Решение по дело №16210/2019 на Софийски градски съд

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  07.07.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, ІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ:  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                       мл.с.Десислава Йорданова

като разгледа докладваното от съдия Симеонова ч.гр.д. № 16210  по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435, ал.5 от ГПК.

Образувано по жалба вх. № 153652 от 11.12.2019 г. на П.Г.П., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат А.Т. от САК, със съдебен адрес:***, офис „Е“ срещу въвод във владение извършен с протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 27.11.2019 г.

Сочи се, че жалбоподателката е трето лице-владелец на процесния недвижим имот, представляващ УПИ ХV-209, с площ от 770 кв.м., находящ се във вилна зона „Малинова долина-2Б-Разширението-Дупките“ по действащия РП на вилната зона, в който е извършен въвод във владение по изп. д. № 20198530400495 по описа на ЧСИ А. Д. с рег. № 853 на КЧСИ. Същата е обжалвала извършения на 27.11.2019 г.  въвод във владение в полза на 12-те взискатели в посочения по-горе имот. Жалбоподателката счита, че обжалваното действие на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, тъй като осъществява фактическа власт върху имота от 1959 г. до датата на образуване на делото, че въпреки изричното изявление в тази насока, ЧСИ не е извършил фактическа проверка на това обстоятелство и не е събрал доказателства за упражняването на фактическата власт за служенето с имота. П.П. си служи с имота/дворното място и постройката/ от 1959 г. и  до момента, посещава редовно имота, извършва явни действия по стопанисването му. Сочи още, че взискателите са 12 на брой, а на датата на въвода във владение се явили само двама от тях-Г.Ц. и Л.Ц., но всеки от взискателите притежава идеална част от целия имот съгласно решението по чл.108 ЗС, поради което се счита, че въводът във владение е следвало да бъде извършен само за идеалните части на двамата явили се взискатели. 

Ето защо моли съда да бъде отменен въвод във владение на недвижим имот, извършен с протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 27.11.2019 г. по изп. д. № 20198530400495 по описа на ЧСИ А. Д. с рег. № 853 на КЧСИ. Да бъде разпоредено извършване на обратен въвод във владение на П.Г.П. срещу взискателите по изп. д. № 20198530400495 . Претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.

Взискателите А.А., Б.Н., Б.Д., Б.Ц., В.Ц., В.Д., В.Т., В.Х.-Д., Г.Ц., К.Ц., Л.Ц. и Р.Ц.,  чрез пълномощника по делото адвокат В. оспорват жалбата.

Длъжникът по изпълнението В.М.В., ЕГН **********,*** оспорва  жалбата.

На основание  чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ А. Д. с рег. № 853 на КЧСИ е изложил мотиви, досежно допустимостта и основателността на жалбата. Твърди, че е извършил оспорваното изпълнително действие - въвод във владение, тъй като жалбоподателката няма качеството на трето лице по смисъла на закона, а въвода бил извършен при спазване на всички законови изисквания. От влязлото в сила решение от 11.07.2018 г. на СГС, ІV по гр.д. № 889/2017 г. се констатира, че след 15.11.2002 г., когато с н.а. № 122, рег. № 3905, д. 296/2002 г. Й.П.и П.П. са продали процесния имот на ответника В.В.. Той заминал през 2004 г. за чужбина и натоварил баба си да се грижи за имота. След този момент П.П. държала имота за новия собственик въз основа на нотариално заверено пълномощно от 08.09.2004 г., с което длъжникът по изпълнението упълномощил своята баба да го представлява пред различни институции, както и да стопанисва и управлява собствените му недвижими имоти на територията на цялата страна.

Настоящата съдебна инстанция счита, че подадената жалба е допустима, тъй като е заплатена дължимата държавна такса, обжалваният акт на съдебния изпълнител е  извършеният от ЧСИ А. Д. с рег. № 853 на КЧСИ по изп. д. № 20198530400495 с Протокол за принудително отнемане и предаване на недвижимия имот въвод във владение на процесния имот, съставен на 27.11.2019 г. от ЧСИ А. Д. е измежду изрично предвидените изпълнителни действия, които могат да бъдат обжалвани.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.435, ал.5 ГПК въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, като при пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.

В мотивната част на т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. дело № 2/2015 г., на ОСГТК на ВКС, е възприета принципната позиция, че възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от точно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

С оглед необходимостта от стриктното тълкуване на разпоредбата на чл.435, ал.5 ЗЗД, предметът на проверка, която дължи съда в това производство, се свежда единствено до преценката за установено владение от третото за изпълнителното дело лице, което датира отпреди момента на завеждане на делото, решението по което се изпълнява принудително.

В горния смисъл са и дадени разяснения с т. 1 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че като пречка за извършване въвода във владение, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя, т.е. достатъчно е да се докаже само факта на владението и на установяването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице върху имота.

Легална дефиниция на понятието владение е дадена в  чл.68, ал.1 ЗС, определяща го като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От съдържанието на разпоредбата са изводими двете предпоставки, чието кумулативно наличие характеризира владението: обективната, изразяващ се в упражняване на фактическа власт и субективната- намерението вещта да се държи като своя собствена. Именно вторият елемент отграничава владението от държането, което според  чл.68, ал.2 ЗС представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

В доказателствена тежест на жалбоподателя в производството по чл.435, ал.5 ГПК е да установи, че владее процесния имот отпреди завеждане на делото, решението по което е предмет на въвода във владение, както и че упражнява фактическата власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

От събраните по делото доказателства, писмени- н.а. № 122, рег. № 3905, д. 296/2002, нотариално заверено пълномощно от 08.09.2004 г.  и гласни /изслушване на длъжника В.В., показанията на свидетелката Й.Т./ се установява, че Й.П.и П.П. са продали процесния имот на ответника В.В., който заминал през 2004 г. за чужбина и натоварил баба си да се грижи за имота. След този момент вече П.П. държала имота за новия собственик въз основа на нотариално заверено пълномощно от 08.09.2004 г., с което длъжникът по изпълнението упълномощил своята баба да го представлява пред различни институции, както и да стопанисва и управлява собствените му недвижими имоти на територията на цялата страна. Баба и внук са в добри отношения, видно и от показанията на свидетелката Й.Т., както и от изявленията на длъжника В.В.. Жалбоподателката по никакъв начин не е демонстрирала спрямо внука си намерението да държи вещта като своя собствена. Това се установява и от показанията на свидетелката Й.Т.. Що се отнася до впечатленията на тази свидетелка за самия имот, то същите са епизодични, тъй като тя го е посетила само два пъти през дългия времеви интервал.

Може да се направи извод, че след извършената продажба и заминаването на внука за чужбина, жалбоподателката се е грижила за имота, но не в качеството на владелец, а като държател по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС. За разлика от владението, държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Като държател, жалбоподателката не се ползва със защитата на трето за изпълнението лице по чл.435, ал.5 ГПК, поради което жалбата се явява неоснователна.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че извършеният въвод във владение е законосъобразен и не са налице предпоставките за уважаване на настоящата жалба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Процесуалният представител на взискателите не е претендирал присъждане на разноски в преденото на 30.06.2020 г.  открито съдебното заседание, поради което такива не следва да им бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ подадената по реда на чл.435, ал.5 ГПК  жалба вх. № 153652 от 11.12.2019 г. от П.Г.П., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат А.Т. от САК, със съдебен адрес:***, офис „Е“ срещу въвод във владение извършен с протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 27.11.2019 г.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ :  1.                     2.