Решение по дело №329/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 94
Дата: 2 август 2019 г. (в сила от 2 август 2019 г.)
Съдия: Александър Стоянов Иванов
Дело: 20194500600329
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр..........Русе, 02.08.........2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито….............................

заседание.........тринадесети юни.................................................................................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и деветнадесета...................година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов...............................................

Членове:........Милена Пейчева........................................................

........Александър Иванов.....................................

при секретаря..............Тодорка Недева.......................................................................................................................и в присъствието на

прокурора............................................................................................................................................................................................като разгледа докладваното от

.........................................................................съдията Иванов................................................................................................в.н.ч.х....дело №...329...по описа

за...2019...год., за да се произнесе, съобрази следното:....................................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 25 от 15.02.2019г., постановена от Районен съд - Ру­се по НЧХД № 1381/2018г., подсъдимата М.Т.П. била призната за невинна в това, че на 12.02.2018г., в Р***, причинила на С.К.Д., лека телесна по­вреда, временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в следното: разкъсно- контузна рана на дясна предкитка, оток, кръвонасядане и охлузване на дясна предкитка, кръвонасядания на дясна предмишница и кръвонасядания на десен лакът, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправ­дал за обвинението по чл.130 ал.1 от НК.

Със същата присъда, Районен съд - Русе отхвърлил като неоснователни исковете, предявени от тъжителката С.Д. срещу подсъдимата М.П. на стойност 2000 лв. и 219,36 лв., ведно със законната лихва, представляващи обезщетения за претърпени съответно неимуществени и имуществени вреди.

Недоволна от така постановената присъда останала тъжителката С.Д., която я обжалва с искане да бъде отменена и вместо нея постановена нова, с която подсъдимата бъде призната за виновна и осъдена за престъпление по чл.130 ал.1 от НК. Оплакванията в жалбата и постъпилите допълнителни съображения сочат за необосно­ваност на съдебния акт като отменително основание.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, жалбоподател­ката и адв.Д.Ц., в качеството на упълномощен повереник, под­държат жалбата на посочените в нея основания.

Ответникът по жалбата, подсъдимата М. П., както и упълномощеният от нея защитник адв.Г.Д. ***, я считат за неоснователна и предлагат присъдата да се по­твър­ди.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в жалбата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра, че са налице основания за отмяна и връщането ѝ за ново раз­глеждане, поради допуснато при първоинстанционното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.

Делото е образувано по тъжба на жалбоподателката, заведена с вх.№ 32720802.08.2018г. След определяне на съдия-докладчик, с раз­пореждане от 03.08.2018г. делото е насрочено за 16.10.2018г. Съобраз­ителната част на това разпореждане в преобладаващата си част, пред­ставлява препис от нормативната уредба. На тъжбата са отделени точ­но две изречения. С първото се потвърждава подсъдността, а с второто са изброени страните, след което декларативно се посочва, че тъж­ба­та е за престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

Правно основание за изготвяне на това разпореждане е раз­поредбата на чл.252 ал.4 от НПК. С нея съдията докладчик е задължен да прецени дали са налице основания за разглеждане на тъжбата в съдебно заседание. Във връзка с чл.81 ал.1 от НПК, едно от обстоятелствата, които подлежат на анализ е дали тъжбата съдържа описание на престъпление от частен характер и какво. Следователно разпореждането трябва да съдържа анализ на правно значимите твърдения в обстоятелствената част на тъжбата като извод - правната им квалификация. В случая това е изпълнено частично. Правната квалификация според наказателно-правната теория е юридическа формулировка, включваща освен цифрова и словесна част. Само споменаването на чл.130 ал.1 от НК, не е достатъчно. При липсата на обвинителен акт в частно-на­ка­за­тел­ното производство и освобождаването на частния тъжител от задълже­ние да квалифицира обвинението, този ангажимент е вменен на съдията-докладчик. След като се запознае с твърденията в тъжбата той трябва да ги анализира и квалифицира правно, като в разпореждането опише прецизно времето, мястото и начина на извършване на престъплението. В случая, това означава, че текстът на диспозитива на присъдата е следвало да бъде възпроизведен още в разпореждането от 03.08.2018г. Само по този начин могат да бъдат гарантирани правата на страните, включително частния тъжител. Надлежната и правилна квалификация на описаните в тъжбата фактически твърдения обезпечават възможността му да претендира за осъждане на подсъдимото лице по надлежно обвинение и при наличие на съответните предпоставки да повдигне ново при условията и по реда на чл.287 ал.6 от НПК. Като страна, която носи доказателствената тежест, за частния тъжител е от изключително значение да знае правната квалификация по която съдът разглежда делото, тъй като с нея се очертават границите на предмета на доказване.

Като премълчал в разпореждането приетата правна квалификация на инкриминираните деяния, съдията-докладчик е осуетил дори потенциалната възможност за постановяване на благоприятна за тъжителката присъда. Това нарушение не е надлежно отстранено и впоследствие, се стигнало до абсурдното положение, при което страните научили за какво престъпление се води делото едва след прочитане диспозитива на присъдата.

По този начин е допуснато процесуално нарушение, което въз­зивната инстанция преценява като съществено, тъй като то е ограничило по недопустим начин правата на тъжителката.

В рамките на служебната проверка съдът констатира още, че незаконосъобразно председателят на Районен съд - Русе е разрешил насрочване на делото за тримесечен срок. Разпоредбата, на която се е позовал - чл.247„а” ал.2 т.1 от НПК, се отнася само за дела образувани по обвинителен акт. Единствено те, по изключение, могат да се насрочат първоначално за срок по-голям от два месеца. За делата от частен характер подобно изключение няма. Напротив в чл.252 ал.4 от НПК е указан дори по-кратък, едномесечен срок.

Предвид изложеното и на основание чл.335 ал.2, вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2, пр.1 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда № 25 от 15.02.2019г., постановена от Районен съд - Ру­се по НЧХД № 1381/2018г., като

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.