№ 1355
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Г. Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Г. Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000501569 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 17.10.22г. /с участието на секретаря Ставрева/
въззивно гражданско дело № 1569/22г. и констатира следното:
С решение на СГС - 23 състав от 01.03.22г. по г.д. № 9036/20г. са уважени /изцяло – до
размера на сумите 65 700 лева – обезщетение за имуществени вреди и 20 129, 75 лева – мораторна
лихва върху посочената главница за периода 19.08.17г. – 26.08.20г./ искове по чл. 405 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД на И. Ч. против ЗК „Уника“ АД.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от ЗК „Уника“ АД.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Събраните по делото /в рамките на производството пред СГС/ писмени и експертни
доказателства /преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и
правилата на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:
Страните /ищецът – застрахован; ответникът – застраховател/ са били обвързани от
правоотношение /възникнало на основание на договор от 06.07.17г./ за застраховка „Каско“ на
МПС-во: Ауди А6, с рег. № ******** В срока на действие на застраховката /в периода между
20.07.17г. и 21.07.17г./ посоченият автомобил /собствен на ищеца – застрахован/ е бил откраднат
/отнет протИ.правно от владението на И. Ч./. С оглед това:
Ищецът претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 405 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД/ имуществената отговорност на ответника /заради настъпилото застрахователно събитие/.
Жалбата е частично основателна:
1
Надлежно /и своевременно/ заявеното от ответника /в хипотезата на чл. 378, ал. 1 от
КЗ/ възражение за давност /което не е разгледано от първоинстанционния съдия/ се явява –
неоснователно:
Процесният 3-годишен давностен срок /започнал да тече на 20.07.17г. срещу 21.07.17г.
– когато е настъпило застрахователното събитие/ се явява прекъснат /в хипотезата на чл. 378, ал. 9
от КЗ във връзка с чл. 108 от КЗ/ към 21.07.17г. – когато застрахователят е бил сезиран с искане за
заплащане на застрахователно обезщетение /именно това прекъсване е попречило давността да
изтече към 26.08.20г. – когато е заведено настоящото дело/.
Във връзка с останалите конкретни възражения на жалбоподателя /които очертават
обхвата на процесния правен спор към момента/:
Принципно: автомобилът - сам по себе си /като обособена и реално съществуваща
движима вещ/ съставлява годен обект на имуществено застраховане /без значение дали е надлежно
регистриран или не/. Независимо от това: правният ефект /правните последици/ на
дерегистрацията /по смисъла на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП във връзка с чл. 574, ал. 11 от КЗ във
връзка чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба 1-45 във връзка с чл. 18, т. 2 от същата Наредба/ настъпва не
автоматично или ex lege /каквато е застъпваната от дружеството теза/, а след издаване на
конкретен /нарочен, изричен, формален/ административен акт /след реално, фактическо отписване
на МПС-во от съответния регистър/. Този ефект в случая е настъпил едва на 13.02.20г. /при
условията на чл. 18, т. 1 от Наредба № 1-45 – по изрично искане на собственика, заявено заради
кражбата на автомобила/. В този смисъл: към 17г. /когато е възникнало процесното
застрахователно правоотношение/ регистрацията на МПС-во все още е не е била заличена, била е
формално валидна /т.е. автомобилът е попадал в обхвата и дефинициите на чл. 1 от ОУ към
застрахователния договор – бил е годен обект на имуществено застраховане/. С оглед това:
възражението на ответника, че процесното правоотношение страда от пороци по смисъла на чл. 26
от ЗЗД /липса на съгласие, предмет, основание на договора/ се явява – неоснователно.
Съдържанието на събраният /и преценен в съвкупност/ в процеса писмен /и снимков/
доказателствен материал /част от застрахователната преписка/ налага извод, че – обект на
протИ.правното деяние /кражба/ е била именно застрахованата при ответника /и реално
съществуваща/ движима вещ /МПС-во/. В този смисъл /с оглед това/: възражението на
дружеството /заявено отново в контекста на правилата по чл. 26 от ЗЗД - липса на съгласие,
предмет, основание на договора/ се явява – неоснователно. Действителната година на
производство на МПС-во е обстоятелство - относимо към правилото на чл. 386, ал. 2, предл. 1-во
от КЗ /и същото е обсъдено по-долу в настоящото решение/.
Извън изложеното /в допълнение към горните два абзаца/: сочените от застрахователя
пороци на правоотношението – не могат да обосноват отказ за изплащане на обезщетение и с оглед
изричното правило на чл. 363, ал. 4 от КЗ /формалната регистрация на вещта и годината на
производство на автомобила са обстоятелства, които нямат пряко отношение към настъпването на
застрахователното събитие/.
Горните съображения обосновават извода, че: общите /принципни/ предпоставки
/позволяващи за бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя – в хипотезата на
чл. 405 от КЗ във връзка с чл. 343 от КЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД/ са удостоверени в процеса.
Досежно размера на главния иск /по чл. 405 от КЗ/:
В случая /и във всяка подобна хипотеза – при отсъствие на изрична клауза по чл. 387 от
2
КЗ във връзка с чл. 386, ал. 2, предл. 3-то от КЗ/ е приложимо правилото на чл. 386, ал. 2, предл. 1-
во от КЗ във връзка с чл. 400 от КЗ /което изисква дължимото обезщетение да бъде съизмерено с
действителната – пазарна стойност на автомобила към момента на застрахователното събитие/.
Посоченото законово правило е възпроизведено и в т.7.5.1, изр. 2-ро от ОУ към застрахователния
договор В тази връзка /предвид горната принципна постановка/:
Събраните в процеса писмени доказателства /касаещи регистрацията на процесното
МПС-во/, преценени в контекста на констатациите на приетите в процеса техническо – оценителни
експертизи /в това число и обясненията на вещото лице от съдебните заседания/ налага извода, че:
автомобилът е бил произведен през 12г. /а не през 14г. – както е отбелязано в регистрационния
талон/. С оглед това - в случая /във връзка с преценката, касаеща действително претърпяната вреда
– по смисъла на чл. 386, ал. 2, предл. 1-во от КЗ и изложеното по-горе/ следва да бъде съобразен
вариант 2-ри на първоначалната техническо – оценителна експертиза, която определя
действителната /пазарна/ стойност /на българския пазар/ на МПС-во /към 21.07.17г./ в размер на
40 059 лева. От тази сума следва да се приспадне уговореното от страните „самоучастие“ на
застрахования /в размер на 5%/ или сума в размер на 2 003 лева /в резултат на това приспадане се
получава сума в размер на 38 056 лева/. От последната сума следва да бъдат приспаднати /с оглед
правилото на чл. 369, ал. 2 от КЗ/ неплатените /неиздължените/ от ищеца 3 премии. Същите обаче
следва /с оглед правилото на т.7.5.1, изр. 1-во от ОУ към застрахователния договор/ да бъдат
съотнесени пропорционално към горната главница и изчислени - в съответствие с констатациите
на приетата в процеса счетоводна /икономическа/ експертиза до размера на сумата общо 660 лева:
38 056 лева по 4, 05% равно на 1 541 лева минус 881 /вече платената от ищеца първа вноска/. След
посоченото приспадане /38 056 минус 660 лева/ се получава дължима сума /главница –
застрахователно обезщетение/ в размер на 37 396 лева.
С оглед изложеното: главният иск следва да бъде уважен до размера на посочената
сума.
Частично основателен е и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно правилата на чл. 405 от КЗ във връзка с чл. 108 от КЗ и чл. 106 от ЗЗД –
застрахователят е длъжен да отговори /по един от начините, визирани в правилото на чл. 108, ал.
1, т. 1 и т. 2 от КЗ/ на искането на застрахования - в рамките на 15-дневен срок /считано от
момента, в който са му били представени всички необходими документи, относими към
настъпилото застрахователно събитие/. В случая: ищецът още при първоначалното сезиране на
дружеството /на 21.07.17г./ е представил на застрахователя - ключ от МПС-во и 2 броя талони, а на
28.07.17г. е представил и документ от полицията /установяващ настъпването на кражбата/,
съответно е посочил банкова сметка /за изплащане на застрахователно обезщетение/. Тези
/изброените/ писмени доказателства удостоверяват в пълнота /в достатъчна степен/ „основанието и
размера“ на претенцията /по смисъла на чл. 106 от КЗ/. Допълнително изисканите от дружеството
/и представени от ищеца на 13.02.20г./ документи нямат отношение към предпоставките на чл. 405
от КЗ /с оглед това – посочената дата не може да бъде съобразена в контекста на правилата по чл.
86 от ЗЗД във връзка с чл. 405 от КЗ във връзка с чл. 108 от КЗ във връзка с чл. 106 от КЗ/.
Предвид изложеното – в случая срокът по чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 108 от КЗ е започнал да
тече 15-дни след 28.07.17г. /т.е. на 13.08.17г. – от която дата се следва процесната мораторна
лихва/. Последната, изчислена върху горната главница и за периода до 26.08.20г. /когато е
заведено настоящото дело/ възлиза на сума в размер на 11 530 лева.
3
С оглед изложеното: акцесорният иск следва да бъде уважен до размера на посочената
сума.
Предвид горните съображения: решението на СГС следва да бъде частично отменено
/изменено/.
С оглед изхода на спора пред САС следва да бъде разпределена /при условията на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК/ и отговорността на страните за съдебни разноски /за производството пред
двете инстанции/ съобразно представените /в рамките на процесите пред СГС и САС/ списъци по
чл. 80 от ГПК.
Възраженията на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК /заявени и пред двете съдебни
инстанции/ са неоснователни /претендираният от ищеца адвокатски хонорар не превишава
съществено минимума по Наредба № 1/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС - 23 състав от 01.03.22г. по г.д. № 9036/20г. в частта, с която
исковете по чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на И. С. Ч. ЕГН ********** против ЗК „Уника“ АД са
уважени за сумата над 37 396 лева /досежно иска по чл. 405 от КЗ/; за сумата над 11 530 лева –
досежно иска по чл. 86 от ЗЗД /мораторна лихва върху посочената главница за периода 13.08.17г. -
26.08.20г./ и в частта, с която ответникът /дружеството/ е осъдено да плати на ищеца съдебни
разноски над 4 553 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на И. С. Ч. ЕГН **********
против ЗК „Уника“ АД за сумите над 37 396 лева /главница/ и над 11 530 лева /мораторна лихва
върху посочената главница за периода 13.08.17г. - 26.08.20г./.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД да плати на И. С. Ч. 2 166 лева – съдебни разноски за
производството пред САС /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/.
ОСЪЖДА И. С. Ч. да плати на ЗК „Уника“ АД 107 лева – съдебни разноски за
производството пред СГС и 738 лева – съдебни разноски за производството пред САС /на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4