МОТИВИ към
НОХД №1476/2019 г.:
Обвинението е против
подсъдимия Л.Т.Р. *** за
престъпление по чл.183, ал.4 във връзка
с чл.28, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява затова, че в гр.П., след като е осъден с решение №783/25.10.2013 г. по гр.д. №3140/2013э
г. на PC Пазарджик, влязло в сила
на 25.10.2013 г. да
издържа свои низходящи
- непълнолетните си дъщери Т.Л.Р., ЕГН ********** и М.Л.Р., ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законен представител Х.Д.Н., както и с решение
№770/16.10.2014 г. по
гр.д. №2267/2014 г. на PC Пазарджик, влязло в сила на 05.11.2014 г. и с решение №635/02.08.2016 г. по гр.д. №1344/2016 г. на PC Пазарджик, влязло в
сила на 06.09.2016 г. за
увеличение на размера на дължимата издръжка, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 19 месечни вноски за периода от месец януари 2018 г. до месец юли 2019 г. - за Т.Р. 19 месечни
вноски от по 120.00 лева, на обща стойност 2 280.00 лева, а за М.Р. 19 месечни
вноски от по 110.00 лева, на обща стойност 2 090.00 лева, всичко общо 4 370.00
лева като деянието е извършено при условията на повторност, след като е осъден
за престъпление по чл.183 ал.1 от НК с присъда по НОХД №103/2017 г. на PC- Пазарджик, влязла в
сила на 03.03.2017 г.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и
седма от НПК подсъдимият Л.Р. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите, изложени в
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Пострадалата М.Л.Р., чрез
своята майка и законен представил Х.Д.Н.
е конституирана в качеството на частен обвинител.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени
доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373,
ал.3 от НПК прие за установено следното:
Подсъдимият Л.Р. сключил граждански брак със свидетелката Х.Н. на
02.06.2001 г. От съвместното им съжителство на *** г. се родило детето Т.Р., а
на *** г., се родило детето М.Р..
Бракът между подсъдимия Р. и
свидетелката Н. бил прекратен с Решение №783 от 25.10.2013 г. по гражд. дело
№3140/2013 г. по описа на Районен съд Пазарджик, като упражняването на
родителските права било предоставено на свидетелката Х.Н., а подсъдимият Л.Р.
бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 80.00 лева за всяко от
двете деца, чрез тяхната майка и законна представителка. Решението влязло в
сила на 25.10.2013 г.
С решение №770 от 16.10.2014 г. по
гражд. дело №2267/2014 г. по описа наа Pайонен съд Пазарджик размерът на дължимата издръжка бил увеличен от
80.00 лева на 100.00 лева месечно за детето Т.Р. и на 90.00 лева за детето М.Р..
Решението е влязло в сила на 05.11.2014 г.
Подсъдимият Л.Р. плащал редовно
дължимата издръжка до месец април 2016 г., след което преустановил плащането.
Свидетелката Н. сигнализирала Районна прокуратура Пазарджик. С присъда от
15.02.2017 г. по НОХД №103/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик, подсъдимиятРимов
бил осъден за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК като на основание
чл.183 ал.3 от НК не му било наложено наказание. Присъдата влязла в сила на
03.03.2017 г. и обхващала период на неизпълнение от м. май 2016 г. до м.
септември 2016 г.
Междувременно с решение №635 от
02.08.2016 г. по гражд. дело №1344/2016 г. по описа на Pайонен съд Пазарджик размерът на дължимата
издръжка отново бил увеличен от 100.00 лева на 120.00 лева месечно за детето Т.Р.
и от 90.00 лева на 110.00 лева за детето М.Р.. Решение влязло в сила на
06.09.2016 г. Свидетелката Н. се снабдила с изпълнителен лист №6/03.01.2017 г.
по гр.д. №1344/2016 г. и инициирала образуването на изпълнително дело при ЧСИ
Георги С..
След влизане в сила на присъдата и
последното решение за увеличение на размера на дължимата издръжка подсъдимият Р.
не плащал регулярно дължимата издръжка. За периода от месец октомври 2016 г. до
месец юли 2019 г. в тежест на подсъдимия Р. се натрупали задължения в размер на
6 440.00 лева. За времето от 12.06.2017 г. до месец юли 2019т. подсъдимият Р.
платил част от задълженията си за издръжка като в негова тежест останало
задължение в размер на 4 370.00 лева. Посоченият размер на задълженията се
равнява на 19 месечни вноски за двете деца. Съгласно основен правен принцип
първо се погасяват най-старите задължения и независимо от датата на плащане на
задължението, паричната вноска следва да погаси задълженията по датата на
възникването им.
Затова с плащанията през периода от
12.06.2017 г. до месец юли 2019 г. подсъдимият Р. е погасил най-старите по
време задължения по издръжката. Дължимата сума от 4 370.00 лева, равняваща се
на 19 месечни вноски, представлява неизпълнение на последните по време
задължения тоест за 19 месеца назад във времето, считано от месец юли 2019 г.
Това определя инкриминираният период на неизпълнение от месец януари 2018 г. до
месец юли 201 г.
Подсъдимият
Р. е извършил деянието при условията на
повторност, тъй като след влизане в сила на предишната
присъда той продължил да не плаща издръжка.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанието на
подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по
реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на
свидетелите Х.Н., Т.Р., както и
писмените доказателства приложени по делото.
Съгласно чл.143, ал.2 от Семейния кодекс
„Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”.
Затова, както е посочено и в съдебните
решения, издръжката е дължима от подсъдимия до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване. Основанието за прекратяване на задължението
в този случай, е настъпването на пълнолетието на детето.
В този смисъл за времето от месец януари 2018
г. до месец юли 2019 г., включително, общият размер на неплатената издръжка за
детето Т.Р. възлиза на сумата от 2 280 лв., равняващи се на 19 месечни вноски
по 120 лв., тъй като свидетелката е навършила пълнолетие едва на 21.11.2019 г.
За същия период държимата сума за детето М.Р.
е в размер на 2 090 лв., равняваща се на 19 месечни вноски от по 110 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Л.Т.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на
чл.183, ал.4 във връзка с чл.28, ал.1 от НК, като в гр.П., след като е осъден с решение
№783/25.10.2013 г. по гр.д. №3140/2013э г. на PC Пазарджик,
влязло в сила на 25.10.2013 г. да издържа свои низходящи - непълнолетните си дъщери Т.Л.Р., ЕГН ********** и М.Л.Р., ЕГН **********, чрез тяхната майка
и законен представител Х.Д.Н., както и с решение №770/16.10.2014 г. по гр.д.
№2267/2014 г. на PC Пазарджик, влязло в сила на
05.11.2014 г. и с решение №635/02.08.2016 г. по гр.д. №1344/2016 г. на PC Пазарджик, влязло в сила на
06.09.2016 г. за увеличение на размера на дължимата издръжка, съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 19 месечни вноски за
периода от месец януари 2018 г. до месец юли 2019 г. - за Т.Р. 19 месечни вноски от по
120.00 лева, на обща стойност 2 280.00 лева, а за М.Р. 19 месечни вноски от по
110.00 лева, на обща стойност 2 090.00 лева, всичко общо 4 370.00 лева като
деянието е извършено при условията на повторност, след като е осъден за
престъпление по чл.183 ал.1 от НК с присъда по НОХД №103/2017 г. на PC- Пазарджик, влязла в сила на
03.03.2017 г.
Съдът счита, че не
съществуват причини от обективен характер, които да обосновават неплащането на
дължимата издръжка от страна подсъдимия, тъй като се установи, че подсъдимия е
в работоспособна възраст и работещ. Задължението за плащане на издръжка на
родените от брака деца е безусловно, особено след като е постановено с влязло в
сила съдебно решение. След като подсъдимия не е предприел действия за
намаляване или прекратяване на дължимата издръжка, намира се в работоспособна
възраст и не страда от психическо или трайно физическо заболяване, което да му
пречи да полага труд, съдът прие, че не съществуват обективни причини за
неплащането на дължимата издръжка.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Л.Р. за
извършеното деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно
целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете сравнително високата
обществената опасност на деянието. С него се засягат интересите на малолетните
и непълнолетните и застрашават тяхното физическо развитие.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид положителните характеристични данни за същия.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
прецени съдействието за изясняване на фактическата обстановка, с оглед направените
самопризнания, положителните характеристични данни, а като отегчаващи –
предишното му осъждане за същото престъпление, продължителния период от време
на неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка и проявената престъпна
упоритост.
При тези данни, като даде превес на
смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, на подсъдимия Л.Т.Р., при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му
адрес за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, при
периодичност на явяване за подпис два пъти седмично, Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от
ОСЕМ МЕСЕЦА и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
Съдът постанови наказанието Обществено
порицание да се изпълни чрез
поставяне на присъдата на видно място в сградата на Община
Пазарджик за срок от един месец.
Съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание по втората алтернатива на чл.183, ал.4 от НК, тъй като
подсъдимият към момента работи, което би му позволило да изпълнява задължението
си за заплащане на издръжка, което е в интерес на децата.
Съдът наложи наказанието пробация, като при
определяне на размера на изтърпяване на отделните пробационни марки прецени, че
налаганите до момента наказания по никакъв начин не са повлияли за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия.
Причините за извършването на престъплението,
следва да се търси в ниската степен на обществено съзнание и липсата на
родителска загриженост у подсъдимия по отношение на родените му деца.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: