Присъда по дело №166/2013 на Окръжен съд - Враца

ПРИСЪДА  N`

 

гр.Враца, 30.09.2013г.

 

                В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на 30.09.2013г., в следния състав:

 

                      Председател: СНЕЖАНА НАУМОВА

                Член: ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА-мл.съдия  

               Съдебни заседатели: Н.Г.

                                   В.Б.

                                    И.Ц.

 

 

 

при секретар: Х.Ц.

и участието на прокурора: Ц. Р.

разгледа НОХ дело N`166 по описа на съда за 2013 год.

докладвано от  НАУМОВА и въз основа на закона и доказателствата,

 

                     П Р И С Ъ Д И:

 

       ПРИЗНАВА подсъдимия Ц.Ц.Т. – роден на ***г. в гр.Б.Слатина, живущ ***, българин, с българско гражданство, неженен, безработен, понастоящем в Затвора Враца, осъждан, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 07.08.2012г. около 05.30ч., в землището на с.Липница, общ.Мизия, на 800 метра западно от гробищата на селото, при условията на опасен рецидив е извършил опит умишлено да умъртви Т.М.Д. с ЕГН **********, живуща ***, като я хвърлил в кладенец с дълбочина 15 метра, при което деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от подсъдимия последици, поради независещи от него причини, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.12, предл.1 вр с чл.115, вр с чл.18, ал.1 вр чл.29, ал.1, б."а" вр чл.58 б."а" вр чл.55, ал.1 т.1 НК ГО ОСЪЖДА на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален "строг" режим на изтърпяване, съгласно чл.61, т.2 ЗИНЗС в затвор.

 

 

                            2.

 

       ПРИЗНАВА подсъдимия Ц.Ц.Т., с установена по-горе самоличност, за НЕВИНЕН  по първоначалното обвинение да е извършил деянието при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1 б."б" НК и  ГО ОПРАВДАВА по същото.

 

       ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.1 НК времето от 08.08.2012г. до влизане на присъдата в сила, през което подсъдимият Ц.Т. е бил задържан по мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА".

 

       ОСЪЖДА подсъдимия Ц.Ц.Т. ***, с ЕГН ********** да заплати на Т.М.Д. сумата от 20000.00 лв. /Двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, в резултат на престъпното деяние, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2012г. до окончателното изплащане, като искът в останалата част до пълния му размер от 50000 лв. отхвърля като неосноватален и недоказан.

 

       ОСЪЖДА подсъдимия Ц.Ц.Т., със снета самоличност да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт разноски по делото в размер на 552.61лв. /Петстотин петдесет и два лева и 61ст./, както и такса върху уваженият граждански иск в размер на 800.00лв. /Осемстотин лева/, както и сумата от 5.00лв. /Пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

       ПРИСЪДАТА  подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Софийския апелативен съд.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                       СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                        2.

 

 

                                       3.

 

МОТИВИ ПО НОХД № 166/2013год. ПО ОПИСА ВрОС

 

Врачанска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Ц.Ц.Т. ***, понастоящем Затвора-Враца, ЕГН ********** за това, че на 07.08.2012год., около 05.30ч. в землището  на с. Липница, общ. Мизия, на 800 метра западно от гробищата на селото е извършил опит умишлено да умъртви Т.  М.Д. ***, като я хвърлил в кладенец, дълбок 15 метра, при което изпълнителното деяние е довършено, но не са настъпили предвидените от дееца общественоопасни последици и деянието е извършено при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанията по тях не е отложено по чл. 66 НК – престъпление по чл.116, ал.1, т.12, вр. чл.115, във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б."а" и б "б" НК.

До започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в съдебно заседание, проведено на 22.05.2013 г., служебно назначения на пострадалата от престъплението – Т.М.Д., повереник адв. З.Й. е депозирала молба, в която е обективирано желание първата да бъде конституирана като страна в процеса - граждански ищец и частен обвинител. Със същата молба против подсъдимия Ц.Ц.Т.  е предявен граждански иск за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението - предмет на обвинението, неимуществени вреди. С протоколно определение от същата дата съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения против подсъдимия граждански иск за сумата от 50 000 лв., като е конституирал Т.М.Д. като частен обвинител и граждански ищец в процеса.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. В обвинителната си реч набляга върху изложение на фактическа обстановка и изразява убеждението си за доказаност на внесеното обвинение. Подчертава, че с хвърлянето на пострадалата от 15м. височина, в тясното пространство на неизползваем кладенец, в безлюдна нива деецът е направил всичко, което обективно се изисквало, за да умъртви пострадалата, както и че този изход не настъпил по случайност. Застъпва становището, че от хронологията на извършеното с категоричност следва извод за осъществяването му с пряк умисъл. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в размер около средния предвиден в закона, което да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим в затвор. Застъпва становище за основателност на гражданския иск.  

Повереникът на конституираната като частен обвинител и граждански ищец в производството Т.Д. поддържа предявения граждански иск. Присъединява се към изложеното в пледоарията на държавното обвинение относно предложените фактическа обстановка и наказание. По въпроса за основателността на гражданската претенция иска да се отчетат причинените на пострадалата телесни увреждания, описани в заключението на съдебномедицинската експертиза. Подчертава, че наред с физическите увреждания пострадалата изживяла  душевни болки, които намерили външен израз във виковете й за помощ и в състоянието, което се намирала, при изваждането й от кладенеца. В тази насока като аргумент за справедливост на поискания размер на обезщетението подчертава, че подсъдимият злоупотребил с доверието й.

Защитникът на подсъдимия - адв. Б.Д. от ВрАК, развива две алтернативни линии на защита в пледоарията си. На първо място изтъква, че заявеното в обясненията на подсъдимия пред съда, съответства на заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р А.. В тази връзка подчертава, че описаните от експерта охлузвания на шията на пострадалата и кръвонасядания по двете китки на ръцете й потвърждавали разказа на подсъдимия за инцидента и по-конкретно – връзването на ръцете на пострадалата и упражняването на насилие върху нея от неустановени по делото лица. При така възприета фактическа обстановка, защитникът пледира за оправдаване на подзащитния му и за отхвърляне на гражданския иск. Алтернативно посочва, че  приема фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт  за  близка до случилото се. Без да оспорва авторството, сочи младата възраст на подсъдимия, липсата на родителска грижа, трудолюбието и влошеното му здравословно състояние като аргумент за налагане на по-леко наказание. В тази насока развива и допълнителни съображения за това, че вследствие на инцидента пострадалата получила само леки наранявания. Пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода” значително под минималния предвиден в закона размер с приложение на чл. 58 б."а" НК. По отношение на граждански иск, намира същия за завишен като размер, поради липсата на сериозни последици за здравето на пострадалата.

Подсъдимият Ц.Ц.Т. дава обяснения по повдигнатото обвинение, като сочи, че познавал Т. от 2000г., но нямал интимни отношения с нея. Еднократно я водил у дома си за един ден през месец юли. Сочи, че нямал общо с инцидента и че извършителите били общо пет човека, от които другите четирима били на свобода. Като съпричастни към падането на Т. в кладенеца сочи брат си Г. Ц. ***, за когото споменава, че убил жена си, както и други три лица - бивши полицаи от гр. Оряхово, на които не знаел имената. Други осем полицаи от управлението на Оряхово поръчали да бъде убита Т. и я дали на петимата извършители. Възложили "поръчката" на него.  Петимата отишли заедно в с. Остров, където  хванали Т. и заедно отишли в кръчма на брега на река Дунав. Т. била само по бански. В заведението дошли осемте полицаи, които я откарали извън селото. Там я душили и бесили, докато подс. Т. наблюдавал отстрани без да се намеси от страх, заради служебното им положение и под въздействието на заплаха, че ще го убият, ако разкаже за случилото се. Подсъдимият твърди, че след това с една кола заминал за с. Липница заедно с пострадалата Т., "тия петимата"  и един полицай. В северната част на селото "ония четиримата" хвърлили Т. в кладенец около 10.30ч. вечерта. Като видял случилото се, подсъдимият изпитал съжаление и още същата вечер се обадил в полицията и в Спешния център. Сочи, че Т. била в кладенеца от събора на с. Липница.  

При предоставяне възможност на подсъдимия Ц.Т. да изрази личното си отношение към казаното в негова защита същият заявява, че поддържа изложеното от защитника му и  не е съгласен с размера на гражданската претенция.

В предоставената му последна дума Т. заявява, че не се признава за виновен и моли съда да бъде оправдан.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Ц.Ц.Т. е роден в многодетно семейство на 3***г. в гр. Бяла Слатина, понастоящем с мярка за неотклонение "задържане под стража" в Затвора Враца, българин, български гражданин, без образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

След смъртта на родителите му, Т. живеел в мазето на къщата на баба му - св. И.Й. ***. Осъждан е многократно и е изтърпявал наказание “лишаване от свобода". Няма постоянна работа, инцидентно помага на хора от селото с битови услуги срещу пари или храна. Страда от лека умствена изостаналост, говорът му е неразвит и с дефект.

Пострадалата Т.Д. е роден на ***г., живее в с. Остров с баща си св. М.М.. От ранна възраст изостава в умственото развитие. След провеждано лечение по повод на рисково поведение, свързано със сексуална разтормозеност и агресия, е заведена на регистрационен диспансерен учет с диагноза „Умерена умствена изостаналост. Шизофрения”.  Заболяването на Т. е белязало личността й с по-обострена склонност към емоционално привързване.

Подсъдимият и пострадалата се запознали в с. Остров през лятото на 2012год. Няколко дни преди инцидента преди обяд двамата заедно пристигнали пеша в с. Липница. Т. представил Д. в селото като негова интимна приятелка. С пристигането им пред магазина в центъра на селото ги срещнал св. Й.Й., който помолил подсъдимия да му помогне със селскостопанската работа. Т. приел и в следващите дни работил с Й., като товарил бали, събирал сено, косил трева, почиствал тор. Подсъдимият и пострадалата вечеряли в дома на свидетеля Й.Й. и жената, с която живеел на съпружески начала – св. В.Г..

Докато Т. бил на работа Д. правила опити да извършва дребни кражби от св. Г.П. в магазина центъра на селото.  Като узнал за това, убеден, че пострадалата му изневерява и ядосан от по-ранен неин агресивен епизод спрямо него, деецът решил да се отърве от нея.  Няколко пъти я гонил, но  тя плачела и настоявала да остане с него.

През нощта на 06 срещу 07.08.2012г.  двамата вечеряли в дома на св. Й. и Г., след което се прибрали в къщата на бабата на подс. Т..

В неустановен момент след това подсъдимият вързал ръцете на пострадалата и й нанесъл побой, в следствие на което тя получила опасващи кръвонасядания на двете китки, две разкъсно-контузни рани в областта на главата, кръвонасядания на двете мишници и дясна предмишница, двете бедра и двете подбедрици.   

Рано сутринта на 07.08.2012 год. около 05:30ч. подсъдимият завел Т. *** селото, на 800 метра западно от гробищата. Т. хванал Д. с двете ръце през кръста, вдигнал я над стоманобетонния пръстен на кладенеца и я пуснал я вътре с краката надолу.

Пострадалата паднала от 15 м. височина на дъното на кладенеца, където имало педя вода, тиня и паднал стоманобетонен пръстен.  От триенето при падането Д. получила охлузване на десния лакът, драскотини в областта на лява лопатка и двустранно седалищно.

След като хвърлил Т. в кладенеца, Т. си тръгнал. През деня работил за св. Й.. Казал му, че Т. си тръгнала и го попитал колко дни човек може да живее без храна и вода.

Около 17:00ч. Ц. се върнал при кладенеца, за да провери дали пострадалата е умряла. Когато установил, че е жива се върнал още веднъж, при което й хвърлил храна.

Вечерта подсъдимият прекарал в дома на св. Й. и Г.. След това отишъл в кметството на селото, където помолил пазача св. М.Л. да му избере телефонен номер 112 с обяснението, че момиче паднало в кладенец. След като получил отказ, притеснен Т. се върнал в дома на св. Й. и поискал да разговаря с него.  Казал на св. В.Г. "онаа умре" и уточнил, че има предвид, че Т. умряла в геран в "Бързина", както й че й носил храна, но тя не помръднала, уплашил се и дошъл да каже на Й. да се обади в полицията или в Бърза помощ. Веднага след като съобщил това на св. Г., подсъдимият избягал  в неустановена посока.

Като узнал за разговора между подсъдимия и св. Г., Й. се отправил към кметството на селото. Там уведомил дежурните полицаи на смяна - свидетелите Е.М. и Р.И. за съмненията му, че Ц.Т. е хвърлил приятелката си Т. в кладенец. Тримата заедно отишли да търсят дееца в къщата на баба му и като не го открили там, се насочили към кладенеца в бившите лозя на селото. След като установили пострадалата на дъното му, повикали на мястото дежурните спасители при "пожарна безопасност и защита на населението" гр. Враца. Свидетелят  В.Г. се спуснал с въже в кладенеца, завързал Т., която не говорела, но изпълнила всичките му указания, след което била изтеглена от св. С.С. и П.П. и откарана в Спешна помощ.

На следващия ден при проверка по сигнал за извършена кражба в необитаема постройка в края на селото свидетелите И.В. и Б.Ж. намерили в нея подсъдимия Ц.Т.. Т. им казал, че е хвърлил приятелката си Т. в геран, защото му изневерявала.

При преглед на пострадалата на 08.08.2012г. съдебният лекар д-р Р.А. е установил следните травматични изменения по тялото й: две разкъсно-контузни рани в областта на главата; охлузвания на шията; кръвонасядания на двете мишници и дясна предмишница, двете бедра и двете подбедрици; опасващи кръвонасядания на двете китки; охлузване на десен лакът; драскотини в областта на лява лопатка и двустранно седалищно; охлузвания в областта на двете глезенни стави, увреждане на гръбната част на дясната длан . Според заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице по механизъм уврежданията отговарят да са получени от действието на твърди тъпи предмети и са с давност на получаване второ-четвърто денонощие, т.е. могат да бъдат получени по начина и по времето, посочени от освидетелстваната, която пред вещото лице съобщила, че трима познати мъже, сред които Г. и Ц. й нанесли побой с желязо, вързали шията й с ластик, а ръцете й били вързани отзад с "бело". Съгласно заключението, на Д. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период около две три седмици при липса на усложнение и нормален оздравителен процес. Експертът е установил, че половият орган на пострадалата е от женски тип, правилно развит, без травматични изменения; девствена ципа - с пръстеновидна форма със стари разкъсвания на девствената ципа с давност на получаване над две седмици.

В съдебномедицинска експертиза по писмени документи след прецизиране на поставените въпроси към вещото лице и отчитане нарушената психическа годност на пострадалата правилно и точно да възприема факти и събития и също точно, и последователно да ги възпроизвежда, като е взело предвид описаните при прегледа й от 08.08.2012г. травматични увреждания вещото лице е заключило, че по механизъм същите отговарят да са получени от действието на твърди тъпи предмети и са с давност на получаване второ-четврърто денонощие, считано от датата на прегледа /08.08.2012 год./ т.е. могат да бъдат получени по времето, посочено в досъдебното производство, като уврежданията в областта на главата, мишниците, дясната длан по гръбна повърхност и двете бедра отговарят да бъдат получени от удари с твърд тъп продълговат и/или цилиндричен предмет; уврежданията в областта на лицето и двете подбедрици отговарят да бъдат получени от удар с или върху тъп предмет с широка повърхност; уврежданията в областта на китките отговарят да бъдат получени от пристягане (връзване) с текстилна или изкуствена материя (усукани върви, въжета и др.), а уврежданията в областта на ляв лакът, лява лопатка, двустранно седалищно отговарят да бъдат получени вследствие на триене (може и вследствие падане по наклонена повърхност или в тясно пространство). Според вещото лице не е възможно да се определи кое е първоначалното увреждане.

При разпита му в открито съдебно заседание  от 23.07.2013г. вещото лице - д-р Р.А. поддържа заключенията си, като уточнява, че охлузванията на двете китки напомнят на връзване. Описаните увреждания в съдебномедицинската експертиза по своя външен вид отговарят на увреждания, които са получени на повече от едно денонощие, считано към датата и часа на прегледа. Според вещото лице от "цъфтежа" на кръвонасяданията следва извод за това, че уврежданията са на по-малко от 3-4 денонощия, т.е. нямаме преминаване в следващата фаза, през която преминават кръвонасяданията. Давността на всички увреждания отговарят да са получени по едно и също време. Няма увреждания, които да могат да бъдат отграничени с по-голяма давност, като например на повече от 5 дни. Според експерта няма данни за оздравителен процес, особено на охлузванията. Вещото лице отдава на техническа грешка при изписването, липсата на обсъждане в заключителната част на експертизата на споменатото в описателната й част увреждане на гръбната част на дясната длан. В съдебното заседание вещото лице заявява, че това увреждане отговаря да е получено при същия механизъм и по същото време, както останалите, но има по-скоро защитен характер.

Според заключението на съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза подсъдимият Ц.Ц.Т. страда от лека умствена изостаналост в лека степен, но въпреки това има пълно съответствие между физическото и психическото му развитие. Експертите са установили, че освидетелстваният Т. има психична годност да възприема факти и събития от значение за наказателния процес и да дава обяснения по тях в хода на процеса. Според заключението от направените изследвания в съвкупност се установило, че подсъдимият може и е могъл към момента на деянието да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си.

При съдебно психиатрично изследване на пострадалата Т.М.Д. вещото лице П.П. е установило, че същата страда от умерена умствена изостаналост и е на регистрационен учет в ЦПЗ Враца. Съгласно заключението наред с умерената умствена изостаналост Т.Д. страда и от присадена шизофрения, заради което е пенсионер по болест с 87 процента нетрудоспособност. При наличните данни за интелектуален дефицит в рамките на умерена олигофрения с присадена шизофрения при наличната памет експертът е приел, че лицето няма психическа годност да разбира изцяло действията, извършени спрямо нея преди, по време и след деянието. От данните за наличие на нарушения в познавателните процеси - интелект, памет, мислене и внимание експертът е приел, че Т.Д. има нарушена психическа годност и не може правилно и точно да възприема факти и събития и също точно и последователно да ги възпроизвежда, поради което няма психическа годност за участие като свидетел в наказателния процес. Съгласно заключението след деянието при освидетелстваната Т.Д. е настъпило обостряне на състоянието на страх, но без други последици, поради неспособността й да ги осъзнава напълно.

При разпита му в  открито съдебно заседание от 23.07.2013год., вещото лице д-р П.П. допълва, че създаването на описаната в разпитите на свидетелите привързаност на пострадалата към подсъдимия е характерна за умерената умствена изостаналост. Експертът подчертава, че поведението на Д. се характеризира със значително снижено интелектуално развитие и наличие на възбудни епизоди, които мотивират внезапна насочена агресия и сексуална разтормозеност. Вещото лице разяснява, че изграждането на привързаност към насилника е болестен механизъм. Допълва, че състоянието на Д. не означава, че тя не може да разпознава отделни лица и предмети и доколкото ги възприема емоционално, няма как да не ги наименува или да ги посочва, но това не означава, че има цялостна свидетелска годност.   

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни, писмени и веществени доказателства:

гласни: обясненията на подсъдимия, дадени на л. 119 и на л. 128 от ДП, приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 вр. с чл. 1 т. 3 НПК, от депозираните в хода на съдебното следствие показанията на свидетелите Й.Й., М.Л., Б.Ж., И.В., Е.М., Р.И., С.С., В.Г., П.п., М.М., И.Й., Г.П. и от показанията на свидетелката В.Г., депозирани на досъдебното производство и приобщени в цялост по реда на чл.281, ал.1, т.5 НПК;

от заключенията на вещите лица по назначените в хода на досъдебното производство експертизи: съдебномедицинска експертиза на живо лице /л.34 досъд. пр-во/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 48- 49 досъд. пр-во/, съдебнопсихиатрична експертиза /л. 52-55 досъд. пр-во/ и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза;

писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от 08.08.2012г. / л. 5 досъд. пр-во/, медицинска документация от МБАЛ "Христо Ботев" за Т.М.Д. /на л. 37-46 досъд. пр-во/; проткол за следствен експеримент с приложен фотоалбум /на л 76- 80 досъд. пр-во/; справка ГДИН /л. 95 досъд. пр-во/, характеристика за лицето Ц.Ц.Т. / на л.102 досъд. пр-во/; справки за съдимост / на л. 104-117 досъд. пр-во и на л. 46-59 съдебно дело.

За установяване характеристичните особености на личността на подсъдимия съдът взе предвид еднопосочните данни от приложените по делото справки за съдимост, справка за изтърпените наказания "лишаване от свобода" от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", психологическата му характеристика и възпроизведеното в показанията на свидетелите И.Й. и Й.Й..

Данните за личността на пострадалата Т.Д. и здравословното й състояние се установяват от показанията на баща й - св. М.М., психологическата й характеристика и приложената медицинска документация.

За предхождащата инцидента обстановка при запознанството, пристигането и престоя на Ц.Т. *** съдът възприе обясненията на подсъдимия, депозирани в досъдебната фаза на производството на л. 119 и л. 128, като логични, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото гласни доказателства. Обстоятелството, че подсъдимият пристигнал с пострадалата в с. Липница преди обяд пеша няколко дни преди инцидента се възпроизвежда дословно в показанията на свидетеля Й.. Този извод се затвърждава и от показанията на свидетелката Г.П., която заявява, че именно подсъдимият довел момичето в селото. Обстоятелството, че Ц. представил Т. в селото като своя интимна приятелка, също се потвърждава в показанията на свидетеля Й. и следва цялостната вътрешна логика на обясненията на Т. от досъдебното производство, в които ревността му към Д. се изтъква като водещ мотив за извършеното. Потвърждение и за другия изложен в обясненията на Ц.Т. мотив - извършването на "пакости" от Т. в селото, дава свидетелката Г.П., която съобщава, че Т. няколко пъти опитвала да краде от нея.

При този извод за достоверност на прочетените обяснения на Т. от досъдебното производство, съдът не кредитира и приема за защитна версия обясненията, депозирани от Т. в хода на съдебното следствие - за това, че познавал Т. от 2000г., но нямал интимни отношения с нея, че осем полицаи от управлението на Оряхово поръчали Т. да бъде убита и я "дали" на петимата извършители, които отишли заедно в с. Остров, хванали Т. и заедно отишли в кръчма на брега на река Дунав, от където осемте полицаи я взели, откарали я извън селото и там я душили и бесили, след което подсъдимият, пострадалата, "тия петимата"  и един полицай заминали с една кола за с. Липница, при което в северната част на селото "ония четиримата" хвърлили Т. в кладенец около 10.30ч. вечерта.

След анализ на тези обясненията съдът намира, че същите не могат да служат като годна основа за фактически изводи, защото се отличават с толкова сериозна нелогичност и непоследователност, че убедителното им въздействие е сведено до минимум. От една страна в обясненията на подсъдимия се съдържа вътрешно противоречие относно единственото изнесено съществено обстоятелство в тях - броя на лицата, които са съпричастни към побоя и хвърлянето на пострадалата в кладенец, който постоянно варира между четири и осем. От друга страна обясненията на Т. се дискредитират от несъответствието им с обсъдените по-горе, еднопосочно възпроизведени от св. Й. и П. данни за момента и начина на пристигане на подсъдимия и пострадалата в с. Липница, представянето на Т. за интимна приятелка на Ц. и поведението й в селото.

При тези категорични индикации за недостоверност на обясненията, депозирани във съдебна фаза, съдът ги отхвърля изцяло и ползва като основа за фактическите си изводи за авторството и механизма на извършване на деянието самопризнанията на подсъдимия от досъдебна фаза.

При съобразяване със забраната на чл. 279, ал. 4 НПК за постановяване на осъдителна присъда само на основата на обяснения, прочетени по реда на чл. 279, ал. 2 НПК, съдът дължи допълнителни аргументи за доказаност на обвинението. В тази насока по делото няма преки доказателства. За сметка на това самопризнанието на подсъдимия се подкрепя безпротиворечиво от косвените доказателства и от тези с производен характер.

Косвено доказателство в подкрепа на обвинението се съдържа в показанията на свидетеля Й.Й., който възпроизвежда отправен към него въпрос от Т. в деня на инцидента за това колко време човек може да изкара без храна и вода.

Косвени данни се съдържат и в показанията на свидетелите Г.П., В.Г. и М.Л., които еднопосочно заявяват, че видимо притеснен подсъдимият поискал да съобщи по телефона за паднало момиче в кладенец.

С производен характер са показанията на свидетелката В.Г., която описва, че вечерта на инкриминираната дата подсъдимият плачейки  й обяснил, че Т. умряла в един геран и че й носил храна, но тя не помръдвала. Такива са и  показанията си свидетелите И.В. и Б.Ж., които единодушно заявяват, че при залавянето на Т. на следващия ден в изоставена постройка същият заявил, че се укрива, защото хвърлил приятелката си в кладенец от ревност.

Не може да бъде споделен доводът на защитата за съответствие между заявеното от подсъдимия в съдебна фаза със заключението на съдебномедицинската експертиза в частта й, която обсъжда увреждания на пострадалата, които не отговарят да са получени от падане в кладенец. Според заключението на експерта всички описани увреждания на пострадалата са с една и съща давност. Всички събрани по делото доказателства сочат, че в периода след вечерята със св. Й. и св. В.Г. до изваждането й от кладенеца Д. е била само в компанията на подсъдимия. Освен това по делото са събрани доказателства, че Т. демонстрирал желанието да се отърве от присъствието й, като изпитвал ревност и я гонел, ядосан от проблемите, които  създала в селото. При това положение съдът намира, че по косвен начин по делото се установява, че описаните от вещото лице наранявания на пострадалата от удари с твърд продълговат и/или цилиндричен предмет, от удар с или върху тъп предмет с широка повърхност и от пристягане(връзване) с текстилна или изкуствена матрерия (усукани върви, въжета) са причинени от подсъдимия Т. по описания в заключението най-вероятен механизъм за това.

Съдебният състав прие за достоверно и постави в основата доказателствените си изводи всичко съобщеното в събраните гласни доказателства с обективен характер, като счете, че  показанията на свидетелите са взаимно непротиворечиви, логични и кореспондиращи си. При постановяването на осъдителната присъда не се ползваха само показанията на свидетелите С.С., П.П. и В.Г. в частта им, в която същите възпроизвеждат казаното от пострадалата след изваждането й от кладенеца. При извод за липсата на свидетелска годност на Т.Д. съдът намира, че е недопустим както непосредствения й разпит, така и ползването на производни доказателства, които възпроизвеждат казаното от нея.

С горния аргумент съдът  възприема заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени документи относно механизмът, по който са нанесени уврежданията на пострадалата. Заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице не може се ползва в тази му част, защото изхожда от изследване на възможността уврежданията да са нанесени по съобщения от пострадалата начин.

Съдът възприе изцяло заключенията на съдебнопсихиатричната и и психологична експертиза като обективни и компетентно изготвени.

Съставените протоколи за оглед на местопроизшествие и следствен експеримент възприе и се позова на тях за отделни обстоятелства при изграждане на фактическата обстановка, тъй като същите са съставени от компетентен орган по предвидения за това процесуален ред  и вярно отразяват описаните в тях обстоятелства.

Останалите писмени доказателства, посочени по-горе, съдебният състав също прие, като прецени, че са относими към предмета на доказване по делото.

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна съдът намери, че подсъдимият Ц.         Ц.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.115, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 б „а” НК.

От обективна страна: на 07.08.2012г. около 05.30 ч. в с. Липница, общ. Мизия Ц.Т. е направил опит да умъртви Т.М.Д., като я хвърлил в кладенец с дълбочина 15м. на около 800м. западно от гробищата, в необитаема местност в землището на селото.

Изпълнителното деяние е било довършено с това, че подсъдимият  хванал Д. през кръста и я хвърлил в кладенец с дълбочина 15 метра.  По този начин подсъдимият е извършил всичко, което обективно е било необходимо и достатъчно според субективната му преценка за умъртвяване на пострадалата.

При падането пострадалата е получила само леки наранявания - охлузвание на десен лакът, драскотини в областта на лява лопатка и двустранно седалищно, които покриват медикобиологичните признаци на лека телесна повреда.

Целеният престъпен резултат не е настъпил поради случайност - обстоятелството, че въпреки голямата дълбочина на кладенеца - 15 м.,  пострадалата е паднала с траектория, при която не е засегнат жизненоважен орган, че на дъното на кладенеца е имало само педя вода и кал и вътре не е имало остри предмети.

Налице е квалифициращия признак по чл. 116, ал.1, т.12, пр.1 НК. Деянието е извършено при условията на опасен рецидив, но само в хипотезата на чл. 29, ал.1, б."а" НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт, прокуратурата е извела  елементите на квалифициращия признак от осъжданията на Т. по НОХД № 583/2010 год. на РС-Бяла Слатина, НОХД № 425/2010 год. на РС-Оряхово и НОХД № 112/2012 год. на РС- Бяла Слатина. Същата е приела и това се е отразило върху обвинението, че подсъдимият е извършил деянието предмет на настоящето производство след като е бил осъждан веднъж за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, като изтърпяването на наказанието не е било отложено на основание чл. 66, ал.1 НК и наред с това е осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода, като по отношения на всички осъждания не е прилагана същата разпоредба. Съдебния състав намира, че неправилно е прието наличието на три самостоятелни осъждания. От приложената актуална справка за съдимост към съдебното производство се установява, че деянията санкционирани с цитираните по-горе дела са извършени при условията на реална съвкупност, по който въпрос има произнасяне на РС-Бяла Слатина с нарочно определение по ЧНД № 158/2012 год. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че при наличието на такава съвкупност е налице едно осъждане, макар да са постановени различни присъди за отделните престъпления.

Извън посочените от прокуратурата осъждания са налице и други, които не влияят на квалификацията на деянието, тъй като от справката на ГД "ИН" е видно, че наложените наказания са изтърпени на 22.01.2007 год., т.е. към инкриминираната дата 07.08.2012 год. е бил изтекъл петгодишния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 30, ал.1 НК.

От субективна страна: деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл.

За преследваната цел и формата на вината настоящият съдебен състав изхожда от времето, мястото и механизма на изпълнителното деяние. Същото е осъществено рано сутринта около 5:30ч., когато вероятността от случайни минувачи е най-малка. Мястото не е избрано случайно, а е  набелязано предварително и е напълно адекватно на преследваната цел, защото се намира в безлюдна местност.

Съдът прие, че при хвърлянето на пострадалата в кладенеца подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им. Естеството на всички предприети от него действия преди, по време и след инцидента сочи, че Ц.Т. е искал причиняването на смъртта й, като е съзнавал, че при падането й от голяма височина в място, което обичайно е пълно с вода, и с изоставянето й там би се стигнало до този резултат - вследствие на уврежданията от удара или вследствие на удавяне.

Така изложените съображения дадоха на съда основание да приеме, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.115, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 б „а” НК.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО :

При индивидуализацията на наложеното наказание съдът прие, че в случая са налице предпоставките на чл.58 б.”а” НК за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1 т. 1 НК.

За да достигне до този извод съдът взе предвид, че въпреки, че се касае за довършен опит, настъпилият резултат е с ниска относителна тежест. Пострадалата е получила само повърхностни наранявания - одрасквания и охлузвания , които не са животозастрашаващи и не са довели до сериозни последици за физическото й здраве. Наред с това от заключението на психолога става ясно, че вследствие на падането и престоя на Д.  в кладенеца е настъпило обостряне на състоянието й на страх, но не са настъпили други по-тежки последици, поради невъзможността й да осъзнава случилото се.

На следващо място при преценка на предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК съдът взе предвид и последващото поведение на подсъдимия. Именно предприетите от него действия за разгласяване на информацията за падането на Т. в кладенеца са предотвратили настъпването на летален изхода от инцидента.

При индивидуализацията на наказанието "лишаване от свобода" под най-ниския предел от петнадесет години съдът отчете като смекчаващи обстоятелства  самопризнанието и съдействието на подсъдимия на досъдебната фаза и обстоятелството, че личността му е формирана без родителска грижа в неравностойно положение - поради бедност, интелекуален дефицит и говорен дефект.

Не могат да бъдат споделени наведения от защитата доводи за отчитане на възрастта и трудолюбието на Т. като смекчаващи обстоятелства. От данните по делото не се установява Т. да е изпитвал положително отношение към труда. Освен това към момента на деянието подсъдимият е навършил двадесет и осем години, като съгласно заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза въпреки, че страда от лека умствена изостаналост има пълно съответствие между психическото и физическото му развитие. Тази възраст предполага вече формирани и устойчиви задръжки, а освен това самото деяние не се характеризира с типичните за младата възраст неопитност и лекомислие.

За отегчаващи отговорността съдът възприе данните от миналата съдимост на подсъдимия извън осъжданията, обуславящи квалификацията на деянието му като извършено при условията на опасен рецидив. Анализът на данните от миналата съдимост на Т. навежда на категоричен извод за трайното му и упорито отношение на незачитане на обществото и на установените в него правила. Наред с това съдът отчете обстоятелството, че подсъдимият е освободен след изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" със срок от четири години в относително кратък (едногодишен срок) преди извършването на инкриминираното деяние. Това обстоятелство, упоритостта и регулярността на деянията по предходните му осъждания навежда на категоричен извод за необходимостта от по-интензивно наказателно въздействие върху подсъдимия за постигане целите на наказанието.

На следващо място съдът отчете като отегчаващи конкретните обстоятелства, при които е извършено престъплението - данните за нанасянето на побой, връзване и душене на пострадалата, както и избрания механизъм за причиняване на смъртта й.

Като отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство трябва да се отчетат  и особеностите на личността на пострадалата - интелектуалният й дефицит, доверието и привързаността, които демонстрирала към подсъдимия. Тези обстоятелства са ясна индикация за проява на жестокост от страна на подсъдимия, с което съображение съдът затвърди убеждението си за съществуването на необходимост от по-интензивно наказателно въздействие върху него.

При горните съображения съдебният състав отмери конкретния размер на наказанието "лишаване от свобода" при превес на отегчаващите обстоятелства, а именно десет години. Съдът счете, че така определеното наказание отговаря и на целите, визирани в разпоредбата на чл.36 НК. По-кратък срок за изолиране на дееца от обществото, каквото е искането на защитата, според съда не би допринесло за постигане на поправителния ефект на наказанието с оглед данните за високата обществена опасност на личността на подсъдимия.

Ефективното изтърпяване на наказанието съдът постанови да бъде в затвор при първоначален "строг" режим на основание чл.61 т.2 ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 НК съдът постанови при изпълнение на наказанието да се зачете и приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан и спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража” по настоящото дело, считано от 08.08.2012г. до влизане в сила на присъдата.

По предявения граждански иск

Съдът прецени, че са налице предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на подсъдимия Т. за извършеното от него престъпление чл.116, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.115, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 б „а” НК. С деянието си той е причинил неимуществени вреди на Т.М.Д.. С хвърлянето й в кладенеца тя е претърпяла болки и страдания, както от причинените й телесни увреждания, така и от изпитания интензивен страх при падането от височина от 15 м. в тъмно и тясно пространство.

В същото време при определяне размера на обезщетението съдът съобрази, че поради невъзможността да осъзнава напълно последиците от извършеното за Т.Д. е настъпило обостряне на състоянието на страх, но не и по-тежки последици.

С оглед на горните особености след преценка за справедливост на обезщетението, съгласно  чл.52 ЗЗД, съдът осъди подсъдимият да заплати на гражданския ищец сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. За разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв., претендиран от ищцата, съдът отхвърли иска като неоснователен.

Като взе предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати 552.61 лв. разноски по водене на делото в полза на бюджета на съдебната власт, 800 лв. – държавна такса върху размера на уважената част от гражданския иск и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕН СЪДИЯ: