№ 20
гр. Свиленград, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200982 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0351-000403 от
27.09.2024 година на ВПД Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ –
Свиленград с което на С. И. З. с ЕГН ********** от
гр.****************** , за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено на основание чл.179,ал.2,пр.1 от
ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лв. (пункт 1) и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП са наложени на основание
чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200
лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство
(МПС)” за срок от 1 месец (пункт 2).
Жалбоподателят С. И. З. в законно предвиденият срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,поради което
моли съда да го отмени. Оспорва се извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя.
Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят, не се явява. За
него се явява адвокат В., който пледира за отмяна на обжалваното НП.
Твърди,че била нарушена процедурата при съставяне на АУАН,като излага
съображения в тази насока.Отделно от това намира,че липсвало ясно и точно
описание на нарушението,което нарушавало правото на наказаното лице да
разбере в какво точно е обвинен за да организира адекватно защитата си,
1
доколкото не били описани щетите от процесното ПТП и без същите да са
конкретизирани ,не можело да се направи извод,че имало настъпило
такова/ПТП/ по смисъла на параграф 60,т.30 от ДР на ЗДвП.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) - ВПД
Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Свиленград , редовно
призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 25.08.2024 година преди обяд , свидетелката Н. Х. А. се разхождала с
племеника в парк Младежки в гр.Свиленград и около 11.25 часа
,свидетелката тръгнала с велосипеда си по пътя от Метанстанцията към Т-
маркет.
От завоя на тенис-кортовете в гр.Свиленград се задал лек автомобил
марка БМВ с рег.№ ****** ,който се движел към Т-маркет ,като същият се
движел с несъобразена скорост и криволичил в различни посоки. В момента в
който наближил свидетелката ,същата хвърлила велосипеда си и изтичала в
тревните площи,за да избегне удар,като забелязала,че лекият автомобил на
последващото криволичене се ударил в бордюра,но успял да завие на
паркинга преди Метанстанцията. При спирането на лекият
автомобил,шофьорът и спътникът му/и двете лица от мъжки пол/ изоставили
лекият автомобил и тръгнали към парк Младежки и тъй като лекият
автомобил според свидетелката дрифтел и карал с висока скорост и
предизвикал ПТП,същата подала сигнал.
По същото време свидетелите Г. В. Д. и С. Г. С.-полицейски служители
към Група пътен контрол при РУ Свиленград ,във връзка с постъпилия сигнал
от св.А. ,около 12,15ч по разпореждане на дежурния били изпратени да
окажат съдействие на мл.инспектор С. С. и св.мл.инспектор Д. Т. И. на ул.Г.
Райчев,във връзка с настъпилото ПТП.
Пристигайки на място установили,подателя на сигнала св.А.,която
подробно им съобщила възприетото от нея.
След заснемане на настъпилото ПТП и след справка относно
собствеността на лекият автомобил,полицейските служители установили,че
собственик на процесното МПС е жалбоподателя.
Полицейските служители извършили проверка на камерите на Община
2
Свиленград,като от записите установили движените на автомобила,както и
неговият водач,който разпознали ,че е именно жалбоподателя.
След разпознаването му организирали издирването му ,но същият не бил
открит.
На същата дата около 16,30часа в сградата на РУ Свиленград,се явил
жалбоподателя и пред полицейските служители заявил,че именно той е
управлявал лекият автомобил и изразил съжаление,но отказал да даде
сведения по случая.
Предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, свидетелят
Г. В. Д. – Младши автоконтрольор, в звено „Пътен контрол”, група
„Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, съставил
на същата дата /25.08.2024г./против жалбоподателя и в негово присъствие
АУАН серия GA № 1166591.
Последното процесуално действие извършил и с участието на свидетеля
С. Г. С..
В изготвения АУАН актосъставителят изложил описание на фактическите
нарушения, свързани с управление на МПС с несъобразена скорост с релефа
на местността и загуба на контрол на управляваното МПС, поради което
предизвиква ПТП /удар в бордюра при десен завой се блъска в бордюра вляво/
и напускане на местопроизшествието от страна на водача,без да уведоми
органите на МВР,което било неоказване на съдействие от негова страна за
установяване на вредите от ПТП-то, както и на обстоятелствата по
извършването и откриването им.
А досежно квалификациите, нарушенията правно квалифицира с
разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП, които
вписва за нарушени.
АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя,
който сочи че няма възражения против констатациите.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено
Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на
образуваната с него преписка, АНО е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правните квалификации на
нарушенията, дадена от контролния орган - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „а” от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя съответно
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и административни
наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 месеца.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 13.11.2024 година,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена
3
–датирана и подписана лично от нарушителя. В този смисъл са и данните,
съдържащи се в Справката за нарушител/водач. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Приложени са и Картон на НП, справки относно собствеността на
процесния лек автомобил,сведения и ,жалба, докладни и Справка за
нарушител /водач, видно от която жалбоподателя е санкциониран с
множество влезли в сила НП и Електронни фишове за нарушения по ЗДвП,
както и наложени принудителни административни мерки.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Г.
В. Д. , С. Г. С.,Н. Х. А. и Д. Т. И. така също и от приетите писмени
доказателства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител/водач, Картон на НП, справки
относно собствеността на процесния лек автомобил,сведения , жалба,
докладни и писма ,последните приобщени по надлежния процесуален ред на
чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Г. В. Д. , С. Г. С.,Н. Х. А. и Д. Т. И. , възпроизвеждат пред
съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН/ що
се отнася до актосъставителя /. Основания за критика по отношение на тези
свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково / касателно
за тримата полицейски служители-Д. С. и И./, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
4
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства,
съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда
показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект,
те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното
нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват
категорично обстоятелствата изложени в НП и АУАН че жалбоподателят на
процесната датата управлява МПС с несъобразена скорост с релефа на
местността и губи контрол на управляваното МПС, поради което предизвиква
ПТП /удар в бордюра при десен завой се блъска в бордюра вляво/ и напуска
местопроизшествието,без да уведоми органите на МВР,което било неоказване
на съдействие от негова страна за установяване на вредите от ПТП-то .
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част
от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-1632
от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач, Картон на НП, справки относно собствеността на процесния
лек автомобил,сведения , жалба, докладни и писма се потвърждават
фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в
обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на издателя на НП – ВПД Началник група
към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по
делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия
орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за
нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в
рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
5
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 351000-
7796 от 26.11.2024 година на РУ - Свиленград, поради което производството
не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в
резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество, съдът намира подадената жалба за частично
основателна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Тук е мястото да се отбележи, че са неоснователни възраженията на
адвокат В., наведени в пледоарията му пред настоящия Съдебен състав, тъй
като от доказателствата по делото става ясно, че както свидетелят Г.
Д./актосъставител/,така и свидетеля по АУАН-св.С. Г. С. са такива по чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН, а не по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като и двамата свидетели са
косвени очевидци при установяване на нарушението,доколкото същите при
прегледа на видеозаписите от процесния случай, непосредствено са възприели
осъщественото от жалбоподателя проце процесния ден,поради което следва да
се приеме,че е налице последната хипотеза посочена в чл.40,ал.1 от ЗАНН,
съгласно която :Актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували
при извършване или установяване на нарушението. С оглед на което
настоящият съдебен състав приема,че както актосъставителя,така и
свидителят по акта за установяване на административно нарушение,са такива
които са присъствали при установяване на нарушението.
Изискването на нормата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН е актът за установяване на
административно нарушение да бъде съставен в присъствието на нарушителя
и свидетелите, присъствали при извършването или установяването му.
Същевременно, в ал.3 от същата разпоредба е посочено, че при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на
6
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. Действително, ако е налице свидетел, присъствал при
установяване на нарушението, актосъставителят следва да предпочете и
посочи него в съставения АУАН. Това е така, защото свидетелите са източник
на гласни доказателства в процеса и съдействат за установяване на
обективната истина по случая. Непосочването на такъв свидетел обаче, дори
да е налице, макар и да представлява нарушение, то само по себе си не е от
категорията на съществените такива, опорочаващо
административнонаказателната процедура до степен такава, че да се наложи
отмяна на завършващият същата акт, а единствено създава за
административния орган задължение да докаже тезата си по един несъмнен
начин. Това според въззивната инстанция е сторено в хода на съдебното
производство, развило се пред въззивната инстанция. По изложените
съображения съдът намира, че не представлява такова съществено нарушение
и подписването на акта само от един свидетел, дори той да е от категорията
присъствали при съставяне на акта. Критерият в случая, според съдебната
теория и практика, е обосноваността на констатациите на акта. В случая
показанията на свидетеля С. – свидетел по съставяне на акта и свидетеля Д.-
актосъставител, са логични, единни и безпротиворечиви и позволяват на съда
да формира изводи относно релевантните за случая факти. Поради което и
според въззивната инстанция, в случая не е налице твърдяното нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
наказаното лице. /Така и РЕШЕНИЕ №
276/04.12.2015г., гр.Хасково,постановено по КАНД № 254/2015г. по описа на
АС Хасково/.
От друга страна дори и хипотетично да се приеме, че свидетеля по АУАН е
свидетел по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, което не е така според настоящия състав на
Съда, но за по–голяма яснота следва да се развие и този вариант следва да се
отбележи, че обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието само на
един свидетел по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН не би било съществен порок.
Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на
които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В разглеждания
хипотетичен случай, липсата на втори свидетел в АУАН не би довело до тази
хипотеза. Аргумент в тази насока би бил и фактът, че самият закон прави
отстъпление досежно свидетелите, тъй като съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗАНН
законодателят е предвидил възможност Актът да се състави в отсъствието на
каквито и да е свидетели. Същевременно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл.
42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН боравят с множественото число на термина
„свидетели”, а чл. 43, ал. 1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се
подпише и само от един от свидетелите. Това означава, че съставянето на Акта
в присъствието на един свидетел не води до опорочаване на процедурата до
такава степен, че да представлява основание за незаконосъобразност на НП,
7
издадено въз основа на такъв акт. В този смисъл, ролята на свидетелите е
декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на
защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на
Акта. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение както
бе посочено по–горе е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е довело до неизясняване на делото от фактическа
страна и е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В разглеждания
хипотетичен случай, липсата на втори свидетел по Акта в хипотезата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН практически би могло да ограничи възможността на АНО да
докаже извършване на нарушението, посочено в АУАН и издаденото въз
основа на него НП, но не и да ограничи правото на защита на жалбоподателя.
Т.е. в случая не се установи препятстване за разкриване на обективната
истина, а критерий за същественост на процесуално нарушение е доколко и
дали ограничава правото на защита на санкционираното лице. В този смисъл
са Решение № 531 от 04.06.2018 година на Административен съд – Хасково по
КАНД № 367/2018 година, докладчик Съдията Росица Чиркалева – И.а,
Решение № 397 от 18.05.2018 година на Административен съд – Хасково по
КАНД № 159/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева и др. Дори да
се приеме наличието на такова процесуално нарушение, то не е от категорията
на съществените както бе посочено по–горе, тъй като не е довело до
ограничаване на процесуалните права на санкционираното лице, тъй като,
видно от доказателствата по делото, правото му на защита е било гарантирано
и той максимално се е възползвал от него. От друга страна, съществени са
онези нарушения на процесуалните правила, които биха могли да доведат до
различни констатации относно това кой е нарушителят и извършил ли е
твърдяното нарушение, т.е. следва да се преценява с оглед на това, доколко
тези нарушения са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието
е извършено и деецът е известен. В конкретния случай, дори да е налице
нарушение на изискванията за съставяне на Акта, то същото не е от
категорията на съществените и това е така, защото с допускането му, по
никакъв начин не се променят крайните констатации на наказващия орган,
респ. крайният извод за самоличността на дееца и за извършеното от него
деяние. Чл. 53, ал. 2 от ЗАНН категорично постановява, че пороците на Акта
не са пречка за издаване на НП, ако по безспорен начин са установени
деянието, авторът и неговата вина. Съставения Акт, както и издаденото
впоследствие НП съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които е извършено.
Действително не е посочено в какво качество участва при съставянето на
АУАН свидетелят С. Г. С., но това обстоятелство е изводимо от данните по
делото.
Спазени са предвидените форма и процесуален ред като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.
57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както
8
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на
АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Следователно
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била
нарушена.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на
жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в
този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Към момента на извършване на процесните деяния, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая от
доказателствата по делото ,в частност от събраните по делото гласни
доказателства се установява,че именно жалбоподателят е управлявал
процесното МПС на датата и часа визирана в акта, поради което Съдът
приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
По отношение нарушението по пункт 1 – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
Преценена по същество, Жалбата е основателна в частта й по пункт 1
от НК, за което Съдът привежда следващите правни съображения:
Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни
средства (ППС) при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
9
Сред задължителните реквизити на АУАН и НП е описанието на
нарушението. То следва да е сторено от актосъставителя и наказващия по
такъв начин, че пълно, точно и ясно се посочат всички съставомерни от
обективна и субективна страна признаци на деянието, т.е. подробно да се
индивидуализира осъщественото от нарушителя противоправно деяние в
съответствие със съвкупността от признаци, характеризиращи нарушението
като такова. Това изискване към съдържанието на АУАН и НП е свързано с
гарантиране правото на защита на нарушителя - да даде възможност на
последния да узнае всички съставомерни признаци на деянието, за което му е
наложено административно наказание, като същевременно по този начин се
определя и предмета на доказване по делото.
В конкретния случай в АУАН и респ. в НП деянието е описано
аналогично, а именно че на посочените дата и място жалбоподателят като
водач на лек автомобил марка „БМВ М3” с държавен регистрационен номер
******, поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността,на
десен завой губи контрол над МПС и блъска в бордюр в ляво по посоката на
движението си.
Това описание на нарушението настоящият Съдебен състав намира за
непълно и неконкретизирано. Ползването на общия законов текст „движение с
несъобразена скорост с релефа на местността” не е достатъчно описание на
нарушението от обективна страна.
Въпреки, че АНО не установява с каква скорост се движи автомобилът на
наказания водач, приема, че същата е несъобразена с релефа на местността
/още повече че в случая се касае за пътно платно в границите на населеното
място/, т.е. не може да се прецени дали същата е несъобразена. Вярно е, че при
самостоятелно ПТП установяването на скоростта, с която се е движил
автомобилът, е по-трудно, но няма пречка да се съберат данни от водача за
скоростта, с която се е движил и ако наказващият орган не е съгласен с
неговите твърдения да събере доказателства, които ги оборват. Не се
установява и механизма на самото ПТП и дали водачът има възможност да
реагира. Използването единствено на общата формулировка на закона,
визирана в приложената разпоредба, не може да е основание да се приеме
наличие на административно нарушение. Изясняването на това дали
възникналият инцидент е в следствие на виновно поведение, осъществяващо
10
състава на административно нарушение или е в следствие на случайно
събитие, за което водачът няма как да носи вина, е от съществено значение за
развитието на цялото административнонаказателно производство.
При липсата на пълно описание на всички елементи на състава от
обективна страна на конкретно извършено деяние, което органът субсумира
като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, то Съдът се оказва в невъзможност да
осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на санкционния
акт, което сочи на нарушение на изискванията за съдържание на АУАН и НП,
което е съществено такова, а същевременно наказаното лице се поставя в
невъзможност да организира в пълен обем защитата си, т.е. създава неяснота
относно тези релевантни за отговорността обстоятелства у самото наказано
лице, поради което следва да се приеме, че така се нарушава неговото право
на защита, тъй като на практика то не може да разбере какви са параметрите
на повдигнатото му административнонаказателно обвинение. В този смисъл е
и Решение № 740 от 11.10.2018 година, постановено по КАНД № 637/2018
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира
Д.а, както и практиката на касационната инстанция, изразена в Решение № 37
от 08.03.2017 година по КАНД № 21/2017 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова -
Грозева, Решение № 193 от 24.09.2015 година, постановено по КАНД №
169/2015 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Кремена Костова – Грозева и др.
Предвид санкционния характер на производството, описанието на
нарушението не може да се извлича по тълкувателен път от данните по
делото. Съдът е длъжен да установи и прецени не само наличието на
релевантни от обективна страна обстоятелства, но и тези от субективна, т.е.
има ли виновно поведение на водача. За да е адекватна обаче съдебната
проверка, тя следва да се уповава единствено и само на релевираните в АУАН
и НП факти, които, ако са непълни или недостатъчни, ограничават тази
проверка.
Изложеното съставлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП в частта му по пункт 1 като незаконосъобразно.
По отношение нарушението по пункт 2 – чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от
ЗДвП:
11
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна в частта й
по пункт 2 от НК, за което Съдът привежда следващите правни
съображения:
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда определени
задължения на водача на ППС, който е участник в ПТП, в случаите, когато при
настъпване на същото са причинени само имуществени щети.
Видно от посоченото в пункт 2 от НП, в случая отговорността на
жалбоподателят е ангажирана за неоказано съдействие за установяване на
вредите от ПТП, т.е. в хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП.
Неоказването на съдействие за установяване на вредите от ПТП представлява
нарушаване на задължение на водач като участник в ПТП и се санкционира на
основание чл. 175, ал. 1 от ЗДвП.
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че на посочените в Акта и в НП дата и място е настъпило ПТП, в резултат на
което са причинени само имуществени вреди /спукана гума на МПС
управлявано от жалбоподателя/.
Установява се също, че водачът, реализирал ПТП, е напуснал мястото на
произшествието като е бил открит по-късно на същия ден,тъй като сам се е
явил в РУ Свиленград за да признае за настъпилото ПТП/съгласно
свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта/.
Последното налага извода, че напускайки мястото на ПТП, водачът не е
оказал съдействие за установяване на вредите от същото, каквото е
изискването по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП.
В случая е безспорно, че жалбоподателя е участник в ПТП и го е
напуснал, вместо да остане на място и да уведоми полицейските органи, като
по този начин съдейства настъпилите вреди от същото да бъдат установени.
Последният не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от
ЗДвП като участник в ПТП и правилно е била ангажирана отговорността му
по реда на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Иначе казано неоказването на съдействие за установяване на вредите от
ПТП представлява нарушаване на задължение на водач като участник в ПТП и
се санкционира на основание чл. 175, ал. 1 от ЗДвП.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че настоящата
12
инстанция счита, че при така даденото описание не може да се приеме, че
нарушението е описано бланкетно, респ. че липсва пълно, точно и ясно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено (както се
сочи в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя). Т.е. в
НП фактическите обстоятелства, очертаващи обективната съставомерност на
нарушението по пункт 2, са напълно достатъчни наказаното лице да разбере
какво нарушение му е вменено да е извършил и не е ограничено правото му
на защита срещу него. От посоченото в Акта и в НП става ясно, че на
визираните дата и място е настъпило ПТП, от което са последвали вреди, че
жалбоподателят е участник в същото и го е напуснал като е открит по-късно
на същия ден. Т.е. случая е безспорно, че жалбоподателя е участник в ПТП и
го е напуснал, вместо да остане на място и да уведоми полицейските органи,
като по този начин съдейства настъпилите вреди от същото да бъдат
установени. Така описаните обстоятелства, подведени под хипотезата на
посочената за нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП дават
достатъчна яснота относно вмененото на жалбоподателя нарушение и по
никакъв начин не създават объркване относно поведението, за което
последният е санкциониран.
Изводът относно това настъпило ли е ПТП действително е правен, но той
има отношение при преценката за съставомерността на деянието, а не към
процесуалните правила по провеждане на административнонаказателната
процедура.
Относно неотразяването в Акта и в НП дали настъпилите от ПТП вреди
дали същите са значителни или не и какви са вредите от настъпилото ПТП,
следва да се посочи, че това обстоятелство в случая е ирелевантно, доколкото
санкционираното деяние се изразява в неоказано съдействие по
установяването им без оглед на техния размер. Съгласно параграф 6,т.30 от ДР
на ЗДВП -"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса
на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. При това положение и доколкото в
обжалвания акт е описано,че същият при движението му с несъобразена
скорост …. ,на десен завой от пътя губи контрол над МПС и се блъска в
бордюра вляво по посока на движението,като напуска местопроизшествието
без да уведоми органите на МВР, следва да се приеме,че така направеното
описание съответства на изискванията заложени в параграф 6,т.30 от ДР на
ЗДВП.
Действително в АУАН и в НП е посочено само, че напуска
13
местопроизшествието без да уведоми органите на МВР,като не оказва
съдействие за установяване на вредите от ПТП-то, но не е посочено изрично
че те са материални /и то по лекият автомобил на жалбоподателя-спукана
гума/, което не нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като ако бе
настъпила смърт или телесна повреда, това деяние нямаше да е предмет на
административнонаказателно производство, а на наказателно такова.
Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати биха
довели до друг различен краен резултат, което в настоящия случай не е
налице. В този смисъл са Решение № 138 от 11.04.2014 година, постановено по
КАНД № 82/2014 година по описа на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Ива Байнова, Решение № 693 от 15.10.2018 година,
постановено по КАНД № 567/2018 година по описа на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Василка Желева и др.
Налице е и субективният елемент от състава на второто нарушение –
извършено е виновно, при пряк умисъл, съзнавайки че не изпълнява
задължението си на водач на ППС, който е участник в ПТП, при което са
причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието и естеството на задължението, както и обективния
факт на напускане на местопроизшествието. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на
общественоопасните последици – неизпълнение на задължение като водач на
ППС, който е участник в ПТП, при което са причинени само имуществени
вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от
обективните му действия. Същият е следвало да знае, както и е знаел че като
водач на ППС, който е участник в ПТП, при което са причинени само
имуществени вреди следва да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието, предвид факта, че това е ноторно известно. Поради това
изводите на АНО в тази насока, както и изведената правна квалификация по
отношение на второто нарушение, са правилни и Съдът ги споделя изцяло.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен
правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по отношение
на нарушението, посочено в пункт 2 от НП.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от
чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
14
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административното нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната
за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не
съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради
неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се
изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само
на смекчаващи (младата възраст на дееца, сам се е явил в сградата на РУ
Свиленград и не е правил опити да възпрепятства проверката или да я осуети),
но и на отегчаващо (наложените административни наказания за различни
нарушения на ЗДвП явно не са оказали своята превъзпитателна и възпираща
функция) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на
чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28
ЗАНН за съответстваща на закона.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал второто
нарушение, което е осъществено от обективна и субективна страна и
правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на
ЗДвП, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
В случая относима е санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
според която виновните се наказват с Глоба от 50 до 200 лв. и с Лишаване от
право да управляват МПС за срок от 1 месец до 6 месеца.
Административните наказания за второто нарушение в конкретния случай
са правилно и законосъобразно определени по вида си, но не и по размерите
си в частта относно наказанието глоба, индивидуализирана в максималнияте
такъв, предвиден в закона.
При индивидуализацията на наказанията за второто нарушение АНО не е
посочил основанията си за да га наложи в максималните размери, предвидени
от разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1
от ППВС № 10/28.09.1973 година.
Обществената опасност на деянието не е завишена. За разлика от нея
обществената опасност на дееца е завишена, предвид факта, че има наложени
административни наказания за различни нарушения на ЗДвП, които явно не са
оказали своята превъзпитателна и възпираща функция. Смекчаващи
15
отговорността обстоятелства са факта, че не е възпрепятствал или направил
опит да осуети проверката и младата възраст на дееца. Липсват събрани
доказателства относно имущественото състояние на дееца,както и относно
трудовата му ангажираност,но това обстоятелство не следва да оттегчава
неговото положение,а напротив следва да се приеме,че доколкото такива
доказателства не са събрани,финансовите санкции определени в максимален
размер са необосновано тежки. Предвид изложеното и обстоятелството, че
фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива
белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или
наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му
квалификация, а има значение едва при определяне на административното
наказание, следва в настоящия случай размерът на наказанието /относно
глобата/ да се намали до размера, в минимално законоустановен такъв,който
по размер съвпада с кумулативно наложения такъв за Лишаване от право да
управлява МПС,а именно в минимален такъв /1месец/. Предвид изложеното
както вече бе посочено, Съдът намира, че Жалбата по отношение на
нарушението по пункт 2 от НК е частично основателна, поради което НП в
тази част следва да се измени, като се намали размерът на наложеното
наказание „Глоба” от 200 лв. на 50 лв. ,а що се относя до наложеното
наказание „Лишаването от право да управлява МПС” от 1 месец, доколкото
същият е определен в минимален такъв ,съдът е в невъзможност да извърши
ревизия на същият.
Така редуцираният размер на наказанието за второто нарушение, Съдът
намира за правилно и необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани и юридическите лица.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
16
жалбоподателя в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде
изменено чрез намаляне размерът на едно от наложените наказания в частта
му по пункт 2 и отменено в частта му по пункт 1, следва в полза на
жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото разноски в
размер на 325 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла
ОДМВР – Хасково, а не поделението й (доколкото само ОДМВР - Хасково е
юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР -
Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-
0351-000403 от 27.09.2024 година на ВПД Началник Група към ОДМВР –
Хасково, РУ – Свиленград, в частта с която на С. И. З. с ЕГН **********
от гр.****************** , за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено на основание чл.179,ал.2,пр.1 от
ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лв. (пункт 1).
ИЗМЕНЯ обжалваното Наказателно постановление № 24-0351-
000403 от 27.09.2024 година на ВПД Началник Група към ОДМВР –
Хасково, РУ – Свиленград, в частта с която на С. И. З. с ЕГН **********
от гр.****************** , за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от
ЗДвП са наложени на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП административни
наказания „ГЛОБА” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 1 месец (пункт 2),
като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание
„Глоба” от 200 лв. на 50 лв.
и ПОТВЪРЖДАВА наложеното административно наказание „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на С. И. З. с ЕГН
********** от гр.****************** , сумата от 325 лв., представляваща
17
адвокатско възнаграждение по АНД №982/2024г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
18