Решение по дело №72/2025 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 57
Дата: 25 април 2025 г.
Съдия: Христо Петров Попов
Дело: 20254120200072
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Г.О., 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет
и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Цветомира В. Николова
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20254120200072 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К. Н. К. с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. С.,
ул. „***“ № 4, обжалва чрез своя защитник адв. Р. И. от ВТАК, със служебен
адрес: гр. Г.О., ул. „***“ № 5, eт. 2, издаденото против него Наказателно
постановление № 24-0350-000224/17.12.2024 г. на П.С. С. – ВПД Началник РУ
в ОД на МВР – В.Т., РУ – С., с което за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП на
основание чл.175 ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца. Счита същото за незаконосъобразно, тъй като била
нарушена процедурата по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание. Изложеното в обстоятелствената
част на НП не отговаряла на фактическото положение. Моли съда да го
отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят К. К., редовно призован, не се
явява. Вместо него се явява неговият защитник в лицето на адв. Р. И. от ВТАК.
Адв. И. заема становище, че това е поредното дело с подобно правно
основание, при което наказателните постановления влизат в сила, въпреки, че
са лишени от правно основание. Посочва, че по делото не е спорно, че на тази
1
дата К. К. е бил спрян за проверка след като е управлявал собствения си лек
автомобил „Ауди Кю 7“ със съответния регистрационен номер. Отбелязва
още, че никой не е уведомил подзащитния му за служебно прекратената
регистрация, а уведомлението е изискване на закона. Според защитника, за да
се носи административнонаказателна отговорност, следва да са налице всички
елементи от обективната и субективната страна на нарушението по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. От обективна страна следва МПС да е такова по смисъла на § 6, т.
11 и да са изпълнени изискванията на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Отделно от това,
следвало по несъмнен начин да стане ясно, че нарушителят е бил уведомен за
прекратяване регистрацията на автомобила и той да управлява същия със
ясното съзнание, че автомобилът, който управлява, е с прекратена
регистрация. Сочи също, че по делото са налични доказателства, че
подзащитния му не е бил уведомен за това от съответните органи. По тези
съображения моли съда да уважи жалбата и да отмени НП като неправилно и
незаконосъобразно.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН Началник сектор в ОД
на МВР – В.Т., РУ – Г.О. – редовно призован, не изпраща представител и не
взема становище.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О.
– редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.
По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът намира за установено следното:
На 22.08.2024 г. в 17,18 часа инспектор Д. Д. Ф. при ОД на МВР – В.Т.,
РУ – С. съвместно с полицейските служители К. Р. К. и М. М. Й. спрели за
проверка на път трети клас № 514, км 0.800, кръстовище за с. Н., посока от гр.
П. към с. К. лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 7“ с рег. № ***,
собственост на К. Н. К. и управляван от него. След извършена проверка в
системата на АИС ПП чрез РСОД и оперативен дежурен при РУ - С. се
установило, че горепосоченият автомобил е със служебно прекратена
регистрация на 08.05.2024 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
На водача бил съставен АУАН серия GA № 1397052/22.08.2024 г. за
нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Било снето писмено сведение от К.,
в което той заявил, че никой не му е съобщил, че му е изтекъл срокът на
застраховката, нито е получавал писмо от Гаранционен фонд или от пътна
полиция. Не знаел, че договорът на застраховката „Гражданска отговорност“
бил изтекъл.
В отговор на изискана справка от ВПД Началника на РУ – С. до
Гаранционен фонд, последният отговаря с писмо с изх. № 09-
2
001276/30.08.2024 г., че до собственика на лек автомобил „Ауди Кю 7“ с рег.
№ *** е изпратено уведомление съгласно чл. 574, ал. 10 от Кодекса на
застраховането, но за службно прекратената регистрация собственикът следва
да бъде уведомен от органът по регистрацията.
В отговор на изискана справка от ВПД Началника на РУ – С. до
Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – В.Т. на в РУ – С. било получено
писмо с рег. № 1275р-8767/09.09.2024 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – В.Т. ведно с извършена справка в масивите на АИС – КАТ за
процесното МПС. От същата било видно, че лек автомобил „Ауди Кю 7“ с рег.
№ *** е собственост на К. Н. К. и че регистрацията на превозното средство
била прекратена поради липса на валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, считано от 08.05.2024 г. и служебно възстановена
на 22.08.2024 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от
Гаранционен фонд за валидна застраховка. Към посочения период,
уведомително писмо на собственика на ППС не е изпращано от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – В.Т., като такова следвало да е изпратено от
Гаранционния фонд.
Била издадена мотивирана резолюция с № 24-0350-
М000027/25.09.2024 г. по описа на РУ – С. за прекратяване на
административно наказателното производство с мнение преписката да бъде
изпратена в Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О. за образуване на досъдебно
производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
21.10.2024 г. Районна прокуратура – В.Т. отказва да образува досъдебно
производство по преписка № 6947/2024 г. и прекратява същата. В мотивите на
постановлението е посочено, че на 22.08.2024 г. в района на път III- 514 при
км. 0+800, кръстовище за с. Н., общ. С. К. Н. К. е осъществил признаците на
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК от обективна страна, тъй като е
управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, защото е
било със служебно прекратена регистрация.
От данните по преписката и приложените доказателства обаче според
прокурора не може да се направи извод, че К. е знаел за този факт към тази
дата. По тази причина той формира извод, че К. К. не е действал с пряк
умисъл, тъй като в неговото съзнание не са намерили отражение признаците
на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Тоест, липсата на
субективна страна на разглежданото престъпление води до извод за липса на
извършено престъпление.
Прокурорът посочва още, че съгласно константата съдебна практика
липсата на знание относно факта на служебно прекратената регистрация на
МПС препятства и търсенето на административнонаказателна отговорност, но
преценката за това е на административнонаказващия орган, поради което
изпраща преписката в РУ на МВР - С. по компетентност.
На 17.12.2024 г. П.С. С. – ВПД началник РУ в ОД на МВР – В.Т., РУ – С.
издава обжалваното наказателно постановление № 24-0350-000224, с което на
жалбоподателя К. Н. К. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за
3
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание
глоба в размер на 200,00 лв. и административно наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
Препис от постановлението е връчен на К. на 20.01.2025 г. На същата
дата той депозира жалбата си до Районен съд – Г.О. чрез наказващия орган.
По делото са събрани гласни доказателства – в съдебно заседание бяха
разпитани свидетелите Д. Д. Ф. – актосъставител, М. М. Й. и К. Р. К. –
свидетели на нарушението и свидетели по акта. В своите показания
полицейските служители излагат същата фактическа обстановка, описана в
акта и наказателното постановление. Свидетелят М. Й. обясни, че при
проверка с РСОТ, когато съответният автомобил няма регистрация или
същата е прекратена, екранът светва в червено и те са длъжни да вземат
отношение, поради което Д. Ф. е съставил и акта.
Съдът служебно е изискал от ОД на МВР – В.Т., сектор „Пътна полиция“
справки по история на регистрацията и настоящата собственост на процесния
лек автомобил „Ауди Кю 7“ с рег. № ***. С писмо с рег. № 127500-
3421/20.02.2025 г. ОД на МВР – В.Т. отговаря, че от 29.06.2021 г. до
настоящия момент гореописаният автомобил е собственост на К. Н. К. с ЕГН
********** и адрес с. К.. Регистрацията на автомобила е служебно
прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП във връзка с липсата на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, считано от
08.05.2024 г. и служебно възстановена на 22.08.2024 г. в 19,00 часа на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционен фонд за
валидна застраховка. Към посочения период уведомително писмо до
собственика на ППС не е изпращано от сектор ПП – В.Т., като такова следвало
да бъде изпратено само от Гаранционния фонд.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до
следните правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Настоящата съдебна
инстанция споделя възражението на защитникът на жалбоподателят за липса
на субективен елемент в състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
При извършената служебна проверка съдът не констатира процесуални
нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното
производство. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа
предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
При издаването му обаче е допуснато неправилно приложение на
4
материалния закон. Това е така по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП:
наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200,00 до 500,00 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и
категоричен начин, че на 22.08.2024 г. в 17,18 часа жалбоподателят К. Н. К. е
управлявал на път трети клас № 514, км 0.800, кръстовище за с. Н., посока от
гр. П. към с. К. лек автомобил „Ауди Кю 7“ с рег. № ***, негова собственост,
който е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
от 08.05.2024 г. Това обстоятелство не се отрича и от защитника на самия
жалбоподател. Следователно към момента на управлението и проверката
посоченият по-горе лек автомобил действително не е бил регистриран по
съответния законов ред.
Управляваният от жалбоподателя автомобил е моторно превозно
средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП и е бил управляван от
жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване. Следователно в
конкретния случай са налице всички елементи от обективната страна на
състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да
се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на
задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено
ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, тоест – че е
налице и субективната страна на това нарушение.
Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и
не се събраха. Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС –
собствения си лек автомобил „Ауди Кю 7“ с рег. № ***, но не е знаел, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Актосъставителят в
5
своите показания пред настоящата съдебна инстанция заяви, че МПС е било с
поставени по съответния ред регистрационни табели и че в момента на
проверката К. е бил учуден, тъй като не е знаел, че регистрацията е
прекратена.
От приложените към материалите на делото писмо с рег. № 1275р-
8767/09.09.2024 г. и писмо с рег. № 127500-3421/20.02.2025 г., и двете на ОД
на МВР – В.Т., сектор „Пътна полиция“ е видно, че на собственика не е
изпращано уведомително писмо за служебно прекратената на 08.05.2024 г.
регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Това е изрично посочено и в
двете справки.
Въпреки твърдяното от ОД на МВР – В.Т., че уведомително писмо до
собственика следва да е изпратено от Гаранционен фонд, по делото не са
приложени доказателства същото да е достигнало до адресата. А и както
самият Гаранционен фонд отбелязва в писмото си до Началника на РУ – С.,
фондът не прекратява регистрацията на МПС. При служебно прекратяване на
регистрацията на превозно средство по смисъла на чл. 18, т. 2 от Наредба № I-
45/24.03.2000 г. в предвидените случаи по чл. 18б, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8,
органът по регистрацията има задължението да уведоми собственика на
превозното средство. В настоящия случай това не е сторено.
Поради това не може да се приеме за установено, че жалбоподателят е
действал виновно – умишлено или непредпазливо – като е управлявал
процесния автомобил със служебно прекратена регистрация на посочените в
наказателното постановление място, дата и час и в този смисъл не се
установява субективната страна на нарушението.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по
тълкувателно дело № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна
колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който
управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС.
С оглед на изложените съображения, съдът намира процесното НП за
недоказано и незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде
отменено.
При този изход на делото право на разноски на основание чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН има жалбоподателят. Такава претенция обаче не е заявена нито от
жалбоподателя, нито от неговия защитник, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
6
Водим от изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0350-000224/17.12.2024 г.
на П.С. С. – ВПД Началник РУ в ОД на МВР – В.Т., РУ – С., издадено срещу
К. Н. К. с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. С., ул. „***“ № 4, с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200,00 лв.
(двеста лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
месеца като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. В.Т. в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
7