Р Е Ш Е Н И Е
№1664
13.09.2018 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3787/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.К.К., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 490 от 23.04.2019 г., издадено от Р.П.П.– ***ОИЗЕУО в Община
Пловдив, с което на основание чл. 92, ал. 1, т. 1 от Наредба за управление на
отпадъците на територията на община Пловдив (приета с Решение 215, взето с
Протокол 12 от 10.07.2014 г.) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 73
от Наредба за управление на отпадъците на територията на община Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че не е
изхвърлял процесните чували със строителни отпадъци, а ги събирал на тротоара
срещу дома си, откъдето по-късно имал намерение да ги натовари и превози до
друго място. Поддържа, че след като актосъставителят му е посочил, че не може
да държи чувалите на мястото, където те са били поставени, веднага ги е
пренесъл в двора си. Взема становище в нито един момент чувалите да не са били
изхвърлени в някой от намиращите се наблизо контейнери за събиране на битови
отпадъци. Поддържа още деянието му да не осъществява нито една от хипотезите по
чл. 73 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община
Пловдив. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от главен
юрисконсулт К., която взема становище да не са допуснати процесуални нарушения
в хода на административнонаказателното производство, а извършването на
административното нарушението да е доказано, поради което моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от П.К.К., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 09.06.2019
г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена
чрез административнонаказващия орган (АНО) на 12.06.2019 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 03.04.2019 г. около 16:30 часа в гр. Пловдив, на
бул. „Шести септември“ срещу № 12 свид. П.Й.Й. установила около 30 броя бели
чували със строителен отпадък, които били поставени около съдовете за смесен
битов отпадък, тип BOBR, намиращи
се на бул. „Шести септември“ срещу № 12. Докато установявала бройката на
чувалите се появил жалбоподателят П.К.К., който носил още чували със строителни
отпадъци. К. обяснил, че чувалите били негови, че извършвал ремонтни дейности в
жилището си, находящо се на адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № ****,
както и че предстои всички чували да бъдат превозени на друго място.
Свидетелката Й. го уведомила, че не може да остави чувалите със строителен
отпадък около съдовете за смесен битов отпадък, поради което К. преместил
чувалите. Жалбоподателят отказал да представи на свид. Й. поисканите му
документи, което наложило тя да потърси съдействие от органите на
Министерството на вътрешните работи.
На същата дата и след като установила самоличността на
К. свидетелката Й. съставила акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с бл. № 000227/03.04.2019 г. в присъствието на свидетел и против жалбоподателя.
Последният отказал да получи препис от акта, за което в него се подписал свидетел
на този отказ.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на свид. П.Й.Й. се установяват датата и
мястото на извършената проверка, както и че в хода на същата е установено
наличие на чували със строителен отпадък. Изяснява се, че чувалите са били
поставени около контейнери за смесен битов отпадък. Свидетелката пояснява, че
не е бил установен нито един чувал, който да е бил поставен вътре в някой от
съдовете за отпадъци. Изяснява се още, че към момента на извършване на
проверката пренасянето на чувалите не е било приключило, като се появило лице,
което обяснило, че извършва ремонтни дейности в дома си и има още чували за
пренасяне. Установява се, че след проведен разговор с жалбоподателя, той е заявил,
че предстои чувалите със строителни отпадъци да бъдат превозени на друго място.
Свидетелката посочва, че лицето, срещу което е съставила акта, е отказало да
получи препис от него, поради което такъв не му е бил връчен, а отказът е бил
удостоверен с подписа на един свидетел. Съдът дава вяра на показанията на свид.
Й., които намира за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В
показанията си свидетелката възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е
възприела като очевидец в хода на извършената проверка, не се установяват и
основания, по които тя да се счита за предубедена или за заинтересована.
От Заповед № 16ОА1007/27.04.2016 г. и Заповед №
19ОА542/22.03.2019 г. на *** на Община Пловдив се установява, че наказателното
постановление и актът за установяване на административно нарушение са издадени
от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни лица и при спазване на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.
От събраните и проверени по делото доказателства се
установява, че на посочените в НП време и място са се намирали неустановени на
брой чували, разположени около контейнери за смесен битов отпадък. Не е спорно
по делото, че в чувалите са се съдържали строителни отпадъци. С обжалваното
наказателно постановление жалбоподателят е бил наказан за нарушение по чл. 73
от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Пловдив,
съгласно който се забранява нерегламентираното изхвърляне, изгаряне, както и
всяка друга форма на нерегламентирано третиране на строителни отпадъци,
включително изхвърлянето им в контейнерите за събиране на битови отпадъци или
отпадъци от опаковки. Макар в разпоредбата „изхвърлянето“ като форма на
изпълнителното деяние на нарушението да се третира като дейност, изискваща
поставянето на строителния отпадък вътре в контейнера за събиране на битови
отпадъци или отпадъци от опаковки, настоящият състав приема, че изхвърлянето би
могло да се осъществи и чрез поставянето на отпадъка извън контейнера.
Задължително е обаче деецът да преустанови фактическата си власт върху вещта,
като тя престане да бъде в негово държане и под негов надзор. В тази връзка в
тежест на административнонаказващия орган е да докаже, че дейността на
наказаното лице е била такава, при която е налице годна форма на изпълнителното
деяние на нарушението. При съвкупния анализ на доказателсвените материали по
делото съдът намира, че извършването на нарушението не беше доказано по
категоричен начин. На първо място, както се посочи, установи се по несъмнен
начин, че нито един от процесните чували със строителни отпадъци не е бил
поставен вътре в някой от контейнерите за събиране на битови отпадъци. Нещо
повече, съгласно твърденията в АУАН и приетото за установено от АНО чувалите с
отпадъци не са били поставени непосредствено до контейнерите, а около тях. Не е
спорно, че чувалите са се намирали около контейнерите за битов отпадък, но само
по себе си това обстоятелство не означава, че те са изхвърлени, какъвто
еднозначен извод можеше да се направи, ако чувалите например бяха вътре в
контейнера. В случая напълно възможно от обективна страна е чувалите да са били
временно оставени на тротоара и в близост до контейнера за битов отпадък, но с
оглед тяхното извозване до друго място, където да бъдат надлежно изхвърлени,
както се твърди в жалбата. В тази връзка следва да се има предвид и че към
момента на проверката жалбоподателят не е бил оставил чувалите със строителни
отпадъци без надзор. Напротив, доказа се от показанията на свид. Й., че докато
са били преброявани чувалите, се е появил гражданин, който е носил още чували,
обяснил е, че извършва ремонт в дома си, както и че предстои свалянето и на други
чували с отпадък. Следователно дейността по поставянето на строителните
отпадъци около контейнерите за битов отпадък не е била приключила към момента
на проверката, а жалбоподателят сам е дошъл при проверяващите, което ясно
показва, че наредените до този момент чували с отпадък не са били оставени без
надзор. Този факт отново препятства възможността да се направи категоричен
извод за това, че процесната дейност на жалбоподателя представлява
нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци по смисъла на Наредбата. Най-сетне изясни се, че
жалбоподателят е посочил, че имал намерението да превози наредените чували до
друго място. Това обстоятелство кореспондира с твърденията в жалбата и от него
се прави извод, че макар процесните чували да са били поставени извън жилището
на К., той все още не е бил преустановил фактическата си власт върху тях.
Съвкупността от тези обстоятелства – чувалите със строителен отпадък не са били
поставени вътре или непосредствено до контейнерите за битов отпадък, а около
тях; те не са били оставени без надзор от жалбоподателя, който по време на
проверката е бил в започнат и все още продължаващ процес по тяхното сваляне
пред имота си; доказа се и че жалбоподателят е живеел и ремонтните дейности са
се извършвали на административен адрес, непосредствено до който са установени
чувалите от свид. Й.; жалбоподателят е обяснил, че има намерение да превози
чувалите до друго място – изключва възможността да се направи еднозначен и
несъмнен извод за това, че дейността, описана в НП, представлява
нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци. Не се обориха твърденията в
жалбата, че чувалите с отпадъци единствено са били подготвяни, събирани и
временно складирани около контейнерите за битов отпадък, но с оглед тяхното
товарене и преместване. Извършването на нарушението не е доказано по
категоричен начин. Тук следва да се посочи и че дори и от своя страна дейността
по временно съхранение на чувалите със строителни отпадъци на процесното място
да е в нарушение на установения ред на държавно управление, то жалбоподателят е
следвало да бъде наказан именно за такова нарушение. Недопустимо е за пръв път
с въззивното решение фактите да се подвеждат под различен състав на
административно нарушение по каквото обвинение от правна страна наказаният не
се е защитавал досега, т.е. да се преквалифицира нарушението.
Все в тази връзка трябва да се отбележи, че в
наказателното постановление изначално липсва правен извод на АНО за това каква
е формата на изпълнителното деяние в случая. Подробно са описани констатациите
на свид. Й. от фактическа страна, но липсва подвеждането им под съответен
признак от състава на нарушението – не се посочва дали чрез описаната
деятелност се приема да е извършено изхвърляне, изгаряне или пък да е налице
друга форма на нерегламентирано третиране на строителни отпадъци и евентуално
коя е тя. Вместо това е описано, че при проверката било установено наличие на
бели чували със строителни отпадъци, поставени около съдовете за смесен битов отпадък.
Тези факти са категорично доказани, но при издаване на НП наказващият орган е
трябвало да извърши дължимата преценка дали те се субсумират под някоя от
формите на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 73 от Наредбата и да
посочи конкретно дали наказва жалбоподателя за това, че е изхвърлил, че е
изгорил или че по друг начин нерегламентирано е третирал строителни отпадъци.
Този порок внася изначална неопределеност и неяснота във волята
административнонаказващия орган, което влече и неяснота в предмета на доказване
по делото, а неизбежно засяга и правото на защита наказаното лице, което е
неправомерно ограничено, тъй като следва да се защитава по едно неясно
обвинение.
Описанието на нарушението търпи критика и в друга
насока. На първо място неясно остава защо административното наказание е
наложено именно на жалбоподателя П.К.К.. Същият се споменава за пръв път едва в
диспозитива на НП, но в обстоятелствената част - при описанието на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, никъде не се съдържа твърдение за
причастност на жалбоподателя към описаното деяние. Вместо това се съдържа
единствено твърдение, че по време на проверката от свид. Й. се е появил
гражданин, който носил чували и с когото тя провела разговор. Кой е този
гражданин остава напълно неизяснено от описанието на нарушението, тъй като той
не е посочен нито чрез имената си, нито чрез ЕГН или какъвто и да е друг
индивидуализиращ признак. Същевременно предметът на доказване в настоящото
въззивно производство е очертан именно от описанието, което е направено на
нарушението в АУАН и в НП. На следващо място липсва и конкретно твърдение
именно жалбоподателят да се е разпоредил по какъвто и да е начин с процесните
„около 30 броя бели чували със строителен отпадък“. Никъде при описанието на
нарушението АНО не е посочил дали приема, че точно жалбоподателят К. е оставил
тези чували около контейнерите за битов отпадък. В НП липсва констатация, че К.
е изхвърлил тези чували или че по какъвто и да е друг начин се е разпоредил с
тях, вместо това е прието „наличие на около 30 броя бели чували със строителен
отпадък“. По-нататък е прието, че в разговор със свид. Й. непосоченият
гражданин, за когото се установява да е бил жалбоподателят, казал, че всички
чували около контейнерите били негови. Това, че са негови обаче не означава
автоматично, че именно той ги е оставил там, а още по-малко, че ги е изхвърлил.
Така отново се достига до вече констатирания дефицит при описанието на
нарушението, като в случая изначално не е описано деяние, което да се подвежда
под състава на нарушението по чл. 73 от Наредбата, а единствено какво свид. Й.
е възприела при проверката. Действително последната може да не е възприела
непосредствено и самия факт на извършване на деянието, но тази непълнота е
могла да се запълни от събраните доказателства. При всяко положение, щом АНО е
приел да са налице основания за издаване на НП, трябвало е да направи и ясен и
недвусмислен извод какво конкретно се твърди да е извършил жалбоподателят. Използваният
от наказващия орган подход при описанието нарушението – констатиране на наличие
на поставени чували и по-късно появил се гражданин, който казал, че чувалите
били негови, съдът намира за недопустим, тъй като внася неяснота във волята на
АНО и в предмета на доказване по делото. В случая на доказване подлежи именно
това дали се е появил гражданин по време на проверката и дали е казал, че
чувалите са негови, а не неописаното обстоятелство чувалите да са били
изхвърлени от жалбоподателя. Следва да бъдат съобразени и твърденията в
жалбата, от които се установява, че все пак жалбоподателят е бил лицето, което
е сваляло чувалите пред сградата, поради което това обстоятелство се явява
доказано по делото. Констатираният от съда порок обаче не касае доказателственото
право, а описанието на самото нарушение.
В заключение следва да се посочи, че дори и посочените
нарушения да не се третират като съществени, то пак би било налице основание за
отмяна на наказателното постановление, но поради маловажност на случая. Съгласно
задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 г.
на ОСНК на ВКС, преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен
контрол. В конкретния случай се установява, че след проведения разговор със
свид. Й., при който тя е уведомила жалбоподателя К., че не може да държи
чувалите със строителни отпадъци на мястото, където тя ги е заварила, то К. ги
е преместил още преди да му е бил съставен АУАН. На практика свид. Й. е
направила своеобразно устно предупреждение по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Установява се, че то е постигнало целта си, тъй като противоправното състояние
е било веднага отстранено и защитаваните обществени отношения не са били
увредени по никакъв начин. Веднага след установяване на деянието и преди да е
бил съставен АУАН жалбоподателят е предприел дължимото поведение за
отстраняване на нарушението, поради което въобще не е следвало да се пристъпва
към съставянето на АУАН. Предупреждението, че при извършване на нарушение ще
бъде наложено наказание, е било достатъчно. В случая своевременното
отстраняване на неправомерното състояние, възникнало от поставянето на чувалите
със строителни отпадъци около контейнерите за битови отпадъци, е довело до
минимално засягане на защитаваните обществени отношения и в много по-нисък
интензитет от обикновените, типични за нарушението по чл. 73 от Наредбата
хипотези. От своя страна жалбоподателят също се разглежда като лице с ниска
степен на лична обществена опасност, като не се установява същият да е извършвал
други административни нарушения. От конкретното деяние не са настъпили и
никакви вредни последици. В съвкупността си тези обстоятелства обосновават
извод, че дори да се приеме процесното деяние за доказано, а при издаването на
НП да не са допуснати съществени процесуални нарушения, то деянието следва да
се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В тази връзка и за пълнота на изложението настоящият
съдебен състав намира за необходимо да посочи, че категорично не споделя
становището при формални нарушения a priori да се изключва възможността за
приложение на правилата за маловажен случай. Следва да се посочи, че
законодателят е предвидил възможност формални престъпления да се квалифицират
като маловажен случай, т.е. противоправни деяния с много по-висока степен на
обществена опасност от административните нарушения. Изричното предвиждане на
възможността престъплението да се квалифицира като маловажен случай в съответна
разпоредба от Особената част на Наказателния кодекс не означава, че липсата на
изричен такъв текст и в разпоредбата, описваща състава на административното
нарушение, изключва приложението на чл. 28 ЗАНН. Касае се за различна
законодателна техника. Дори и при резултатните административни нарушения липсва
изрично предвиждане в кои случаи деянието може да съставлява маловажен случай,
което идва да покаже, че правилата за маловажност са принципно приложими
всякога, стига да се установи, че конкретното деяние представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. Да се приеме противното би означавало, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е мълчаливо отменена и е практически неприложима. Несъстоятелна е и
тезата, че използването на понятието „последици“ в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН, обуславя извод за неприложимост на
правилата за маловажния случай при формалните нарушения. Макар при последните
да не е необходимо настъпването на някакъв съставомерен резултат, това не
означава, че в обективната действителност не настъпва никаква промяна при
осъществяване на деянието. Разликата с резултатните нарушения е, че тук
единствената съставомерна промяна е осъществяването на самото деяние, в който
смисъл е и правната доктрина. В тази връзка законодателят борави с понятието
„последици“ на деянието и при очертаването на признаците на умишлените и на
непредпазливите деяния в чл. 11, ал. 2 и ал. 3 НК като същевременно безспорно
е, че формалните административни нарушения могат да бъдат както умишлено извършени,
така и по непредпазливост. Отделно от това, преценката за маловажен случай се
прави не само „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици“,
но и „с оглед на други смекчаващи обстоятелства“. Граматическото тълкуване на
употребения съюз „или“ недвусмислено показва, че преценката може да се прави с
оглед само на вредните последици или на смекчаващите обстоятелства. В
настоящото производство бяха констатирани множество смекчаващи обстоятелства,
понижаващи конкретната степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения
от този вид. Несъстоятелен е и доводът, че приложението на правилата за
маловажен случай може да се изключи a priori само по съображения за
обществената значимост на дадена категория обществени отношения, които се
защитават със съответния състав на административно нарушение. Повишената
обществена значимост на защитавания обект следва да намери отражение във вида и
размера на предвиденото наказание за този вид нарушения. Съдът не би могъл да
„дописва“ нормативни актове, при това като създава допълнителни ограничения за
правните субекти и изключва изначално приложението на чл. 28 ЗАНН за даден вид
административни нарушения, след като законодателят не е сторил това. По тези
съображения настоящият съдебен състав не споделя становището за невъзможност за
квалифициране на формалните административни нарушения за маловажни.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 490 от
23.04.2019 г., издадено от Р.П.П.– ***ОИЗЕУО в Община Пловдив, с което на П.К.К.,
ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл. 92, ал. 1, т. 1 от Наредба за
управление на отпадъците на територията на община Пловдив е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 300 (триста) лева за
нарушение по чл. 73 от Наредба за управление на отпадъците на територията на
община Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.