Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
при секретаря Нина
Георгиева, като разгледа гр.д. № 3144 по
описа на ВРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
за разглеждане иск за причинени неимуществени вреди вследствие на трудова
злополука с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ищецът К.М.М. твърди, че работи по трудово
правоотношение в Железопътна секция - Враца на длъжност РПЖПС. На 16-ти
октомври 2020 г., по време на товаро-разтоварна дейност на пачки от
стоманобетонни траверси на камион в монтажно-демонтажна база Мездра, траверсите
притиснали петия пръст от дясната ръка на ищеца, което довело до пълна
ампутация на пръста. С разпореждане на ТП на НОИ - Враца злополуката била
призната за трудова. Излага се в исковата молба, че болката, която е изтърпял
ищецът по време на инцидента и след това е била нетърпима. Лекарите се надявали
да успеят да спасят пострадалия от инцидента пръст, но се наложили две операции
– една по спешност и втора, по време на която била извършена ампутацията.
Ищецът твърди, че след инцидента се чувства непълноценен човек – преди това е
водил динамичен начин на живот, освен работата по трудово правоотношение към
ответника, е поддържал три къщи с градини със селскостопанска продукция,
помагал на познати с ремонтни дейности и рязане на дърва за зимата. Твърди се
още, че е затворен човек и емоционалното зареждане, което останалите хора
получават от контактите помежду си, той получавал от удоволствието от добре
свършената работа. Радвал се, че може да помага на семейството си с със своя
труд. Поддържа още, че след изписване от болничното заведение, в което му била
извършена ампутация на пръста, той се затворил още повече в себе си, защото не
искал да натоварва близките си, но от това не се чувствал по-добре. Паднал
духом. Разбирал, че няма да може да води динамичния живот, който е водил до
момента. Сочи, че загубата на пръста на дясната му ръка възприема като внезапен
шок, довел до неочакван обрат в живота му, като все още не откривал смисъл в
живота си занапред. Излага още, че болките му са много големи, налага му се да
взема обезболяващи, както и че го боли цялата дясна ръка и че са засегнати
сухожилията до лакътя му. Твърди, че получавал помощ от роднините в
обслужването си.
Поради изложените твърдения ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 35 000,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука,
претърпяна на 16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от настъпване на злополуката до окончателното ѝ изплащане. Претендира
разноски.
В срочно подаден отговор ответникът ДП „Национална
компания Железопътна инфраструктура”, Железопътна секция – Враца, оспорва
предявения иск.
Не оспорва
факта, че пострадалото лице – ищец, е бил работник в ДП НКЖИ - Железопътна
секция Враца по силата на трудов договор № 71 от 05.08.2014 г. и допълнително
споразумение към него, на длъжност „Работник поддържане на железен път и
съоръжения”. Не се оспорва освен това и
фактът, че е налице трудова злополука, за която работодателят е извършил
разследване и е подал декларация, заедно със събраните материали от
разследването до НОИ, като злополуката е приета от НОИ за трудова съгласно
разпореждане на № 37 от 29.10.2020 г. Поддържа се обаче в отговора на исковата
молба, че трудовата злополука се е осъществила в резултат на проявена от ищеца
груба небрежност, като в случая отговорността на работодателя е безвиновна и
произтича единствено от закона – чл. 200 от КТ. Счита, че приносът на
пострадалия за злополуката е в много по-голям процент, отколкото следва да се
ангажира отговорността на работодателя, поради което прави възражение за
съпричиняване.
Твърди се от ответника, че пострадалият е бил
инструктиран за безопасна работа и не е спазил указанията, дадени с
инструктажа, както и обичайната практика за насочване на пачката от траверси,
проявявайки груба небрежност и допринасяйки с поведението си за увреждането.
При товаренето на пачката с траверси на автомобил с кран, ищецът в разрез с
указанията и утвърдената практика си позволил да направлява пачката с ръце, а
не с дървен прът и това е станало причина при спускането ѝ траверсите да
притиснат пръстите му и да го наранят. Сочи, че на пострадалия са били
осигурени ЛПС, работни обувки, работно облекло, което било отразено в протокола
по разследването на трудовата злополука от назначената комисия. Счита, че
неспазвайки правилата за безопасни и здравословни условия на труд, за които
били провеждани ежедневни инструктажи, ищецът е проявил груба небрежност, като
се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си,
преимуществено в резултат на собственото си поведение. Счита, че претендираната
сума е завишена, като сочи, че се касае за петия пръст на ръката, както и че
ищецът бил изписан в добро състояние от болничното заведение, видно от
медицинската документация. Намира, че от претендираната сума следва да бъдат
приспаднати изплатените на ищеца обезщетения по направената от работодателя
задължителна застраховка „Трудова злополука” при третото лице-помагач, както и
полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност от НОИ.
Поради тези и останалите подробно изложени в отговора
на исковата молба възражения, моли съда да отхвърли предявения иск.
С Определение № 260394/23.02.2021 г. съдът е конституирал
на основание чл. 219, ал. 1 ГПК ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ като трето
лице – помагач на страната на ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура”, Железопътна секция – Враца по предявените срещу него искове.
Третото лице – помагач ангажира становище, с което поддържа направените
възражения и оспорвания от страна на ответника. Счита, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат поради проявена груба небрежност от
страна на пострадалия – като последният е товарил пачки с траверси на автомобил
с кран и е направлявал пачките с ръцете си, а не с дървен прът, с което грубо е
нарушил правилата за безопасност при работа. Подържа, че предявеният иск е
силно завишен по размер. Оспорва претендираната от ищеца лихва от датата на
събитието, като посочва, че освен в изрично предвидените от закона случаи не е
допустимо да бъде търсена отговорност при невиновно поведение. По тези и
останалите подробно изложени съображения моли искът да бъде отхвърлен.
След като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за
установено следното от фактическа
страна:
Видно е от приетия като доказателство по делото трудов договор № 71/05.08.2014
г., че К.М.М. е изпълнявал длъжността „Работник, поддържане железен път и
съоръжения” в Железопътна секция – Враца към ДП „Национална компания
Железопътна инфраструктура”, която
длъжност е заемал и към 16.10.2020 г. Съгласно представеното Допълнително
споразумение № 49/27.04.2016 г. към Трудов договор № 71/05.08.2014 г. К.М.М. е
преназначен на длъжност „Работник, поддържане железен път и съоръжения” в ЖП
участък Мездра.
С декларация за трудова злополука с вх. № Ц 5101-06-27/20.10.2020 г. по
описа на ТП на НОИ осигурителят ДП „НКЖИ“ – Железопътна секция – Враца е
декларирал злополука, настъпила в 10:20 часа на 16.10.2020 г. в
монтажно-демонтажна база Мездра – временно работно място в предприятието, при
извършване на дейност по товарене и разтоварване на стоманобетонни траверси на
и от автомобил, като е посочено, че пострадалото лице е К.М.М..
Според представеното по делото копие от длъжностна характеристика на
длъжността „работник, поддържане на железен път и съоръжения“ в длъжностните
задължения на лицето е включено товаране на жп материали /релси, траверси,
скрепителен материал и др./ от земя на камион, вагонетка, моторен влекач и
вагон и разтоварване на жп материали от вагон, вагонетка, моторен влекач и
камион.
С протокол № 2/16.10.2020 г. на комисия при ДП „Национална компания
железопътна инфраструктура“ – Железопътна секция – Враца са обобщени резултатите
от извършеното разследване на злополука, станала на 16.10.2020 г. с пострадалия
К.М.М. съгласно чл. 2, ал. 3 от НУРРОТЗ. Като причини за възникване на
злополуката е посочено, че при извършване на дейност по насочване на пачка от
стоманобетонни траверси, вдигната с кран от площадката, при товаренето им на
автомобил, вместо с предоставения му дървен прът пострадалият е направлявал
пачката с ръка. По време на инцидента пострадалият е хванал пачката с ръка и
при команда „спусни“, кранистката спуска пачката, като траверсите притискат
малкия пръст на дясната ръка на пострадалия. Отразено е, че пострадалият не е
проявил отговорност и не е изпълнил нарежданията на ръководителя на работата,
което го е поставило в състояние, застрашаващо безопасността на здравето му. Посочени
са редица нарушени разпоредби от работника сред които: чл. 126, т. 6 КТ; чл. 33
ЗЗБУТ; чл. 11, чл. 12, т. 8 и чл. 84 от Наредба № 13/30.12.2005 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния
транспорт.
Установява се, че с разпореждане № 37/29.10.2020 г. на ТП - Враца към НОИ,
на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, декларираната
злополука вх. № Ц 5101-06-27/20.10.2020 г. на ТП – Враца от осигурителя ДП
„НКЖИ“ – Железопътна секция – Враца, станала с К.М.М. на 16.10.2020 г. се
приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че е налице
внезапно и травматично увреждане на здравето, станало по време и във връзка с
извършваната работа. Отразено е, че при товарене и разтоварване на пачки от
стоманобетонни траверси на камион в Монтажно-демонтажна база – гр. Мездра
лицето е насочило пачката, докато кранистката позиционирала крана над камиона и
спуснала товара. Траверсите притиснали пети пръст на дясната ръка на лицето,
което причинило временна неработоспособност – ампутация през проксималната
фланга на пети пръст на дясната ръка с последващо покриване на ампутационния
чукан с несвободна кожна пластика.
Приложени по делото са план-програма за провеждането на ежедневен
инструктаж, утвърден от Директора на Железопътна секция Враца, както и
извлечение от книгите за ежедневен и периодичен инструктаж, водени от ответника,
от които се установява, че на ищеца е бил проведен ежедневен инструктаж за
безопасна работа със стоманобентонни траверси на 16.10.2020 г., както и
периодичен такъв на 08.10.2020 г., за което той е положил подписа си в книгите.
Видно от представената служебна бележка № 116/06.08.2014 г. на ищеца е бил
проведен и начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 06.08.2014
г. Видно от представения по делото списък за раздадени ръкавици през месец
октомври 2020 г. в ЖП участък Мездра, група Роман ищецът се е подписал, че е
получил един чифт ръкавици на 07.10.2020 г.
По делото е приет като доказателство и Тревожен бюлетин, изпратен до всички
участъци на ДП „Нацонална компания железопътна инфраструктура“, като е наредено
работещите в звената да бъдат запознати с настъпилата трудова злополука на
извънреден инструктаж.
Представена е и Заповед № 158/18.02.2020 г., видно от която ответното
дружество е определило седем служители – „прикачвачи“, работещи в ЖП участък
Мездра, които да извършват работата с товарозахващащи приспособления и окачване
на товари на куките на повдигателните съоръжения, предвидени в чл. 55, т. 2 и
т. 3, чл. 58 и чл. 59 от Наредба а безопасната експлоатация и техническия
надзор на повдигателни съоръжения.
По делото е приета като доказателство и Инструкция за експлоатация и техническа
безопасност при работа с електрически кранове, изготвена от ответното дружество.
Видно е от застрахователна полица № **********Р000017, че ДП „Нацонална
компания железопътна инфраструктура“ е сключило със ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ задължителна застраховка „Трудова злополука“ със срок на
застраховката от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.
По делото е прието писмо изх. № 03379/01.07.2021 г., изпратено от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ до К.М.М. и ДП „Нацонална компания железопътна
инфраструктура“ Железопътна секция Враца, във връзка с молба, подадена от М. за
преразглеждане на определеното и изплатено застрахователно обезщетение за
временна загуба на работоспособност в продължение на 180 календарни дни. В
писмото са направени изчисления на дължимото застрахователно обезщетение, като
е посочено, че към момента застрахователното дружество е изпълнило в цялост
всички свои ангажименти по случая, произтичащи от действащия застрахователен
договор и няма основание за преразглеждане на изплатеното обезщетение по случая
за временна загуба на работоспособност.
От приетото като доказателство по делото Удостоверение №
006-00123328/14.04.2021 г. за изплатени парични обезщетения от Държавното
обществено осигуряване се установява, че К.М.М. е получил парично обезщетение
за временна неработоспособност за периода от 16.10.2020 г. до 14.04.2021 г. в
общ размер на 4 804,75 лв.
По делото е представена епикриза, издадена от Ортопедо-травматологично
отделение при МБАЛ „Х. ***, от която се установява, че К.М.М. е постъпил в
отделението на 16.10.2020 г. и е бил изписан на 22.10.2020 г. с окончателна
диагноза: Травматична ампутация на друг пръст на ръката (пълна)(частична). Видно от
епикризата на пациента са извършени две операции на 16.10.2020 г. и на
20.10.2020 г., като при втората е извършена ампутация през проксималната фаланга
на пети пръст на дясна ръка.
Прието е и съдебномедицинско удостоверение № 256/2020 г., издадено на
03.11.2020 г. от д-р Румен Ангелов – съдебен лекар, видно от което при прегледа
и от медицинската документация на К.М. се установява, че същият е получил
травматична ампутация на 5-ти пръст дясна ръка, като по механизъм уврежданията
отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да
бъдат получени по време и по начин, посочени от М.. Посочено е, че на М. е
причинено трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, респективно
хватателната функция, и затруднението е за цял живот.
По делото са представени болничен лист № Е20202131213 за временна
неработоспособност и медицински протокол на ЛКК № 431/20.10.2020 г., от които
се установява, че на К.М. е бил издаден болничен лист за отпуск за 37
календарни дни от 16.10.2020 г. до 21.11.2020 г.
Приет е амбулаторен лист № 1084/24.03.2021 г., видно от който на ищеца е
извършен преглед от д-р Г.К. – ортопед-травматолог, като от специалиста е
констатирано, че са налице: спокоен ампутационен чукан на ниво средна трета на
проксималната фаланга на пети пръст на дясна ръка с напречен цикатрикс около 4
см, затруднени движения на четвърти пръст за сметка на сгъването на крайната
фаланга в дис. горен десен крайник – без съдов и неврологичен дефицит;
останалия костно-мускулен статус – б.о.
Приет е амбулаторен лист № 000088/19.01.2021 г., видно от който на ищеца е
извършен преглед от д-р Елена Велчева – кардиолог, като от специалиста е
констатирано, че са налице: чисто везикуларно дишане, без хрипове, ССС-РСД,
ясни тонове, акц. А2, АН 130/80 ммНД. При извършено ЕКГ изследване е
констатирано: синусов ритъм, хориз. ел. позиция, без реполаризационни промени.
Изписана е терапия за съобщените от пациента оплаквания от високи стойности на
АН, често главоболие, сърцебиене и виене на свят.
Приет е и протокол на ЕМГ изследване на К.М.М., извършено на 27.09.2021 г.
от д-р Каменов, от заключението на което се установява, че са налице ЕМГ данни
за пр. коренчева увреда на С6-Тн1 вдясно с редукция в процента на F-вълните при
средно тежка аксонална увреда на десния улнарен нерв.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетели.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото е
разпитан свидетелят Й. К. М. – негов син. От показанията му се установява, че след
трудовата злополука К.М. бил откаран в болницата в гр. Враца, където свидетелят
го посетил непосредствено след инцидента. Ищецът бил в много лошо състояние –
физически и психически. От пръста му всичко било свалено – сухожилия и кожа.
Боляло го много, треперел от болка, бил стресиран и зле психически. В същия ден
била първата операция с пълна упойка, с която лекарите се опитали да запазят
пръста. След операцията ищецът не бил в добро физическо състояние, след като
излязъл от упойката го боляло. Психически бил объркан, не знаел какво ще стане
с него и с неговата ръка. Бил осакатен за цял живот. Свидетелят бил с баща си
всеки ден в продължение на една седмица в болницата. Пръстът бил ампутиран една
седмица след първата операция, тъй като не реагирал. През това време М. бил
объркан и стресиран, не знаел дали ще бъде пълноценен занапред, дали ще бъде
същият човек или ще бъде инвалид. Свидетелят се опитвал да го окуражава, но ищецът
се притеснявал дали ще остане на работа, дали ще може да си плаща кредита и как
ще продължи живота си напред. През нощта сънувал как е станала злополуката, сънувал
и че пръстът му е на ръката. Безименният му пръст също бил засегнат, като
ищецът нямал захват и не можел да работи тежка работа като досегашната му. Свидетелят
посочва, че ищецът се затворил в себе си, защото не можел да бъде пълноценен,
като имало момент, когато той седял в ъгъла на стаята и си мълчал и това
състояние продължило поне един месец. След това малко по-малко започнал да
възприема нещата и да влиза в ритъма си на живот. След инцидента приключил да върши селскостопанската дейност,
която вършел преди това. Ищецът бил свикнал всички да разчитат на него и тъй
като вече не можел да помага, паднал духом. Физическите болки след операцията М.
изпитвал няколко месеца. Когато се влошавало времето, се появявала болка и
понякога пиел обезболяващо за болка. Чувствал болка на липсващия пръст и не
можел да свива докрай съседния пръст.
По делото е разпитан като свидетел и К. Д. М. – съсед и приятел на ищеца.
От показанията му се установява, че свидетелят виждал М. почти всеки ден след
инцидента с пръста му, като той вече не бил същия човек. Оплаквал се, че го
боли ръката, че не можел да я движи, че не можел да работи както преди и пиел
обезболяващи. Два-три месеца след злополуката чувствал по-сериозни
неблагоприятни последици. Емоционално не бил такъв, какъвто бил преди, след
травмата бил неадекватен и не можел да приеме какво се е случило с ръката му.
Свидетелят не е забелязал физически промени в него, свързани с промяна в
теглото му.
Съдът кредитира свидетелските показания на двамата водени от ищеца
свидетели
като обективни, кореспондиращи едни с други, подкрепящи се от събраните по
делото писмени доказателства и почиващи на непосредствените им възприятия.
Разпитан по делото е и свидетелят Л.Т.Т. – служител на ответното дружество
– технически ръководител, който бил на мястото на инцидента, но не видял какво
точно се е случило. Свидетелят посочва, че дошъл порталния кран, който носел
пачка от 18 бр. траверси, кранът спрял и след това дошъл камион, който застанал
между краката на порталния кран. Товарът се изнасял, за да се постави на
камиона. Работата на ищеца и неговия колега била да „укротят“ пачката с две
летви, за да може кранистът да пусне товара на камиона. Когато пачката се
спускала надолу, следващият кран идвал с друга такава пачка с товар от
траверси, която също следвало да се натовари на камиона. Камионът следвало да
се натовари с две пачки. В този момент, когато идвал вторият кран, свидетелят
тръгнал да отстрани хората от пътя на крана и чул писък. Обърнал се и видял К.М.
– ръкавицата му била паднала, а кожата на пръстите на едната ръка била контузена. Свидетелят твърди, че летвата,
с която ищецът е трябвало да застопори пачката, била на земята, като той не я е
държал. Посочва, че след 3-4 минути началникът закарал ищеца до болницата с
автомобила си. Твърди, че К.М. и останалите работници били инструктирани в деня
на злополуката. Свидетелят поименно викал всеки, инструктирал го и казвал какви
може да са опасностите за всяка една позиция. В този ден ищецът бил лично
инструктиран от свидетеля и се подписал в инструктажна книжа. Свидетелят го
инструктирал за товаренето на траверсите – да държи пачката с летвата, за да я
укроти. Ищецът извършвал и друг път такава работа и бил запознат. Работната
група, на която била възложена операцията да бъде повдигната пачката, била от
двама човека – ищеца и негов колега. Те били инструктирани, след като дойде
пачката, да се остави на камиона, да я укротят с летвите и тогава единият да
каже на другия, че е готов, за да може другият да каже на краниста да пусне
товара.
По делото е разпитан и свидетелят Д. Ц. М. – работник поддържане на железен
път и съоръжения при ответното дружество, който бил с ищеца по време на
инцидента. Свидетелят бил от едната страна на пачката с траверси и в момента на
инцидента не можал да види нищо. Не можал да разбере дали ищецът работел с
ръката си или с летва. Свидетелят посочва, че работниците получавали редовно
периодичен, начален и ежедневен инструктаж. В деня на инцидента били
инструктирани от Любомир Тошев. Когато разтоварвали траверси, работели с
ръкавици и с летви. В този ден свидетелят бил с ръкавици и летви. Посочва, че
товарът в този момент се пускал постепенно и леко, като инцидентът станал по
време на спускането, но не може да си спомни кой дал сигнал за спускането.
Показанията и на двамата свидетели, служители на ответника, са еднопосочни,
логични и доплъващи се, поради което съдът ги кредитира.
От заключението на назначената и приета по делото съдебномедицинската
експертиза се установява, че от приложената медицинска документация на К.М.М. е
видно, че състоянието на
дясната ръка на ищеца е добро, като е налице затрудняване на хватателната
способност на дясна ръка, като увреждането е трайно за цял живот, без да е
налице пълно отпадане функцията на ръката с практическа стойност. Вещото лице е
посочило, че ампутационният чукан е с възстановени меки тъкани на същия и не са
налице вторични сраствания около нервите на засегнатата ръка. Според експерта
продължителността на болките е била от момента на травмата до няколко седмици
след същата. В съдебно заседание вещото лице посочва, че е при изготвяне на
експертизата е взело предвид и амбулаторен лист № 1084/24.03.2021 г. и амбулаторен
лист № 000088/19.01.2021 г., като твърди, че вторият не е във връзка с
инцидента и касае заболяване на простатата и сърдечна недостатъчност, които състояния
са неотносими към предмета на делото. Експертът уточнява, че след загубата на
пръста се затруднява хватателната способност, което е увреждане за цял живот,
но не се губи функцията на ръката. Петият пръст няма такава сила на функцията
на ръката, той се смята за пръст, който не влияе върху самата функция на
ръката. Има затруднено сгъване и няма крайно такова на четвърти пръст в
областта на крайната костица – фаланга, като тъй като пети и четвърти пръст работят
с една част на мускула сгъвач, когато страда единият пръст, понякога страда и
другият с хватателната функция. Посочва, че на четвъртия пръст има хватателна
способност, независимо че няма крайно сгъване на последната фаланга. Уточнява,
че фантомната болка е нещо, което остава за цял живот, тъй като в мозъка има
центрове, които отговарят за всяка част от крайника и тези центрове продължават
да съществуват, като ищецът може да чувства, че има пръста, че го боли, че го
сърби.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно-психологическа експертиза
се установява, че ищецът се характеризира с умерена социалност,
склонност към морализация /защитен механизъм на психиката за съхраняване на
самочувствието чрез морална и етична необходимост, търсене на възмездие,
контролиране на ситуацията/. Податлив е към тревожни неразположения, недоверчив
е, загрижен е за социалното си положение, чувствителен е към критика, обидчив е.
Мобилизиран и амбициозен е, ако трябва да защитава интересите си, с леко
занижена самооценка е. Промените в настроението му се обуславят основно от
външни фактори. Със среден праг на емоционална устойчивост е. Според експерта ищецът
възприема случилите се събития като наказание. Към момента на изследването
изпитва чувство потиснатост и несигурност, което се изразява и чрез поставянето
на комуникативни бариери между него и останалите. Данните от изследването
показват, че обикновено поддържа нормален емоционален тонус. Чувства
безпокойство от възможно наказание или уволнение в бъдеще. Търси справедливост.
Вещото лице посочва, че събитията на 16.10.2020 г. и периодът на възстановяване
след това определено са имали ролята на стресор, довел до тревожност и
дестабилизиране на психичния баланс, т.е. може да се приеме, че има
причинно-следствена връзка. С оглед личностовата структура на ищеца
и проведените психометрични методи по време на експертизата е установено, че
след претърпяната злополука и лечение е налице тревожна симптоматика,
изразяваща се в промени в настроението, мъка, раздразнителност, отпадналост,
главоболие, повишено артериално налягане, която е оказала влияние върху
психичното равновесие на ищеца. Към момента на експертизата се наблюдава
подобрение в психичния и емоционален баланс. Прогнозата за възстановяване е
благоприятна. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в конкретния случай
не може да се достигне до извод, че е настъпил посттравматичен стрес, тъй като
изтеклото време до изготвянето на експертизата е било твърде малко, но е
допустимо да се появи такъв впоследствие.
Съдът кредитира приетите по делото експертни заключения, като намира, че
същите са обективни, пълни и компетентно изготвени.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска за причинени неимуществени
вреди с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 52 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че: е претърпял болки и страдания
вследствие на настъпилата злополука на 16.10.2020 г. в резултат на увреждане,
признато по предвидения в закона ред за трудова злополука; че към момента на настъпване на злополуката
пострадалото лице е било в трудово правоотношение с ответника. В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на погасяване на задължението си за
поправяне на причинените вреди.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение №
260394/23.02.2021 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните фактите, че: на 16.10.2020 г. К.М.М. е
претърпял злополука, призната по надлежния ред за трудова и че към момента на
инцидента /16.10.2020 г./ лицето е заемало длъжността „Работник поддържане на
железен път и съоръжения” при ответното дружество по силата на трудов договор
от 05.08.2014 г. Проектът на доклад по делото е приет за окончателен без
възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 21.04.2021 г.
Отделените като безспорни факти се установяват и от събраните в производството
по делото доказателства.
Установи се от приетите трудов договор № 71/05.08.2014 г. и Допълнително
споразумение № 49/27.04.2016 г. към Трудов договор № 71/05.08.2014 г., че К.М.М.
е изпълнявал длъжността „Работник, поддържане железен път и съоръжения” в
Железопътна секция – Враца към ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура”, в ЖП участък Мездра, която длъжност е заемал и към 16.10.2020
г.
Видно от данните по делото, на 20.10.2020 г. ответникът, изпълнявайки
задължението си по чл. 57, ал. 1 КСО, е подал декларация за трудова злополука,
като на основание чл. 60, ал. 1 КСО е издадено разпореждане № 37/29.10.2020 г.
на ТП - Враца към НОИ, с което причиненото травматично увреждане на здравето на
ищеца /ампутация през проксималната фланга на пети пръст на дясната ръка/ е
признато за трудова злополука – настъпило по време и във връзка с извършваната
работа.
Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има характер на индивидуален
административен акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които
са страните в настоящото производство /пострадал и осигурител/. Ето защо спрямо
законосъобразността на този акт се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, установяваща забрана за гражданския съд, пред когото се черпят права от
акта, да проверява неговата законосъобразност /правилност/, щом той се
противопоставя на лице, участвало в административното производство по
издаването му. Между страните няма спор, че настъпилото увреждане на К.М. е
признато по установения в закона ред за трудова злополука, като този факт е
отделен като безспорен между страните с доклада по делото. Гражданският съд е
длъжен да приеме /поради забраната да ревизира законосъобразността на
индивидуалния административен акт/, че е настъпила злополука по описания в
разпореждането начин и същата съставлява трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО
– станала през време и по повод на извършваната работа – при товарене и
разтоварване на пачки от стоманобетонни траверси на камион в
Монтажно-демонтажна база – гр. Мездра лицето е насочило пачката, докато
кранистката позиционирала крана над камиона и спуснала товара, като траверсите
притиснали пети пръст на дясната ръка на лицето, което причинило временна
неработоспособност.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ
за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. В този смисъл
отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на
пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би
отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено
самонараняване, но не и при съпричиняване на вредоносния резултат при форма на
вината груба небрежност, когато отговорността на работодателя може само да бъде
намалена.
Фактът на претърпяване на злополуката, настъпването
на травматичното увреждане на пострадалия, както и причинно-следствената връзка между нея и
последвалите болки и страдания, претърпени от него, се установяват от събраните
в производството доказателства, а именно: епикриза, издадена от
Ортопедо-травматологично отделение при МБАЛ „Х. ***; съдебномедицинско удостоверение № 256/2020
г., издадено на 03.11.2020 г. от д-р Румен Ангелов – съдебен лекар, видно от
което ищецът е получил травматична ампутация на 5-ти пръст дясна ръка, като по
механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по време и по начин, посочени от М. /при
процесната трудова злополука/; разпитите
на свидетелите Й.М. и К. М.
– за изживените болки и страдания от ищеца след настъпване на процесното
травматично увреждане и разпитите на свидетелите Л. Т.и Д. М. – присъствали по
време на настъпването на трудовата злополука.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав
намира, че основанието /правопораждащите спорното материално право юридически
факти/ на предявения осъдителен иск за обезщетение, е установено безспорно по
делото. Налага се
извод, че ответното дружество дължи заплащане на обезщетение за реално
претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие настъпилата трудова
злополука на 16.10.2020 г. Следва да се даде отговор на въпроса какъв е
справедливият размер за обезщетяване на претърпените болки и страдания. За
отговор на този въпрос съдът съобразява следното:
Тъй като
обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно,
законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда по
справедливост да определи заместващата парична престация, която работодателят
дължи на работника, като
обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица от
настъпилата трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение
съдът следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания
на пострадалия, ръководейки се от обществения критерий за справедливост към
момента на възникването на правото на обезщетение.
Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател. Понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Размерът на
обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко
значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало
ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно –
медицинската прогноза за неговото развитие /в този смисъл Решение № 39 от 22.02.2016 г. по гр. дело № 4374/2015
г. на ІІІ г. о.
на ВКС, Решение по гр. д. № 2721/13 г. на четвърто г. о. на ВКС, Решение по гр. д. № 6375/14 г. на четвърто г. о. на ВКС и др. /. Характерът на увреждането има решаващо
значение при преценката на съда относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено увреждане. С оглед това разбиране, при
определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства,
които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди.
По делото са безспорно установени видът и обемът на причинените на ищеца неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените от него болки и страдания, преживеният стрес, травмите върху психичното му здраве.
От разпита на свидетелите Й. М. и К. М. се
установява, че ищецът е изпитвал болка и затруднения на движението на
засегнатата му дясна ръка след направените му две операции, като това състояние
продължило няколко месеца. При отчитане на продължителността и интензитета на претърпените физически болки
съдът следва да вземе предвид и заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, според което е налице затрудняване на хватателната способност на
дясна ръка, като увреждането е трайно за цял живот, без да е налице пълно
отпадане функцията на ръката с практическа стойност. Заключението установява,
че продължителността на болките е била от момента на травмата до няколко
седмици след същата. От значение е и обстоятелството, установено от вещото
лице, че след загубата на пръста функцията на ръката не е загубена, като
въпреки затрудненото сгъване на четвъртия пръст, същият има хватателна
способност. Следва да се отчете и фактът, че в заключението е посочено, че
състоянието на дясната ръка на ищеца е добро и ампутационният чукан е с
възстановени меки тъкани на същия и не са налице вторични сраствания около
нервите на засегнатата ръка.
При определяне на справедливия размер на обезщетение
следва да бъдат отчетени и търпените от ищеца душевни страдания. От значение е
обстоятелството, че загубата на пръста е настъпила внезапно и неочаквано за
ищеца, като той е бил в активна и трудоспособна възраст. Свидетелите Й. М. и К. М.установяват
и обстоятелството, че ищецът преживял много тежко загубата на малкия пръст на
дясната си ръка, като бил объркан, стресиран, затворил се в себе си, чувствал
се непълноценен, изпитвал притеснения за живота си занапред. Свидетелите посочват
и че след инцидента ищецът търпял неблагоприятни емоции и от факта, че не може
да извършва дейностите, които бил свикнал да върши и не можел да помага на
близките си. Следва да бъде взето предвид и заключението на назначената по
делото съдебно-психиатрична експертиза, според която инцидентът на 16.10.2020
г. и периодът на възстановяване след това са имали ролята на стресор, довел до
тревожност и дестабилизиране на психичния баланс на ищеца и може да се приеме,
че има причинно-следствена връзка. От експерта е установено, че след
претърпяната злополука и лечение е налице тревожна симптоматика, изразяваща се
в промени в настроението, мъка, раздразнителност, отпадналост, която е оказала
влияние върху психичното равновесие на ищеца. От друга страна следва да бъде
отчетена и благоприятната прогноза, дадена от вещото лице за възстановяване на
ищеца, като е посочено, че към момента на експертизата се наблюдава подобрение
в психичния и емоционален баланс.
Имайки предвид причинената
временна неработособност, възрастта на ищеца, преживения от него стрес и уплаха, вследствие на нанесената му физическа травма, която е необратима и с период на интензивни болки няколко седмици
след травмата, но отчитайки и благоприятната прогноза
на експертите за физическото и психическото му здраве, както и липсата на допълнителното влошаване на състоянието, съдът намира, че справедливият
размер на заместващото обезщетение на ищеца за причинените от увреждането на
здравето му, настъпило вследствие на трудова злополука, неимуществени вреди,
изразяващи се във физически психически болки и страдания, възлиза на сумата от
12 000,00 лв.
По възражението за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ:
При направено възражение за съпричиняване, в тежест на ответника е да
докаже, че пострадалият е допринесъл за настъпване на процесната трудова
злополука в твърдяната степен, като е допуснал груба небрежност.
В последователната съдебна
практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ се
приема, че изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия
работник следва да се основава на доказани по безсъмнен начин факти,
установяващи, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание; че е
пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност; че не е положил
грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Изводът за
съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения, нито
може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за
безопасност – работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато
поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата
грижа при изпълнение на работата /в този смисъл Решение № 719 от 10.11.2009 г. по гр. д. № 2898/2008 г. І г. о. ВКС; Решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г.
ІV г. о. ВКС; Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г.
ІV г. о. ВКС; Решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г.,
ІV г. о. ВКС и др./.
В настоящия казус се установи, че пострадалият работник
е подценил реалната опасност от травматично увреждане и същевременно е надценил
своите възможности да се справи с непосредствения риск. Той е проявил груба небрежност по смисъла на
чл. 201, ал. 1 КТ, който извод е
обусловен от следните обстоятелства:
Видно от приета като доказателство длъжностна характеристика за
длъжност „работник, поддържане на железен път и съоръжения“, под която ищецът е
положил подпис като запознат с нея на 06.08.2014 г., в длъжностните задължения
на лицето е включено товаране на жп материали /релси, траверси, скрепителен
материал и др./ от земя на камион, вагонетка, моторен влекач и вагон и
разтоварване на жп материали от вагон, вагонетка, моторен влекач и камион. В
длъжностната характеристика е посочено като задължение на работника да познава
и спазва изискванията на Наредба № 13 за осигуряване на ЗБУТ в железопътния
транспорт и Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на
повдигателните съоръжения от 2006 г.
Съгласно чл. 77, т. 9 от Наредба за безопасна експлоатация и технически
надзор на повдигателните съоръжения от 2006 г. лицата,
които управляват повдигателните съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4, са
длъжни да не допускат прикачвачите да теглят или дърпат товара по време на
повдигането или преместването му; за направляване на дългомерни или обемисти
товари прикачвачите да използват прътове
с куки или въжета. Според т. 10 на Приложение № 2
към чл. 63 от Наредба № 13
за осигуряване на ЗБУТ в железопътния транспорт натоварването и
разтоварването на стоманобетонни траверси с кран се разрешава след установяване
на крана на местоработата. Пакетите се захващат така, че да не се разместят
траверсите. Работи се само със здрави, изпитани и маркирани сапани, като работниците поддържат и насочват пакета с
приспособления и са на разстояние от него не по-малко от 2 m.
По делото е установено, че на ищеца е бил проведен ежедневен инструктаж за
безопасна работа със стоманобентонни траверси на 16.10.2020 г., за което той е
положил подписа си в приложеното извелечение от книга за ежедневен инструктаж. Този
факт се доказва и от разпита на свидетеля Л. Т., който посочва, че лично той е
инструктирал ищеца за товаренето на траверсите, като му е обяснил как да работи
– да държи пачката с летвата, за да я укроти, а ищецът бил извършвал и друг път
такава работа и бил запознат.
От показанията на свидетеля се установява и правнорелевантното
обстоятелство, че работата на ищеца и неговия колега била да „укротят“ пачката
от стоманобетонни траверси с две летви, за да може кранистът да пусне товара на
камиона, като при настъпването на злополуката летвата, с която ищецът е
трябвало да застопори пачката, била на земята, като той не я е държал.
Съдът намира, че механизмът на настъпване на трудовата злополука е именно
посоченият в разпореждане № 37/29.10.2020 г. на ТП - Враца към НОИ – при
товарене и разтоварване на пачки от стоманобетонни траверси на камион в
Монтажно-демонтажна база – гр. Мездра ищецът е насочил пачката, докато
кранистката позиционирала крана над камиона и спуснала товара, като траверсите
притиснали пети пръст на дясната ръка на лицето. Съдът приема, че от събраните
по делото доказателства може да се достигне до единствения възможен извод, че
при товаренето ищецът вместо с предоставения му дървен прът /летва/, е
направлявал пачката с ръка. В тази насока са показанията на свидетеля Л. Т., а
свидетелят Д. М. посочва, че когато разтоварвали траверси, работниците работели
с ръкавици и с летви. Следва да бъде отбелязано и че житейски нелогично, а
следователно и правно необосновано би било да се приеме, че ищецът е използвал
предоставената му летва, тъй като в този случай, намирайки се на разстояние от
товара и избягвяйки контакта на ръката си с него, не би могло да се стигне до
притискане на пръста му.
С оглед на гореизложеното, безспорно е установено, че М. е нарушил чл. 126,
т. 6 КТ, във вр. с чл. 33 ЗЗБУТ, като не е спазил изискването да се грижи за
здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите
лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията си и
дадените от работодателя инструкции, както и т. 10 на
Приложение
№ 2 към чл. 63 от Наредба № 13 за осигуряване на ЗБУТ в железопътния транспорт, като при разтоварването
на стоманобетонни траверси неправилно не е поддържал и насочвал пакета с
предоставеното му приспособление – летва, а го е направлявал с ръката си.
При тези данни настоящият съдебен състав приема, че пострадалият, който е
бил работник с дългогодишен опит в професията си, е познавал правилата за
безопасна работа при товарене и разтоварване на стоманобетонни траверси. Не
може да се приеме, че пострадалият не е бил инструктиран за технологичните правила и правилата за безопасност
при работа, именно поради приетите доказателства за
проведени периодични и ежедневни инструктажи за безопасност при изпълнение на
работата. Пострадалият, който е бил наясно с правилата за безопасна работа и нееднократно
я е извършвал, е застанал в зоната на опасна близост до пакета от
стоманобетонни траверси, неправилно направлявайки го с ръка, а е следвало да
застане на безопасно място и да го насочва посредством предоставената му летва.
От обстоятелствата е било несъмнено ясно, че тези негови действия могат да доведат до злополука,
увреждаща здравето му. Като сам е създал тази ситуация на повишен риск,
надценил е своите лични и професионални възможности и е подценил риска от
настъпване на злополука, той е предприел действия, с които е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Извършвайки
това,
той не е положил за себе си грижата, която би положил
и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че при условията на пълно и главно доказване работодателят е установил не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност.
При тези данни настоящият състав приема, че в случая е налице основание за
намаляване отговорността на работодателя-ответник на основание чл. 201, ал. 2 КТ с 50%, поради допусната от пострадалия груба небрежност в причинна връзка с
вредоносния резултат.
Съгласно посочения по-горе размер на обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди, и като се вземе предвид установеният процент на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, искът следва да
бъде уважен за сумата от 6 000,00 лв., като бъде отхвърлен за горницата до
пълния му предявен размер от 35 000,00 лв. Върху главницата следва да бъде
присъдена и законна лихва, считано от настъпването на увреждането – 16.10.2020
г., до погасяването на сумата. Когато
задължението произтича от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т. е. той дължи от момента на настъпване на увреждането. Лихвата, като обезщетение при неизпълнение на вземане
за неимуществени вреди, произтичащо от деликт е дължима от момента на
настъпване на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не от
момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на
обезщетението, т. е. от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента
на ликвидността му. Посоченото правило намира субсидиарно приложение и при отговорността на
работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника/служителя
вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по силата на
препращащата разпоредба на чл. 212 КТ /в този смисъл Решение № 217/25.07.2013 г. по гр. дело № 1038/2012 г.
на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК/.
По
направените възражения по чл. 200,
ал. 3 и чл. 200, ал. 4 КТ:
Ответникът е направил възражение за намаляване на
дължимото от работодателя обезщетение с получените от ищеца обезщетения и/или
пенсия от общественото осигуряване, респективно обезщетение по сключен договор
за застраховане.
За основателността на възражението в тежест на
ответника е да докаже, че във връзка с процесната трудова злополука ищецът е
получил обезщетения и/или пенсия от общественото осигуряване, респективно обезщетение
по сключен договор за застраховане.
Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ,
работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване. Според ал. 4 на същата разпоредба,
дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
От приетото като доказателство по
делото Удостоверение № 006-00123328/14.04.2021 г. за изплатени парични
обезщетения от Държавното обществено осигуряване се установява, че К.М.М. е
получил парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от
16.10.2020 г. до 14.04.2021 г. в общ размер на 4 804,75 лв.
Съдът намира, че хипотезата,
която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване е
конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Един от
случаите на неоснователно обогатяване е когато се плаща два пъти за едно и също
нещо, респективно два пъти се задоволява един и същи интерес. В случая
доколкото конкретната норма не допуска неоснователно обогатяване, то тя не
допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди – веднъж от работодателя и
втори път от общественото осигуряване. Когато обезщетението от общественото
осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се
приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от
трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в
този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до
неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира
причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това
обезщетение, съответно неимуществените вреди няма връзка с обезщетението по
общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото
възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза.
Поради това получаването на двете обезщетения – за неимуществени вреди по чл.
200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на
трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно
обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение на причинените
видове вреди /в този смисъл Решение № 54/23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018
г., IIIг.о. на ВКС/. Ето защо направеното от работодателя
възражение по чл. 200, ал. 3 КТ е неоснователно и не следва да бъде уважено,
като
полученото парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от
16.10.2020 г. до 14.04.2021 г. в общ размер на 4 804,75 лв. не следва да
се приспада от определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди.
По делото е прието като
доказателство писмо изх. №
03379/01.07.2021 г., изпратено от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ до К.М.М.
и ДП „Нацонална компания железопътна инфраструктура“ Железопътна секция Враца,
във връзка с молба, подадена от М. за преразглеждане на определеното и
изплатено застрахователно обезщетение за
временна загуба на работоспособност в продължение на 180 календарни дни. В
писмото са направени изчисления на дължимото застрахователно обезщетение, като
е посочено, че към момента застрахователното дружество е изпълнило в цялост
всички свои ангажименти по случая, произтичащи от действащия застрахователен
договор и няма основание за преразглеждане на изплатеното обезщетение по случая
за временна загуба на работоспособност. Доколкото в писмото е посочено, че
същото е в отговор на постъпила молба от ищеца за преразглеждане на определено и изплатено застрахователно
обезщетение от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, доколкото писмото съдържа
изчисления от застрахователя размер на дължимото застрахователно обезщетение, а
именно 501,19 лв. и доколкото е посочено от застрахователя, че дружество е
изпълнило в цялост всички свои ангажименти по случая, произтичащи от действащия
застрахователен договор и няма основание за преразглеждане на изплатеното обезщетение по случая за
временна загуба на работоспособност вследствие на претърпяна на 16.10.2020 г.,
съдът намира за установено, че сумата от 501,19 лв. е била изплатена на ищеца
от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ като застрахователно обезщетение по сключен
договор за застраховане на работниците и служителите. На основание чл. 200, ал. 4 КТ тази
сума следва да бъде приспадната от определеното от съда обезщетение в размер на
сумата от 6 000,00 лв., като на ищеца К.М. следва да бъде присъдена сумата
от 5 498, 81 лв.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска в размер на 549,88 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете. Съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лв., като съобразно отхвърлената част от иска
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 252,87 лв. – разноски по
делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати
по сметка на съда следващата се държавна такса в размер на 219,95 лв. върху
уважената част от иска съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата и разноски по делото за изготвени съдебномедицинска
и съдебно-психиатрична експертизи в размер на сумата от 94,27 лв., определена
пропорционално на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ, във
вр. чл. 52 ЗЗД ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, Железопътна секция – Враца, ЕИК: 1308232430304, със седалище и
адрес на управление: гр. Враца, ул. „Васил Кънчов” № 15, да заплати на К.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 5 498, 81 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от внезапно и травматично увреждане на здравето – ампутация през
проксималната фланга на пети пръст на дясната ръка, вследствие на трудова
злополука от 16.10.2020 г., призната като такава с Разпореждане № 37/29.10.2020
г. на ТП - Враца към НОИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 16.10.2020 г. до окончателното ѝ погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от
35 000,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДП
„Национална компания Железопътна инфраструктура”, Железопътна секция – Враца, ЕИК:
1308232430304, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Васил
Кънчов” № 15, да заплати на К.М.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 549,88
лв. – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.М.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ДП „Национална компания
Железопътна инфраструктура”, Железопътна
секция – Враца, ЕИК:
1308232430304, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Васил
Кънчов” № 15, сумата от 252,87 лв. –
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДП
„Национална компания Железопътна инфраструктура”, Железопътна секция – Враца, ЕИК:
1308232430304, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Васил
Кънчов” № 15, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Враца сумата от 314,22 лв.,
представляваща държавна такса и възнаграждение за вещи лица.
ПОСОЧВА на основание
чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК банкова сметка *** К.М.М., ЕГН: **********, по която
могат да му бъдат заплатени присъдените суми: IBAN: ***, BIC: FINV BGSF.
Решението е постановено при
участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано” № 5 като трето лице-помагач на
страната на ответника ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”,
Железопътна секция – Враца, ЕИК: 1308232430304, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул. „Васил Кънчов” № 15.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: