№ 17
гр. Враца, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20221400900140 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени осъдителен иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл.499, ал.7 и чл.
380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и акцесорни искове за заплащане на
мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.429, ал.3 от КЗ.
В исковата молба ищецът Н. Й. Н., ЕГН ********** от гр. Враца, чрез
адв. Н. Д. и адв. Ж. Т., и двамата от АК-София, твърди, че на 16.06.2021г.,
около 17:16 ч., на Т-образно кръстовище на главен път I-1 (Е-79) между гр.
Враца и гр. Монтана, на разклон за с. Бели Извор е настъпило
пътнотранспортно произшествие между л.а. марка „Тойота Корола“ с per. №
ВР***ВА, с водач Н. Ц. Н., ЕГН: ********** и л.а. марка „Ситроен- Ксантия“
с peг. № ОВ***АХ, с водач А. Д. В., ЕГН: **********, в който се возел на
първа седалка до водача. Посочва, че отговорността за настъпването на
пътнотранспортното произшествие е на водача на л.а. „Тойота Корола“ Н. Н.,
който не се е съобразил с разпоредбите на ЗДвП и с останалите участници в
двиЖ.ето по пътищата, видимостта и метеорологичните условия, поради
което внезапно, с рязка маневра наляво, е навлязъл в кръстовището по път Е-
79, водещ към с. Бели Извор в нарушение на чл. 50 от ЗДвП, чл. 102 и чл. 104
от ППЗДвП, без да пропусне движещия се по пътя с предимство л.а. „Ситроен
- Ксантия“, управляван от А. В., който не е успял да спре навреме и между
двата автомобила е настъпил сблъсък. Поддържа, че отговорност за
настъпването на процесното пътнотранспортното произшествие има и водача
1
на л.а „Ситроен - Ксантия“ - А. В., тъй като е управлявал автомобила със
скорост около 105,5 км/ч., която несъмнено е несъобразена скорост по
смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и не е спазил
ограничението от максимално разрешена скорост във въпросния участък 60
км/ч, поради което не е могъл да спре или намали достатъчно скоростта, за да
избегне удара с автомобила, управляван от Н. Н.. Счита, че отговорност за
процесното застрахователно събитие носят и двамата водачи, съответно и
двамата застрахователи, застраховали тяхната Гражданска отговорност, т.е.
че в настоящия случай е налице хипотезата на солидарна отговорност по чл.
121 във вр. с чл. 122 от ЗЗД във вр. с чл. 499, ал. 7 от КЗ. Изтъква, че по
случая е образувано ДП № 3032/2021 г. по описа на Окръжен следствен отдел
гр. Враца, пр. пр № 3032/2021 г. по описа на Районна прокуратура - Враца за
престъпление по чл. 343, ал.3, б. „а“ от НК, като към момента на подаване на
исковата молба с постановление от 09.02.2022г. наказателното производство,
водено срещу водача Н. Ц. Н. е прекратено, тъй като са изпълнени условията
на чл. 343, ал. 2, т.2 от НК. Твърди, че към датата на събитието е било налице
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс“ АД за ППС с per. № ВР***ВА, предоставящо
покритието по чл. 493 от КЗ, учредено с полица № BG/03/520002890231, с
период на валидност от 21.10.2020 г. до 20.10.2021г. Поддържа, че при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, на 12.05.2022 г. е депозирал при
ответника извънсъдебна претенция, въз основа на която е образувана щета №
471020212202922, че впоследствие към претенцията е депозирал молба с вх.
№ 2001/19.07.2022г., в която е приложил Епикриза от Ортопедо-
травматологично отделение от 09.06.2022г., и още една допълнителна молба
вх. № 2071/28.07.2022г., с която е представил ИЗ № 6678 в неговата цялост,
но с писмо с изх. № П 00675/03.08.2022г. ответникът е отказал да му изплати
претендираните от него застрахователни обезщетения с твърдения, че от
представените доказателства не може да заключи, че са налице предпоставки
за уважаване на предявената претенция, за определяне и изплащане на
обезщетение. Счита, че ответникът му дължи застрахователното обезщетение
ведно със законната лихва, дължима от виновния водач на основание чл. 429,
ал. 3 от КЗ, както и законна лихва за собствената си забава съгласно чл. 497,
ал. 1, т. 1 от КЗ. Твърди също, че от реализираното на 16.06.2021г. ПТП му е
причинена средна телесна повреда - мозъчно сътресение, без открито
вътречерепна травма, комоцио церебри, фрактура тибие декстра малеолус
медиалис, силна палпаторна болка с оточна и деформирана дясна глезенна
става с хематом и крепитации, счупване на десен тибиален малеол, поради
което е транспортиран по спешност и е приет в Хирургичното отделение на
МБАЛ „Христо Ботев“ АД. На 21.06.2021 е приет в Ортопедо-
травматологичното отделение на болницата, където му е извършено открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула и на
27.06.2021 г. е изписан; на 13.08.2021 г., 27.08.2021 г., 13.09.2021 г. и
2
28.09.2021 г. е провел физиотерапия; ползвал е болнични в периода от
16.06.2021 г. като е продължен на няколко етапа до 18.10.2021 г. На
09.06.2022г. отново е приет в ортопедо-травматологичното отделение на
МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца, където престоява 4 дни; извършена му е
екстракция на остеосинтезния материал и е изписан на 12.06.2022г.
Поддържа, че във връзка с претърпените телесни увреждания е търпял, търпи
и ще продължава да търпи болки и страдания за един неопределен период от
време, че не може да се придвижва самостоятелно и повече от 9 месеца се
нуждае от чужда помощ, за да може да се придвижва, къпе, облича и грижи за
хигиената си, както и че от посочените увреди и операции ще останат белези
по тялото му. Посочва, че преживяното в комбинация със силните болки и
ограничението на двиЖ.ята са отключили проблеми със съня му, с кръвното
налягане, с психическото и емоционалното му здраве; нанесена му е
психологическа травма и е нарушен социалният му живот; претърпял е силен
шок, ужас от събитието, остра стресова реакция, развива посттравматично
стресово разстройство, става по-затворен, излиза по-рядко и изпитва
затруднения да се грижи за себе си. Моли съда да осъди ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс” АД да му заплати сумата 80 000,00 лева, представляваща
обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на процесното ПТП от 16.06.2021 г., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от датата, на която ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс” АД е уведомен за ПТП с предявяването на претенция по
реда на чл. 380 от КЗ - 12.05.2022 г., до окончателното й изплащане, съгласно
чл. 429 от КЗ, както и законна лихва върху тази сума - /главница ведно със
законната лихва по чл. 429 от КЗ от 12.05.2022г. до окончателното плащане/,
съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1, считано от изтичането на 15 работни дни след
уведомяването с извънсъдебната претенция, а именно 06.06.2022 г., до
окончателното й изплащане.
Ответникът ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Н. Ч. и И. Г. -
изпълнителни директори, чрез пълномощник юрк. А. П., в срока по чл.367,
ал.1 ГПК, в отговора на исковата молба заявява, че не оспорва твърденията на
ищеца за съществуване на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с №
BG/03/520002890231, сключена за лек автомобил „Тойота Корола” с рег. №
ВР***ВА; за уведомяването му от ищеца и за предявяване на претенция от
същия за изплащане на застрахователно обезщетение на 12.05.2022г. във
връзка с настъпилото на 16.06.2021 г. събитие; за неприключването на
претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение с изплащане на
такова; за това, че настъпването на транспортното произшествие е резултат от
съизвършването му от водачите на лек автомобил „Тойота Корола” с рег. №
ВР***ВА и лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с рег. № ОВ***АХ. Заявява, че
оспорва твърденията на ищеца за забавяне във възстановителния процес; за
нуждата на ищеца от чужда помощ за период от 9 месеца и изобщо за вида,
3
срока и интензивността на преживените от ищеца болки и страдания от
получените при ПТП травми. Въвежда възраЖ.е за съпричиняване с
твърдения, че ищецът е допринесъл с поведението си за вредоносния
резултат, като към момента на настъпване на ПТП е бил без правилно
поставен обезопасителен колан и счита, че при правилно поставен
обезопасителен колан ищецът или не би получил травматичната увреда,
предмет на иска, или би получил значително по-лека травма. Поддържа, че
при първоначалния си болничен престой ищецът е отказал лечение, за което е
подписал нарочна декларация и със собственото си поведение е довел до
усложняване на здравословното му състояние, както и че ищеца не е
предприел действия по рехабилитация и възстановяване, поради което е
удължен срока за възстановяване. Оспорва и размера на иска като прекомерно
завишен с оглед на характера и вида на получената телесна увреда,
последиците от нея, срока на интензивни болки, в това число и с оглед на
заявения принос на вредоносния резултат. Счита също, че лихва за забава не
се дължи от момента на настъпване на събитието, а от изтичане на
установения срок за произнасяне на застрахователя.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата
молба. Във връзка с твърдяното съпричиняване от страна на пострадалото
лице, твърди, че е спазил всички правила за двиЖ.е по пътищата.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника на допълнителната искова молба, в който същият заявява, че
изцяло поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
Конституираното в процеса, на основание чл.220 ГПК, като трето лице-
помагач на страната на ответника ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" -
ЗД “Бул Инс“АД, ЕИК: *** с адрес гр. ***, в писмено становище по делото
оспорва предявените искове изцяло по основание и размер, както и наличието
на основание за привличането му като трето лице помагач; оспорва и
твърдението да е налице съизвършителство.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза и съдебно-
медицинска експертиза, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 16.06.2021г., около 17:30 ч., на Т-образно кръстовище на главен път I-1
(Е-79) между гр. Враца и гр. Монтана, на разклона за с. Бели Извор е
настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а. марка „Тойота
Корола“ с per. № ВР***ВА, с водач Н. Ц. Н., ЕГН: ********** и л.а. марка
„Ситроен-Ксантия“ с per. № ОВ***АХ, с водач А. Д. В., ЕГН: **********, в
който се возел на първа седалка до водача пострадалия Н. Й. Н., ЕГН
********** от гр. Враца. За произшествието е съставен Протокол за оглед на
4
местопроизшествие от 16.06.2021 г. от следовател в ОСО-ОП гр.Враца, след
посещение на мястото на ПТП, в който са описани времето, мястото,
участниците в произшествието, състоянието на пътното платно, разполоЖ.ето
на ППС и пострадалите и др. В протокола е отразено, че обезопасителните
колани в лек автомобил марка „Ситроен-Ксантия“ са използвани. Към
протокола са прилоЖ. схема и фотоалбум. Произшествието е документирано
и с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 987000-
9790/20.08.2021 г., след посещение на мястото от дежурни служители ПТП
при сектор ПП при ОД на МВР-Враца. В протокола сред пострадалите лица е
посочен и Н. Й. Н. – пътник в лек автомобил „Ситроен-Ксантия“ с per. №
ОВ***АХ, който е получил натъртвания на десен крак, прегледан и настанен
в ХО на МБАЛ гр.Враца без опасност за живота. Като вероятна причина за
ПТП в протокола е посочена отнемане на предимство от страна на водача на
л.а. „Тойота Корола“ - Н. Ц. Н.. В протокола е отразено, че по случая е
образувано сл. дело № 74/16.06.2021г. по описа на ОСлС-Враца. Видно от
представеното постановление за прекратяване на наказателно производство
на РП-Враца от 09.02.2022г. наказателното производство по пр.пр. №
3032/2021г. по описа на ВРП, ДП № 74/2021г. по описа на ОСлО при ОП-
Враца, водено срещу Н. Ц. Н. за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б” вр.
чл.342, ал.1 НК е прекратено на основание чл.343, ал.2, т.2 НК.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е
назначена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. На
база на прилоЖ.те по делото доказателства и тези по ДП № 74/2021г. по описа
на ОСлО при ОП-Враца, вещото лице, изготвило автотехническата част на
експертизата, е дало заключение, че от техническа гледна точка ПТП е
настъпило при следния механизъм: На 16.06.2021 г. около 17,30 часа в
светлата част на денонощието, при ясно и слънчево време, в дясната лента на
платното за двиЖ.е на главен път I-1 /Е79/ (Монтана - Враца) в посока от
гр.Враца към гр.Монтана се движил лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с per.
№ ОВ***АХ, управляван от А. Д. В. от гр.Враца и пътник на предната дясна
седалка Н. Й. Н. от гр.Враца, със скорост около 105,5 км/ч.; в същото време
по пътя от с. Бели Извор към кръстовището с главен път Е 79 се е движил лек
автомобил „Тойота Корола” с per. № ВР***ВА, управляван от Н. Ц. Н. от
гр.Враца, който не е спрял пред пътен знак Б2 „Стоп“ преди кръстовището и е
5
предприел маневра завой на ляво. В момента, в който лек автомобил „Тойота
Корола” е навлязъл в платното за двиЖ.е, по което правомерно се е движил
лек автомобил „Ситроен Ксантия”, същият се е намирал на около 72 метра от
кръстовището; достигайки мястото на удара лек автомобил „Ситроен
Ксантия” е блъснал с предната част предната част на лек автомобил „Тойота
Корола“, след което е продължил двиЖ.ето си напред с отклонение в ляво,
напуснал е платното за двиЖ.е и се установил на левия банкет. В резултат на
удара под действието на инерционните сили лек автомобил „Тойота Корола”
се е завъртял на около 180° в посоката на въртене на часовниковата стрелка,
след което се установил до десния ръб на платното за двиЖ.е. Според
заключението причината за настъпването на процесното ПТП са субективни
действия с органите за управление от водача на лек автомобил „Ситроен
Ксантия”, което е довело до двиЖ.е с превишена скорост от 105,5 км/ч при
ограничение с пътен знак от 60 км/ч, както и предприемане на маневра „завой
на ляво“ в района на кръстовището от водача на лек автомобил „Тойота
Корола“, при наличие на пътен знак Б2 „Стоп“. От заключението се
установява също, че водачът на лек автомобил „Ситроен Ксантия” с per. №
ОВ***АХ е могъл да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, ако се е
движил със скорост 60 км/ч., а водачът на лек автомобил „Тойота Корола” с
per. № ВР***ВА е имал техническата възможност да възприеме и оцени
пътните условия, релефа и състоянието на пътя, да съобрази скоростта си на
двиЖ.е с останалите МПС и да осигури предимство на лек автомобил
„Ситроен Ксантия” с per. № ОВ***АХ, след което да предприеме маневра
завиване в ляво на Т-образното кръстовище. Според заключението
пострадалият Н. Й. Н. преди и по време на станалото ПТП се намирал на
предната дясна седалка на лек автомобил „Ситроен Ксантия” и е бил с
поставен обезопасителен колан.
Заключението по изпълнената комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза в автотехническата й част не е оспорено от
страните и съдът го приема като обективно, компетентно и пълно,
изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №
BG/03/520002890231, с период на валидност от 21.10.2020 г. до 20.10.2021г.,
сключена при ответното застрахователно дружество, с която се покрива
6
отговорността на водача на лек автомобил „Тойота Корола“ с per. №
ВР***ВА - Н. Ц. Н.; настъпването на процесното ПТП на 16.06.2021 г.;
направена претенция от ищеца на 12.05.2022г. пред застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на която в
дружеството е образувана преписка по щета № 471020212202922, както и че
на 25.05.2022г. с писмо изх. № П 00675/03.08.2022г. застрахователят е отказал
да му изплати претендираните от него застрахователни обезщетения;
настъпването на транспортното произшествие е резултат от съизвършването
му от водачите на лек автомобил „Тойота Корола” с рег. № ВР***ВА и лек
автомобил „Ситроен Ксантия“ с рег. № ОВ***АХ, поради което, на основание
чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.
За установяване на причинените на ищеца травматични и неврологични
увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение по делото са
представени писмени доказателства (фиш от ЦСМП - Враца, лист за преглед
на пациент от КДБ/СО при МБАЛ „Христо Ботев" АД, гр.Враца, епикризи,
оперативен протокол, амбулаторни листа, болнични листа, ЕР на ТЕЛК,
резултати от рентгенологични и лабораторни изследвания и др.), назначени
са и изпълнени комплексна съдебно-медицинска и автотехническа и съдебно-
медицинска експертизи и са събрани гласни доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че след
настъпване на ПТП пострадалият Н. Й. Н. е приет за лечение в ХО при МБАЛ
„Христо Ботев“ АД – Враца в периода от 16.06.2021 г. до 20.06.2021 г. с
диагноза: Мозъчно сътресение; ГКС 15 т.; Счупване на десен голям пищял -
вътрешен глезен. При постъпването си пострадалият е бил в задоволително
общо състояние; нормален соматичен статус; параклиника в норма; имал е
спомен за случилото се, оплаквал се е от болки в областта на дясно рамо,
десен глезен и лека болка в областта на корема ниско в дясно. Извършен е
консулт с ортопед на 17.06.2021 - данни за многофрагментно счупване на
десен вътрешен глезен - за оперативно лечение. Проведено е медикаментозно
лечение с калциев глюконат, антикоагулант, кръвоспиращо и
болкоуспокояващо. Изписан без ОНС и вратна ригидност, клинично здрав и
насочен към ортопед (ксерокопие на ИЗ № 5844 от ХО при МБАЛ „Христо
Ботев“ АД – Враца). От 21.06.2021 г. до 27.06.2021 г. пострадалият Н. Й. Н. е
бил за лечение в ОТО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД - Враца с диагноза:
Счупване на други части на подбедрицата, закрито. При приемането е бил с
нормален соматичен статус, контактен, адекватен, в добро общо състояние;
оплаквал се е от силна болезненост в областта на десен глезен, като дясна
глезенна става е била оточна и деформирана с хематом и костно хрущене в
7
областта на вътрешния глезен и болка при пипане. ДвиЖ.ята в десен глезен са
били оточни и болезнени, като не е могъл да стъпи на ДДК. Същият - без
неврологичен дефицит. На 22.06.2021 г. му е извършена операция № 816 -
оперативно наместване и ОМ на счупения голям пищял. След оперативния
период е протекъл гладко. Проведено е медикаментозно лечение с
обезболяващи, антиагреганти, клюкокортикоиди, НСПВС и антибиотици.
Вертикализиран с две помощни средства /патерици/ в деня на изписването.
Изписан в добро общо и локално състояние, със спокойна оперативна рана,
заемащ активно полоЖ.е в леглото. (ксерокопие на ИЗ № 6053 от ОТО при
МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца). След така проведеното лечение, през
месец август и септември 2021г., на ищеца е проведен курс по физиотерапия и
рехабилитация на ДГС. От прилоЖ.те 4 броя болнични листа, издадени от
СЛКК – хирургична към ХО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца и от ГП
СМПОТ Ортомед ООД – Враца, се установи, че пострадалият Н. Й. Н. е бил в
отпуск по болест в периода от 16.06.2021 г. до 18.10.2021 г. с диагноза:
Счупвания на други части на подбедрицата. От ксерокопие на ИЗ №6678 от
ОТО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца, се установява, че Н. е бил за
лечение от 09.06.2022 г. до 12.06.2022 г. с диагноза: Последици от други
счупвания на долен крайник, където на 09.06.2022 г. му е извършена операция
№ 823 — Отстраняване на ОМ от заздравяло счупване на десен вътрешен
глезен. По време на престоя му е проведено медикаментозно лечение с
обезболяващи и противовъзпалителни. Изписан с подобрение. През месец
юли 2022 г. на ищеца отново е проведен курс по физиотерапия и
рехабилитация на ДГС.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни, което съдът приема като
професионално и компетентно изготвено, неоспорено от страните, изготвено
след изследване на материалите по делото и личен преглед на пострадалия, се
установи, че в резултат на процесното ПТП на 16.06.2021 г. ищецът е получил
следните увреждания: вътреставно счупване на десен вътрешен глезен и
лекостепенно мозъчно сътресение. Счупването на десен вътрешен глезен е
причинило на ищеца трайно затруднение на двиЖ.ята на долен десен
крайник, наложило оперативно ортопедично лечение с ОМ и медикаментозно
такова, за срок от 6 дни и до 30-тия следоперативен ден с антикоагулант.
Лекостепенното мозъчно сътресение е причинило на ищеца временно
разстройство на здравето не опасно за живота, наложило медикаментозно
лечение за срок от 5 дни. Първата хирургична интервенция за счупения десен
вътрешен глезен е продължила 50 минути с голяма сложност, а втората
оперативна интервенция за отстраняване на ОМ е продължила 30 минути и е
била със средна сложност. Според заключението възстановителният период за
счупения глезен е от порядъка на 5- 6 месеца, като същия подлежи на пълно
възстановяване по отношение на счупената кост на подбедрицата, а за
мозъчното сътресение е от порядъка на 2-3 седмици. Не е била налице тежка
черепно-мозъчна травма, за която да се е осъществявало и да е било
8
необходимо лечение за в бъдеще, като няма и медицински данни за
възникнали усложнения от лекостепенното мозъчно сътресение. От
заключението се установява също, че проведеното болнично лечение на
ищеца при първоначалния му прием е било 11 дни общо в двете отделения;
същият не е отказал болнично лечение и не е искал прекратяването на такова;
болничното лечение на ищеца не е било прекратявано; не са установени
неправилни действия, изразяващи се в натоварване на оперирания крайник,
които да са довели до възникнали усложнения на счупения глезен, като
трябва да се подчертае, че се касае за вътреставно счупване, което определя
неговата тежест и съответните последици, водещи до перманентен оток и
ограничени двиЖ.я в дясна глезенна става, в резултат на възникнали като
усложнения артрозни изменения. По време на болничното лечение болния е
бил на постелен режим, т.е. не се е придвижвал, като в деня на изписването от
ОТО е бил вертикализиран с две помощни средства и с дадени указания да не
натоварва оперираният крайник за определен срок, като същият е използвал
помощни средства (канадки и патерици). Налице е медицинска документация,
от която е видно, че ищецът е извършвал курсове на физиотерапия и
рехабилитация за периода от 13.08.2021 г. до 27.08.2021 г.; от 13.09.2021 г. до
28.09.2021 г. и от 13.07.2022 г. до 22.07.2022 г., при д-р Р. Г. - специалист по
физиотерапия и рехабилитация. Според заключението по време на
болничното лечение ищецът е търпял болки и страдания с интензитет
характерен за този тип травми - счупване на кост, като за същите са му
прилагани обезболяващи средства; за в бъдеще ищецът ще търпи болки в
областта на десен глезен, свързани с определени условия, а именно - промяна
на времето, физически пренатоварвания, продължително стоене,
продължително ходене и т.н.; ищецът се нуждае за в бъдеще от
рехабилитационно и физиотерапевтично лечение и няма да може да проходи
пълноценно.
Във връзка със заключението, на 01.02.2023 г., на ищеца е извършен
преглед от вещото лице д-р К., при който е установено, че изпитва болка и
има ограничени и болезнени двиЖ.я в дясна глезенна става, която е леко
оточна; налице е и лек функционален дефицит на двиЖ.ята на дясна глезенна
става, като за в бъдеще могат да възникнат артрозни изменения в областта на
същата, имайки в предвид характера на счупването. Налице е постоперативен
белег надлъжно в областта на тибиалния малеол с дължина 7.5 см., като този
белег е дефинитивен и няма да се подобри за в бъдеще. Походката на ищеца е
самостоятелна с накуцване в дясно, като няма нужда от използване на
помощно средство за придвижване.
В съдебното заседание вещото лице, изготвило заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, поясни, че
вследствие на раздробеното вътреставно счупване на вътрешния глезен
ищецът няма да може да ходи пълноценно и ще накуцва с пострадалия
крайник, че артрозните изменения ще доведат до ново постепенно
9
ограничение на двиЖ.ята на крайника, както и болка и оток.
Заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни не е оспорено от страните и съдът го приема
като обективно, компетентно и пълно, изясняващо относими към предмета на
делото факти и обстоятелства.
За установяване на преживените от пострадалия болки, страдания и
неудобства в резултат на извършеното ПТП, по делото са разпитани като
свидетели Р. Й. Ц. – сестра на ищеца, и И. Г. Ц. – съпруг на свидетелката.
Свидетелката Р. Ц. твърди в показанията си, че е видяла брат си
непосредствено след ПТП и че той е бил със счупен крак, много уплашен и
притеснен. Свидетелката установи, че след като бил изписан от болницата,
лечението на брат й продължило до ден днешен в дома му, където бил
обслужван от нея и съпруга й - от тоалет до хранене, преобличане, обтриване
с мокри кърпи, до буквално всичко, докато брат й стъпи на крака, тъй като не
е бил способен да се грижи сам за себе си. Майка й се включвала финансово -
за медикаменти и лекарства, тъй като не е била в България. Свидетелката
твърди също, че брат й е епилептик от бебе, поради което се е нуждаел от
повече грижи, но в последно време се е чувствал много добре – не е имал
припадъци. Преди катастрофата пострадалият работил като портиер в
Математическата гимназия по програма към Бюрото по труда, но след
инцидента не се върнал на работа, тъй като програмата била свършила и след
това той дори не направил опит да тръгне на работа. От показанията на
свидетелката се установи, че преди инцидента ищецът сам за всичко се
оправял, излизал, разхождал се, събирал се с приятели, посещавал я в дома й
постоянно, тъй като обичал да общува с дъщеря й, дори и на работа ходел с
желание и не е имал никакъв проблем, а след ПТП и до момента дори и
кучето не си извежда на вън и се налага тя да ходи при него; изолирал се е и
се е затворил. Преди инцидента ищецът не слизал от колата, а сега не кара
кола, свидетелката, а също и мъжа й, ако се налага, го вози навсякъде; при
пътуване, като види кола, пострадалият й казвал да спре, дори и да е на
главен път с предимство, най-вероятно, за да не ги ударят.
Свидетелят И. Ц. е видял пострадалия на другия ден след инцидента в
болницата; същият не изглеждал добре. След като бил изписан от болница,
около половин година за ищеца полагали грижи с жена му, тъй като ищецът
имал нужда от грижи, за тоалетна, баня, храна, вода – всичко; и сега
пострадалия има нужда от чужда помощ, тъй като не се е оправил още.
10
Свидетелят също установи, че преди инцидента ищецът работил като охрана
– портиер, а след инцидента не е успял да се върне на работа; преди
инцидента ищецът бил общителен и имал приятели, а сега много рядко се
вижда с приятели, почти не излиза на вън и само вкъщи седи. Според
свидетеля, когато вози пострадалия с колата на прегледи, него още го е страх
и като види пешеходна пътека му казва да спре, тъй като от инцидента му е
останало нещо и има страх. Свидетелят не смята, че към настоящия момент
ищецът се е възстановил психически, щом още го е страх да излиза и да
пътува в кола; същият още накуцва.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
непротиворечиви и преки, кореспондиращи си помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията им съдът отчита
възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, предвид близката им
родствена връзка с ищеца и обстоятелството, че същите не кореспондират
напълно с установеното в заключенията на вещите лица, с оглед разпоредбата
на чл.172 от ГПК.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмено
заявление от ищеца от 12.05.2022г. и отказ на застрахователя да определи и
изплати обезщетение. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
11
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
От Протокола за оглед на местопроизшествие от 16.06.2021г. и
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 20.08.2021 г., по делото
безспорно се установи настъпването на пътнотранспортно произшествие на
16.06.2021г. на Т-образно кръстовище на главен път I-1 (Е-79) между гр.
Враца и гр. Монтана, на разклона за с. Бели Извор между л.а. марка „Тойота
Корола“ с per. № ВР***ВА, с водач Н. Ц. Н. и л.а. марка „Ситроен-Ксантия“ с
per. № ОВ***АХ, с водач А. Д. В., причинено виновно от водачите на двата
автомобила, които са нарушили правилата за двиЖ.е по пътищата и са
причинили неимуществени вреди на ищеца Н. Й. Н., който е бил пътник на
предна дясна седалка в лек автомобил „Ситроен-Ксантия“.
От заключението на комплексната съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза се установи механизма на процесното ПТП: лек
автомобил „Ситроен Ксантия“ с per. № ОВ***АХ, управляван от А. Д. В. от
гр.Враца и пътник на предната дясна седалка Н. Й. Н. от гр.Враца, се движил
със скорост около 105,5 км/ч. по главен път I-1 (Е-79) между гр. Враца и гр.
Монтана; в същото време по пътя от с. Бели Извор към кръстовището с
главен път Е 79 се е движил лек автомобил „Тойота Корола” с per. №
ВР***ВА, управляван от Н. Ц. Н. от гр.Враца, който не е спрял пред пътен
знак Б2 „Стоп“ преди кръстовището и е предприел маневра завой на ляво в
кръстовището, вследствие на което лек автомобил „Ситроен Ксантия” го е
блъснал с предната си част.
Наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите щети на ищеца е установено от изпълнените комплексна
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза и съдебно-медицинска
12
експертиза.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици.
От посочените по-горе доказателства, както и от постановление за
прекратяване на наказателно производство на РП-Враца от 09.02.2022г., се
установява и виновното и противоправно деяние на водачите на двата леки
автомобила, участвали в ПТП: водачът Н. Ц. Н. е нарушил чл.50 от ЗДвП и
чл. 102 и чл.104 от ППЗДвП, като на кръстовище, на което единия от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, не е пропуснал движещия се
по пътя с предимство лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с per. № ОВ***АХ и
не е спазил знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“;
водачът А. Д. В. е нарушил чл.21, ал.2 от ЗДвП като се е движил със скорост
105,5 км/ч. при максимално разрешена във въпросния участък скорост от 60
км/ч.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответника бе да
проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за
липсата й. Такива не са представени по делото.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач на л.а. марка „Тойота Корола“ с per. №
ВР***ВА Н. Ц. Н. е застрахована при ответника и събитието е настъпило в
срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи, заключения по медицинската и комплексната съдебно медицинска
и автотехническа експертизи и гласни доказателства) дават основание за
извод, че при процесното ПТП ищецът е получил телесни увреждания, а
именно: вътреставно счупване на десен вътрешен глезен и лекостепенно
мозъчно сътресение и е претърпял болки, страдания и неудобства,
окачествени от съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в
пряка причинна връзка с произшествието и поведението на водача на
застрахования автомобил, тъй като се установи, че ищецът е пострадал
именно при посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
13
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищеца по
чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед прилоЖ.ето на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищецът Н. Й. Н. е получил вътреставно счупване на
десен вътрешен глезен, причинило трайно затруднение на двиЖ.ята на долен
десен крайник, и лекостепенно мозъчно сътресение без възникнали
14
усложнения, причинило временно разстройство на здравето не опасно за
живота. За посочените увреждания ищецът е претърпял оперативно-
ортопедично лечение с ОМ и медикаментозно такова, за срок от 6 дни и до
30-тия следоперативен ден с антикоагулант, и рехабилитационно лечение (за
счупването на десен вътрешен глезен), както и медикаментозно лечение за
срок от 5 дни (за мозъчното сътресение). Ищецът е бил хоспитализиран два
пъти - в ХО и ОТО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца, като проведеното
болнично лечение при първоначалния му прием е било 11 дни общо в двете
отделения; а при последващия му прием е било 3 дни в ОТО. На ищеца са
извършени две операции: на 22.06.2021 г. му е извършена операция № 816 -
оперативно наместване и ОМ на счупения голям пищял, а на 09.06.2022 г. му
е извършена операция № 823 — отстраняване на ОМ от заздравяло счупване
на десен вътрешен глезен. Оздравителният период за счупения глезен е от
порядъка на 5-6 месеца, като същия подлежи на пълно възстановяване по
отношение на счупената кост на подбедрицата, а за мозъчното сътресение е
от порядъка на 2-3 седмици. През възстановителния период пострадалия е
търпял неудобства, свързани с обслужване на хигиенни и физиологични
нужди и хранене, неудобство от необходимостта да бъде обгрижван от други
лица, но същите са обичайни за подобен род ситуации. Пострадалия е търпял
болки и страдания от уврежданията в областта на десния глезен, характерни
за този вид травми, като същите са били купирани със съответните
медикаменти. Прогнозата е, че в бъдеще ищецът няма да може да ходи
пълноценно и ще накуцва с пострадалия крайник, като няма да има нужда от
използване на помощно средство за придвижване, че артрозните изменения
ще доведат до ново постепенно ограничение на двиЖ.ята на крайника, че ще
търпи болки в областта на десен глезен, свързани с определени условия и че
се нуждае от рехабилитационно и физиотерапевтично лечение; останал е и
постоперативен белег в областта на тибиалния малеол, който няма да се
заличи.
Като взе тези доказани от ищеца Н. Й. Н. вреди, двукратната му
хоспитализация, извършените две операции и обстоятелството, че са налице
данни за невъзстановени увреди, възрастта му - 31 години към момента на
настъпване на ПТП, както и претърпените от него неудобства и затруднения в
битовото обслужване през оздравителния период; не на последно място
преживения стрес от травмиращото събитие, при съобразяване и на
15
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а
като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за
икономическите условия, съдът намира, че справедливото в случая
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства
следва да бъде определено в размер 50 000 лева. Този размер на
обезщетението би репарирал в пълна степен причинените на ищеца
неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно
обогатяване за сметка на застрахователя.
По възраЖ.ето за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предполоЖ.я, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено възраЖ.е
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като
пътник в лек автомобил „Ситроен- Ксантия“ с per. № ОВ***АХ, с твърдения,
че към момента на настъпване на ПТП е бил без правилно поставен
обезопасителен колан и че при правилно поставен обезопасителен колан
ищецът или не би получил травматичната увреда, предмет на иска, или би
16
получил значително по- лека травма.
Съдът намира това възраЖ.е за неоснователно, тъй като по делото не се
ангажираха никакви доказателства от ответната страна, от които да се
установи, че ищецът, като пътник в лекия автомобил не си е бил поставил
правилно обезопасителния предпазен колан. Напротив, от съставения за
произшествието Протокол за оглед на местопроизшествие от 16.06.2021 г. се
установи, че обезопасителните колани в лек автомобил марка „Ситроен-
Ксантия“ са използвани, а от заключението по изготвената комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установи, че в момента
на ПТП Н. Н. е бил с поставен обезопасителен колан. В същото е разяснено,
че правилно поставения обезопасителен колан предпазва само главата и
горните крайници на пътниците да контактуват с таблото на автомобила,
тавана или други части и елементи от купето на автомобила, като ги
предпазва от удари, а уврежданията на пострадалия са в областта на долния
му крайник, защитата на който не е обусловена от правилното поставяне на
обезопасителния колан. В заключението е отразено също, че предвид
високата скорост на двиЖ.е на лекия автомобил „Ситроен Ксантия” около
105,5 км/ч в момента на удара ефективността на обезопасителния колан е
била незначителна.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъди ответното дружество ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп",
гр.София да заплати на ищеца Н. Й. Н. обезщетение за неимуществени вреди
50 000 лева. За горницата над уваЖ.я размер до предявения размер на
обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв., искът не е доказан и
следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед частичната основателност на главния иск следва да бъдат
разгледани и акцесорните претенции за присъждане на законна лихва върху
определеното обезщетение.
По отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност
в КЗ са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
17
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задълЖ.е. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал.
3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение,
а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до
тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и решение №
18
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.)
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по
делото писмени доказателства (претенция вх. № 1390/12.05.2022 г.)
пострадалият Н. Н. е заявил пред застрахователя застрахователна претенция
за заплащане на неимуществени вреди на 12.05.2022 г., както и че
застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение в
сроковете по чл. 496 КЗ, то застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице - 12.05.2022 г., а след изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва върху присъденото
обезщетение за собствената си забава.
Следователно претенцията за законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 12.05.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата, е основателна и следва да бъде уважена.
Ищецът претендира също, на основание чл. 497, ал. 1, т.1 от КЗ, и
законна лихва върху претендираната сума за неимуществени вреди
(главницата и лихвата по чл. 429 от КЗ) от 06.06.2022 г. - датата, следваща
изтичането на срока по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ - петнадесет работни дни след
уведомяването с извънсъдебната претенция, до окончателното им изплащане.
От така формулирания петитум и от изразеното становище може да се
направи извод, че ищецът иска към обезщетението по чл. 432, ал. 1 от КЗ да
се добави лихвата по чл. 429 от КЗ, като по този начин се формира
главницата, върху която да се присъди обезщетението по чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Съдът не споделя тезата на ищеца.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента и заплащането на
претендираната законна лихва излиза извън размера на реално дължимото
обезщетение и начислената върху него лихва за забава. Уважаването на
претенцията ще доведе до олихвяване на лихви (анатоцизъм), което е
подчинено на специален правен режим, като съгл. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и става
съобразно наредбите на БНБ, т. е. допустимо е само доколкото законът
изрично го допуска и по ред и условия определени в нормативния акт.
Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между
търговци – чл. 294, ал. 2 от ТЗ и в хипотезите на чл. 143, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и
19
чл. 507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху лихва е
недопустимо съгласно действащото, както към момента на сключването на
застрахователния договор, така и към този момент законодателство.
С оглед изложеното претенцията за заплащане на законната лихва върху
претендираното обезщетение за вреди ведно със законната лихва по чл. 429,
ал. 3 от КЗ от изтичане на петнадесетдневния срок по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ
на 06.06.2022 г. до окончателното изплащане, следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищецът е освободен от задълЖ.ето за заплащане на държавна такса и
разноски по производството и не претендира такива, поради което ответното
дружество не му дължи разноски.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Видно е от
прилоЖ.я договор за правна защита и съдействие от 13.02.2023 г., сключен
между адв. С. А. Х. от САК и ищеца, че са уговорени безплатно процесуално
представителство и защита по настоящото дело на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска
защита на лице, което е в материално затруднение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза, ако
насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има право на
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е
възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда
в полза на самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да
упражни адвокатът това свое право, той следва да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание някоя от хипотезите
по чл. 38, ал. 1 ЗА. В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
е налице, което е видно от представените от ищеца документи във връзка с
искането му за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК, които документи са подробно обсъдени от съда в
постановеното по делото Определение № 346/20.09.2022 г.
20
В случая, съразмерно на уважената част от иска, възнаграждението
следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изчислено
съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 4406,25 лв. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати посочената сума на пълномощника на ищеца адв. адв. С. А.
Х. от САК.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по
назначените съдебни експертизи в общ размер 730, 00 лв., поради което на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът му дължи направените по делото
разноски по съразмерност в размер 273, 75 лв.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер 100, 00 лева и с оглед изхода на
спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на същия следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 100, 00
лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса, на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца по
съразмерност 2000,00 лв. държавна такса.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Н. Ч. и И. Г. -
21
изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Й. Н., ЕГН ********** с адрес
гр. ***, сумата 50 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП, настъпило на
16.06.2021г. на Т-образно кръстовище на главен път I-1 (Е-79) между гр.
Враца и гр. Монтана, на разклона за с. Бели Извор, между л.а. марка „Тойота
Корола“ с per. № ВР***ВА, с водач Н. Ц. Н., ЕГН: ********** и л.а. марка
„Ситроен-Ксантия“ с per. № ОВ***АХ, с водач А. Д. В., ЕГН: **********,
дължимо по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, обективирана в застрахователна полица №
BG/03/520002890231, с период на валидност от 21.10.2020 г. до 20.10.2021г.,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 12.05.2022 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл.
380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 50 000,
00 лв. до пълния претендиран размер от 80 000,00 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ за
присъждане на законната лихва върху сумата, формирана от претендираното
обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лева плюс лихвата на
основание чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от 06.06.2022 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Н. Ч. и И. Г. -
изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. А. Х. от САК, ЕГН
********** с адрес: гр.***, сумата 4406,25 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на Н.
Й. Н., ЕГН ********** - ищец по т.д. № 140/2022г. на Окръжен съд - Враца,
съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА Н. Й. Н., ЕГН ********** с адрес гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от Н. Ч. и И. Г. - изпълнителни
директори, разноски по съразмерност в размер 273, 75 лв. за възнаграждение
на вещите лица и 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Н. Ч. и И. Г. -
изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната
22
власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца държавна такса в размер 2000,00
лв., съразмерно на уважената част от иска, както и 5 (пет) лева – за служебно
издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
Решението е постановено при участието на ЗД “Бул Инс“АД, ЕИК: ***
с адрес гр. ***, като трето лице-помагач на страната на ответника ЗЕАД
"Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК ***, гр.София.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните и третото
лице.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
23