Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.В., 21.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти състав, в публично заседание проведено на двадесет и втори юни през
две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И.В.
при секретаря С.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5965
по описа за 2008г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от ищците Р.Ж.П. и Д.П.П. против П.Ж.П. иск с правно основание чл. 34 от ЗС за
допускане и извършване на делба на съсобствени между страните недвижими имоти,
представляващи:
* Апартамент №
1, находящ се в гр.В., ул. "***" № *, ет.*, вх. "*",
състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня, тоалет, коридор, дрешник и балкон,
със застроена площ
* Дворно място, находящо
се в землището на с. П., община Аксаково, област В., с площ
* Дворно място,
находящо се в землище на с. П., община А,, област В., с площ
В исковата молба се излага, че
съсобствеността по отношение на делбените имоти е възникнала както следва: По
отношение на първия и втория делбени имоти – апартамент № 1 и дворното място в
с.П. с площ от 1500 кв.м. ищците - Р.П. и Д.П. са придобили чрез покупко-продажба в режим на СИО 4/6 ид.части, а по 1/6
ид.част са придобити от Р.П. и П.П. по наследяване от общия
наследодател Ж. П., а по отношение на третия имот –дворно място с в.П. с площ
от 1100 кв.м., ищците Р.П. и Д.П. са придобили в режим
на СИО 1/3 ид.част, а Р.П. и П.П. са придобили по 1/3 ид.част по наследяване
от общия наследодател Ж. П.. Молят да бъде допусната делба на процесните три
съсобствени имота при посочените квоти.
В
съдебно заседание ищците – Р.Ж.П. и Д.П.П., чрез процесуалния си представител
поддържат предявената искова молба и молят същата да бъде уважена.
Ответникът
П.Ж.П. в предоставения
срок за отговор по чл. 131 от ГПК, чрез процесуалния си представител е
депозирал писмен отговор, в който прави възражение за недействителност на
разпоредителните сделки извършени от Т. П. в полза на ищците, обективирани в
нот.акт № 53/16.06.2003г. на основание чл. 76 от ЗН. Оспорва квотите, при които
ищците желаят да бъде допусната делбата. Оспорва констативен НА за собственост №
138/1972г., като твърди, че Ж. П. не е станал собственик на процесния имот по
силата на осъществявано от него давностно владение по отношение на процесния
имот, като твърди, че владението върху имота е осъществявано от родителите на Ж.
П. - П. П. до смъртта си през 1974г. и Р. Г.П. до смъртта й през 1989г., след
което имотът е бил придобит от Ж. П.в П.. Твърди, че П. П. и Р. П. са придобили
собствеността по отношение на имота в с.П., с площ от 1500 кв.м. по силата на
изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 1936г. до 1989г. Предявил
е претенция по чл. 344, ал.2 от ГПК за разпределение на ползването на
процесните имоти до извършване на делбата на процесните имоти, респективно за
заплащане на суми срещу едноличното ползване
на съсобствените имоти, във връзка с твърденията му, че и трите делебени
имота се използват единствено и само от ищците по иска.
По
отношение релевираната от ответника претенция по чл.344, ал.2 от ГПК за
разпределение ползването на съсобствените имоти до извършване на делбата,
ищците са изразили становище, че ползват еднолично апартамент № 1, но по отношение
на двете дворни места твърдят, че не се ползват само от тях, а съвместно с
ответника съобразно правата им в съсобствеността.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
След смъртта си през 1974г. П. Ж.П.
е оставил за свой наследници Р. Г.П.-съпруга
и Ж. П.в П. и Р, П. М, съответно син и дъщеря. Видно от приложеното на л.12 от
делото удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си през
1992г. Ж. П.в П. е оставил за свои наследници по закон Т. А, П. – съпруга и П.Ж.П.
и Р.Ж.П.-синове.
Представено е и Удостоверение
за сключен граждански брак № 071531/04.04.1993г., видно от който на посочената дата Р.Ж.П. и Д.П.П. са
сключили граждански брак.
От приложения по делото Договор
за покупко-продажба на държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за продажба на
жилища от държавния жилищен фонд, на 01.12.1969г. Ж. П.П. и Т. А,П. са закупили
по решение на Председателя на ИК на ГНС-В. апартамент № 1, находящ
се в гр.В., ул.”***” № 8, вх.”А”, ет.1, целият с площ от 75,16 кв.м., състоящ
се от две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, коридор, дрешник и две изби.
Видно от съдържанието на нот.акт
№ 138, том 4, дело № 1662/1972г. за собственост на недвижим имот придобит по
давност, Ж. П. П. е бил признат за собственик на дворно място с площ от 1500
кв.м., находящо се в с.П., при граници: А. К., Р. П. М., П. Ж.П. ***.
От приложения по делото Договор
за делба на наследствен имот от 17.06.1996г. се установява, че в дял на Т. А. П.,
П.Ж.П. и Р.Ж.П. е поставен недвижим имот, представляващ имот № X-88, в
кв.9 по плана на с.П., състоящо се от 1100 кв.м., ведно с паянтова жилищна
сграда на един етаж, състояща се от две стаи и салон, изба и стопанска
постройка /хамбар/.
С нот.акт № 53, том 2, рег. № 3187, дело №
168/2003г. Т. А. П. се е разпоредила в полза на Р.Ж.П. като му е продала
собствените си 4/6 ид.части от апартамент № 1, находящ се в
гр.В., ул. "***" № 8, ет.1, вх.
"А", от дворното място в с.П. с площ от 1500 кв.м. и с 1/3 ид.част от
дворното място, находящо се в с.П., с площ от 1100 кв.м.
По
делото е проведена и СТЕ дала заключение за разпределението на ползването на
съсобствените имоти съобразно квотите в съсобствеността както и за пазарния
наем на всеки от трите имота.
В
хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите И.А. Д., К. К. Н. Ж. Д. С.и А.А.Г.. От показанията на свидетелите Д.
и Н.се установява, че Ж. П. ***, което понастоящем бил разделен на две части –
едната се ползвала от Р.П., а другата била на П.П.. Имота първоначално бил
собствен на родителите на Ж. П. – П. П. и Р. П., но след смъртта на П. П. през
1974г. за имота започнал да се грижи Ж. П., съпругата му и децата им.
Свидетелите С. и Г. посочват, че познават имота на П. и Р. П. в с.П.. Същите
живели в него и се грижели за имота. След смъртта на П. П. през 1974г. имотът
се обработвал от баба Р., от Ж. и съпругата му. Имотът формално бил разделен на
две части – едната за Р.П., другата за П.П., като частта на Р. била добре
обработвана и поддържана, а частта на П. била изоставена и не се обработвала.
Свидетелите И. Д., К. Н. и Ж. С. посочват, че след смъртта на П. П., съпругата
му и майка на Ж. П. заминала при дъщеря си Р. в с.И., като периодично се
връщала в с.П..
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
По иска с правно основание чл.34 от
ЗС
Твърденията на ищците за наличието
на съсобственост между тях и ответника по отношение на описаните в исковата
молба недвижими имоти, която не е прекратена обуславя извод за допустимост на
предявения иск за делба с правно основание чл.34 от ЗС. Основателността на
исковата претенция поставя в тежест на ищците установяването при условията на
пълно и главно доказване на твърденията им за наличието на съсобственост по
отношение на делбените имоти между тях и лицето, спрямо което е насочена
исковата претенция за делба, възникнала на твърдяното основание.
В настоящият случай, ищците твърдят,
че съсобствеността между тях и ответникът е възникнала по силата на възмездна
разпоредителна сделка между Р.П. и майка му Т. П., по време на брака му с
ищцата Д.П. за ид.части от имотите, както и по наследство от общия
наследодател Ж. П. за ищеца Р.П. и
ответника П.П.. Не се спори между страните по делото, че описаният в пункт
първи от исковата молба апартамент № 1, находящ се в гр.В., ул.”***” № 8 е
придобит по силата на покупко-продажба през 1969г. от общия наследодател Ж. П.П.
и съпругата му Т. П.. Не се спори също и по отношение на придобиването на
дворното място в с.П. с площ от 1100 кв.м. по силата на възлагане в дял на Т. П.,
Р.П. и П.П., в който всеки притежава по 1/3 ид.част от имота. Спори се досежно
въведеното от ищците придобивно основание на общият наследодател Ж. П. по
отношение на дворното място в с.П. с площ от 1500 кв.м., обективирано в
съставеният по реда на чл.483 от ГПК /отм./ нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност № 138/1972г. Констативният нотариален акт за
собственост е бил оспорен от ответника досежно констатациите на нотариуса, че
посоченият в него Ж. П. е придобил собствеността в следствие на упражнявано от
него трайно, явно и необезпокоявано владение. По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетели, от анализът на който се установява, че Ж.
П. и съпругата му са се грижили и обработвали имота в с.П. с площ от 1500 кв.м.
както приживе на родителите на Ж.-П. П. и Р. П., така и след смъртта им
съответно през 1974г. и 1989г., поради което следва да се приеме, че същият е
придобил процесният имот по давност. Нещо повече, предприетото от ответника
оспорване на това обстоятелство всъщност не противоречи на тезата на ищците,
тъй като въведените от ответника твърдения, че имотът е придобит по давност от П.
П. и Р. П. приживе, в периода от 1936г. до 1989г. не изключва правото на наследодателят
на страните Ж. П. да го придобие на същото основание след смъртта на родителя
си през 1974г. Свидетелските показания не позволяват на съда да направи
обоснован извод, че след 1974г. Р. П. е владяла имота само за себе си с
намерение за своене, като е отблъсквала владението на сина си Ж. П. и неговите
деца Р. и П.. В противен смисъл са гласните доказателства на свидетелите Иван Димитров, Костадин Николов и Ж.
Стоянов, според които след смъртта на съпруга си през 1974г. Р. П. *** и само
спорадично се връщала в с.П., за да помага на сина си в грижите за имота. С
оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е провел успешно оспорване на
удостоверителните изявления на нотариуса, обективирани в нот.акт №
138/1972г., поради което съдът приема, че Ж. П. се е легитимирал приживе като
собственик на описания в пункт втори недвижим имот.
Съдът
намира, че с обективираните в нот.акт № 53/2003г. възмездни сделки, Т. П. се е
разпоредила валидно в полза на единия от съделителите - Р.П. със собствените си
ид.части от съсобствените недвижими имоти.
Същият, в качеството си на наследник по закон на общия наследодател Ж. П. не се явява трето
лице за съсобствеността, а един от сънаследниците. Съгласно разпоредбата на
чл.76 от ЗН, актът на
разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ в полза на трето лице,
извън кръга на преките наследници е относително недействителна в отношенията
между наследниците. Идеята на разпоредбата е наследственото имущество да се
запази в патримониума на неговите наследници, с което да се ограничи
възможността на някой от наследниците да се разпорежда валидно в полза на трети
лица извън кръга на преките наследници. В случая не е налице коментираната
хипотеза, поради което съдът приема, че ищецът Р.П. е придобил в режим на СИО с
ищцата Д.П. собствеността по отношение на ид.части от имотите описани в но.акт №
53/2003г. Горният извод не се променя от обстоятелството, че прехвърлените
части са придобити и от Д.П., тъй като разпореждането на Т. П. е извършено
единствено и само в полза на сина й, като придобиването на съответните ид.части
и от съпругата е по силата на закона, а не по волята на разпоредилия се.
Предвид
изложеното съдът намира, че е налице съсобственост между страните по настоящото
дело, възникнала на твърдяното придобивно основание по отношение на трите
имота, поради което следва да бъде допусната делба на същите при посочените в
исковата молба квоти, а именно по отношение на апартамент № 1 и дворното място
в с.П. с площ от 1500 кв.м., делбата следва да се допусне при квоти 4/6
ид.части за Р.П. и Д.П., придобити чрез покупко-продажба в режим на СИО, по 1/6
ид.част за Р.П. и П.П., придобити по наследяване от Ж. П.; По отношение на
дворното място в с.П. с площ от 1100 кв.м., делбата следва да бъде допусната
при квоти 1/3 ид.част за Р.П. и Д.П., придобити чрез покупко-продажба в режим на
СИО, по 1/3 ид.част за Р.П. и П.П., придобити по наследяване от Ж. П..
По
отношение на претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК.
За съвместно
разглеждане в настоящото производство е приета претенцията на ответната страна за
постановяване на привременна мярка по смисъла на чл.344, ал.2 от ГПК,
а именно за разпределение на ползването на съсобствените между страните
недвижими имоти, респективно за заплащане
на обезщетение от страната, която ползва самостоятелно някой от имотите предмет на съдебна делба. Претенцията с правно
основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, по своя характер е искане за налагане на
привременна мярка, поради което същата е допустима само за напред, т.е. от
постановяване на акта, с който се допуска /с решението по допускане на делбата
или с отделно определение/ до окончателното ликвидиране на съсобствеността
между страните.
За да бъде уважена тази претенция, същата предпоставя
участниците в имуществената общност да не се ползват от нея съобразно дяловете
си, а общият имот да се държи и ползва само от един или част от съделителите. Страните по делото
не спорят, че делбеният апартамент се ползва
единствено от ищците по делото, поради което
съдът намира, че претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК
/отм./ е основателна и следва да бъде уважена. Предвид заключението на вещото лице по проведената
СТЕ, че е невъзможно разпределение на ползването на имота съвместно от двете
страни, както и че пазарният наем на същият е 370 лева, съдът намира, че следва
да осъди ищците да заплащат на ответника ежемесечно сумата от 61,67 лева,
съответстваща на квотата му в съсобствеността за времето от влизане в сила на
решението по допускане на делбата до окончателното й извършване.
По отношение на дворното място в с.П., с площ от 1500
кв.м. по делото се събраха доказателства, главно свидетелски показания на
свидетелите А. Г., Ж. С. и К. Н. и заключението на СТЕ, от които се установява,
че имотът е разпределен между братята – Р.П. и П.П. неформално, както и че П.П.
посещава и ползва своята част от имота и не е бил ограничаван за реализирането
на тези си права от ищеца. По тази причина съдът намира, че не следва да
разпределя ползването на този имот, нито да постановява някоя от страните да
заплаща на другата суми срещу ползването, a претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По отношение на третия имот – дворното място в с.П.,
с площ от 1100 кв.м. по делото са налице твърдения от ищците, че всяка от
страните използва този имот съобразно квотата си в съсобствеността от една
страна и оспорване на тези твърдения от ответната страна. Ответникът не е
ангажирал доказателства, подкрепящи твърденията му, че е лишен от ползване на
съсобствения имот, което да обуслови извод за основателност на претенцията за
разпределение на ползването му, респективно за заплащане на суми срещу
ползването му само от един от съсобствениците, поради което и тази претенция за
разпределение на ползването следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните недвижими имоти:
* Апартамент №
1, находящ се в гр.В., ул. "***" № *, ет.*, вх. "*",
състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня, тоалет, коридор, дрешник и балкон,
със застроена площ
* Дворно място, находящо
се в землището на с. П., община А., област В., с площ
- 4/6 ид.части за Р.Ж.П., ЕГН **********
и Д.П.П., ЕГН ********** ***, придобити
чрез покупко-продажба в режим на СИО, обективирана в нот.акт № 53, том 2,
рег. № 3187, дело № 168/2003г.
- 1/6 ид.част за Р.Ж.П., ЕГН **********,***,
придобита по наследяване от Ж. П. и
- 1/6 ид.част за П.Ж.П., ЕГН **********,***,
придобита по наследяване от Ж. П. и
* Дворно място, находящо се в землище на с. П., община А., област В.,
с площ
- 1/3 ид.части за Р.Ж.П., ЕГН **********
и Д.П.П., ЕГН ********** ***, придобити
чрез покупко-продажба в режим на СИО, обективирана в нот.акт № 53, том 2,
рег. № 3187, дело № 168/2003г.
- 1/3 ид.част за Р.Ж.П., ЕГН **********,***,
придобита по наследяване от Ж. П. и
- 1/3 ид.част за П.Ж.П., ЕГН **********,***, придобита по наследяване
от Ж. П., на основание чл. 34, ал. 1 от
ЗС.
ОСЪЖДА Р.Ж.П., ЕГН ********** и Д.П.П., ЕГН ********** *** да заплащат на П.Ж.П., ЕГН **********,*** сумата от 61,67 лева (шестдесет и един и 0,67) лева месечно, представляваща дължимо обезщетение за лишаване на последния от ползването на съсобствения имот, представляващ Апартамент № 1, находящ се в гр.В., ул. "***" № * ет.*,
вх. "*", съобразно правата му, за
времето от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното й извършване, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на П.Ж.П., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК за привременно
разпределение на ползването на имоти, представляващи: Дворно място, находящо се в землището на с. П., община А., област В.,
с площ
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: