№ 3752
гр. С., 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110216062 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
И. И. К. ЕГН ********** от град С., ж.к.”К.П.” ... обжалва наказателно
постановление (НП) № 21-4332-021240/19.10.2021г., издадено от Д.Д.Д.-
Началник сектор към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което са
наложени: глоба от 1 800 лева и лишаване от право на управление на МПС
за срок от 6 месеца - за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание
твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
1
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество и основателна.
На 09.05.2021г. в 09:41 часа в град С., на ул.”Д.С.П.”, с посока на
движение от улица”К.”към улица”О.П.”, неустановен водач управлявал
собствения на И. И. К. лек автомобил”М. ...”с рег.№ ... и до гробищен
парк”Б.”, се движел със скорост 123 км.ч./при приспаднат толеранс от 3% в
полза на водача от 127 км.ч./, при ограничение, въведено с пътен знак В-26 –
50 км.ч.в населено място, като нарушението било установено с техническо
средство-CORDON M2. За констатираното нарушение, което било извършено
в едногодишен срок от влизане в сила на други санкционни актове на
08.09.2021г.бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено
обжалваното НП.
От показанията на свидетеля М.Г.А. се установява, че жалбоподателят
К. е дългогодишен клиент на автосервиз”С.”ООД, в който се извършват и
продажби на автомобили, както и, че за периода от месец април до месец
юни 2021г., процесният автомобил - ”М. ...”с рег.№ ... бил оставен от
собственика му – К., с цел предлагане за продажба.В този автосервиз
оставените за продажба автомобили, включително процесния били давани на
клиенти за тест драйв – да ги карат сами, без надзорно лице, поради мерките,
свързани с Ковид.Видно от писмо с вх.№ 107497/30.05.2022г.от управителя на
„С.”ООД, данните, съдържащи се в показанията на свидетеля Анастасов
относно факта, че процесния автомобил бил оставен за продажба към
09.05.2021г.и даван на трети лица за тест драйв, се потвърждават.От
показанията на свидетелите П. и Ч./актосъставител и свидетел по съставяне на
акта/, се установява, че жалбоподателят е заявил, че не знае кой точно е
управлявал автомобила, което съответства на заявеното от него в подадената
декларация по чл.188 от ЗДвП, в която относно водача е записал:” не мога да
посоча, тъй като автомобилът е пробван от 7-8 лица на тест драйв”.
В АУАН като нарушени са посочени следните разпоредби:чл.21, ал.2,
чл.165, ал.4 от ЗДвП, чл.182, т.5 от ЗДвП, а в НП – чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата
административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните
свидетели.
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от
2
лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Видно от административнонаказателната преписка, нарушението е
извършено и установено на 09.05.2021г., а АУАН е съставен на 08.09.2021г.,
т.е. извън законоустановения тримесечен срок в чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Снимковият материал, въз основа, на който е установено нарушението,
постъпва в „система за управление на административнонаказателна дейност”,
след приключване на работа с техническото средство за съответния ден,
което води до извода, че още към датата на нарушението на 09.05.2021г.,
контролните органи са разполагали с информацията кой е собственик на
процесния автомобил и са могли да предприемат стъпки към съставяне на
АУАН, респ. да му предоставят възможността да попълни декларация по
чл.188 от ЗДвП за отразяване на действителния водач, ако не е собственикът,
но в случая не е станало така и АУАН е съставен на 08.09.2021г.Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН, административнонаказателно
производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на
административно нарушение, в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя.Според Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981г.по
Тълкувателно дело № 48/1981г.на Общото събрание на Наказателна колегия
на Върховния съд, този тримесечен срок започва да тече от деня, в който
органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за
нарушението.Бездействието на АНО повече от три месеца от откриването на
нарушението, изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне
на акта – Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021г.по Тълкувателно дело №
3/2019г., ОСС на I и II колегия.
На следващо място, съгласно чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени законовите
разпоредби, които са нарушени, необходимо е правно единство между
цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта и тази, отразена в
НП.В конкретния случай в акта, съставен на жалбоподателя, като нарушена е
посочена разпоредбата на чл.21, ал.2, чл.165, ал.4 от ЗДвП, чл.182, т.5 от
ЗДвП,, докато в НП фигурира разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Посочването на различни разпоредби като нарушени в АУАН и НП, създава
неяснота относно приетото от административнонаказващия орган за
нарушение.Несъответствието между цифровата квалификация на
3
нарушението в акта и НП накърнява правото на защита на нарушителя, който
има право да узнае точно какво нарушение и на разпоредбите на кой закон е
извършил.Нарушаването правото на защита води до порочност на издаденото
НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Съгласно чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и съгласно чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, което в конкретния случай не
е сторено – не става ясно конкретно кое лице е управлявало процесния
автомобил, което е следвало да се установи и посочи от АНО, тъй като в
представената от К. декларация, той е заявил, че този автомобил е бил
оставен за продажба и шофиран от лице, извършващо тест-драйв.Към
момента на установяване на нарушението, проверяващите е следвало да
направят справка в автосервиза и да конкретизират кой е бил водача на
МПС.Никъде в АУАН и в НП при описание на нарушението, не е отразен
безспорно установения факт, че автомобила е бил шофиран по време на тест-
драйв.
Въпреки, че носи цялата доказателствена тежест в
административнонаказателното производство, АНО не е ангажирал нито едно
доказателство, с което да се внесе яснота и да се компенсират непълнотите в
НП.
Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.В конкретния
случай извършването на посоченото в НП нарушение и то виновно от
жалбоподателя не се установи по безспорен начин.
По изложените съображения, обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени
С оглед изхода н аделото, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в
претендирания размер от 600 лева.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 21-4332-
021240/19.10.2021г. издадено от Д.Д.Д.- Началник сектор към СДВР,
ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на И. И. К. ЕГН ********** от
град С., ж.к.”К.П.” ... са наложени: глоба от 1 800 лева и лишаване от право
на управление на МПС за срок от 6 месеца - за нарушение по чл.21, ал.2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на И. И. К. ЕГН ********** направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600/шестотин/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – С. град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата
на съобщаване, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5