№ 13646
гр. София, 13.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Гражданско дело №
20241110100629 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ***************, чрез адв. К. К.,
против ********* иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 50 от сключения
между ответника и ******** договор за поддръжка и управление и чл. 23, ал. 7 (преди
ал. 6) *****, за осъждане на ответното дружество да предаде на ******** всички
съхранявани документи и парични средства, данни за банкови сметки и банкови карти,
съставени, събрани и издадени по време на действие на договора за управление и във
връзка със същия. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на направените
разноски за разглеждане на настоящото дело.
С отговора на исковата молба, подаден от ответника *********, се прави
признание на иска и се иска постановяване на решение при признание на иска, на
основание чл. 237 ГПК, но се твърди, че въпреки основателността му, не следва да се
присъждат разноски в полза на ищеца, тъй като ответникът не е станал повод за
завеждане на делото. Не се претендират разноски. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца също е поискал постановяване на решение при признание на
иска, по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът, след като е констатирал наличието на валидно признание на иска,
направено от ответника, и изрично искане и от ищеца за постановяване на решение,
основано на признание на иска, с протоколно определение от 14.02.2025 г. е прекратил
съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.
Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, когато съдът е обявил, че ще се произнесе с
решение съобразно признанието, в мотивите на решението е достатъчно да се укаже,
че то се основава на признанието на иска.
Поради изложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, без да се
1
изследва неговата основателност и да се излагат фактически и правни изводи относно
предмета на спора.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
направените от него разноски за разглеждане на делото. Същият претендира
присъждане в негова полза на 80 лв. разноски за платена държавна такса за
разглеждане на иска и на 1000 лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените от
адвоката на ищеца процесуални действия и броя на проведените открити съдебни
заседания, намира, че направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по
отношение на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно,
поради което в полза на ищеца следва да се присъди сумата 500 лв. за платено
адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи, че с оглед решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 на СЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. за възнаграждения
за адвокатска работа размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за
съда. Поради горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца общо сумата 580 лв. разноски за разглеждане на делото
пред настоящата инстанция.
Неоснователно е възражението на ответника, че на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
разноските следва да се възложат върху ищеца. В случая ответникът, въпреки че е
признал иска, е дал повод за завеждане на делото, тъй като въпреки получената на
15.12.2023 г. писмена покана за предаване на ******** всички съхранявани документи
и парични средства, данни за банкови сметки и банкови карти, съставени, събрани и
издадени по време на действие на договора за управление и във връзка със същия, и
предоставения му 30-дневен срок за предаването им, и до настоящия момент по
делото няма данни ответникът да е изпълнил това задължение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *********, ЕИК *****, на основание чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 50
от сключения между страните договор за поддръжка и управление и чл. 23, ал. 7
(преди ал. 6) *****, да предаде на ***************, всички съхранявани документи и
парични средства, данни за банкови сметки и банкови карти, съставени, събрани и
издадени по време на действие на договора за управление и във връзка със същия.
ОСЪЖДА *********, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
***************, сумата 580 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2