Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V граждански състав,
в открито заседание на 18.09.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр.д.№ 4465 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба на осн. чл. 4 от ЗЗДН от К.С.Ш.
против Х.Д.К. ***, в която се твърди, че страните имат дете, и че ответникът е
осъществил актове на домашно насилие на следните дати – ***. – идвал три пъти
до дома ѝ и след като тя не го пуснала станал агресивен, блъскал по
вратата и викал; на ***. я принудил със заплахи да излезе с него; на 27. – по
повод отказа ѝ да пусне детето им навън, защото било болно, и ответникът
започнал да ѝ стиска зъби, започнал да рита асансьора и да псува. В с.з. на 27.08.2019г. молителката уточнява, че на ***ответника
викал, но не помни думите му, не говори за физическо насилие. Викнала полиция,
защото бил много агресивен, ходил 2-3 пъти до тях. Помолила го да напусне, той
не пожелал и се наложило да извика полиция, бил пред вратата, звънял, тя
получила криза, пристъпи като паник-атаки, нервна криза и пие валидол за това. Насилвал
я насила да стои и да го слуша, а тя искала да я остави. За ***., твърди, че е
имало ситуация пред асансьора, тя се уплашила защото ответника викал, взел да
буйства, не помни точните му думи, уплашила се от това, че реагира буйно и
агресивно, блъска по вратите и вика, повишава тон, детето се стряскало. Тя
заключила вратата, влязла вътре и той надолу два етажа се чувал как вика. Сочи,че
на ***. конкретно към нея не е имало заплаха, само станал агресивен и тя се
уплашила. Твърди, че ответника не псувал нея, а искал да го пусне. Тя се
уплашила, защото не си тръгва доброволно и викнала полиция. Ответникът
разговарял с тях, единия полицай ост***с молителката, вкарал я в банята, защото
направила криза. Били двама служители от полицията - единия останал с него, той
се карал с тях, а тя се разплакала. Казали ѝ да не се притеснява и да се
заключи, и ако има нещо - да се обади пак по телефона. За ***г. посочи, че
видяла ответника пред входа на блока ѝ, и той я заплашил, като ѝ
казал, че ако подаде молби до съда ще са пълни измислици. Казвал ѝ, че ще
загази, да внимава какво прави, че ще види какво ще стане и тя тогава излязла с
него, защото бил агресивен по принцип и тя гледала да не го дразни. За ***твърди,
че ответникът поискал да пусне детето, но то било болно с температура, затова
излезли само пред входната врата, изкарали столчета да се видят. Детето започнало да киха и дядо му се ядосал, казал
или да стоят вън, или вътре. Когато решила да прибере детето, ответникът се
ядосал, взел да стиска зъби, което правел често, когато е ядосан, явно гледа да
си сдържа нервите, счита, че това е било вид предупреждение за нещо, за скандал.
Детето започнало да бута вратата. Ответникът след това си тръгнал, защото ***ѝ
се прибрала от работа, почнал да рита асансьора, да псува, защото се ядосал. Правил
това пред детето, не псувал нея. В с.з. на 18.09.2019г. молителката заявява, че
полицията не е идвала на ***., а на ***., но поради изтичането на едномесечния
срок след тази дата, по делото не е прието за разглеждане извършването на
домашно насилие на тази дата. Моли се съдът да издаде заповед за защита.
Ответникът оспорва молбата,
заявява, че полицаи са идвали, но по друг повод - той работел с бащата на молителката, отишъл
да остави един нож в тях, полицаите били там и му казали, че има подадена жалба
срещу него. Твърди, че не са го прибирали в полицията, не е правил нищо. Твърди,
че на 20.06. бащата на молителката се бил почерпил и ***ѝ извикала
полиция за него. Твърди, че никога не е заплашвал молителката и няма да го
направи. За ***когато детето било болно с температура, точно се бил прибрал от ***или
още е бил в ***. Помолих молителката да влязат поне вътре в коридора, стояли
10-15 мин. и било затворено, не е имало течение. Баща ѝ казал да влязат
вътре, но той казал, че не иска да ги притеснява. Заявява, че се е случвало в
моменти да е удрял асансьора - 2-3 пъти за 7 години, но не е посягал на
молителката. Не отрича, че е стискал зъби, защото виждал детето си за по 10 минути.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, намира за установено следното: Не се спори, по делото, че молителката и
ответникът имат едно ненавършило пълнолетие дете – ***, род. на ***г. От
изисканата справка за съдимост на ответника, актуална към ***. се установява,
че ответника е осъждан еднократно и реабилитиран по право. Молителката е представила
по делото две декларации по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, като в първата е посочено само
лице, извършило домашно насилие, а във втората е посочено, че ответникът е
извършил актове на домашно насилие на ***., на ***. и на ***., без посочване на
действията, за които е представена декларацията и кои от тях молителката е
възприела като домашно насилие. От изисканата от Първо РУ на МВР информация за
сигнал за домашно насилие на адреса на молителката на ***., се установява, че на
тази дата няма подаван такъв сигнал. От разпита на св. ***Ш., ***на
молителката, се установява, че отношенията на страните не са много добри, до
началото на 2019г. ответникът живеел у тях, но после се разделили. Свидетелката
е присъствала за кратко на срещата им на ***прибрала се от работа, видяла, че
двамата са ядосани и се разправят, не е чула заплахи, но видяла ответникът да
удря вратата на асансьора. Влязла в апартамента, и след малко дъщеря ѝ се
прибрала.
При така установеното, съдът
прави следните изводи: От представените по делото доказателства, безспорно се
установява, че молбата, подадена на ***., е в едномесечния срок от твърдяните три
акта на домашно насилие – на ***., на ***. и на ***., т.е. същата е допустима,
съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Молителката е лице, което отговаря на изискванията
на чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН. Представените декларации от молителката, не сочат
никакви конкретни актове на домашно насилие и не могат да послужат за
доказателства по делото, каквато е предвидената декларация в чл. 13 ал. 2 т.3
от ЗЗДН. Информацията от Първо РУ на МВР за липса на подавани
сигнали от лицето, и на адреса, на ***., изключват твърденията на молителката
на тази дата ответникът да е упражнил сочения от нея акт на домашно насилие
спрямо нея и поведението ѝ – викане на полиция, разговори между ответника
и полицаите. За твърдяния акт на домашно насилие на ***., по делото не се
събраха никакви доказателства - както и по-горе беше посочено, в декларацията
на молителката няма посочени конкретни действия на ответника за тази дата, за
да може съдът да приеме, че тогава, с конкретно свое поведение, ответникът е
осъществил такъв акт. По делото, съгласно св. показания на св. ***Ш., се
установи единствено, че на ***. страните са имали спор, при който ответникът
бил ядосан и ударил с ръка асансьорната врата на етажа няколко пъти. Съдът
приема, че дори и не насочен спрямо молителката, на фона на спор помежду им,
това поведение може да се приеме за агресия спрямо нея и че то е породило притеснение,
което представлява психическо насилие спрямо нея. Поради изложеното, съдът
приема, че молбата се явява основателна и доказ***само за тази дата – ***., и
за това твърдяно поведение на ответника, поради което на него следва да бъде
наложена предвидената в закона мярка за защита на молителката по чл. 5 ал. 1 т.
1 от ЗЗДН – да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на нея.
На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4
от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба в размер на предвидения в закона минимум
- от 200.00 лв.
Следва да бъде издадена заповед
за защита по така посочената мярка, като в нея да се укаже на ответника, че при
неизпълнението ѝ, полицейските органи, констатирали нарушението, следва
да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на
основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 25.00лв. по сметка на ПлРС, както и 5.00лв. – такса в случай
на издаване на изпълнителен лист. Разноски по делото не са претендирани от
молителката.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5, ал.1 от Закона за защита срещу домашното
насилие както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, Х.Д.К., ЕГН **********,***, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо К.С.Ш., ЕГН ********** ***.
Да се издаде заповед за
постановените мерки за закрила на основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението, на основание
чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се връчи на страните и да се връчи и изпълнява от
полицейските органи по местоживеене на пострадалите лица и на ответника.
В случай на неизпълнение на
заповедта, Х.Д.К., ЕГН **********,***, ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на основание
чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5 ал. 4
и чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, Х.Д.К., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на
ПлРС глоба в размер на 200.00 лв., държавна такса за производството в размер на
25.00 лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред
ПлОС в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: