Р Е Ш Е Н И Е
№260078/14.1.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети декември,
две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Ж., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 17105 по
описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по
предявен от Г.В.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу М.З. В., ЕГН: **********,
с адрес: ***, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 22413.80
лв., представляваща остатък дължимо възнаграждение по договор за строително – ремонтни работи от 25.08.2019 год., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се излага, че на 25.08.2019 год. между страните е сключен
договор за извършване на строително – монтажни работи, по силата на който от
страна на ищеца е поето задължение за изпълнение на конкретни видове СМР в
обект на ответника. Срокът за изпълнение е определен на 20 дни. При подписване
на договора, от страна на възложителя са заплатени 5000.00 лв., а няколко дни
по късно още 4000.00 лв. За изпълнение на възложената работа от страна на ищеца
са изпълнение СМР, чиято обща стойност възлиза на 31413.80 лв., формирана както
следва: 1423.00 лв. – стойност за 15 кв. м. зидария, при единична цена от 95
лв./ кв. м.; 2301.00 лв. – стойност за 17.7 кв. м. изграждане на пояс, при
единична цена от 130 лв./ кв. м.; 912.00 лв. – стойност за изработка на 5.7 кв.
м. изкоп на основа, кофраж и бетон, с единична цена от 160.00 лв.; 8710.00 лв.
– стойност за изработка на 67 кв. м. гредоред за нов покрив, ОЗБ, хидроизолация
и грунд, при единична стойност от 130 лв./ кв. м.; 874.00 лв. – стойност за
поставяне на 38 м. челни дъски, при единична стойност от 23 лв. / л. м.;
1366.80 лв., представляваща стойност за 134 м. запечатки, при единична стойност
от 134.00 лв. за линеен метър; 2160 лв., представляваща стойност на 72 м.
улуци, при единична стойност от 30 лв. за линеен метър; 7000.00 лв.,
представляваща стойност на 140 кв. м. гипс картон и конструкция за същия, при
единична стойност от 140 лв. за кв. м.; 3150.00 лв., представляваща стойност за
35 кв. замазка, при единична стойност от 90 лв. за кв. м.; 250.00 лв.,
представляваща стойност за монтиране на 5 бр. улуци, при единична стойност от
50 лв. за брой; 310 лв., представляваща стойност за монтиране на 5 бр.
казанчета, при единична стойност от 62 лв. за брой; 1980 лв., представляваща
стойност за 18 л. м. дървени колони, при единична стойност от 18 лв. м.; 975.00
лв., представляваща стойност за 15 кв. м. ОЗБ, при единична стойност от 65 лв.
за кв. м. За извършените работи, на 13.09.2019 год., е съставен Акт за
установяване на изпълнени СМР. След приспадане на заплатеното по договора,
дължимият остатък от възнаграждението възлиза на 22413.80 лв. Твърди се още, че
поради забава на ответника, до последния е отправена покана, която адресатът
отказва да получи при опит за връчване на 10.10.2019 год.
Ответникът – М.З. В., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага подробни съображения за неоснователност
на иска. Възразява срещу изправността на изпълнителя по договора, поради
некачествено и неточно изпълнение на договора, несъответствие с възложеното, в
следните части: „Зидария“ – всички поставени блокчета са некачествени (с отвори
или дупки, а част са счупени; използван е некачествен слепващ материал;
изградената с блокчетата стена е крива; „Пояс“ – липса на необходимата ширина,
съобразно размерите на стените; „Основа“ – не е спазена необходимата дълбочина
на изкопа, съобразно технологичните изисквания; същият е по – малко от 50 см.,
при норма за минимална дълбочина от 80 см.; „Покрив“ – изработеният не е прав,
не отговаря на технологичните норми, включително относно начина на поставяне на
гредите; „Гипс картон“ – поставен в отклонение от поръчката; „Замазка“ –
неравно поставена; „Казанчета“ – действително поставеното количество, не
отговаря посоченото в акта за изпълнение. Отстраняването на описаните дефекти,
обуславя предприемане на СМР от други изпълнители. Общата стойност на разходите
за поправка на некачествено изпълнените или неизпълнените СМР, възлиза на
15234.40 лв. с ДДС. Изпълнителя е уведомен за констатираните недостатъци, но от
негова страна не са предприети действия по тяхното отстраняване. Оспорва
изработеното да е прието от възложителя. Отправя искане за отхвърляне на иска.
Евентуално,
релевира възражение за разваляне на договора от 25.08.2019 год. поради некачествено
изпълнение, на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД, като в тази връзка сочи, че
авансово заплатената сума подлежи на възстановяване от изпълнителя. Евентуално,
при отхвърляне на горното възражение, релевира и възражение за прихващане със
сумата от 15234.40 лв., представляваща стойността на разходите за отстраняване
на недостатъците на изработката.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 266 ЗЗД.
В конкретната хипотеза,
ищецът основава вземането си на сключен между страните договор за строително –
ремонтни дейности.
Съгласно чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната
– да заплати възнаграждение. Възнаграждение на изпълнителя се дължи за извършена и
приета или подлежаща на приемане работа (арг. от чл. 266, ал. 1 ЗЗД).
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи
наличие
на валидни облигационни отношения между страните, по които е изправна страна, в
изпълнение на които възложените строителни - монтажни дейности са извършени без
недостатъци, съобразно уговорените качествено и срок; приета
или подлежаща на приемане работа от възложителя.
В
тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава
възраженията си, а именно: поето задължение от ищеца за извършване на
конкретните СМР, съгласно всички технически изисквания; наличие на описаните
недостатъци в изпълнението от посочения вид и количество;стойността за тяхното
отстраняване.
Горните обстоятелства обуславят изхода от
спорното правоотношение, поради което следва да бъдат установени от страната по
реда на главно и пълно доказване.
В настоящата хипотеза безспорно
по делото е, че на 25.08.2019
год. между страните е сключен договор за извършване на СМР, по силата на който
от страна на ищеца е поето задължение за изпълнение на конкретни видове СМР в
обект на ответника.
От
съдържанието на представения на л. 6 – 7 договор, се установява, че изпълнителя
приема да изработи на възложителя следните СМР: зидария – 95 лв./ кв. м.; пояс
– 130 лв./ кв. м.; изкопна основа; кофраж и бетон; покрив – греди, ОЗБ, хидро –
изолация и грунд (130 лв. и 160 лв./ м.); дъски – 38 лв. л. м.; запечатки –
10.20 л. м.; улуци – 30 л. м.; гипс картон и конструкция – 50 кв. м.; замаска –
90 лв./ кв. м.; улук – 50 лв.; казанче – 62 лв./ бр.; дървени колони – 110 лв./
.м.; ОЗБ – за тавана – 65 кв. м.. Съгласно съдържанието на договора, между
страните е постигнато съгласие трудът и материалите са за сметка на
изпълнителя, а срокът за изпълнение – определен на 20 календарни дни, считано
от датат на сключване на договора. Видно от съдържанието на коментирания
договор (раздел ІІІ, т. 1 и 2), с подписване на същия, от страна на изпълнителя
е поето задължение да извърши ремонта съгласно всички технически изисквания на
нормативните документи, БДСв строителството и охрана на труда (т. 1), а също и
да изпълни качествено възложените му работи (т. 2)
Безспорно
е, също така извършеното авансово плащане
от възложителя към изпълнителя за сумата от 9000.00 лева, осъществено на две
вноски - от 5000 лв. и 4000 лв.
На следващо
място – изяснено по делото, въз основа на експертното заключение и гласните
доказателства е, че въз основа на процесния договор, в поземлен имот в с. Б.,
са извършвани строителни и ремонтни дейности от ищеца – зидария, изкопни
дейности, кофраж и бетон, изграждане на покривна конструкция и др.
В тежест
на страната, предявила иска си за реално изпълнение на договорно задължение,
е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на точно
изпълнение на своите задължения по договора (в така Решение № 233 от 02.12.2015
г. на ВКС по гр. д. № 2036/ 2015
г., трето г. о., ГК, Решение № 99 от 11.07.2017 г.
на ВКС по т. д. № 2483/2016 г., първо т.
о., ТК, Решение по т. д. № 1992/ 12 г. на САС, което не е допуснато до касационно обжалване съгласно
Определение по т. д. № 2935/ 2014 г. на ВКС, първо т. о. и др.).
За установяване естеството и качеството на изпълнените ремонтни дейности в
хода на процеса са ангажирани гласни доказателства (свид. С. и В.). От
показания на разпитаните свидетели, кредитирани в тази част до колкото
кореспондират с всички други доказателства по делото, се установява
предприемане на строителни и ремонтни дейности в имота в с. Б., по възлагане на
ответницата. Свидетелите сочат, че са изпълнени пояс, бетон, кофраж, зидария,
замаски, изкоп, покрив, запечатни за хидроизолация, улуци, гисп картон.
За същите факти и обстоятелства са ангажирани и специални знания -
допуснато е и изслушана съдебно – техническа експертиза, заключението по която
се кредитира от съда като обективно, всестранно и компетентно изготвено. От
същото се установява, че изпълнените СМР не отговарят на строителните правила и
норми. Освен монтажа на челни дъски и улуци, нито една от работите, изпълнени от
ищеца не отговарят на изискванията на Правилника за извършване и приемане на
СМР, като две от претендираните пера(запечатки, замаски) дори изобщо не са изпълнени на място (таблица
към т. ІІІ.2.2.9). Съобразно изнесените от експерта данни в съдебно заседание
касае се за технологични дефекти, свързани със самото изпълнение. При
материалите, е констатирано несъответствие при дървените колони – монтирани са
в мокро състояние, без преминаване на технологичен цикъл на изсушаване, което е
обусловило и тяхното „измятане“. При зидарията е констатирано разминаване от 6
см. – 7 см. в отвесността, при норма 10 мм., не е поставена топлинна изолация.
Основите не са изкопани на нуната дълбочина – в случая е 40 см., при норма 80
см., дори и 110 см.
В съдебно заседание, проведено на 06.10.2020 год., вещото лице разяснява,
че във вида си сградата не може да изпълнява предназначението си, без оспасност
от срутване. Единствено покривната констукция би могла да изпълнява
предназначението си, след корекция, всички останали елементи следва да се
демонтират и изпълнят отново.
Данните от експертното заключение обуславят извода, че в разрез с поетите
договорни задължения (раздел ІІІ, т. 1 и 2), при извършване на възложената
работа, от страна на изпълнителя не са спазени нормативните изисквания в
строителството (по конкретно Правилника за извършване и приемане на СМР), както
и всички стандарти за качество.
Некачествената изработка, обуславя невъзможност сградата да изпълнява
предназначението си. Изпълненото е с толкото лошо качество, поради което и
следва да се приравни на пълно неизпълнение, поради което и следва да се
приеме, че правото на изпълнителя да получи възнаграждение.
От друга страна,
възнаграждение се дължи за приета работа (арг. от чл. 266, ал. 1 ЗЗД).
В чл. 264, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. Следователно приемането на извършената работа е не само право,
но и задължение на възложителя. Приемането на работата обхваща както едно
фактическо действие – реалното получаване на фактическата власт върху
изработеното, така и правно действие – одобрение на изработеното, т.е.
признание, че то действително съответства на възложеното с договора (Решение №
231 от 13.07.2011г. на ВКС по т.д. № 1056/2009г., II т.о, ТК). Приемане на
извършената работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е налице както когато
възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено
с договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия.
В настоящата хипотеза, от ангажираните
от ищцовата страна доказателства, не се установява по безспорен и категоричен
начин, приемане на работата от възложителя – чрез изрично одобрение или с
конклудентни действия. Актът за изпълнени видове СМР не съдържа подпис на
ответницата, поради което и я обвързва. Същевременно, настоящият
съдебен състав не кредитира и показанията на
свидетеля А. В.С., който твърди, че
работата е приета без забележки, доколкото същите се предценяват като пристрастни и противоречиви, а също поради
заинтересоваността на свидетеля по чл. 172 ГПК - същият е брат на ищеца
и е участвал в целия процес на изпълнение на работата. Свидетелят противоречиво излага сведения относно отказа на ответницата да
заплати възнагражението – така на въпрос на пълномощника на ищеца отговори, че
не знае точната причина „за парите ли, за работа ли?“, както и че ответницата
не нямала никакви възражения. В същото време, на въпрос на самата ответница
отговори „Няма как да се стигне до тук без възражения?“. Или, изнесените от
лицето данни, индикират отрицателно отношение на ответницата след приключване
на работа. Същевременно, изнесените от другия свидетел данни съдържат
информация за отношенията между страните по време на реализиране строежа, но не
и при приключване на работата.
С оглед горното, обстоятелството, че
работата е приета от възложителя без възражения, не е безспорно установено от
ищеца, т. е. фактическият състав на чл. 266 ЗЗД не е осъществен, за да възникне
правото му да получи уговореното възнаграждение.
По
изложените две групи съображения, се налага извод за неоснователност на иска за
заплащане на сумата 22413.880 лв., претендирана като главница по сключения
между договор за строително монтажни дейности от 25.08.2019 г.,
поради което и следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
С изхода на
спора и отправеното искане, в полза на ответника следва да се присъди сумата от
1700.00 лева, представляваща извършени в производството разноски.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.В.С.,
ЕГН: **********, с адрес: *** срещу М.З.
В., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22413.80 лв. (двадесет и две хиляди,
четиристотин и тринадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща остатък от дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за строително монтажни дейности от
25.08.2019 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 21.10.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.В.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на М.З. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1700.00 (хиляда и седемстотин) лева, представляваща извършени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: