Решение по дело №15199/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1047
Дата: 2 март 2023 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20221110215199
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1047
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110215199 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 7924 от 02.11.2022г.,
издадено от В.А. – началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което на Д. Б. Х., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
600 лева, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) вр. с чл. 8, ал. 5, предл. 1, чл. 14, ал. 3, предл. 1
и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53 от
ЗАНН.
Недоволен от НП е останал Д. Х., който го обжалва в срок. В жалбата си
обективира твърдения, че издаденото НП било незаконосъобразно, тъй като
били допуснати процесуални нарушения при издаването му – не било
издадено от компетентен орган, като председателя на управителния съвет на
АПИ нямал компетентност да ангажира отговорност за нарушения по ЗДвП.
Оспорва се годността на средството за измерване. Твърди се, че са допуснати
нарушения на материалния закон, тъй като липсвала корелация между
посочената разпоредба от ЗДвП и посочените подзаконови нормативни
актове. Иска отмяната на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не
1
изпраща и процесуален представител.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. Депозира отговор на жалбата, чрез юрк. Н.,
в който се излагат доводи по същество и се моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира се юискосултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 04.10.2022г., в 10:20 часа, жалбоподателят Х. управлявал и извършвал
превоз на товари със съчленено пътно превозно средство с общо осем оси,
марка „МАН“, модел „ТГХ“, с рег. № ХХХ (три оси), и полуремарке с пет
оси, с рег. № ХХХХХ движейки се по път А2, км 20+600 с посока на
движение от гр. София към гр. Благоевград. На посоченото място и в
посоченото време, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на
Агенция Пътна инфраструктура, които следели за преминаване на превозни
средства.
При осъществената проверка на водача на товарния автомобил, подробно
индивидуализиран по-горе, било установено, че същият е с превишени
максимално допустими норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва –
измерената дължина била 17.00 м при допустима максимална дължина на
ППС 16.50 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредбата, като
констатираното превишение било 0.50 м. За констатираното превишение
водачът на ППС не представил документ за заплатена такса. За
констатираното нарушение свидетелят Н. А. съставил АУАН номер 9335 от
04.10.2022 г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 7924 от 02.11.2022г., издадено от В.А. – началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ - София, с което на Д. Б. Х., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева, за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) вр. с чл. 8, ал. 5, предл. 1, чл. 14, ал. 3, предл. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
2
извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53 от ЗАНН.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел Н. А., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити.
Съдът намира за неоснователни възраженията за липса на компетентност
на административнонаказващия орган, издал наказателното постановление.
Видно от приложената на л. 14 по делото Заповед, издадена от Председателя
на Управителния съвет на АПИ, В.А. е определена като лице с компетентност
да издава Наказателни постановления за нарушения по Закона за движение
по пътищата. Неоснователни са и възраженията, че Председателя на
Управителния съвет на АПИ не разполага с такава компетентност. Същата
произтича от разпоредбите на чл. 167, ал. 3, изр. 2 ЗДвП и чл. 170, ал. 1 от
ЗДвП, а компетентността му да оправомощава други лица да извършват тези
действия произтича от разпоредбата на чл. 21г, т. 8 от Закона за пътищата.
Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да
осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на
акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях
констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.
Съдът намира за неоснователни възраженията, с които се оспорва
годността на използваното средство за измерване ролетка, тъй като същата се
3
установява от приложения и приет като доказателство по делото Сертификат
за съответствие на Ролетка 1237/18.
Съдът намира за неоснователни и възраженията за липса на корелация
между посочените в наказателното постановление законови и подзаконови
разпоредби.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата:
Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението“

Ал. 3 на цитираната разпоредба предвижда, че „движението на пътни превозни средства с
размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2, както и движението на пътни
превозни средства, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и
благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на
околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи.
В Наказателното постановление е посочено, че процесното ППС с
превишени максимално допустими норми по раздел II от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
(Наредбата), както следва – измерената дължина била 17.00 м при допустима
максимална дължина на ППС 16.50 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
Наредбата, като е изведен правилен извод, че констатираното превишение е
било 0.50 м. Посочена е и с чл. 8, ал. 5, предл. 1, чл. 14, ал. 3, предл. 1 от
цитираната наредба, която предвижда задължение за заплащане на държавна
такса в случай на такова превишение Следователно е посочена относимата
към установената фактическа обстановка и цитераните законови разпоредби,
норма от подзаконов нормативен акт.
Съдът намира за доказано извършването на нарушението, за което е
изддено наказателното постановление.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като
деецът е съзнавал гореописаните обстоятелства, с които нарушението е
осъществено от обективна страна.
Съдът обаче не споделя доводите на АНО за налагане на наказание над
минималния в закона, а именно в разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 1
от ЗДвП, размер от 500 лева. В случая не се констатира наличие на отгчаващи
отговорността обстоятелства. Същевременно не е отчетено обстоятелството,
4
че за жалбоподателя това е първо по ред нарушение. Ето защо, АНО е
следвало да определи наказание в минимума, установен в закона. Поради
това, НП следва да се измени и размерът на наказанието да се редуцира на 500
лева.
Доколкото съдът изменя наказателното постановление, в полза на
страните не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът





РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 7924 от 02.11.2022г.,
издадено от В.А. – началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което на Д. Б. Х., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
600 лева, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) вр. с чл. 8, ал. 5, предл. 1, чл. 14, ал. 3, предл. 1
и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53 от
ЗАНН, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 600 лева на
500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5