Мотиви
към Решение № 148 от 26.05.2020г. по н.а.х.д.
№ 378/2020г. по описа на
ДРС
Съдебното производство по н.а.х.д. № 378/2020г. по описа на ДРС е образувано
въз основа на Постановление на Добричка районна прокуратура, с което се прави
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК на Д.Н.П. за това,
че на 21.06.2018г. по Републикански път II-29, в посока от гр. Добрич към с.
Стожер, общ. Добричка, след пети километър, при управление на моторно превозно
средство - автобус „Пежо Боксер“ с peг. № ТХ 6232 ХМ, нарушил правилата за
движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, както следва: чл. 23,
ал. 1 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“ и чл. 20,
ал. 2, изр. първо ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“,
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на П.Н.Н. ***, изразяваща
се в счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка на Н., довело до трайно
затрудняване движението на горния ляв крайник за период от около 1,5-2 месеца -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. чл. 342, ал. 1 НК.
В съдебно заседание
представителят на ДРП поддържа направеното предложение, като пледира
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и на основание чл.
78а, ал. 1 от НК му бъде наложено административно наказание „ глоба „ в размер
на 1000лв., като на основание чл. 78а, ал. 4 от НК не му бъде налагано
наказание „ лишаване от право да управлява МПС „. Пледира на обвиняемия да
бъдат възложени сторените по делото разноски, а веществените доказателства да
останат в кориците на делото в срока за съхранение на същото.
Редовно упълномощеният защитник
на обвиняемия се солидализира с представителят на държавното обвинение.
Обвиняемият заявява, че разбира
повдигнатото му обвинение, признава се за виновен, отказва да дава обяснения, и
изразява съгласие със становището на защитника си. На дадената последна дума
заявява, че съжалява за случилото се.
След преценка на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 21.06.2018г. от автогара
Добрич в 11,45 часа потеглил пътнически автобус „Пежо Боксер“ с peг. № ТХ 6232
ХМ. Автобусът изпълнявал маршрут гр. Добрич - гр. Варна. Превозното средство
било управлявано от Д.Н.П.. Автобусът бил почти пълен, като в него имало около
15 пътници. На седалката непосредствено зад водача се возила св. П.Н.Н..
Водачът П. ***, излязъл от града и продължил по Републикански път II-29 по посока с. Стожер. Около
12,00 часа П. подминал отбивката за пети километър.
В процесния участък платното за
движение било с двупосочно движение, с ширина 8,30 метра и се състояло от две
пътни ленти, които не били разделени с надлъжна пътна маркировка. Пътното
платно включвало и банкети. Този разположен вляво от платното за движение бил с
ширина 2,20 метра, а банкетът вдясно бил с ширина 2,00 метра. Така общата
широчина на пътното платно била 12,50 метра. Участъкът от платното за движение бил
прав, без наклон. Пътната настилка в целия участък била с гладко асфалтово
покритие и в много добро състояние, тъй като била новоизградена. Асфалтът бил
сух, а видимостта била ясна.
На 21.06.2018г. се извършвали
ремонтни дейности в процесния участък на републиканския път. Вдясно от платното
за движение се извършвали строителни работи по изграждането на отводнителен
канал. За целта работниците използвали моторно превозно средство тип пътен
уширител марка „Midland“ с peг. № В 07707. Около 12,00 часа посоченото превозно
средство било разположено на пътното платно, като лявата му страна се намирала
на 1,25 метра вляво от десния край на платното за движение, а дясната му страна
била в банкета на 1,40 метра вдясно от десния край на платното за движение.
В същото време, непосредствено
пред автобуса се движил товарен влекач „Волво“ с peг. № СА 6865 СМ и прилежащо
към него ремарке „Шварцмюлер“ с peг. № С 3763 ЕР. Цялата дължина на товарната
композиция била 19,20 метра, управлявана от шофьора на влекача - свидетелят
Румен Иванов В.. Непосредствено преди произшествието товарният автомобил с
прикачено ремарке се движил с около 86 км/ч. В. забелязал спрелия на пътното
платно пътен уширител, но не можел да го заобиколи отляво, тъй като имало
насрещно движещи се пътни превозни средства. Поради тази причина В. предприел
спиране, като активирал спирачната система на състава от товарни превозни
средства, когато същият се намирал на около 56,38 метра преди мястото на удара.
Когато спирачките били задействани, стоповете на ремаркето започнали да светят
с червена светлина.
Непосредствено преди активиране
на спирачната система на състава от товарни превозни средства, предната част на
автобуса, управляван от обвиняемия, се намирала на около 20 метра от задната
част на ремаркето, като автобусът се движел с 97,45 км/ч. При посочените
скорости на движение, преди тяхното намаляване със задействане на спирачки,
минималната безопасна дистанция между товарния състав и автобуса следвало да
бъде около 47,54 метра. Разрешената скорост на движение на автобуса в процесния
участък била 80 км/ч.
След като В. активирал спирачките
на товарния автомобил, обвиняемият П. не реагирал своевременно и с малко
закъснение също задействал спирачната система на управляваното от него превозно
средство. В този момент автобусът се намирал на около 81,09 метра преди мястото
на удара и на 13,69 метра зад задната част на ремаркето. Опасната зона на
спиране на автобуса при движение със скорост 97,45 км/ч била с дължина около
111,11 метра. При скорост на движение 80 км/ч опасната зона на автобуса
хипотетично щяла да бъде с дължина 82,44 метра.
Тъй като не изпълнил задълженията
си по чл. 23, ал. 1 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко.“ и по чл. 20, ал. 2, изр. първо ЗДвП: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението,
с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие.“, обвиняемият П. не успял да спре и последвал сблъсък
между предната част на автобуса и задната част на ремаркето. Ударът бил челен
за автобуса и се осъществил между цялата негова предна част и задната част на
ремаркето. В момента на удара товарният състав все още бил в движение, с ниска
скорост, при плавно спиране. Непосредствено след произшествието двете превозни средства
преустановили движение.
И двете превозни средства
оставили на местопроизшествието спирачни следи.
В резултат на произшествието
свидетелката П.Н. ударила лявата си ръка в неустановен детайл от купето на
автобуса, и получила счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка с
разместване на фрагментите.
Не след дълго на мястото пристигнали
медицински екипи, които отвели част от пътниците и водача П. *** за оказване на
медицинска помощ. Пострадалата Н. била откарана до ДКЦ 5 гр. Варна, където й
било направено рентгеново изследване, чрез което била констатирана процесната фрактура.
Същевременно мястото на инцидента бил извършен оглед на местопроизшествието.
Горната фактическа обстановка се
установява от приобщените към доказателствения материал по делото:
-Писмени доказателствени
средства: Протокол за оглед на местопроизшествие от 21.06.2018г., ведно с
изготвения снимков материал и мащабна скица на пътно транспортното произшествие,
медицинската документация, обективираща здравословното състояние на
пострадалата;
-гласни доказателства, съдържащи
се в: показанията на Н. Б. Р., Р.В. П., Р. И. В., М. С. М., А. М. К., В. Д. А.,
Д. Д.Г. Н. Й. Т. и П.Н.Н..
- изготвените: Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта № …………….-справка за наказания, наложени на обвиняемия по
ЗДвП, справка за съдимост, както и справки от НС 112.
За да изгради
вътрешното си убеждение въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът взе предвид следното:
Показанията на
горепосочените свидетели са последователни, логични, достоверни и
непротиворечиви, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите
от лицата факти, които са относими към предмета на доказване, поради което и
съдът изцяло ги кредитира. Посредством кредитираните гласни доказателства се установява участието на обвиняемия
в процесното деяние, както и времето, мястото на неговото извършване. Настоящият състав даде изцяло вяра на изготвените от
компетентни вещи лица, обективни и пълни заключения на приобщените към
доказателствения материал експертизи, посредством които се установяват
механизма на възникване на ПТП, техническото състояние на управлявания от
обвиняемия автомобил, както и телесните увреждания, получени от пострадалата в
резултата от процесното ПТП.
Съдът кредитира
изцяло събраните чрез писмени доказателствени средства доказателства, тъй като
са събрани, и приобщени по делото по предвидения в НПК процесуален ред.
При така установената
фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за делото
доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност съдът прие, че с
действията си Д.Н.П. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на
21.06.2018г. по Републикански път II-29, в посока от гр. Добрич към с. Стожер,
общ. Добричка, след пети километър, при управление на моторно превозно средство
- автобус „Пежо Боксер“ с peг. № ТХ 6232 ХМ, нарушил правилата за движение,
предвидени в Закона за движение по пътищата, както следва: чл. 23, ал. 1 ЗДвП:
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне
в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“; чл. 20, ал. 2, изр. първо ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“, и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на П.Н.Н. ***, изразяваща се в
счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка на Н., довело до трайно
затрудняване движението на горния ляв крайник за период от около 1,5-2 месеца.
Обвиняемият, като
пълнолетно физическо лице, което е правоспособен водач на МПС, извършило
деянието в състояние на вменяемост е годен субект на вмененото му престъпление.
От обективна страна:
Обективираните в Протокола за оглед на ПТП данни сочат
по безспорен начин времето и мястото на извършване на деянието. Гласните
доказателства са безпротиворечиви, че именно обвиняемият е управлявал процесното МПС, което не се и оспорва между страните. Не се събраха дори и косвени
доказателства, които да обосноват техническа повреда на автомобила, в резултат
на която обвиняемият да е изгубил контрол върху МПС. В
резултат на деятелността му, пострадалата получила счупване
на пета предкиткова кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване
движението на горния ляв крайник за период от около 1,5-2 месеца, което по смисъла на чл. 129,
ал. 2 от НК представлява средна телесна повреда/Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на
ВС, докладчик член-съдията Венцислав Очков/.
От субективна страна
деянието е извършено
по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1-во от НК, тъй като
обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Предвиденото наказание за
извършеното от обвиняемия престъпление е „ лишаване от свобода „ до три години
или „ пробация „. Обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност и е с добри характеристични данни.
Предвид горното, съдът прие, че
са налице материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78 а ал. 1 от НК и
освободи обвиняемият от наказателна отговорност, като му наложи административни
наказание “глоба” в размер на 1000 лв., което би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл.12 от ЗАНН. На основание
чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание в
разпоредбата на чл. 343г. от НК „ лишаване от право да управлява МПС „.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Д.Н.П. бе осъден да заплати сторените по делото разноски в размер на 2098.64лв.
по сметка на ОДМВР гр. Добрич.
По изложените съображения, съдът
постанови Решението си.
Председател:
/ М. Кирчева /