№ 1348
гр. Варна , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Наталия П. Неделчева
Членове:Ирена Н. Петкова
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501680 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна
жалба вх.№3910/30.03.2021г. на „АВЕНДИ" ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя си Х. Д. Б. срещу решение №127 от
19.03.2021г. по гр. д. № 20203110110995 по описа за 2020 година, ГО, 50
състав на Районен съд – Варна. Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира за
неправилни констатациите на първ. съд досежно неспазване от негова страна
на процедурата по даване на писмени обяснения от ищцата. Счита, че
предоставеният от Дружеството срок за даване на писмени обяснения на
служителката е бил достатъчен. Твърди също, че служителката е депозирала
обяснения, излагащи становището й по всяко едно от посочените нарушения
в обем от 1 страници. Счита за ирелевантно, че след представянето на пълни
и мотивирани обяснения, въззиваемата е посочила, че й е необходим и
допълнителен срок. Оспорва и извода на съда, че дадените обяснения не били
проверени от Работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание.
Напротив, видно от Заповед - HR 315/03.07.2020 г. преди налагането на
дисциплинарното наказание работодателят е обсъдил всяко едно от
въведените твърдения, като е препратил към изложеното в тях. Счита за
неправилно и прилагането на чл. 193, ал. 2 КТ, тъй като тази преценка следва
да се извърши с оглед всяко конкретно нарушение. Твърди, че от събраните в
хода на делото доказателства по безспорен начин се установява извършеното
от ищцата нарушение на тр. дисциплина. Сочат се и допуснати от първ. съд
нарушения на съдопроизводствените правила като се излага, че ищцовата
страна за първи път в отритото съдебно заседание е релевирала
1
доказателствени искания и е предприела процесуални действия, правото за
които следва да се счита преклудирано с изтичането на срока по чл. 315, ал. 2
ГПК. С оглед гореизложено, жалбоподателят моли обжалваното решение да
бъде отменено като неправилно и необосновано, постановено в противоречие
на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, а на негово място да бъде постановено друго, с което искането на
ищеца за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед №HR
315/03.07.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание и отмяна на
Заповед № 2833/03.07.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение
бъде отхвърлено. В о.с.з. жалбата се подържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като
не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че
първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на предявения
иск. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и
необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета
на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, предявен от АДР. В. СТ., ЕГН ********** срещу „АВЕНДИ” ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** № *,
Търговски център Европа, сграда 12, представлявано от управителя си Х. Д.
Б., за признаване за незаконно на уволнението , извършено със заповед №
HR315/03.07.2020г. и заповед №2833/03.07.2020г. и неговата отмяна, на
основание чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ. Ищцата твърди, че полагала труд при
ответника по безсрочен трудов договор, считано от 12.07.2016г. на длъжност
„Специалист развитие на пазара, он трейд“, като дейността се изразявала в
посещения на търговски обекти - заведения, срещи с техни представители,
изготвяне на отчети, проследяване на продажбите, участие в рекламни
събития, изписване и логистика на „бонус – стока“ и рекламни материали,
договаряне на условия за търговия с партньори и други дейности, свързани с
развитие на представените от Авенди ООД марки на пазара, които задачи
изпълнявала добросъвестно. Излага, че на 29.06.2020г. около 09,30 часа била
поканена в срок до 14,00 часа на същия работен ден да даде писмени
обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ по установени нарушения на
трудовата дисциплина. Нарушенията били описани на шест страници, като
2
обхващали периода от 01.07.2019г. до 20.06.2020г., след което били издадени
и процесните заповеди за уволнение и прекратяване на трудовото
правоотношение. Счита, че работодателят не е предоставил достатъчен срок
за даване на обяснения, като даденият такъв бил само формален, като
поради наличието на голям обем от информация било нарушено правото на
защита. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
незаконосъобразна, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание не била влязла в сила. Счита, че заповедите на работодателя не
отговарят на изискуемото от закона съдържание и издадени в нарушение на
изискванията на закона. Оспорва всяко от твърдяните от работодателя
нарушения поотделно и отделно като излага, че наказанието е наложено след
сроковете по чл. 194 от КТ. Твърди се, че всички извършвани от нея действия
се наблюдават, като ръководителите им правят ежемесечни справки за
установяване изпълнението на всяко едно от техните задължения и
нарушенията на трудовата дисциплина, поради което в случай че са
извършени такива, то те биха били установени в по - ранен момент, от
посочения в заповедта. По изложените съображения, моли предявеният от нея
иск да бъде уважен, като ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски.
Чрез депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, ответникът
оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне. Твърди, че
уволнението е законосъобразно, извършено при спазване на всички
императивни изисквания на закона. Счита, че предоставеният на ищцата срок
за даване на обяснения е достатъчен, поради което не е нарушено правото
на защита. Излага, че тя е дала пълни обяснения по всяко от посочените
нарушения, като от своя страна, в издадената заповед за уволнение
работодателят е изложил мотиви за налагането на дисциплинарни наказания
въз основа на тях. Счита, че доколкото част от нарушенията са извършени в
по-скорошен период от време, то тя не би следвало да се затрудни при
даването на обяснения. Намира за неоснователно твърдението за
незаконосъобразност на заповедта за уволнение поради факта, че е издадена
преди влизане в сила на заповедта за прекратяване, като счита, че издаването
на две заповеди не е необходимо и уволнителната е породила правното си
действие, като прекратителната има констативно действие. Счита се, че
издадената заповед за уволнение отговаря на изискванията на закона, тъй като
3
е индивидуализиран извършителят, индивидуализирани са извършените
нарушения на трудовата дисциплина с оглед на време, място и обстановка,
посочени са правното основание за налагане на наказанието, както и
наложеното наказание. Намира, че са спазени изискванията по чл. 186 и
следващите от КТ във връзка с налагането на дисциплинарно наказание, тъй
като е изяснено от фактическа страна; отправена е покана за даване на
писмени обяснения, които са представени преди налагането му,
дисциплинарното наказание е наложено от определено от работодателя
длъжностно лице по смисъла на чл. 192 КТ и наказанието е наложено в
установените срокове. Твърди, че в дружеството бил получен анонимен
сигнал за злоупотреба, корупционна схема и нарушения, извършени от
служители на Авенди – Р. Й. и А.С., поради което било осъществено
вътрешно разследване, обхващащо периода от 01.01.2019г. до 31.05.202 г. и
изготвен Доклад за резултатите от проведеното вътрешно разследване на
сигнала №120/15.06.2020г., като именно това бил моментът на узнаване от
работодателя за допуснатите нарушения. Подчертава, че е налице конфликт
на интереси, поради личните отношения между Р. Й. и А.С., което било в
противоречие с вътрешния трудов ред, и за което работодателят не бил
уведомен писмено. Твърди, че били установени финансови злоупотреба в
размер на 19879,35лв., като част от посочените от ищцата дейности са
несъвместими с изброените в длъжностната характеристика. Твърди също,
че ищцата е имала регламентирано работно време, което не било спазвано,
като оспорва твърденията относно придвижването с чужд автомобил, а не
предоставения служебен такъв. Излага подробни съображения по
твърдяните нарушения, в това число и злоупотреба с доверието на
работодателя, като счита, че същите, преценени в съвкупност обосновават
налагане на най-тежкото наказание. По изложените съображения, молят за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че между
А.С. и „Авенди" ООД е бил сключен безсрочен трудов договор от
4
12.07.2016г., по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността
„Специалист развитие на пазара, он трейд“ при ответното дружество, както и,
че ответникът е издал заповед №HR315/03.07.2020г. за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение и заповед №2833/03.07.2020 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.
От приетата по делото покана, се установява, че на 29.06.2020г.
/получена на 29.06.2020 г. в 9:33 часа/, от А. С. са поискани писмени
обяснения за множество нарушения на трудовата дисциплина, изброени в над
10 точки и подточки.
Видно от обстоятелствената част на заповед №HR315/03.07.2020г.
дисциплинарното наказание „Уволнение“ е наложено на ищцата А.С., за
следните нарушения: В периода от 01.07.2019 до 15.06.2020 г. и към
настоящия момент А.С. и прекият й ръководител Р. Р. Й., Тийм Лидер, Офис
Варна, Дивизия напитки, Авенди, са в интимни отношения, които данни се
потвърждават и от GPS справките за домуването на служебните им
автомобили, съвместното ползване на отпуск, справки за проведени
телефонни разговори. Подобни отношения в състояние на подчиненост
създава конфликт на интереси, като тези отношения не са били декларирани
по предвидения в Правилника за вътрешния трудов ред на Дружеството
начин, което представлява нарушение на Правилника за вътрешния трудов
ред, както и на задължението по Етични кодекс на дружеството за
недопускането на конфликт на интереси и съответно съставлява нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.10 от КТ -неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение; Преглед на
справка от GPS системата за периода 01.01.2020-29.02.2020 показва системно
неспазване на работното време (09:00 ч. до 18:00 ч.) от страна на
служителката и по специално на следните дати 02.01.2020, 03.01.2020,
06.01.2020, 08.01.2020, 09.01.2020, 10.01.2020, 21.01.2020, 22.01.2020,
23.01.2020, 24.01.2020, 27.01.2020, 30.01.2020, 03.02.2020,
04.02.2020,05.02.2020, 06.02.2020, 07.02.2020, 10.02.2020, 13.02.2020,
14.02.2020, 17.02.2020, 18.02.2020, 19.02.2020, 20.02.2020, 24.02.2020,
25.02.2020, 27.02.2020, 28.02.2020 - не е спазено 8- часовото работно време,
5
като в за датите 02.01.2020, 03.01.2020, 21.01.2020, 22.01.2020, 24.01.2020,
27.01.2020, 30.01.2020, 03.02.2020, 07.02.2020, 10.02.2020, 14.02.2020,
17.02.2020, 18.02.2020, 19.02.2020, 20.02.2020, 25.02.2020, 28.02.2020 е налице
преждевременно напускане на работа с повече от 1 час по-рано, а за
23.01.2020 е налице закъснение за работа с повече от 1 час; За периода
01.01.2020-29.02.2020 г. не са спазени вътрешните правила за
предоставяне на търговски инструменти (безплатни бутилки) на обекти, а
именно: В периода 01.01.2020-29.02.2020 г. са предоставяни безплатни
бутилки (общ брой 607) от различни марки на клиентите, за които
служителката отговаря, Клуб Парадайс, Клуб Маракеш; Клуб Инкогнито, Бар
Пиратите, Кафе клуб Зино, Дискотека Азаро, Мода кафе, Нощен Клуб Синг
ИТ, Казино Уин Бет, Паша Киша Бар, Кафе 777, Кафе Бар ВОГ 1, Шиша
Плейс - като са предоставяни безплатни бутилки на Търговеца на едро, който
обслужва обектите и допълнителни безплатни бутилки за самите обекти,
което представлява предоставяне на двойни отстъпки за един и същи
продажби, което противоречи на действащите правила в компанията. В
периода 01.01.2020-29.02.2020 г. са предоставяни безплатни бутилки (общ
брой 89) от различни марки на клиентите Клуб Парадайз, Клуб Маракеш,
Кафе клуб Зино, Дискотека Азаро, Мода Кафе, Бар Мода, Бар Май Плейс,
Кафене Масаро, Коктейл Бар Аризона, Ресторант Палермо Гардън, Кафе Бар
ВОГ 1, Казино Уин Бет, без да са налични данни за реализиране на
каквито и да било продажби от тези обекти от тези видове продукти. В
периода 01.01.2020-29.02.2020 за Кафе бар Брик, Варна са изписани общо 101
бр. бутилки, тези бутилки са извън договорените в сключения договор от
Авенди с дружеството, което оперира заведението, в който договор са
предвидени други инвестиции. При тази ситуация предоставянето на
търговски инструменти като безплатни бутилки - представлява
допълнителна инвестиция, която следва да бъде допълнително одобрена по
съответния ред съгласно Оторизационната матрица на Дружеството, каквото
одобрение не е извършено.; В периода 01.01.2020-29.02.2020 г. за коктейл бар
Чиърс, Варна са изписани 6 бр. бутилки сиропи Монин на обща стойност
76.21 лв., като сиропите Монин са извън обхвата на подписания договор с
обекта от 2019 г.; В периода 01.01.2020-29.02.2020 г. за Кафе Бар ВОГ 1,
Варна, са изписвани безплатни бутилки, които обаче са предоставяни на
различни юридически лица - Ви Ен 18 ООД и Смайли ООД, като Ви Ен 18
6
ООД няма никакви реализирани продажби, но са били предоставени
безплатни бутилки; В качеството си на отговорен Специалист развитие на
пазара служителката следва да изготви план и предложение за предоставяне
на подобни търговски инструменти, с което да се постигнат поставените цели
за развитие на пазара. В случая направените предложения не са
съгласувани по надлежния ред и не са изготвени съгласно действащите
правила в компанията; Извършената проверка не потвърждава твърденията
на служителката, че е документирала надлежно предаването на бутилки към
клиентите. Проверката констатира в периода 01.01.2020-29.02.2020г.
множество случаи на липсващи документи, непредадени документи на
клиенти и неточно оформени документи; На 06.02.2020 г. служителката е
получила стока от склад, предназначена за обект клуб Парадайс, която стока
видно от GPS справки и камерите в склада е натоварена в нейния служебен
автомобил. В този ден А.С. не е посещавала клуб Парадайс видно от справка
на GPS системата. Видно от справката от GPS системата в същия ден тя се е
срещала с нейния пряк ръководител Р. Й. в района на клуб Гардън и адреса на
ул. **; На 11.02.2020г. служителката, съвместно със С. Й. получават стока в
склада, предназначена за обект клуб Парадайс, която стока видно от GPS
справки и камерите в склада е натоварена в служебния автомобил на А.С. и в
автомобила на С. Й., в т.ч. стока е била натоварвана е на седалките на
автомобилите; За периода от 01.07.2019 до 29.02.2020г. е констатирано
системно не спазване на правилата и документирането на получаването
и предаването на стоки на клиенти, а именно: непредаване на
оригинални фактури и кредитни известия на клиенти (оригиналите са
останали в дружеството); липсват фактури за предадените стоки;
липсват подписи на експедиционни бележки; липсват имена на лицето
подписало се на експедиционните бележки има само подпис;
констатирано е, че документи за три различни клиента (ББК Груп,
Плажа 2012, Фолк 2019) са подписани от едно и също лице, независимо,
че клиентите нямат свързаност помежду си. Проверката констатира, че по
данни към 23.04.2020 г. стока изписана от склада в периода 05.02.2020-
12.02.2020 не е вдигната и не е предадена на клиента, а продължава да стои
в склада, без да са взети мерки за това; В периода 01.01.2020 г. до 29.02.2020
г. е констатирано системно неправилно и неточно отчитане на извършената
от А.С. дейност по обекти, в т.ч.: За проверявания период е констатирано, че
7
са отчетени общо 414 посещения на общо 92 обекта. Проверката показва,
при 296 от тях (71 % от случаите) посещенията са некоректни, в т.ч.
отчетеното в мобилното устройство не съвпада с маршрута на служебния
автомобил; В периода са отчетени посещения на обекти в к.к. Златни пясъци
и к.к. Св.Св. Константин и Елена, без изобщо да е напускала пределите на гр.
Варна; На 27.01.2020 г. е отчетено посещение в бар Сенсо, като служителката
е спряла за 19 секунди (13:37:37 до 13:37:56), без да се изключва двигателя на
автомобила, а в мобилното устройство е отчетено посещение от 13:37 до
13:44; На 19.02.2020 е отчетено посещение в клуб Маракеш, като е спирано за
11 секунди (10:10:09 — 10:10:20), без да изключвате двигателя на
автомобила, а в мобилното устройство е отчетено посещение от 10:10 до
10:39 (т.е. за 29 минути); За посочения период системно са отчитани неточни
GPS координати на обекти, а именно отчетени посещения на обекти, чиито
въведени координати през мобилно устройство не съвпадат с
координатите на посочените обекти (от общо 92 посетени обекта при 20
от тях има разминаване с повече от 200 м от реалния адрес и записания в
мобилното устройство; На 27.01.2020 е отчетено посещение на Бар
Скорпион в гр. Девня, a GPS координатите показват, че служителят се е
пътували към офиса/склада на дружеството; На 24.02.2020 е отчетено
посещение на Бар Скорпион в гр. Девня, на посочения в мобилното
устройство адрес се намира Амелия бар енд диско, a GPS координати
отговарят на адрес бул. ***, в гр. Варна, което на 30.9 километра разстояние;
На 22.01.2020 е отчетено посещение в Бар Варна Лайф с адрес Варна, бул. ***
* - в същото време GPS координатите отговарят на пътуване от бул. *** №*
до ул. *** №* (като не е спирано на бул. *** *). В същото време на адреса на
бул. *** * се намира обект Ретро Клуб, а Бар Варна Лайф е с нов адрес във
Варна, бул. *** №*; На 28.01.2020 е отчетено посещение в Бар Варна Лайф с
адрес Варна, бул. **** №*, в същото време GPS координатите отговарят на
пътуване от ул. **** * към ул. **** * (на 2.6 км от бул. *** *); На 08.01.2020 е
отчетено посещение в Клуб Парадайс с адрес Варна, ул. **** *, a GPS
координати в отговарят на адрес Варна, ул. **** №*; На 22.01.2020 е
отчетено посещение в клуб Парадайс, a GPS координати в отговарят на адрес
Варна, ул. „***" *; На 29.01.2020 е отчетено посещение в клуб Парадайс, a
GPS координати в отговарят на адрес Варна, бул. *** 132; На 05.02.2020 сте
отчела посещение в клуб Парадайс, a GPS координати в отговарят на адрес
8
***134; На 12.02.2020 сте отчела посещение в клуб Парадайс с адрес Варна,
ул. **** *, a GPS координати в отговарят на адрес Варна, ул. *** *; На
26.02.2020 сте отчела посещение в клуб Парадайс с адрес Варна, ул. **** *, a
GPS координати в отговарят на адрес Варна, ул. ** *; В периода 01.01.2020 до
29.02.2020 г. е констатирано, че служителката А.С. посещава бар Гардън в гр.
Варна изключително често и в пъти повече от останалите й обекти. Бар
Гардън е посетен общо 25 пъти, докато останалите обекти от същия клас
са посещавани максимум 7 пъти (като 7 пъти е посетен обектът на бар
Чиърс, а 6 пъти кафе бар Брик), като останалите обектите са видимо с
по-малко посещения, като основно са по едно или две посещения. За
датите 29.01.2020, 05.02.2020, 12.02.2020, 26.02.2020, А.С. е отбелязала
посещение в клуб Парадайс, но реално адресите по GPS координати са в
близост до обекта клуб Гардън; На 06.02.2020 и на 11.02.2020 г., за които дати
са налични данни, че получена стока не е доставен до клиента, за който е била
предназначена, отново служителката е осъществила срещи в района на клуб
Гардън; Отделно за обектите на клуб Гардън, бар Чиърс и кафе бар Брик
са договорени специални търговски инструменти „в брой", което
показва, че за тези обекти се договарят различни отстъпки, които
включват плащания в брой от трети лица. Наличните сведения
показват, че са налице особени отношения с обекта клуб Гардън, бар
Чиърс и кафе бар Брик, които представляват форма на корупционна
схема, с която се отклоняват доставки на стоки за други обекти и
съответно се разпределят пари в брой.; За периода 01.01.2020 -29.02.2020
са извършени от служителя посещения само на 47 обекта, от
разпределените й 238, което се равнява на 20 % от всички обекти.
Видно от приетото по делото копие на Доклад от вътрешно разследване
на сигнал № 120/ 15.06.2020г., същият обективира резултата от извършено
вътрешно разследване на Съвета Корпоративни политики във връзка с
получен анонимен сигнал за злоупотреба, корупционни схема и нарушения,
извършени от настоящи служители на Авенди, при която са установени
извършени нарушения от служителите ЯВ. П. М., Р. Р. Й. и АДР. В. СТ. в
периода 01.01.2019-29.02.2020г.
От представения по делото Правилник за вътрешния трудов ред и
Кодекс за корпоративна етика, Списък на запознали се служители с
9
правилник за ВТР, се установява, че служителката А.С. е запозната със
същите, което обстоятелство не се оспорва от страните
По делото е представена справка от GPS и извлечение от служебни
имейли, с които са отчитани изминати километри.
Видно от представените по делото обяснения от А. С. (л.34) същата е
възразила, че срокът за даване на обяснения е недостатъчен, за да формулира
възраженията си по множеството нарушения, в които я обвинява
работодателя да е допуснала. По делото са ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на трима свидетели – И. В. Г., ЯВ. П. М. и И. С. М.
В о.с.з., проведено на 05.03.2021г. са разпитани свидетелите, водени от
ищцата – И. В. Г., ЯВ. П. М. и И. С. М..
От показанията на свидетеля И. Г. се установява, че в качеството си на
собственик на заведения – Гардън бар и Брик бар, е дългогодишен партньор с
ответното дружество, като с оглед работата по организиране на промоции в
заведенията му от служители на Авенди получавали така наречените
„бонуси“, но не и отстъпки. Тази организация съществувала преди да започне
работа ищцата А. и продължили без промяна и след уволнението . Бонусите
се предоставяли или като търговският агент ги носи в обекта, или ги дава на
доставчика, с който заведението работи, и той ги доставя. От скоро
започнали със стоката да предоставят фактура и кредтно известие, като дълги
години работили със стокови разписки. Оперативките на служителите в
Авенди били провеждани в Гардън бар, като А. се срещала с представители на
други заведения в неговото, което често се случвало. Често срещал А. в
неговото и други нощни заведения след 22 часа, тъй като организирала
работата по промотиране на определена марка от съответните промоутъски
екипи.
От показанията на свидетеля Я.М. /регионален мениджър/ се
установява, че в качеството му на служител при ответника отговарял за
контрола на служителите в североизточния район, в т.ч. ищцата А., чрез
прекия ръководител Р.. Споделя, че седмица след постъпването си на работа
бил уведомен лично от Р., че той и А. живеят на семейни начала, след което
уведомил управителя на „Авенди“, но той вече бил наясно с отношенията им.
10
Смята, че всички са знаели за връзката между двамата, в това число и техните
ръководители. Свидетелят сочи, че многократно е правил проверки на
работата им, но никога не е установявал някакви нарушения или злоупотреби
със стоките. Установява се, че по изисквания във фирмата дейността на
служителите следвало да се отчита чрез таблети, но това не се случвало,
защото отказвали да ги носят със себе си, а отчитали работата си на
следващия ден. Установява се, че служителите А. и Р. ползвали Гардън бар
като офис, за което свидетелят често им правел забележки. Случвало се
няколко служители да ползват общ автомобил за придвижване. Контролът на
автомобилите се осъществял от специален транспортен отдел при ответника,
който ежемесечно изпращал справки до него като регионален мениджър. А.
се срещала с клиенти и на други места извън техните обекти, в които
договаряли. Присъствал в деня, в който били поискани обяснения от А., като
същата направила възражения, че срокът е много кратък и недостатъчно да
даде обяснения. Трябвало да прави справки от работата си и от компютъра.
От показанията на свидетеля И. М. се установява, че в ответното
дружество се полага труд основно нощно време, за което всички служители
били предупреждавани при постъпването си на работата. Всеки служител
разполагал с таблет и за да не отчита нощен труд, същият бил приключван в
края на официалния работен ден в 18 часа. Работното време било
ненормирано, като се налагало да работят в различно време от денонощието.
Нямали изисквания да спазват работно време от 9 до 18 часа. Често се
случвало да посещават клиенти в други заведения, а не в техните, тъй като се
срещали с тях през деня, а те притежавали нощни клубове. Отчитали
непрекъснато работата си, в т.ч. предоставените бонуси по заведенията и
колкото е била успешна промоцията, в т.ч. продажбите. За осъществяване на
промоции по нощни клубове не ползвали служебните автомобили на
ответника. Отчетите за работата си и справките по тях извършвали в домовете
си, което отнемало до 4 часа.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
11
интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законо-установената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
По така предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, в
тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законосъобразно
правото си да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание
В случая трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 190, ал.1,
т. 7 КТ, а именно поради наложеното най-тежко дисциплинарно наказание
„уволнение”.
Дисциплинарната отговорност е такава за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане
на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване на определена
процедура и въз основа на мотивирана заповед, като тежестта на доказване на
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху
работодателя.
Съгласно разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното
12
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Съгласно трайната практика на ВКС,
разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с която се определят елементите на
заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от
тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно.
Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо, както
към изискването на член 193, ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието
работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения,
така и към предвидените в член 194, ал. 1 от КТ срокове за налагане на
дисциплинарните наказания. За прилагането на тези императивни норми
съдът следи служебно.
Във връзка с изискването на писмени обяснения, с което е свързано
основаното възражение на ищеца, съдът съобрази следното:
Видно от приетите доказателства, на ищцата е връчена покана за даване
на обяснения на 29.06.2020г. с определен срок за даване на обяснения – 14.00
часа до края на “днешния работен ден“, поискани от дивизионния мениджър
относно извършено нарушение на трудовата дисциплина, открито с рапорт за
нарушение на трудовата дисциплина от 17.06.2020г.
Установява се също, че тя е депозирала писмените си обяснения, в
обем от 14 страници, в които е изразила становището си, че не е извършила
посочените нарушения на трудовата дисциплина.
Според константната съдебна практика, уеднаквена с постановени по
реда на чл. 290 ГПК решения- № 322/5.05.2010 г. по гр. д. № 301/2009 г., III г.
о.; № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г., IV г. о.; № 629/01.11.2010 г. по
гр. д. № 279/2009 г., IV г. о., № 8/1.04.2011 г. по гр. д. № 1035/2009 г., IV г.
о. решение №126/26.06.2013г на ВКС, относно съдържанието на искането на
работодателя за вземане на обяснения, се приема следното: Работодателят не
е длъжен да уведомява работника или служителят, че е започнал процедура
по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя
станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той
трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е
необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на
13
изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по
разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат
обясненията.
По настоящото дело се установява, че от ищцата са изискани писмени
обяснения относно извършено нарушение на трудовата дисциплина, открито с
рапорт на за нарушение от 17.06.2020г. Доколкото според посочената по-горе
практика, за да бъде изпълнена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е достатъчно
по разбираем начин да бъде изложено за какво нарушаване на трудовата
дисциплина се изискват обясненията /решение по гр. д. № 1917/2010 г., ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/, то настоящият съдебен състав приема,
че в случая процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е спазена. Ищецът не е бил
поставен в положение на изненада спрямо нарушенията, за които е наказан,
тъй като въз връзка с констатациите в Рапорта за нарушение на трудова
дисциплина, са му били искани писмени обяснения.
При преценка дали дадения от работодателя срок е разумен
и достатъчен, според съдебната практика, обективирана в решения по гр.
дело № 1008/2011 г., решение по гр. дело № 1342/2010 г. на състави на III г. о.
на ВКС, не е необходимо спазването на определена процедура от
работодателя по чл. 193 КТ, като същият не е длъжен да съобразява
определен от него срок, да изчаква изтичането му, ако от поведението на
работника или служителя може да се направи еднозначен извод, че той не
възнамерява да представи допълнителни обяснения.
По настоящото дело се установява, че на ищцата са дадени само
няколко часа /от 9.30 до 14.00 часа/ да представи писмените си обяснения. От
друга страна обаче, последната е представила много подробни такива,
съдържащи конкретни обяснения по почти всички групи посочени
нарушение. С оглед на което, настоящият състав счита, че работодателят е
изпълнил задължението си да изиска писмени обяснения, а ищцата,
възползвайки от дадената възможност, е представила подробни и
мотивирано изложение.
Действително, ищцата е изразила съображението си, че срокът е
недостатъчен да се запознае с всички факти, и да формулира възраженията си,
но въпреки това е депозирала много подробни и задълбочени обяснения, с
14
оглед на което настоящият състав намира, че правата във връзка с даване на
обяснения не са били нарушени, т.е. не се установява нарушение на
процедурата, увредена в разпоредбата на чл.193 КТ от страна на
работодателя.
На следващо място ищцата твърди, че обжалваната заповед не отговаря
на изискуемото от КТ съдържание. В тази връзка съдът намира, че заповедта е
мотивирана, доколкото в нея са посочени конкретни нарушения, дати на
извършването им, в какво се състоят, както и конкретните разпоредби и
задължения на ищцата, които според работодателя са нарушени.
Доколкото, съдът намира, че от формална страна, ответното дружество
е спазило всички изискуеми от закона предпоставки, при разглеждане на
трудовия спор по същество, констатира следното:
С оглед събраните гласни доказателства, се налага изводът, че
наличието на интимни отношения между ищцата и нейния пряк ръководител-
Р. Й. са бил известни на всички и са съществували много преди посочената в
заповедта дата. Служителите не са криели връзката си, а въпреки знанието за
този факт, никой от висшестоящите им ръководители не са изразили
несъгласието си с техните отношения, нито становище, че те пречат на
коректното изпълнение на служебните им задължения.
Също с оглед събраните гласни доказателства се установява, че не
всички дейности са били свързани с използването на служебните автомобили,
или са били отчитани чрез раздадените на служителите таблети в различно
време от реалното им осъществяване.
С оглед на което, само поради несъответствията, отчетени чрез GPS
системата на служебния автомобил на ищцата, не може да се приеме за
безспорно установено нарушение нито във връзка с местоположението на
същата, нито във връзка с времето на изпълнение на трудовите ѝ задължения.
Установява се също, че служителите, изпълняващи подобна на ищцата
длъжност, са на ненормиран работен ден, тъй като тяхната дейност е пряко
свързана с организирането на промоции включително и в нощни заведения по
всяко време на денонощието, поради което е било невъзможно точно
15
изпълнение на задълженията по трудовата характеристика на ищцата само в
рамките на обичайния работен ден-между 9.00 и 18.00 часа.
Не се установява и извършването на нарушения от ищцата във връзка с
предоставянето на бонуси и двойни отстъпки в отклонение от политиката на
работодателя, нито снабдяването само на конкретни обекти с бонуси по
нерегламентиран начин. Св. Георгиев посочва, че няма промяна в размера и
вида на бонусите, като и преди, и след уволнението на ищцата за негово
заведение те са едни и същи. От показанията на свидетелите се установява
също, че доставката на различни бонуси се е осъществявала не само лично от
служителите на Авенди, но и посредством доставчиците на някои от
продуктите, като понякога няколко служители на дружеството са извършвали
заедно доставките на различните заведения, за които отговарят.
Установява се също, че практически отчитането на извършените
дейности се е осъществявало по различен от разписания от работодателя
начин, тъй като служебният таблет, предоставен на ищцата за тази цел не е
бил винаги използван точно в момента за отчитане на извършената дейност.
Така обаче са отчитали работата си всички служители, като това е ставало със
знанието и съгласието на техните ръководители, и до този момент не е било
възприемано за нарушение по отношение на никой от служителите.
Дори да се приеме, че някой от описаните в заповедта нарушения, са
действително извършени от ищцата, следва да се съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 190, т. 7 от КТ като основание за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение е предвидено тежко нарушение на
трудовата дисциплина. Нормата на чл. 190, т. 7 от КТ е бланкетна и визира
нарушение на трудовата дисциплина, което макар да не е сред изброените
в чл. 190, ал. 1, т. 1-6 от КТ, е достатъчно тежко според критериите на чл. 189,
ал. 1 от КТ, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание. Критериите са: тежест на нарушението, обстоятелства, при които е
извършено, и поведение на работника или служителя.
При налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи се
преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на чл. 189, ал. 1
от КТ. Определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен
16
характера на нарушението, са и последиците от конкретното неизпълнение на
трудовите задължения, и поведението на служителя.
Като съобрази горното, както и установеното от фактическа страна,
настоящият състав намира, че при определяне вида на наложеното
дисциплинарното наказание "уволнение", работодателят не е спазил
принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на
нарушението заложен в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
Дори и да са констатирани някои от нарушенията, посочени в
заповедта, същите не са толкова сериозни, че да мотивират налагането на най-
тежнкото дисциплинарно наказание.
Съгласно чл. 190, ал. 2 КТ и чл. 189, ал. 1 КТ при преценка
съответствието на наложеното и оспорено пред съда наказание с извършеното
от ищеца нарушение, съдът трябва за изследва, наред със значимостта на
неизпълненото задължение, обективните и субективни характеристики на
деянието, обстоятелствата при които е извършено и поведението на
работника, както и неговото дисциплинарно минало.
С оглед цитираната съдебна практика по приложението на чл. 189, ал. 1
КТ, при определяне тежестта на извършеното нарушение от значение е
значимостта на неизпълненото задължение, степента на неизпълнението -
пълно или частично, настъпили ли са неблагоприятни последици за
работодателя. В случая не се установи извършването от страна на ищцата на
нарушение, което принципно би застрашило доброто име на работодателя
пред неговите клиенти, нито се установява с някакво конкретно, извърено от
ищцата действие да е настъпило реално имуществено увреждане на
работодателя. Ако и да са извършени някакви нарушения на трудовата
дисциплина от ищцата, то те са несъществени, и съобразени с установената в
ответното дружество практика. Не се установява до този момент ищцата да е
имала други провинения, или да са били налагани някакви други наказания
за нарушаване на тр. дисциплина.
Предвид което, преценявайки всички релевантни- обстоятелства по
отделно и съвкупно към въведените с разпоредбата на чл. 189, ал. 1
КТ критерии при определяне вида на дисциплинарното наказание, се налага
17
изводът, че наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание
"уволнение" е несъответно и несъразмерно по тежест на извършените от
ищцата нарушения.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
ВРС обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Във връзка с изложените във въззивната жалба твърдения досежно
допуснати от първ. съд процесуални нарушения, следва да се отбележи, че
същите са неоснователни. Ищцата още в исковата си молба е заявила
доказателственото си искане досежно разпита на 4-ма свидетели за
установяване на твърдяните факти. Съдът, с определение
№11085/02.12.2020г., с което е извършил доклада на делото, е постановил, че
отлага произнасянето по искането на ищцата за събиране на гласни
доказателства за о.с.з., след изясняване на спора и обстоятелствата, които ще
се установяват, след което в първото по делото о.с.з се е произнесъл по
тяхната допустимост.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, и на основание чл.78
ГПК, въззивникът следва да заплати на ответната страна направените в
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
650 лв., определени на осн. чл. 38, ал.1.т. 3 от Закона за адвокатурата вр. чл.
7, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения
Водим от горното и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №127/19.03.2021г., постановено по гр. дело
№10995/2020г. по описа на ВРС, 50-ти състав.
ОСЪЖДА „АВЕНДИ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. **** № *, Търговски център Европа, сграда 12,
представлявано от управителя си Х. Д. Б. ДА ЗАПЛАТИ на АДР. В. СТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. *** № * сумата от 650.00лв. /шестстотин и
петдесет/ лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
18
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК вр. чл. 38 ЗА вр. чл. 7, ал.1, т.1
Наредба №4.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от датата на обявяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19