№ 33
гр. гр. Добрич , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500207 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.
№264078/04.03.2021 год. на Р. Ж. В. , ЕГН ********** срещу решение №260097/10.02.2021
год. по гр.д.№715 /2020 год. на Районен съд Добрич,с което на основание чл. 76 от ЗС е
осъдена да предаде на ЯНК. Ж. Р.,ЕГН ********** владението върху втори етаж с външно
стълбище със застроена площ 89.80 кв.м., включващ три стаи , кухня , баня , тоалетна ,
коридор и тераса от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 89.90 кв.м.
и разгъната застроена площ от 179.40 кв.м.,построена в дворно място на площ от 690.00
кв.м.,съставляващо имот с пл. № 164,за който е отреден парцел IV,разположен в кв. № 26 по
уличната и дворищната регулация на село С. , община Д. , отнето по скрит начин чрез смяна
на ключалката на жилището.
Оспорени са фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд,като
несъответни на събраните по делото доказателства,в противоречие с материалния и
процесуалния закон и в отклонение от трайно установената и задължителна съдебна
практика.
Изложените от ищцата твърдения в исковата й молба обуславяли извод за недопустимост на
претенцията й съобразно разпоредбата на чл. 359 от ГПК , заявяването й извън срока по чл.
1
76 от ЗС и при смешение на излагани твърдения за владение/държане на имота ,т.е. и на
фактическите състави на исковете по чл. 76 и чл. 75 от ЗС,поради което настоява
обжалваното съдебно решение да бъде обезсилено като недопустимо.
В условията на евентуалност се претендира за цялостната му отмяна и отхвърляне на
исковата претенция.Елементите от фактическия състав и срока на владението не били
доказани, нито пък факта на отнемането му против волята на ищцата по сочения от нея
начин.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата
17.02.2021 год.,жалба рег.№264078/04.03.2021 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от
ГПК,във връзка с чл.60 ал.6 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна ЯНК. Ж. Р. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде
уважавана.
Решението на Добричкия районен съд е постановено по претенция на ЯНК. Ж. Р. срещу Р.
Ж. В. заявена с искова молба рег.№ 5286/06.03.2020 год.,уточнена с молба рег.№
8172/27.05.2020 год.,основана на твърдения,че двуетажна жилищна сграда в с.С.,построена
от починалите родители на страните в закупено от тях дворно място е обект на съвместното
им притежание по силата на наследяване.В този имот ищцата живеела от 1997 год. след
смъртта на съпруга си .Втория етаж на жилищната сграда бил ремонтиран и обзаведен от
ищцата и в него се съхранявали нейните и на сина й лични вещи,документи и
покъщнина.Считано от 2006 год. ,той бил жилището й,владяно самостоятелно ,със
съгласието и одобрението на майка й е без противопоставяне от когото и да е било.Ищцата
живеела и работела в Германия от 2015 год.До 17.09.2019 год. достъп до втория етаж имала
само тя.На 17.09.2019 год. изпратила ключовете от втория етаж на ответницата,която да се
погрижи за спиране на водоподаването в къщата през зимата.Преди известно време
попаднала на сайт,в който видяла публикувана обява за продажба на наследствения
имот.Така узнала,че ответницата се е снабдила с нотариален акт за констатиране правото й
на собственост на основание давностно владение по отношение на целия имот.Няколко дни
преди завеждането на делото,изпратила ключ от жилището на доверени хора ,които да
проверят дали не липсват вещи от дома й .Така установила,че ответницата е подменила
ключалката от жилището,което я лишавало от достъп до дома й.С оглед на горното е
отправено искане до съда,ответницата да бъде осъдена да й предаде отнетото по скрит
начин,чрез смяна ключалката на входната врата,владение/държание на втори етаж с външно
стълбище със застроена площ 89.80 кв.м., включващ три стаи , кухня , баня , тоалетна ,
коридор и тераса от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 89.90 кв.м.
и разгъната застроена площ от 179.40 кв.м.,построена в дворно място на площ от 690.00
кв.м.,съставляващо имот с пл. № 164,за който е отреден парцел IV,разположен в кв. № 26 по
уличната и дворищната регулация на село С. , община Д..
Р. Ж. В. е оспорила допустимостта и основателността на претенцията с отговор рег.№
2
11560/08.07.2020 год.,основан на твърдения за наличие на висящо дело между същите
страни и с предмет съдебното поделяне на съсобствено дворно място и построената в
същото жилищна сграда и изложени в исковата молба признания за липса на осъществявано
владение в продължение на повече от 6 месеца.Посочено е ,че втория етаж от жилищната
сграда бил обитаван от сина на ищцата до месец април 2019 год.Ответницата посетила
имота по молба на ищцата и установила направен опит за разбиване на ключалката на
входната врата,препятстващ отварянето й,което наложило смяна на патрона.След като
ищцата пребивавала в чужда държава,нямало как да бъде препятстван достъпа й до имота.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи ,както
следва:
Страните по делото са наследници по закон-низходящи от първа степен на съпрузите
Ж.А.А.,поч *** год. и Ж.С.А.,поч.*** год.
С договор от 18.12.1980 год.,сключен с н.а.№ 196 т.ІV д.№ 1700/1980 год. ,Ж.А.А. е закупил
недвижим имот:дворно място в чертите на с.С. с площ от 690 кв.м.,съставляващо парцел
ХХІV,пл.№ 134 кв.24.Не е спорно между страните,че съпрузите А. са построили в дворното
място двуетажна жилищна сграда.
По силата на нотариален акт № *-** от 09.09.2019 год. на нотариус Ю.Д. с рег.№ * на
НК,вписан в Службата по вписванията Добрич с вх.рег.№ 7674/09.09.2019 год.,АКТ № 4
т.ХХ д.№ 3269 ,въз основа на постановление по обстоятелствена проверка и на основание
чл. 587 ал.2 от ГПК е било признато правото на собственост на Р. Ж. В., придобито въз
основа на давностно владение върху следния недвижим имот:УПИ-дворно място на площ от
690 кв.м.,съставляващо имот с пл.№ 164,за който е отреден парцел ІV,кв.26 по плана на
с.С.,общ.Д.,ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда ,със ЗП от 89.80
кв.м. и РЗП-179.40 кв.м.,състояща се от първи етаж със ЗП от 67.60 кв.м.,включващ две
стаи,кухня,баня и тоалетна и два коридора,гараж със застроена площ от 22.00 кв.м. и изба с
площ от 18.50 кв.м. и втори етаж със ЗП от 89.90 кв.м. и външно стълбище,включващ три
стаи,кухня,баня и тоалетна,коридор и тераса,както и лятна кухня със ЗП от 30 кв.м.,както и
всички подобрения,приращения и трайни насаждения в имота.
Видно от искова молба рег.№ 3073/07.02.2020 год. и разпечатка от деловодната система
САС,процесния имот е предмет на гр.д.№ 378/2020 год. на Районен съд Добрич за съдебна
делба,образувано по иск на ЯНК. Ж. Р. срещу Р. Ж. В. и понастоящем все още висящо в
първа фаза.
В съдебно заседание от дата 11.11.2020 год. ответницата Р. Ж. В. заявява,че сестра й е
ползвала втория етаж от жилищната сграда,като понастоящем живее и работи в
Германия.Ищцата й изпратила ключ от Германия за да влезе в къщата.Сложила ключа в
бравата ,при което той се счупил.Действително сменила бравата,за което не уведомила
сестра си.
3
Св.Г.В.С. е дала показания,че след смъртта на нейния син,неговата съпруга –ищцата по
делото се прибрала да живее при родителите си в с.С. .Живеела на втория етаж в
притежаваната от тях къща,грижела се за майка си,а сестра й живеела в гр.Добрич.От около
4 години живеела в Германия,заедно със своя син.Знае,че ищцата е изпратила ключ на
своята сестра , за да спре водата през зимата.Чула ,че къщата се продава и изпратила своя
адвокат да провери,който не могъл да влезе в къщата поради смяна на патрона на
ключалката.В.Е.Р. свидетелства,че през месец февруари 2020 год. посетил къщата с адвокат
на ищцата по нейна молба.Адвокатът пробвал ключа в бравата,но той не ставал и вратата
не била отключена.Св.Ж.Г.П. е брокер на недвижими имоти,посредничил на съпруга на
ответницата за продажба на имота в с.С..Посетила на 14.01.2020 год. имота за да го заснеме
и била разведена из къщата от него ,при което той обяснил,че сестрата на съпругата му е в
Германия и се е отказала от имота.На 20.02.2020 год. завела клиент на оглед в къщата,която
отново била отворена от съпруга на ответницата.На 27.02.2020 год. завела на оглед сина на
клиента,за когото била предназначена за живеене къщата.Придружавани били от
ответницата,която ги развеждала и отваряла навсякъде.На тръгване,в двора на къщата
пристигнала адв.Д.,пълномощник на ищцата.От размяната на реплики разбрала,че
ответницата и адвоката не се познават.Адвокатът на ищцата се качил на втория етаж и
тогава чула,че между нея и ответницата се води разговор за някакъв ключ,който не ставал,че
е сменен ключ.Видяла,че адвокатът не може да отключи втория етаж с неговия ключ.Имотът
не бил обитаем,липсвали определени електроуреди и нямало ток.Св.С.Н.А. изнася данни ,че
от пет-шест години ,ищцата живее в Германия,връщала се веднъж в годината за по десетина
дни и отсядала на втория етаж,като последно я видял през месец май 2019 год.На този етаж
живеел и сина й до месец май 2019 год.Не му е известно ,ответницата да е подменяла ключ
на входната врата.
Установява се по делото въз основа на представените писмени доказателства,че дворно
място ,ведно с двуетажна къща е принадлежало на родителите на страните по
делото,починали през 2005 год. и 2019 год.,а през есента на 2019 год.,ответницата се
снабдила с нотариален акт,констатиращ правото й на собственост по давностно
владение.Въз основа на дадените от ответника обяснения и показанията на свидетелите по
делото,съдът намира за безспорно установено,че ищцата трайно е обитавала втория етаж от
къщата в с.С.,който е бил нейното жилището й за продължителен период от време и само тя
е разполагала с ключ от входа му.Считано от 2015 год. ,ищцата живее и работи в
Германия,но периодично се завръща в страната,а по време на отсъствието й, жилището е
било обитавано и от нейния син за времето до месец май 2019 год.Безспорно се
установява,че след като ищцата е предоставила на ответницата ключ от втория етаж на
къщата,същият е бил използван за да бъде подменен патрона на ключалката,след което
достъп до етажа има само ответницата,неуведомила за подмяната своята сестра ,на която не
е предоставен и новия ключ.
Предявеният иск черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 76 от ЗС,съобразно
4
която владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин
движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето,
което я е отнело.
В рамките на този преклузивен срок ищцата е упражнила правото си на защита,доколкото
след датата 17.09.2019 год. ,когато е изпратила ключ от втория етаж на сградата на
ответницата и до датата на подаване на искова молба рег.№ 5286/06.03.2020 год.,същият не
е изтекъл.
Защита на правото на собственост чрез предявяване на иск по чл. 108 ЗС обхваща и защита
на правомощието владение като част от съдържанието на правото на собственост.
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС има за последица и предаване на вещта във владение на
ищеца, с което целта на иска по чл. 76 ЗС ще бъде постигната. Затова, при наличието на
висящо производство по чл. 108 ЗС, искът по чл. 76 ЗС, предявен от същия ищец срещу
същия ответник и за същия имот, се явява лишен от правен интерес. Тази хипотеза е
уредена изрично с разпоредбата на чл. 359 ГПК, предвиждаща, че лицето, което е предявило
иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия
ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността (извън предвиденото в
нормата изключение, когато владелческият иск е основан на нови факти – отнемане на
владението след предявяване на иска за собственост по насилствен или скрит начин, което
изключение в случая не е налице). Възприемането на предявяването на положителен
установителен иск за собственост като процесуална пречка за предявяването на
владелческия иск, не може да се изведе от разпоредбата на чл. 359 ГПК, по съображението,
че в нея общо е предвидена като такава иск за собственост, без значение дали е
установителен или осъдителен.Изходната позиция за отговор на поставения въпрос следва
да бъде предмета на търсената със съответния иск защита, която при положителния
установителен иск за собственост действително е принадлежността на вещното право, но и
при съответното му уважаване съдебното решение по своето съдържание и последици ще
бъде установително - че спорното право съществува или не съществува. Решението ще се
ползва със сила на пресъдено нещо, но не и с изпълнителна сила, поради което и
предявяването на положителния установителен иск за собственост не би дал тази защита,
която се търси с предявения иск за нарушеното владение - възстановяването му като
фактическо състояние, независимо от обстоятелството, че правото на собственост включва в
съдържанието си правото да се владее имота. С уважаването на положителния
установителен иск то само се признава, че съществува като част от съдържанието на правото
на собственост, но получаване на фактическата власт не би се постигнало. Затова
предвидената в чл. 359 ГПК отрицателна процесуална предпоставка има пред вид
ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, при уважаване на който ищецът ще получи и
фактическата власт върху имота /което с положителния установителен иск не би се
постигнало/. Исковете за право на собственост и исковете за делба могат да бъдат с
идентичен предмет-едно и също имущество, но не е налице идентичност по отношение на
търсената с тях защита. В производството по чл.108 от ЗС,съдът установява,съставляват ли
5
имотите,обект на изключително притежание на лицата,заявили вещната претенция,което да
е основание за тяхното ревандикиране.В производството по делба във фазата по нейното
допускане, съдът се произнася (установява,макар в диспозитива на съдебния акт да не
съдържа изрично установителна част) налице ли е съсобственост между страните, по
отношение на кои имоти и при какви дялове (квоти) в съсобствеността, а във фазата по
извършване на делбата,съсобствеността се ликвидира като имотите/обособени техни части
при възможност за поделяемост се поставят в дял на съделител/съделители или се изнасят на
публична продан. С оглед на горното,предявяването на иск за делба също не съставлява
отрицателна процесуална предпоставка по смисъла на разпоредбата на чл. 359 от ГПК.
Владелческата /посесорна/ защита представлява уредени от правото средства за
възстановяване на владението като фактическо отношение /състояние/.Законодателят е
провел разликата между двата владелчески иска -по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС според вида на
нарушението, а заедно с това и въз основа на вида на вещта . Искът по чл. 75 ЗС е иск за
защита на нарушено владение на недвижим имот, а искът по чл. 76 ЗС е иск за защита на
отнето владение или държане върху движима или недвижима вещ..
Искът по чл. 76 ЗС защитава всяка фактическа власт върху вещта, без значение на нейния
вид (владение или държане), без значение дали тя самата се упражнява правомерно или
неправомерно и без значение дали лицето, което я отнема, е действителният собственик или
носител на друго право върху вещта. Целта на подобна защита са преди всичко съображения
от обществен ред - да се забрани и предотврати самоуправно изменение на фактическото
положение, а всяка подобна промяна да се извършва само по съдебен ред и чрез законните
средства на държавната принуда.Посесорният иск по чл. 76 ЗС предоставя защита на едно
фактическо състояние, което е било нарушено, при това не по предвидения за това от закона
ред и със съответните средства, доколкото възникнал спор за принадлежността на правото
на собственост между се разрешава от гражданския съд по предявен от легитимирано по
силата на правния си интерес иск за собственост лице, а не чрез извършването на
фактически /и физически/ действия, с които заинтересованото лице само си доставя
защитата, предоставена от нормотвореца в правораздавателната компетентност на съда,
осъществявана в рамките на състезателно производство при спазване на всички
съдопроизводствени принципи и правила.
Следователно, защитава се самото фактическо състояние, поради което по тези дела съдът
проверява само факта на владението или държането и на нарушението му - чл. 357 ал. 1
ГПК. При това не е част от основанието на този иск вида на упражняваната от ищеца
фактическа власт (дали е владение или държане), а единствено, че такава е съществувала и е
отнета,т.е. допустимо е заявяването му както от владелец,така и от държател.
В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владението и държането.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично
или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ,
6
която лицето не държи като своя.Според правната теория владението е факт, а не право. То е
фактическо състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част от
съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да
упражнява фактическа власт върху вещта, т. е. да я владее, независимо от намерението му.
Същото е положението и при съсобствениците. При съсобствеността права на собственост
върху една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото
съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от
съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ като се
съобразява с правата на останалите. Върху чуждите идеални части съсобственикът няма
право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той
може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си`-така т.р.№
1/06.08.2012 год. по тълк.д.№1/2012 год. на ОСГК на ВКС.
При съобразяване на горните постановки,установената от ищцата фактическа власт върху
втория етаж от жилищната сграда е с признаците на владение върху собствените й по
наследяване идеални части и държане на собствените по наследяване идеални части на
ответницата. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се
осъществява във всеки момент във времето,фактическата власт върху имота може да се
упражнява и чрез периодични посещения в имота,още повече при данни,че ищцата живее и
работи в Германия.
Исковете за защита и възстановяване на нарушено владение могат да бъдат предявени и от
съсобственик против съсобственик. Този, който владее една вещ, която не е негова
изключителна собственост, може да се отнесе до съда за защита на владението си не само
срещу трети лица, но и срещу съсобственици.Законът в чл. 76 ЗС дава защита на
упражняващия фактическа власт - бил той владелец или държател - срещу отнемането на
вещта от него, щом това отнемане е станало насилствено или по скрит начин, включително
и тогава, когато тези действия са извършени от съсобственик.Това не значи, че се
елиминират правата на съсобственика, който по една или друга причина не притежава
фактическа власт върху съсобствената вещ. Тъй като с оглед на чл. 30 ал. 3 ЗС този
съсобственик има право да участвува в ползите от общата вещ съразмерно с дела си, той
може по силата на чл. 31 ал. 2 ЗС да търси заплащането на обезщетение за ползата, от която
е лишен. Същият съсобственик може да поиска от съда по реда на чл. 32 ал. 2 ЗС да
предпише мерки за използуване на общата вещ по начин, който да бъде съобразен с
неговите права. Той няма обаче право сам да лиши другия съсобственик от вече
установената фактическа власт. Това негово самоуправно действие подлежи на отстраняване
но реда на чл. 76 ЗС –така решение № 3530/30.11.1981 год. по гр.д.№ 2534/1981 год. на
ВКС,І г.о.
При квалификацията на извършените от ответника по иска по чл. 76 от ЗС действия като
нарушение е без правно значение,дали същият притежава право да осъществява фактическа
власт върху имота и като изключителен негов собственик ,съобразно представен
7
нотариален акт и за времето след съставянето му и към датата на нарушението,а само дали
при придобиване на фактическата власт е спазил установения от закона ред за това.
Скритият начин на отнемане на владението се определя като такова действие,което е
извършено във време или по такъв начин,че да не е могло да стане известно
веднага,респ.правят трудно възприемането му от владелеца или държателя,например като е
използвано отсъствието му-в случая престой в Германия . В случая не е употребена
физическа сила по отношение на самата вещ, например чрез разбиване на врата или
ключалка. Ответникът е използвал предоставен му от ищеца ключ ,за да се погрижи вместо
него за имота поради отсъствието му,който не е бил върнат.Нещо повече,налице е активно
поведение на ответника по подмяна на заключващото устройство,поставено от
ищеца,имащо за последица отстраняването му от фактическата власт върху имота,тъй като
е отнет достъпа му до втория етаж и е създадена невъзможност за ползването му,поради
непредоставяне на нов ключ. На отнемането не са присъствали лица, чрез които владелецът
или държателят би се считал уведомен. Установена е фактическа власт на ответника,който
счита имота за обект на негово лично притежание и е предприел действия по продажбата
му.
По изложените съображения,искът по чл. 76 от ЗС е основателен и следва да бъде
уважен.Този извод обжалваното решение съдържа,поради което на основание чл. 271 ал.1 от
ГПК следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 361 от ГПК, решението относно предаването на имота
подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно.Добричкият районен съд
не е посочил в решението си,че същото подлежи на предварително изпълнение така,както
повелява разпоредбата на чл. 361 от ГПК,който пропуск следва да бъде отстранен служебно
от въззивната инстанция.
С оглед изхода по спора във въззивната инстанция-неоснователност на подадената
жалбарег.№264078/04.03.2021 год., в тежест на страната,която я е подала -Р. Ж. В.,следва да
бъдат възложени сторените от противната страна -ЯНК. Ж. Р. ,съдебно-деловодни разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на
сумата от 500 лв.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260097/10.02.2021 год. по гр.д.№715/2020 год. на Районен съд
Добрич,с което на основание чл. 76 от ЗС Р. Ж. В. , ЕГН **********,от гр.Д. е осъдена да
върне на ЯНК. Ж. Р. , ЕГН ********** ,от с.С., общ.Д.,у** отнетия по скрит начин чрез
8
смяна на ключалката :втори етаж с външно стълбище със застроена площ 89.80 кв.м.,
включващ три стаи , кухня , баня , тоалетна , коридор и тераса от двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 89.90 кв.м. и разгъната застроена площ от 179.40
кв.м.,построена в дворно място на площ от 690.00 кв.м.,съставляващо имот с пл. № 164,за
който е отреден парцел IV,разположен в кв. № 26 по уличната и дворищната регулация на
село С. , община Д. .
ОСЪЖДА Р. Ж. В. , ЕГН **********,от гр.Д. ДА ЗАПЛАТИ на ЯНК. Ж. Р. , ЕГН
********** ,от с.С., общ.Д.,у** сумата от 500 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на предварително изпълнение.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9