на нарушението, както и че налагането на глоба е
следвало да стане по реда на чл.43 и сл. от ЗАНН. В конкретния случай
правомощията на Комисията като надзорен орган и процедурата по упражняването им
с цел ангажиране отговорността за нарушение при обработването на лични данни са
законоустановени – с Регламент (ЕС) 2016/679, транспониран в българското
законодателство и действащ при постановяване на оспореното решение 07.05.2019г,
а преди това – със самия ЗЗЛД към момента на извършване на нарушението
13.02.2018г., поради което липсва основание да се твърди прилагане на различен
процесуален ред за реализиране на отговорността. По-нататък – противно на
поддържаното от жалбоподателя, в производството по постановяването на
оспореното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения. Напротив –
видно от представените по делото доказателства процедурата е спазена стриктно –
жалбоподателят е уведомен за постъпилата жалба, указана му е възможността да
изрази становище, уведомен е за решението по допустимостта на жалбата против него
и за насроченото открито съдебно заседание и за възможността да ангажира
доказателства, от която той се е възползвал, като сочените от него
постановления на ВРП и ВОП са представени по преписката от самата
жалбоподателка, т.е. те са съобразявани при постановяване на оспореното
решение. Поради изложеното съдът намира, че в производството по издаването му
не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, ограничаващи правото
на участие на жалбоподателя в процеса, или други, чието избягване би резултирало
в различно произнасяне по същество на спора от колективния административен
орган.
Оспореното
решение е издадено в писмена форма и съдържа минимално изискуемите задължителни
реквизити по чл.59 от АПК, вкл. възприетите от решаващия орган релевантни факти,
правни съображения за основателност на доводите на М.А., и произнасяне по
същество, които от една страна са ясни и изчерпателни и гарантират възможността
на жалбоподателя да ги възприеме еднозначно, а от друга – осигуряват възможност
за проверка по същество от съда.
По
приложението на материалния закон: На първо място съдът преценява като
неоснователно възражението, че с оспореното решение
на нотариус С. се вменява нарушение по текстове, каквито не са съществували към
датата на извършването му, като е придадена обратна сила на наказателен закон,
влошаващ положението му, което е недопустимо. С актуалната към 13.02.2018г
редакция на чл.4 ал.1 от ЗЗЛД (Изм. ДВ, бр.103 от 2005г.) са въведени критерии
за допустимост на обработването на лични данни, конкретно – единствено в
случаите, когато е налице поне едно от следните условия: 1. обработването е
необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора
на лични данни; 2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало
изрично своето съгласие; 3. обработването е необходимо за изпълнение на
задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните,
е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети
по негово искане; 4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и
здравето на физическото лице, за което се отнасят данните; 5. обработването е
необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;
6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със
закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните; 7. обработването
е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични
данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези
интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят
данните. Именно в контекста на чл.4 ал.1 в редакцията му към 13.02.2018г
Комисията е посочила в оспореното си решение, че наличието на поне едно от тези
условия е предпоставка за законосъобразност на обработването на личните данни
на М.А., като е разгледала конкретно хипотезата на т.6 на текста, а именно – обработване
при упражняване на официални правомощия, предоставени на администратора, при
което е достигнала до правни изводи, изцяло споделяни от настоящия съдебен
състав.
Съгл.чл.100
и чл.102 ал.1 от Закона за гражданската регистрация ЕСГРАОН е национална
система за гражданска регистрация на ФЛ в Република България и източник на лични
данни за тях, функционираща на национално ниво чрез ГД „Гражданска регистрация
и административно обслужване“ към МРРБ, която поддържа регистър Национална база
данни „Население“, Национален електронен регистър на актове за гражданско
състояние, регистър на единните граждански номера и др. Съгл.чл.106 ал.1 т.2 (доп. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.)
от ЗГР данните от ЕСГРАОН се предоставят на държавни органи и институции съобразно законоустановените им правомощия, а според чл.19 ал.2 (ДВ бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г.) от Закона за нотариусите и нотариалната дейност нотариусът има право на достъп до НБД
„Население“ при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет – Наредба за достъпа
на нотариусите до НБД „Население“, поддържана от МРРБ (приета с ПМС
№194/08.09.2010г, обн. ДВ бр.73 от 17.09.2010г), с чиято чл.2 ал.1 е
предвидено, че индивидуален
достъп до данните от НБД „Население“ имат само нотариусите и
помощник-нотариусите, вписани в регистъра на Нотариалната камара, а съгл.ал.2
те ползват информация от НБД „Население“ чрез предоставения им достъп
единствено за служебни цели съобразно законоустановените си правомощия и при
спазване изискванията на ЗЗЛД и на Наредбата.
От анализа на приложимите норми към
13.02.2018г следва извод, че нотариус С. е администратор на лични данни по
см.чл.3 ал.2 (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм., бр. 91 от 2006 г.) от ЗЗЛД – орган на държавната власт
съгл.чл.2 ал.1 от ЗННД, обработващ лични данни, чиито вид, целите и средствата
за обработване се определят със закон. Достъпът
до личните данни на М.А. в НБД „Население“ чрез извършването на справка,
съдържаща същите данни, и предоставянето им на адв.З., правилно са
квалифицирани от решаващия административен орган като две от формите на
обработване на лични данни по см.§1 т.1 от ДР на ЗЗЛД (Изм. ДВ, бр.103 от 2005г., бр.91 от 2006г.), а именно – „събиране“ и „разкриване чрез
предаване“. От изложеното следва, че на 13.02.2018г нотариус С. е обработил
личните данни на М.А. не за служебните си цели съобразно законоустановените си
правомощия, предвид липсата на данни и твърдения А. да е била страна по
нотариално производство с негово участие, т.е. при липсата на условието по чл.4
ал.1 т.6 от ЗЗЛД в актуалната му редакция към инкриминираната дата, както и при
липсата на всички останали условия по точки 1-5 и 7 на текста за обработка на
личните данни на А.. Както мотивирано е приел и решаващият административен
орган, оказването на съдействие на адвокат на осн.чл.29 ал.2 от ЗА също е извън
тези условия в случая, понеже З. не е адвокат на самата А., т.е. няма учредена
в своя полза представителна власт по см.чл.25 от ЗА, за да получава личните й
данни. Съдът не споделя довода за наличието на условието по чл.4 ал.1 т.5 от
ЗЗЛД, а именно - че обработването е необходимо за изпълнението на задача, която
се осъществява в обществен интерес, защото общественият интерес от срочното
разглеждане и решаване на делата не е задача, която може да бъде постигната на
цената на закононарушение - чрез нерегламентиран достъп до личните данни на трето
лице от нотариус, който действа извън служебните си цели. В случая не е налице
и условието на чл.4 ал.1 т.7 от ЗЗЛД, както поддържа жалбоподателят –
обработването не е необходимо за реализиране законните интереси на третото лице
- адв.З., на когото са разкрити данни, понеже той е само процесуален
представител в исково производство, където не реализира свои, а чужди законни
интереси.
Предвидените
с отменената разпоредба на чл.4 от ЗЗЛД, действала към 13.02.2018г, условия за
законност на обработката на лични данни, са възпроизведени с чл.6 §1 от
действалия към 07.05.2019г при постановяване на оспореното решение Регламент
(ЕС) 2016/679, поради което не е налице нито несъществуващо към момента на
нарушението, нито отпаднало основание за квалификацията му като такова – било
при постановяване на ИАА или към настоящия момент. Идентично е положението и с
приложимите санкционни норми – чл. 42 ал.1 (Изм. ДВ бр.81 от 2011г) от ЗЗЛД, в
сила към 13.02.2018г, предвиждащ налагане на глоба или имуществена санкция на администратор на лични
данни за нарушение по чл.4; чл.38 ал.3 от ЗЗЛД вр.чл.58 §2 б.“и“ и чл.83 §1 и
§2 от Регламент (ЕС) 2016/679. С разпоредбата на чл.42 ал.1 от ЗЗЛД (изм.) е
предвидена глоба в размер от 10 000лв. до 100 000лв., а с тези на
чл.83 §1 и §2 от Регламента не са предвидени конкретни размери, нито специални
минимум и максимум на глобите, които следва да бъдат наложени, а само критерии
за определянето им. Втората разпоредба е действала при постановяване на
оспореното решение, и тя е несъмнено е по-благоприятна за нарушителя поради
липса на фиксиран минимум, поради което законосъобразно КЗЛД е определила
наложената на нотариус С. глоба именно по този ред и в размер на 1000лв., като
подробно е изложила кои критерии по чл.83 §2 прилага в този казус. Съдът на
свой ред преценява така определения размер на наложената глоба като съответен
на тежестта на нарушението и счита, че липсва основание за изменението му.
При
този изход на делото претенциите на нотаруис С. и на жалб.М.А. за присъждане на
разноски са неоснователни, съотв. тази на ответната КЗЛД следва да бъде уважена
чрез осъждане на жалбоподателите да й заплатят поравно юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 150лв. на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, приложим по
препращането на чл.144 от АПК, вр.чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Предвид
изложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖАНЕ на осн.чл.159 т.4 от АПК жалбата на М.Т.А.,***, против т.2 и т.3 от Решение № ППН-01-559/2018
от 07.03.2019 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№1574/2019г по описа на
Административен съд – Варна в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на М.Т.А.,***, да наложи на нотариус О.Я.С.
мярка по чл.58 §2 б.“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.А. ***, против т.1 от
Решение № ППН-01-559/2018 от 07.03.2019 г. на
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
ОТХВЪРЛЯ жалбата на нотаруис О.Я.С. от
гр.Варна против т.2 и т.3 от Решение № ППН-01-559/2018 от
07.03.2019 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
ОСЪЖДА М.Т.А., ЕГН **********,***, да
заплати на Комисията за защита на личните данни – София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 75 (седемдесет и пет) лева.
ОСЪЖДА нотариус О.Я.С. (196), да заплати на Комисията за защита на
личните данни – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 (седемдесет
и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му, а в частите, с които жалбата и искането са оставени без
разглеждане – в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд на РБ.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: