Решение по дело №3426/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е №........

 

гр. Стара Загора, 14.01.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на тринадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:

 

       Председател: Ваня Тенева

при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 3426 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът "Водоснабдяване и Канализация" ЕООД гр. Стара Загора твърди, че е открита партида с № 20448 от ищцовото дружество на адрес в ***на името на П.Д.З..

С ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възниквали договорни отношения, по силата на които "ВиК" се задължавало да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви, съгласно чл. 40. ад. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване па потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Ответникът П.Д.З. имал неизплатени в срок задължения към дружеството в размер на 599,30 /петстотин деветдесет п девет лева и тридесет стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода 22.01.2018г. до 14.12.2018г., за което били издадени квитанции, както и лихви за забавено плащане в размер на 32,50 /тридесет и два лева и петдесет стотинки/ за период от 01.03.2018г. до 07.03.2019г. За този период било извършвано ежемесечно начисляване па потребените количества вода в имота на ответника, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Д-р Тодор Стянович" № 98.

За отчетените количествата доставена и отведена вода били издадени платежни документи - квитанции. Срокът за заплащането им бил 30 дни oт датата на издаване на документа /задължение, регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги па потребителите - чл. 33. ал. 2 oт действащите ОУ и чл. 31. ад. 2- cтapa редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4: 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/.

В процесния случай за количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били издадени 10 бр. квитанции и описани в лихвен лист сумите, по които не са заплатени. Срещу ответника от страна на ищцовото дружество било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГIIK и издадена заповед за изпълнение на парично задължение 952/14.03.2019г. по ч.гр.д. № 1548/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора, с която на длъжника било разпоредено да заплати на ЕООД „Вооснабдяванс и канализация" гр. Стара Загора, както следва: 599.30 лева за главница, 32.50 лева лихва върху тази сума за периода от 01.03.2018г. до 07.03.2019г., законната лихва от 11.03.2019г. до окончателното заплащане на сумата 25 лева за разноски по делото, включващи платена държавна такса.

Предвид обстоятелството, че издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс, Районен съд - Стара Загора дал на заявителя указания да предяви иск относно вземането си по реда на чл. 414 вр. с чл. 415. ал. 1. г. 2 от ГПК. Налице бил правен интерес от воденето на настоящото дело.

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника П.Д.З., ЕГН **********,***, че дължи да заплати на ЕООД "Водоснабдяване и канализация" - гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев" № 62, представлявано от Управителя инж. Румен Тенев Райков, сумата 599,30 /петстотин деветдесет и девет лева и тридесет стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК, услуги за периода 22.01.2018г., до 14.12.2018г, за което са издадени квитанции за дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 11.03.2019г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 32,50 /тридесет и два лева и петдесет стотинки/ за период от 01.03.2018г. до 07.03.2019г., претендирана на основание чл. 40. ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. 1548/ 2019г. по описа на Районен съд Стара Загора разноски в размер на 25 /двадесет и пет лева/ за разноски по делото, включващи платена държавна такса.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Същият се явява в първото по делото съдебно заседание с придружител, като съдът установи, че страната е глухоняма и се нуждае от жестомимичен превод. Делото беше отложено за осигуряване на тълковник. Във второто по делото съдебно заседание ответникът не се явява. Няма искане за постановяване на неприсъствено решение

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Правната квалификация на предявените искове е чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че са налице облигационни правоотношения между него и ответника, че е престирал описаните водоснабдителни услуги за посочения период, както и размерът на задължението и настъпилата забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или възраженията си за недължимост.

Исковете, предявени по реда на чл. 422 от ГПК са редовни и допустими.

Видно от приложеното ч.гр.дело № 1548/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора се установява, че съдът е издал заповед за изпълнение от 14.03.2019г., съгласно която длъжникът П.Д.З. следва да заплати на кредитора „ВиК” ЕООД Стара Загора сумата от 599, 30 лв. за главница ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.03.2019г. до изплащането й, както и сумата от 32, 50 лв. – мораторна лихва за периода от 01.03.2018г. до 07.03.2019г., представляваща неизплатено задължение за доставка на питейна и отведена канална вода по партида № 20448 за имот на „Д-р Тодор Стянович" № 98, както и сумата от 25 лв. - разноски по делото. Ответникът не е намерен на известните адреси по делото, поради което и на основание чл. 47 ал. 5 вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК на ВиК е указано да предяви иск в срок. В указания срок ищецът е предявил иск относно вземането си, предмет на настоящото производство.

По делото не се спори, че ответникът е потребител на услуги от ответното дружество за обект на потребление на посочения адрес.

По делото са приложени 10 броя квитанции, подредени в хронологичен ред по датата им на издаване – от 01.03.2018 г. до 15.12.2018г. Отчетеният период е от 22.01.2018 г. до 14.12.2018 г. Всички квитанции са издадени въз основа на показанията на един водомер, които показания са отчитани „служебно“ според удостовереното от инкасатора в квитанциите.

По делото беше изготвена съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице е изследвало счетоводните записвания на ищеца и досието на абоната. Към датата на извършената проверка няма плащания по процесните квитанции. Отчитането е извършвано дистанционно чрез радиомодул.

Експертът е установил, че задължението на ползваната питейна и отведена канална вода по партида № 02448 за периода от месец януари 2018г. до месец декември 2018г., съобразно надлежно издадени 10бр. квитанции, е в размер на 599.30 лв., а съгласно Лихвен лист за същата партида до дата 07.03.2019г. е начислена и лихва в общ размер 32,50 лв. „Водоснабдяване и Канализация“ЕООД е открило партида № 20448 на името на абонат П.Д.З., за имот с адрес ***.

Съгласно предоставени справки и извадки плащания по задължението от страна на ответника не са извършвани към момента на изготвяне на експертизата.

Количествата на доставена питейна и отведена канална вода са изчислени и описани в процесиите квитанции/фактури и са записани коректно в досието на абоната.

Следва да се отбележи, че квитанциите се ползват с формална доказателствена сила, а именно че са издадени от ищцовото дружество в обхвата на неговата дейност. Същите следва да се ценят с оглед останалите събрани по делото релевантни доказателства.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца представя касов бон за извършено плащане в размер на 30 лева по партидата от 07.01.2020 г. и заявява, че признава плащането. Същото обаче следвало да бъде отнесено към погасяване на съдебни разноски по делото. Представя счетоводно извлечение от счетоводството на ищцовото дружество, в което записване е отбелязано задължение на ответника в следния размер: 230 лева съдебни разноски, 360 лева с ДДС адвокатски хонорар, мораторна лихва в размер на 32, 50 лева, законна лихва и главница в размер на 599, 30 лева.

Безспорно е по делото, че “ВиК” ЕООД е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество доставя тези услуги на потребителите на територията на гр. Стара Загора по силата на публично известни и публикувани в интернет Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Стара Загора, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР.

В конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. По делото не се събраха доказателства ответникът да е възразил срещу тези общи условия, поради което и съдът приема, че е налице облигационно правоотношение между ищеца и ответника, а именно сключен Договор при общи условия.

Според чл. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и  канализационни системи, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което правило се повтаря и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от Общите условия на оператора.

По делото не се спори, че ответникът има качеството потребител.

 

По отношение на факта дали ищцовото дружество доказа в хода на процеса реално потребление на посочените в квитанциите водоснабдителни услуги, съдът намира, че иска за главница беше доказан пълно и главно. Освен това ответната страна не спори за размера на задължението и извършва плащане в хода на процеса, което следва да се тълкува като извънсъдебно признание на дълга.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (за краткост Наредбата) услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Също така, според чл. 32 от Общите условия на дружеството (за краткост ОУ), доставянето на питейна вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни води, се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.

Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните от отчета. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при използване на електронен карнет – чл.23, ал.4 от ОУ. Следователно при отчитането по електронен път не се нанасят ръчно показанията на индивидуалния водомер в карнета и не се поставя подпис на потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство. По делото няма спор, а и от представените по делото доказателства се установи, че за процесния период отчитането е ставало с радиомодул. Не се спори дали същият е бил изправен, поради което и съдът приема, че средството за измерване отговаря на нормите.

Това отчитане чрез радиомодул е послужило при изготвяне на представените по делото счетоводни записвания и квитанции

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установи, че фактурите са надлежно осчетоводени, т.е. счетоводството на дружеството е водено редовно. Има пълно съответствие между отчитането и издадените квитанции. Относно доказателствената сила на счетоводните записвания, съдът намира, че редовно водените счетоводни книги могат да бъдат доказателство за изпълнение на сключените търговски сделки /чл. 55, ал. 1 ТЗ/, както и че фактическото изпълнение /доставянето и отвеждането на питейна вода по договор за търговска продажба/, може да се доказва с всички допустими доказателствени средства - фактури, приемо-предавателни протоколи, разписки, заявки, квитанции и др.

На основание надлежното измерване от изправен радиомодул и осчетоводяване на стойностите на услугата, съдът намира, че безспорно е установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, преминала през инсталацията, което от своя страна, е основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на потребител, да заплати извършената услуга.

По отношение на плащането в хода на процеса, то същото следва да бъде взето предвид на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК. На първо място следва да се отбележи, че сумата от 230 лева съдебни разноски не е претендирана в процеса т.е. същата не може да бъде разглеждана от съда и да се установи на какво се основава и отнасянето на платените 30 лева към нея е неоснователно.

На следващо място следва да се изключи приложението на чл. 76, ал. 2 ЗЗД т.е. с платената сума не се погасяват съдебни разноски от общо 230 лв., посочени в горецитираното счетоводно записване. Освен това под "разноски" разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД има предвид разноските като елемент на задължението, направени от кредитора извънпроцесуално, респ. до започване на принудителното събиране на вземането, а в случая видно от счетоводните книги на ищеца сумата от 230 лв. е отразена като съдебни разноски (за адвокат), поради което дори и само на това основание с платената сума не следва да се погасяват и разноските, защото не представляват част от вземането, което е предмет на заповедта за изпълнение. Дължимостта на тези суми е свързана с изхода на спора, т.е. касае "разноски в производството” по см. на чл. 78 ГПК, а не разноски по см. на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

След като длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане, съдът приема, че за поредността при погасяване на главница и на начислената върху нея законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, приложение намира нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Освен това правилото на чл. 76 ал.2 от ЗЗД предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжникът е направил частично плащане. Такъв дълг тук не съществува – налице са множество главни дългове (за главници за всеки отчетен период).

В този смисъл, задължението за главницата се явява по-обременително в сравнение с мораторната лихва, поради което с платената сума се погасява само главницата (най-обременителното задължение), съгласно правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, но не и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

Ето защо съдът намира, че следва да се уважи иска за главница в размер на 569, 30 лева и да отхвърли за сумата над 569, 30 лева до сумата от 599, 30 лева.

 

            По отношение на мораторната лихва съдът намира, че в случая се установи, че са налице приети /и одобрени от ДКЕВР/ ОУ, съгласно чл. 5 от които, потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги съгласно чл. 33, ал.2, а именно в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Вещото лице е посочило падежа на всяка квитанция и изчислило, че лихвата за забава за посочения период е 32, 50 лева т.е. отговаря на поисканата сума в исковата молба и заявлението. Съдът кредитира заключението и намира, че следва да уважи в цялост и акцесорния иск.

 

По разноските.

Ищецът е сторил разноски в размер на 25 лева държавна такса в заповедното производство. В исковото производство е сторил разноски в размер на 25 лева за държавна такса, 360 лева адвокатско възнаграждение и 150 лева разноски за вещо лице. Исковете са частично уважени, поради което и следва да се присъдят разноски за ищеца в размер на 533, 40 лева съобразно уважената част от исковете.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Д.З., ЕГН **********,***, дължи на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев" № 62, представлявано от Управителя инж. Румен Тенев Райков, сумата 569,30 лв. /петстотин шестдесет и девет лева и тридесет стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК, услуги за периода 22.01.2018г., до 14.12.2018г, за което са издадени квитанции за дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 11.03.2019г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 32,50 лв. /тридесет и два лева и петдесет стотинки/ за период от 01.03.2018г. до 07.03.2019г., претендирана на основание чл. 40 ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за които суми има издадена Заповед за изпълнение от 14.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1548/2019 г. по описа на РС Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 569, 30 лева до 599, 30 лева като погасена в хода на процеса.

 

 

ОСЪЖДА П.Д.З., ЕГН **********,*** да заплати на „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - гр. Стара Загора разноски и за двете производства общо в размер на 533, 40 лева.

 

 

Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

 

Районен съдия: