О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№89/11.02.2020г.
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на 11.02.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№58/20г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл.274 и
сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от З.Н. чрез процесуалния му
представител адв.С.М. против определение №445/20.12.2019г., постановено по гр.д.№337/19г.
по описа на ТОС, гр.о., с което е оставено без уважение искането за
прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на ОС-Ямбол, както и е
прекратено производството по делото на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.В жалбата се
твърди, че определение е непра -вилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отме -нено и вместо него постановено друго, с
което възражението за местна неподсъдност на делото бъде уважено и същото
изпратено на компетентния първоинстанционен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Частната
жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ
на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.
Производството
по гр.д.№337/19г. по описа на ТОС, гр.о. е образувано след из -пращането му по
подсъдност от Административен съд-София-град, където исковата молба, заведена
на 14.11.2019г., подадена по пощата на 11.11.2019г., е била обра - зувана в
адм.д.№12909/19г.В същата ищецът З.Н. излага, че е турски гражданин, притежаващ
разрешение за пребиваване в България /с посочен адрес в България в
гр.Търговище/. С определение №461/14.11.2014г., постановено по НОХД №1141/14г.
по описа на РС-Елхово, е одобрено постигнато споразумение, с което е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.251, ал.1 от НК /не е деклари - рал
пред митническите органи пренасяната от него валута в наличност и стойността на
предмета на престъплението е в особено големи размери-28 050 евро/, за
което му е определено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца,
изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 3 години, както и на осн. чл.251, ал.2 от НК/в действащата му
към посочената дата редакция/ предметът на престъплението - 28 050 евро е
отнет в полза на държавата.
С прилагането
на чл.251, ал.2 от НК за отнемане в полза на Държавата на неде -кларираните
парични средства, внасяни в Общността, РС-Елхово не се е съобразил с правото на
Европейския съюз.Формирана е, макар и по-късно, трайна практика на Съда на ЕС
по Регламент №1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета
от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общ -ността /в сила от 25.11.2005г./, съгласно която допълнителна санкция,
предвиждаща автоматично отнемане на недекларираните парични средства, без да се
изследва произходът на средствата, е недопустима от правото на Съюза.В този
смисъл са напр. Определение от 30.01.2019г. по съединени дела С-335/18 и
С-336/18 по пре - юдициални запитвания на СГС и САпС, определение от 12.07.2018г.
по дело С-707/17 по преюдициално запитване на СРС и Решение от 16.07.2015г. по
дело С-225/14г.РС-Елхово е следвало да приложи изискванията на Регламент
№1889/2005 като част от актовете на
Общността и съобразявайки се с примата на европейските норми пред тези на
националния закон да не наложи, и то автоматично /при поло - жение, че от
задържане на сумата до сключване на споразумението е изминал период от време,
достатъчен, за да се изясни нейният произход/, санкцията по чл.251, ал.2 от НК
и да не отнема в полза на държавата пълния размер на недекла -рираните парични
средства, а да наложи само предвиденото в чл.251, ал.1 от НК наказание, което
само по себе си се явява санкция достатъчно ефективна, съраз -мерна и възпираща
по см. на чл.9 от цитирания регламент.
В пряка
причинно-следствена връзка с така постановения, в частта му по прило -жението
на чл.251, ал.2 от НК, несъобразен с правото на Европейския съюз /Регла -мент
№1889/2005/, съдебен акт от РС-Елхово, въз основа на който са отнети в полза на
държавата собствените му парични средства в размер на 28 050 евро, ищецът
е претърпял имуществени и неимуществени вреди, а именно имуществени от вида на
претърпяна загуба в размер на 28 050 евро, представляващи пълния размер на
противоправно отнетите му в полза на държавата недекларирани парични средства,
имуществени от вида на пропусната полза в размер на 14 218 евро,
представляващи законна лихва върху главницата от 28 050 евро за периода
14.11.2014г.-11.11.2019г., и неимуществени вреди-продължителни притеснения, изразили
се в чувство на финансова нестабилност, оценени на 5 000лв.Предвид
гореизложеното претендира ответникът държавата, представлявана от министъра на
финансите, да бъде осъден да му заплати горепосочените три суми, ведно със
законната лихва върху всяка от тях считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
С
определение №8995/19.11.2019г., постановено по адм.д.№12909/19г., Админи
-стративен съд-София-град, след като е счел, че предявените искове не попадат в
хипотезата на чл.1 от ЗОДОВ, а в тази на чл.2 от ЗОДОВ, доколкото се твърдят
вреди, причинени от определение №461/14.11.2014г., постановено по НОХД №1141/
14г. по описа на РС-Елхово, и преценявайки алтернативно предвидената местна
под- съдност в чл.7 от ЗОДОВ/място на увреждането или настоящ адрес или
седалище на увредения/ е приел, че компетентен да разгледа делото е граждански
съд, според цената на исковете окръжен съд, и съответно местно компетентен
Окръжен съд - Търговище като съд по посочения в исковата молба адрес на ищеца,
на когото след като е прекратил производството пред себе си, е изпратил делото
по подсъдност на осн. чл.135, ал.2 от АПК.Според трайно формираната практика на
ВАС предвидената в чл.135, ал.7 от АПК необжалваемост на определенията,
постановени по спорове за подсъдност, се отнасят както до актовете, с които ВАС
или специализираният състав разрешават спорове за подсъдност, така и относно
определенията, с които админи -стративните съдилища изпращат по подсъдност дела
на други компетентни според тях съдилища, т.к. специалната компетентност на
съставите по решаване на споро -вете за подсъдност-чл.135, ал.3 и ал.4 от АПК
не може да бъде иззета от второинс - танционен съд, посредством обжалване с
частна жалба на които да било от актовете на съдилищата, страни по спора-в този
см. напр.Определение №15937/25.11.2019г. по адм.д.№13150/19г.-5 членен състав
на ВАС.Предвид гореизложеното и съдът при- ема, че делото е било изпратено по
подсъдност на ТОС въз основа на влязлото в сила с постановяването си като
необжалваемо определение на Административен съд-София-град.
След
образуване на гр.д.№337/19г. по описа на ТОС с разпореждане №337/29.11. 2019г.
същото е оставено без движение за отстраняване нередовности на исковата молба и
на ищеца са дадени следните указания: да внесе държавна такса в размер на
3 506лв./4% от цената на исковете/; да посочи конкретно от кои действия
счита, че са му причинени вредите: от правораздавателната дейност на РС-Елхово
или от това, че Държавата към онзи момент не е предприела съответните действия
да хармонизира законодателството си съобразно това на ЕС, като с оглед това
конкре - тизира и надлежния ответник по делото.За определението ищецът е бил
надлежно уведомен чрез процесуалния си представител адв.С.М. на 09.12.2018г.С
молба вх.№4509/18.12.2019г., подадена по пощата на 16.12.2019г., т.е. в рамките
на даде -ния преклузивен едноседмичен срок, ищецът е посочил, че предвид
дадената от съда квалификация на исковете по чл.49 от ЗЗД, разглеждани по общия
искове ред, и с оглед нормата на чл.115, ал.1 от ГПК, предвиждащ, че иск за
вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършване на
деянието и доколкото местоизвършване на деянието е в гр.Елхово, който съвпада с
района на Окръжен съд-Ямбол, прави възражение за местна неподсъдност на
делото.Поддържа, че ОС-Търговище е местно некомпетентен да разгледа исковата
претенция, като същата следва на осн.чл.115, ал.1 от ГПК да се изпрати за
разглеждане на ОС-Ямбол.С оглед горното сочи и, че не следва да се заплаща
исканата държавна такса в размер на 3 506лв.Извън горното сочи и, че
държавна такса в такъв размер бе ограничила несъразмерно достъпа до съд на
граждани, претърпели вреди от действия на държавни органи, като таксата за
такъв вид дела следва да е в прост размер. Поддържа и, че според СЕС тези дела
следва да се разглеждат по реда на ЗОДОВ, държавната такса по който е в прост
размер.Излага, че при съобразяване нормата на чл.7 от КРБ, предвиждаща, че
държавата отговаря за вреди, причинени от незако -нни действия на нейни органи и
длъжностни лица, надлежен ответник по исковете е именно държавата,
представлявана от министъра на финансите.Предвид гореизло- женото моли
производството пред ОС-Търговище да бъде прекратено и изпратено на ОС-Ямбол,
явяващ се местно компетентният да разгледа делото съд.
С
обжалваното определение ТОС е оставил без уважение възражението за неподсъдност
на делото и е прекратил производството поради неизпълнение на дадените
указания.
По
отношение правната квалификация на предявените искове настоящата инстан- ция
приема, че същата е по чл.49 от ЗЗД.Исковете са предявени на 11.11.2019г., т.е.
преди влизане в сила на чл.2в от ЗОДОВ/ЗИДЗОДОВ, обн.ДВ, бр.94/29.11.2019г./,
предвиждащ, че, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение
на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда
на: 1/ АПК - за вреди по чл.1, ал.1, както и за вреди от правораздавателната
дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 2/ ГПК -
извън случаите по т.1, като ответникът по делата се определя по реда на чл.7, като
съглас -но §6 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ този закон се прилага за предявените искови
молби, подадени след влизането му в сила, а неприключилите до влизането в сила
на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи,
включи -телно при последвало въззивно и касационно обжалване.След като редът по
чл.2в от ЗОДОВ е неприложим за предявените от ищеца искове /безспорно
неприложим е и чл.2 от ЗОДОВ, където хипотезите са лимитативно изброени/ и при
липса понастоя -щем на отговор по въпроса „По кой процесуален ред и от кой съд
следва да се разгледа искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от
нарушение на правото на ЕС”, предмет на т.д.№2/15г. на ВКС и ВАС, касателно
заварените произ -водства, съдът приема, че исковете при липса на друга
позитивноправна уредба следва да се разгледат по общия исков ред с квалификация
по чл.49 от ЗЗД, вр. чл.4, §3 от ДЕС.Предвид горното и при определяне на
местната подсъдност са приложими правилата на чл.105 и сл. от ГПК или това са
чл.108, ал.2 от ГПК, доколкото исковете са предявени против държавата, и
чл.115, ал.1 от ГПК, като и според двете правила местно компетентен съд е
ОС-Ямбол/съд, в чийто район е възникнало правоотноше -нието и съд по
местоизвършване на деянието/, в чийто съдебен район е РС-Елхово, от чийто
несъобразен с правото на ЕС и окончателен съдебен акт, се твърдят да са
произтекли вреди за ищеца и чиято обезвреда се претендира в производството.
Независимо от горното, съгласно нормата на чл.119 от ГПК, в настоящия случай
ищецът не е легитимиран да прави възражение за неподсъдност на делото, т.к. не
са налице хипотезите на чл.119, ал.1 и ал.2 от ГПК.По така предявените искове
подобно възражение за местна неподсъдност би могъл да направи само ответникът
след връчване на препис от исковата молба.Предвид изложеното и съдът приема, че
правилно ТОС е оставил без уважение възражението за неподсъдност на спора,
направено от ищеца, в която част атакуваното определение следва да бъде потвър
-дено.
По
отношение дадените указания за отстраняване нередовностите на исковата молба
съдът приема следното.След като предявените искове са с правна квалифи -кация
по общия материален закон - чл.49 от ЗЗД и производството се развива по общия
исков ред, ищецът дължи заплащане на държавна такса в предвидения в чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, размер от 4
на сто върху цената на всеки от исковете или това е сумата от
3 506лв.Същата не е заплатена в рамките на указания срок, а и в последствие.Неоснователни
са възра -женията в частната жалба, че така определената такса е препятстваща
достъпа на ищеца до съд.Съществуващата национална правна уредба урежда изрично
възмож -ността ищецът като физическо лице, при липса на достатъчно средства, да
бъде освободен след представяне на съответната декларация, вкл. изцяло, от
заплаща -нето на държавна такса, като подобно искане същият не е отправял до
съда.По отношение на останалите указания: в трайната съдебна практика на
Върховния касационен съд е изяснено, че съгласно чл.7 от КРБ държавата отговаря
пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и
длъжностни лица, и когато тази отговорност не може да бъде реализирана по
специалния ЗОДОВ при участие в процеса на съответните държавни органи като
нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на
основание чл.49 от ЗЗД. Нормите на Конституцията имат пряко действие и според
цитираната разпоредба на чл.7 от КРБ отговорността е на държавата, а не на
отделните нейни органи и длъж -ностни лица, в който смисъл са ТР №5/2013 от
15.06.2013г. на ОСГК на ВКС, реше -ние №133/29.06.2016г. по гр.д.№5002/14г.,
ВКС, ІІІ гр.о., определение №220/15.03. 2012г. по ч.гр.д.№23/12г., ВКС, и решение №110/14.06.2013г. по гр.д.№93/12г.,
ВКС, ІV гр.о.При така изложените обстоятелства, предявените искове против
държавата на осн. чл.49 от ЗЗД са процесуално допустими и неправилно
производството пред гражданския съд е прекратено поради наличието на
процесуална пречка.Процесу -алната легитимация е положителна процесуална
предпоставка за упражняване правото на иск от ищеца, за която съдът следи
служебно, но при твърдения, че са причинени вреди, за които отговаря държавата,
предявените искове са процесуално допустими.Отделно стои въпросът за материалноправната
легитимация на страните, която съдът преценява при разглеждане на спора по
същество, с оглед установените във всеки отделен случай правнорелевантни факти,
когато се твърди, че следва да се ангажира отговорността на държавата по чл.49
от ЗЗД - в този см. напр. Опреде -ление №534/13.12.2019г. по ч.гр.д.№4266/19г.,
ВКС, ІV гр.о. и определение № 53/ 05.02.2019г. по ч.гр.д.№9/19г., ВКС, ІV
гр.о.Формирана е и съдебна практика - напр. Решение №300/09.01.2019г. по
гр.д.№2262/18г., ВКС, ІV гр.о., според която, когато държавата отговаря за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжности
лица съгласно чл.7 от КРБ, не по реда на ЗОДОВ, а по реда на чл.49 от ЗЗД, по
тези искове тя може да се представлява както от министъра на финансите, така и
от процесуален субституент - държавният орган, който отговаря за поведението на
длъжностното лице, пряк причинител на вредата или с когото прекият причинител
на вредата е в служебно или трудово правоотношение.Форми - рана е и съдебна практика,
според която поцесуално легитимиран, т.е. надлежен ответник по исковете с
пр.осн. чл.49 от ЗЗД е самият орган, който упражнява съответната държавна/в
случай правораздавателна власт/, т.к. се касае за дейност, в процеса на
упражняване на която държавата не се явява възложител, а и липсват основанията
за приложение на специалния закон за ангажиране на нейната отговорност чрез
съответния й процесуален субституент - в този см. напр. Определе- ние
№59/30.01.2020г. по ч.гр.д.№4135/19г., ВКС, ІІІ гр.о.Настоящият състав споделя
първото от разрешенията, но независимо от горното квалификацията на исковете по
чл.49 от ЗЗД и разглеждането им по общия исков ред налагат заплащането на
дължимата държавна такса, което не е сторено от страната, въпреки надлежно дадените
й указания, предвид което и обжалваното определение в частта му, с която
производството по делото е прекратено на осн. чл.129, ал.3 от ГПК, следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №445/20.12.2019г.,
постановено по гр.д.№337/19г. по описа на ТОС, гр.о.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с
частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
от ГПК само в частта му, с която е потвърдено определението на ТОС в неговата
прекратителна част.В останалата част определението не подлежи на об -жалване
/т.9, б.”в” от ТР №1/2013 от
09.12.2013гг. на ОСГТК на ВКС/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: