Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На четвърти
юли две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 1875 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц.А.С.- ЕГН ********** против
Наказателно Постановление № 118/08.03.2019г.
на зам. Кмета на Община-Варна , с което
на жалбоподателката е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева,
на основание чл.183 ал.2 т.1 от
ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за
допуснати нарушения на процесуалните правила като се твърди, че липсва посочен
точен час на извършване на нарушението. Наред с това твърди наличието на материалноправна незаконосъобразност на издаденото НП, като
се позовава на това, че Община Варна не е осигурила и все още не осигурява
паркинг за адвокати и други служебни лица, работещи в рамките на сградата на
Районен съд – Варна, с което на практика поставя в невъзможност гражданите и
адвокатите да извършват нормално дейността си, както и да паркират правилно.
Наред с това посочва, че на процесното място
съществува все пак възможност за т.нар. привилигировано
паркиране за автомобилите на Съдебна полиция, като процесният
автомобил е бил паркиран именно на такова място и с нищо не е затруднявал
движението. Пледира за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание , въззивницата С., редовно призована се явява лично и в
подробна пледоария преповтаря доводите си.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
26.02.2019г. въз.Ц.С. паркирала
л.а. „БМВ“ с рег. № В 35 55 ВХ, в гр.Варна,
на бул. „Владислав Варненчик“ до № 82 в зоната на
действие на пътен знак В-27, забраняващ престоя и паркирането.
Около 13.20ч., в
изпълнение на служебните си задължения, на този пътен участък бил извикан св. С.М.,
извършващ репатриране на неправилно паркирани автомобили, който предприел
действия по репатриране на автомобила в изпълнение на служебните си задължения,
за което съставил нарочен констативен протокол.
След репатрирането
си автомобилът бил закаран на т.нар. наказателен паркинг и св. Н.Н. въз основа на констативния протокол и по изрично искане
на жалбоподателката съставил АУАН за допуснатото
нарушение, като след заплащане на всички дължими такси автомобилът бил
освободен.
Те установили, че на
улицата има неправилно паркиран автомобил, сред които бил този на въз.Г.. За това и св. И. съставил глоба с фиш серия
ОВ, с № *********/05.11.2018г. за допуснато нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДП.Било
оставено уведомление на основание чл.186 ал.3 от ЗДП, в което било посочено, че
за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП на
собственика на автомобила е наложена „Глоба“ в размер на 20лв. с фиш с №
*********.
Въз основа на съставения акт против въз. С. било издадено и атакуваното наказателно
постановление , в което наказващият
орган възприел изцяло описаните в него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по
чл.6 т.1 от ЗДП.За него на въззивника на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП била
наложена „Глоба“ в размер на 20лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бяха разпитан св. Н.Н. – актосъставител и С.М. –
осъществил фактическите действия по репатриране на автомобила и съставил
констативния протокол във връзка с тази дейност, чиито показания съдът
кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелите си
спомни за случая с необходимата конкретика и установиха, че автомобилът е бил паркиран на бул.
„Владислав Варненчик“, където има поставен пътен знак
В-27, забраняващ престоя и паркираните на цялата улица, като потвърдиха, че
ограничение се допуска единствено за автомобили на Съдебна полиция, за които процесното ограничение на практика не важи.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното
постановление № 118/ 8.03.2019г. е издадено от компетентен орган- Заместник
–Кмет на Община- Варна съгласно заповед
№ 4791 / 25.11.2015г. на Кмета на Община- Варна и в шестмесечния преклузивен срок.
В самия акт се съдържат всички изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН
реквизити. Наказателното постановление също е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. С. нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу
какво следва да се защитава.
Не е допуснато
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено,
е направено с достатъчна пълнота и конкретика,
като обстоятелството дали посоченият час на извършване на нарушението (около
13.20) е прецизно и точно посочен или не според съда е факт, който не влече
незаконосъобразност на нарушението, тъй като АНО говори за приблизителност на
посочения час, а не за неговата прецизна точност, като разлика в рамките на
5-10 минути не би могла да повлече незаконосъобразност на издадените АУАН и НП.
Посочена е
нарушената материално правна норма и след като във фактическото описание на
нарушението изрично е посочено, че същото касае несъобразяване с пътните знаци,
то липсата на отбелязване на конкретно предложение на чл.6 т.1 от ЗДП не
ограничава правото на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е
обвинен.Наказанието за нарушението също
е индивидуализирано.Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а възраженията в този
смисъл са неоснователни.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Безспорно е
установено, че въззивницата С. е паркирала
собственият си лек автомобил на бул. „Вл.Варненчик“ до № 182 (сградата на Районен съд – Варна) в
зоната на действие на знак В -27, който забранява престоя и паркирането.
.В настоящият
казус нито във възражението против АУАН, нито
впоследствие в подадената жалба против НП въз. С. е направил възражения относно
авторството на нарушението.
Поради това и доколкото по делото няма
доказателства превозното средство да не е било от одобрен тип, т.е. такова, за
чието управление да не е необходимо човешко присъствие, то следва да се приеме,
че неговия водач, който го е паркирал в зоната на действие на знак В-27, е имал
качеството на „ участник в движението“,
извършил нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП. В този смисъл съдът намира, че
действително въззивникът е паркирал автомобила си в нарушение
на забраната на чл.6 т.1 от ЗДП.
Правилно е била определена и санкционната
норма, тъй като именно в чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП е предвидена санкция за водач,
който паркира неправилно, каквото виновно поведение в случая е налице.
Размерът на наложената „Глоба“ от 20лв.
е императивно посочен в закона и няма законова възможност за неговото
намаляване.
Съобразно доказателства по делото съдът счита,
че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Извършеното от въз. С.
нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме,
че обществената му опасност е незначителна.
Независимо от
обстоятелството дали жалбоподателката е адвокат,
който в този момент е извършвал служебните си задължения, дали е паркирала на
място предназначено за автомобили на Съдебна полиция или дали Община Варна
следва да носи отговорност за неизграждането на служебен паркинг към сградата
на ВРС или не, то биейки гражданин на Република България за жалбоподателката
С. въпреки известните неудобства които това създава, съществува задължението да
привежда своето поведение в съответствие със законоустановените
правила в това число в указанията на поставените пътни знаци. Доколкото
автомобилът управляван от същата не се ползва със специален статут, в рамките
на който да се възползва от т.нар. привилигировано
паркиране (което не касае самото паркиране като факт от обективната
действителност, а обслужва конкретните цели на дейността, която извършват
органите на Съдебна охрана), то за същата не остава друго освен за понесе
административната си отговорност за допуснатото от нея нарушение на правилата
на ЗДвП.
С оглед на изложеното до тук
съдът намира, че атакуваното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно Постановление №
118/08.03.2019г. на зам. Кмета на
Община-Варна, с което на Ц.А.С. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева, на
основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: