№ 754
гр. София , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000503967 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260010 от 07.10.2020 год., постановено по т.д. № 226/2019 год. по описа на
Софийският окръжен съд, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ е осъдено на правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ да заплати на Т. И. Т. сумата от 15 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие,
станало на 10.03.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.06.2019 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен
размер от 120 000 лева. С решението са разпределени разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца Т. И. Т., чрез процесуален представител, в частта с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 15 000 лева до пълния размер от
120 000 лева, като излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като
определеният размер е занижен с оглед получените увреди и търпените болки и страдания.
Твърди, че съдът неправилно е приел съпричиняване от негова страна и то в много високо
съотношение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с
което искът за причинените неимуществени вреди бъде уважен изцяло, както и да бъдат
разпределени разноските между страните съобразно това.
Въззиваемият ЗАД „ОЗК-Застраховане“ не депозира отговор и не взема становище по
жалбата.
1
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Налице са елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ - валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалия,
причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на
прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Със събраните пред първата инстанция доказателства е изяснен механизма на
произшествието, настъпило на 10.03.2019 г. в гр.Ябланица, при което е пострадал ищеца.
Така от приетата комплексна експертиза, в техническата й част се установява и конкретния
механизъм при който е настъпило произшествието, а именно: около 11.00 ч. в местност
„Девет дола“ се движел лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***, управляван от Т.Т., в
посока към центъра на гр. Ябланица, като в автомобила се намирал само водачът, който бил
подал сигнал за извършване на маневра /мигач, няма данни по делото ляв или десен/. В
същото време и в същата посока след лекия автомобил „Опел Вектра“ се движел лек
автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ***, управляван от Р. Г., като водачът предприел маневра за
изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Опел“, като застъпил и пресякъл
пътната маркировка М1. В този момент водачът на лекия автомобил „Опел“ предприел
маневра за завиване в обратна посока, при което се получил удар между лявата челна и
странична част на лекия автомобил „Опел“ и челната дясна част на лекия автомобил „БМВ“.
След първоначалния удар десните колела на лекия автомобил „БМВ“ преминали през
предния капак над двигателя на лекия автомобил „Опел“, при което лекият автомобил
„БМВ“ се отклонил вляво по отношение първоначалната си посока и се преобърнал на таван
във водосточната канавка, намираща се вляво на платното за движение. От техническа
гледна точка според вещото лице автоексперт опасността настъпва в момента, в който части
от движещия се отпред автомобил – в случая лек автомобил „Опел“ – навлязат в лентата за
насрещно движение, като в случая към момента на удара водачът на лекия автомобил
„Опел“ вече е извършвал маневрата за завиване в обратна посока, а водачът на „БМВ“-то
също е извършвал изпреварване, но по делото няма данни кой от двамата водачи пръв е
предприел маневра. Установява се още, че от техническа гледна точка причините за
2
възникване на ПТП са в субективните действия на двамата водачи – водачът на лекия
автомобил „Опел“ е предприел маневра да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, преди започването на която не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него или минават покрай него,
съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение; както и водачът
на лекия автомобил „БМВ“ при движението си в зоната на ПТП е застъпил и пресякъл
единична непрекъсната линия М1, разделяща пътните ленти по платното за движение.
Според вещото лице, няма данни за общата широчина на платното за движение, но вероятно
е имало възможност изпреварването да се извърши безопасно без да настъпи ПТП, ако
лекият автомобил „Опел“ е следвал траекторията на лентата си за движение без да
предприема маневра за завиване в обратна посока.
От изслушаната пред първоинстанционният съд експретиза в медицинската й част се
установява, че вследствие на произшествието ищеца е получил счупване на малкопищялната
кост на левия долен крайник, счупване на лявата лъчева кост в областта на лявата лакътна
става, разкъсноконтузни рани на лява мишница и на лява длан в основата на 3-5 пръсти –
зашити, хематоми по предномедиалната повърхност на двете бедра и охлузване на лявата
предмишница. В резултат на тези увреждания пострадалия е търпял болки и
страдания. Ищецът е страдал от предходни заболявания - артериална хипертония,
неинсулинозависим захарен диабет тип II, двустранен неврит на слуховия нерв, които не са
оказали влияние за настъпване на вредоносния резултат, но захарният диабет може да
удължи процесите на заздравяване на раните на левия горен крайник.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел В. Т., съпруга на
ищеца, чиито показания съдът цени съгласно чл.172 от ГПК се установява, че след
изписването на съпруга й от болницата, след проведените лечения, ищецът започнал да спи
неспокойно, ставал и ходел насън, не чувал добре, не можел да се движи и обслужва сам,
свидетелката му помагала за ежедневните нужди. Въпреки проведените лечение и
рехабилитации състоянието му не се подобрявало, имал болки в гърба и кръста, кракът му
понякога се схващал, не бил добре и психически.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
3
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Въззивният съд след като съобрази всички изложени обстоятелства,
продължителността на периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на
пострадалия, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - март
2019 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до
извод, сумата от 30 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени
вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените
основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото се установи, че ищеца е предприел маневра за завиване в
обратна посока, преди започването на която не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него или минават покрай него,
съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение. Установи се също
така, че произшествието нямаше да настъпи, в случай че лекият автомобил „Опел“,
управляван от пострадалия е следвал траекторията на лентата си за движение без да
предприема маневра за завиване в обратна посока, без да се убеди, че това е безопасно.
Изложеното дава основание да се приеме, че пострадалия ищец, предприемайки тази
маневра, сам се е поставил в риск и е допринесъл съществено за настъпване на вредоносния
редултат, като и настоящия състав определя 50 % принос на съпричиняване.
С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в размер на 50 % ще следва да
се редуцира определеното обезщетение от 30 000 лева на 15 000 лева, за която сума исковата
претенция на ищеца е основателна.
4
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението на Софийския
окръжен съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред въззивния съд въззиваемия има право на разноски, но такива
не са поискани и съдът не следва да се произнася по тях.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260010 от 07.10.2020 год., постановено по т.д. № 226/2019
год. по описа на Софийския окръжен съд.
Решението може да се обжалва от страните при условията на чл. 280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок, считано от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5