№ 37
гр. Кюстендил, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500660 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 265029/18.10.2022 г.
от главен юрисконсулт Диана Мицова, в качеството й на процесуален
представител на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с
адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. „Лозенски път“ № 1, насочена
против Решение № 260149 от 28.09.2022 г., постановено от РС – Кюстендил
по гр.д. № 602/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт районният съд осъжда Главна
Дирекция "Гранична полиция" при МВР да заплати на И. И. Б., ЕГН
********** с адрес: гр.Кюстендил, ул.“Власина“№20 сумите:377.67 лв.
дължимо неизплатено допълнително възнаграждение, за положен извънреден
труд за календарната 2017г.( за периода 01.01.2017г. до 31.12.2017г. вкл.),
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата 377.67 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.03.2020г. до
окончателното изплащане, както 93.46 лв. общия сбор от обезщетения за
забава по чл.86 ЗЗД за периода от 01.05.2017г. до датата на предявяване на
исковата молба в съда; 554.13 лв.- общия сбор на дължимо, неизплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по време на
дежурства за календарната 2018г.( за периода 01.01.2018г.- 31.12.2018г),
получен в резублтат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата от 554.13 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 19.03.2020г. до окончателното
изплащане, както 84.04 лв. общия сбор от обезщетения за забава по чл.86 ЗЗД,
за периода 01.05.2018г. до дата на подаване на исковата молба в съда; 572.28
лв – общия сбор на дължима за неизплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за календарната 2019г.( за периода 01.01.2019г. до
31.12.2019г. вкл)., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата 572.28
лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.03.2020г. до
окончателното изплащане, както 30.18 лв. общия размер от обезщетения за
забава по чл.86 ЗЗД за периода 01.05.2019г. до датата на предявяване на
1
исковата молба.ГД“Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните
работи е осъдена да заплати на Б. 500.00 лв. деловодни разноски.На
основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на Държавата е присъдена държавна такса
110.16 лв., както 183.00 лв. заплатено от Бюджета възнаграждение за вещо
лице.
Преписи от решението са връчени на страните, както следва, на И. Б. на
03.10.2022г., а на ГД“Гранична полиция“ на 05.10.2022г.
В срока за обжалване, определен в чл.259, ал.1 ГПК по делото е
постъпила въззивна жалба от ГД“Гранична полиция“, представлявана от юк
Д.М. с адрес за кореспонденция гр.Кюстендил, ул.“Лозенски път“№ 1В
основаната на тезата за недължимост на исковите суми е поставено
разбирането, че първоинстанционния съд не е отчел, характера на заеманата
от ищеца длъжност, който на основание чл.142, ал.1 ЗМВР, обосновава и
специално отражение върху регламентацията на работното време.С оглед
текста на чл.4 и чл.5 от Закона е обосновано становището, че извън
държавните служители по ЗМВР, правата и задълженията на другите
категории служители, се уреждат според предвиденото в Закона за държавния
служител и Кодекса на труда. Във връзка с това се сочи Наредба №8121з-776
от 29.07.2016г., според която не се предвижда трансформиране на отработени
нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време на
държавните служители по ЗМВР.В съдържанието на разпоредбата на чл.188,
ал.2 ЗМВР въззивникът не намира никакво противоречие или основание за
друг извод.Посочил е законовия текст – чл.188, ал.2 ЗМВР , държавни
служители, които полагат труд за времето между 22:00ч. и 6:00ч. са ползват
със специална закрила по Кодекса на труда, за права, които не са свързани със
заплащане на нощния труд.В този смисъл от разпоредбата на чл.140 КТ и
чл.140а от КТ вменяващи на работодателя да осигурят необходимите
условия за полагане на труд, така, че той да не засегна здравето на
работниците и служителите, като им осигури топла храна, ободряващи
напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния
труд, както и чрез наблюдение и проверка на здравословното им състояние
според същите не следва извод, че не се дължи възнаграждение за извънреден
труд. С действието на разпоредбата на чл.9, ал.1 НСОРЗ, приложима когато
продължителността на нощния труд е по – малка от продължителността на
дневния, както е за работещите по трудово правоотношение и факта, че
служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, установява
еднаква продължителност за дневния и нощен труд, а именно 8 часа се
изключва прилагането на общите норми.За да се допусне приложението на
НСОРЗ към конкретните правоотношения , според въззивника, следва да е
налице празнота която на основание чл.46, ал.2 ЗНА обосновава когато
нормативен акт е непълен, за неуредени в същия случаи да се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта
на закона.В отсъствие на такива разпоредби, отношенията според същия
подлежат на регламентация според основни начала на правото на Република
България.Счита, че не е налице празнота в правната уредба, налице е уредба в
специален закон, с която не е признато право на държавните служители по
ЗМВР да получат преизчисление на отработените нощни часове труд с
умножението с коефициент по чл.9 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, което право Наредбата дава на
работниците и служителите , чиито трудови правоотношения се уреждат от
КТ.Лишаването на държавните служители от такава трансформация на
отработените нощни часове в дневни, се компенсира с други предвидени в
ЗМВР права и привилегии, в това число по продължителен платен годишен
отпуск, по – висок размер на обезщетенията при пенсиониране и др.В
подкрепа на същата теза се сочи решение от 24.02.2022г. на ЕС по дело С-
262/2020г., според което чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88г. на ЕО на
2
Европейския парламент и на съвета от 4 ноември 2003г., относно някои
аспекти на организация на работното време трябва да се тълкуват в смисъл,
че не налага да се приеме национална правна уредба, която предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работещите в публични
сектор, като полицаи и пожарникари е по- кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня.ЕС допълва, че при всички
случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане , обезщетения
или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест
на полагания от тях нощен труд.Изрично е подчертано, че такива
компенсиращи мерки за предвидени за полицаи и пожарникари в
националното законодателство.В съответствие с горните съображения е и
дадено тълкуване на чл.20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС, която
следва да се тълкува в смисъл, че допускат определената в законодателството
на държава членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за
работници от частния сектор да не се прилага за работници от публичния
сектор, включително полица и пожарникари.Освен това въззивникът счита, че
дори да се приложими нормите на чл.9, ал.2 вр. с чл.1 от НСОРЗ, според
която при подневно отчитане на работното време и при работа на смени,
чиято нощна продължинелност е по – малка от тази на дневното, трудовото
възнаграждение, заработено за трудово време се увеличава с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощно работно време, които при работещите в Гранична полиция са с
еднакво времетраене.Изключва се и работа по трудови норми, при условията
на чл.247 и чл.250 КТ и в подкрепа на тези виждания е посочена съдебна
практика: решение №901800/19.04.2022г. по гр.д.№582/2010г., решение
№901755 от 19.04.2022г. по гр.д.№428/2022г., решение №901793 от
19.04.2022г. по гр.д.№440/2020г., решение №903670 по гр.д.№438/2020г. ОС –
Благоевград, решение №47 от 04.03.2020г. по гр.д.№23/2020г. по описа на ОС
– Ловеч, решение №405 от 04.11.2019г. на ОС – Русе по гр.д.
№548/2019г.Допълнително е пояснено, че от 10.07.2020г. не е въведено
преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент 1.143 . Такова не се
следва от разпоредбата на чл.179, ал.1 ЗМВР, чл.187, ал.4 ЗМВР а с оглед
предвиденото в Наредба №8121з-1353/15.12.2020г. се изтъква, че при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1, на основание чл.187, ал.4 ЗМВР.Преобразувания
нощен труд не се явява извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ –
извънреден е трудът , който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време и
разпоредбата на чл.50а, ал.1 ЗДСл.Счита, че положените часове не са извън
установеното работно време и не са по изрично разпореждане на
работодателя.Ищецът работи на сменен режим на работа и работното му
време се отчита сумирано, а преизчислените нощни часове, са част от
работното му време.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на
обжалваното решение.Едновременно с това се прави искане за изменение на
решението ,в частта относно присъдения адвокатски хонорар 500.00 лв.,
надвишаващ определения минимум в Наредбата по чл.36 от Закона за
адвокатурата, предвид направено възражения в този смисъл, доколкото
делото не се отличава с фактическа и правна сложност.Претендира разноски
за въззивното производство, прави възражения за прекомерност на разноски
за другата страна и искане за намаляването им до минималния размер,
определен в чл.36 от Закона за адвокатурата.Счита, че при постановяване на
решението следва да бъде взето предвид Тълкувателно решение №6 от
06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. ОСГТК – ВКС.
Препис от жалбата е връчен на другата страна И. И. Б., чрез пълн-к
адв.Ал.Т..В определения срок е подаден писмен отговор, в който е изразено
3
становище за неоснователност на подадената жалба, правилно и
законосъобразно решение, при постановяване на което не е допуснато
нарушение на материално-правни и процесуални правила.В съответствие с
изложеното е и искане за постановяване на решение с което обжалвания
съдебен акт да бъде потвърден.
Видно от изложеното е, че в разглежданата въззивна жалба се съдържа
искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските.
С оглед разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК - в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските.Съдът съобщава на насрещната страна за
исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в
едноседмичен срок ( ал.2) и определението за разноските се постановява в
закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по
който подлежи на обжалване решението.
Компетентен за произнасяне в случая е районният съд, постановил
обжалвания съдебен акт. Произнасянето на въззивния съд от друга страна е
свързано с преценка за дължимост на разноски, чийто размер за
първоинстанционното производство следва да е определен с
първоинстанционния акт( предвид възможността за изменение на решението
в тази част). Предвид изложеното производството пред ОС – Кюстендил
следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по компетентност на
РС – Кюстендил, за преценка и произнасяне по искането за изменение на
решението в частта за разноските.
Едва след постановяване на акт по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК от
първоинстанционния съд, същият може да бъде обект на въззивен контрол
пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№660/2022г. по описа на
Кюстендилския окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото на Кюстендилския районен съд за произнасяне по
искане, с правно основание члц.248, ал.1 ГПК за изменение на обжалваното
решение, в частта за разноските.
След приключване на производството по чл.248, ал.1 ГПК, делото да се
изпрати отново на въззивния съд за постановяване на решение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4