РЕШЕНИЕ
№ 1169
гр. Пловдив, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500901 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 294 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК ***; против решение № 366/22,01,2024 г., постановено по гр. д. №
8987/2022 г. на РС Пловдив. С оплакване за незаконосъобразност на
решението поради необоснованост, противоречие с материалния закон и
допуснати при постановяването му съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, от въззивния съд се иска да го отмени и
вместо това да отхвърли предявения иск.
Ответникът С. Е. К., ЕГН **********; заявява становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното
решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
1
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 405,
ал. 1 от КЗ. Предявен от С. Е. К., ЕГН **********; против „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ***.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
сключен с ответника (с полица № ****) договор за комбинирана автомобилна
застраховка „Автокрижа“ с клауза „Пълно каско“, на 15,10,2021 г. в резултат
на злоумишлени действия на неизвестни лица е настъпило застрахователно
събитие – повреждане на застрахована вещ лек автомобил марка „НИСАН”,
модел „НОТЕ”, с ДК № ***. Увредени били: челно стъкло със сензор, ляв
стоп, панел над стопа – ляв, панел над стопа – десен, десен стоп, задна броня,
врата багажник, заден десен калник, задна дясна врата, предна дясна врата,
преден десен калник, предна броня, преден ляв калник, предна лява врата,
задна лява врата, заден ляв калник, преден капак, таван. При ответника била
заведена преписка по щета № *********/15,10,2021 г., по която бил извършен
оглед и съставен опис-заключение за установените вреди. За същите в полза на
ищеца – собственик на увредения автомобил, било заплатено обезщетение в
общ размер на 1007 лв., което било недостатъчно за покриване на
претърпените вреди. Ищецът предявил възражение, което застрахователят
приел за неоснователно, позовавайки се на разпоредбата на чл. 26.4 от Общите
условия към сключения между страните договор, съгласно която
застрахователната отговорност била ограничена до 50 % от претърпените
вреди поради това, че били изминали повече от десет години от първата
регистрация на застрахования автомобил.
Ищецът счита посочената клауза за неравноправна и противоречаща
на добрите нрави. Счита, че след прихващане с дължимите последващи
вноски от застрахователната премия (извършено на основание чл. 77.4 от ОУ),
дължима от ответника остава сума в размер на 1763,56 лв., представляваща
непогасена част от застрахователно обезщетение за настъпилите в резултат на
процесното застрахователно събитие вреди, на основание посочения договор
за застраховка.
Въз основа на изложеното от съда се иска да осъди ответника да
заплати на ищеца посочената сума, ведно със законната лихва върху нея,
считано от предявяване на исковата молба.
Ответникът счита претенцията за неоснователна и иска да се
2
отхвърли. С въззивната си жалба пред настоящата инстанция поддържа
следните възражения: че част от претендираните вреди не са резултат от
процесното застрахователно събитие; че клаузата, предвиждаща самоучастие
на застрахования в поемането на риска при определени условия, не е
неравноправна и е резултат от свободно извършения от застрахованото лице
избор на застраховател; че размерът на претърпените вреди е неправилно
определен от РС.
С постановеното по спора решение първоинстанционният съд е
приел иска за изцяло основателен и е осъдил ответника да заплати на ищеца
претендираната сума. Приел е, че настъпването и размера на претендираните
вреди се установява изцяло от събраните доказателства, както и че клаузата,
предвиждаща ограничаване отговорността на застрахователя поради
изминалия десетгодишен период от първата регистрация на автомобила, е
неравноправна.
При извършената проверка на валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт не се констатираха основания за нищожност или
недопустимост на същия. Относно законосъобразността на
първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка
относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените
във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:
За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: възникване на валидно
застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в
причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.
Безспорно между страните е наличието на валидно застрахователно
правоотношение между тях по отношение на описания по-горе лек автомобил.
Безспорно е (установява се и от ДП № 587/2021 г. на Трето РПУ при ОДМВР
Пловдив) и настъпването на твърдяното застрахователно събитие. Безспорно е
и това, че по образуваната по този повод преписка по щета, ответното
дружество е заплатило на ищеца обезщетение в размер на 1007 лв.
Следователно с това се установява, че е настъпило застрахователно
събитие и в причинна връзка със същото на застрахования автомобил са
3
причинени повреди, за които по начало, съгласно постигнатите между
страните уговорки, застрахователят носи риска.
Застрахователят не е оспорил заявените от застрахования
обстоятелства и настъпването на претендираните от него повреди. Напротив -
всички, описани в исковата молба повреди по автомобила, са констатирани
при извършения от застрахователя Опис по образуваната от него преписка по
щета. Следователно всички заявени и констатирани повреди са включени в
основанието, на което застрахователят е извършил плащането по процесната
щета и възражението за липса на причинна връзка между процесното
застрахователно събитие и настъпването на част от вредите, следва да се
приеме за неоснователно.
Досежно предявеното от ответника възражение за намаляване
размера на дължимото обезщетение поради уговорка за самоучастие на
застрахования: Не се спори, установено е и с представени пред РС писмени
доказателства, че между първата регистрация на процесното МПС и началото
на застраховката, са изминали повече от десет години. Не се спори, че
процесният договор е сключен при общи условия, предвиждащи (чл. 27.4), че
когато са изминали повече от десет години от датата на първата регистрация
на застрахованото МПС до началото на застраховката, се прилага 50 %
самоучастие на застрахованото лице за обезщетяване на вреди, причинени
чрез механично въздействие на трети лица, при които се налага боядисване на
над три основни детайла. Посочената разпоредба на общите условия обаче не
може да се приеме за основание за редуциране на дължимото застрахователно
обезщетение, тъй като същата противоречи на установеното с КЗ задължение
за обезщетяване без обезценка. Целта и смисълът на застрахователния
договор се свеждат до осигуряване на застрахователно покритие срещу
рисковете на съответния вид застраховка. С оглед целта на договора, от
момента на влизането му в сила за застрахователя възниква задължение да
носи риска от настъпване на предвидените застрахователни събития и при
евентуалното им осъществяване да заплати на застрахования обезщетение за
претърпените вреди. Осигуряването на застрахователно покритие формира
съдържанието на дължимата от застрахователя престация, поради което
застрахователят по имуществена застраховка няма право да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие
като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на
4
сключване и влизане в сила на застрахователния договор – в този смисъл е
трайно установената съдебна практика, в т. ч. и такава по чл. 290 от ГПК
(напр. Решение № 173 от 22.11.2013 г. по т. д. № 727/2012 г. на ВКС, II т. о.;
както и посоченото в обжалвания акт Решение № 155 от 5.12.2016 г. на ВКС
по т. д. № 1092/2015 г., II т. о., ТК).
По тези съображения, както и по изложените от РС, които
настоящата инстанция изцяло споделя, следва да се приеме, че възражението
за редуциране на обезщетението е неоснователно.
Досежно размера на вредите: От приетото пред РС заключение на
САТЕ се установява, че пазарната стойност на причинените на процесния
автомобил вреди, възлиза на общо 3092,88 лв. В тази връзка пред въззивната
инстанция е допуснато извършване на повторна САТЕ според която вредите
възлизат на общо 4229,40 лв. Приетото пред въззивната инстанция
заключение е обективно и компетентно изготвено, подробно мотивирано, и
въз основа на същото съдът приема, че претърпените от ищеца вреди в
резултат на процесното застрахователно събитие възлизат на 4229,40 лв. От
тази сума следва да се приспадне заплатената от застрахователя сума 1007 лв.
С оглед признанието на ищеца, че не са заплатени втората, третата и
четвъртата застрахователни вноски по процесния договор (чийто падеж е след
настъпване на застрахователното събитие), в полза на застрахователя е
възникнало правото да удържи стойността на същите (чл. 369 ал. 2 от КЗ),
която възлиза на 322,32 лв., и тази сума също следва да се приспадне. Така
обезщетението за претърпените от ищеца вреди следва да се определи в
размер на 2900,08 лв. Този размер надвишава претендирания в настоящото
производство, поради което – с оглед диспозитивното начало, на ищеца следва
да се присъди претендираната сума – 1763,56 лв.
Следователно искът е изцяло основателен и решението на РС, с което
същият е изцяло уважен, следва да се приеме за законосъобразно и да бъде
потвърдено.
Поради липса на доказателства за извършени от въззиваемия
разноски за производството пред настоящата инстанция, такива не следва да
се присъждат.
По изложените съображения съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 366/22,01,2024 г., постановено по гр. д.
№ 8987/2022 г. на РС Пловдив.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6