Р Е Ш Е Н И Е
№ 296
гр. Плевен, 05.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Плевен, седми състав, в
открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело № 351 по описа на Административен съд – Плевен за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от С.К.М., ЕГН ********** *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1275-000146/02.03.2020
год., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “д“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба.
В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, постановена при неправилно
приложение на материалния закон – чл. 146, т. 4 от АПК. Твърди се, че
процесната заповед е издадена против жалбоподателя, за това, че на 02.03.2020 г. около 14:10 часа в гр. Велико Търново ул. “България“ в
посока ул.“В. Левски“ управлявал лек автомобил “Форд Фюжън“ с рег. ***с наложено наказание глоба на
стойност 20 лева с фиш Серия М номер
679401 от 08.06.2018 г., незаплатена в срока за доброволно плащане по реда на
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Твърди се, че глобата е обжалвана по административен ред на
основание чл. 81, ал. 1 от АПК пред началник на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР гр. Велико Търново. Сочи се,
че с Решение рег. № 127500-5878/20.03.2020 г. на началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Велико
Търново, жалбата е оставена без уважение. Твърди се, че в
конкретната хипотеза на жалбоподателя е издаден фиш Серия М номер 679401
от 08.06.2018 г. за неправилно паркиране, в отсъствие на нарушителя, по чл. 186,
ал. 3 от ЗДвП. Сочи се, фишът е оспорван в законоустановения 7-мо
дневен срок. Навеждат се доводи, че
своевременното оспорване на фиша по реда на чл. 186, ал. 2 от ЗДвП, изключва
възможността той да породи правни последици по отношение на неговия адресат, а
оттам и не може да се приравни на влязло
в сила наказателно постановление и не е годно изпълнително основание по
аргумент от чл. 186, ал. 7 от ЗДП. Обратно за издателя на фиша, то създава задължение или да състави АУАН или да откаже да състави такъв акт. Прави се извод, че когато бъде издадено
наказателно постановление, което е влязло в сила и жалбоподателят е управлявал
МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока на доброволно плащане по
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, ще са налице основание за приложението на разпоредбата
на чл. 171, буква „д“ от ЗДвП. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира
направените по делото разноски.
В съдебното заседание
жалбоподателят не се явява и не се представлява и не взема
становище по съществото на спора.
Ответникът по жалбата – мл. автоконтрольор при ОД на МВР
гр. Велико Търново в съдебно заседание не се явява и не се
представлява. В писмен отговор изразява становище, че заповедта за прилагане
на принудителна административна мярка е съставена от овластен за това орган в
рамките на компетенциите му при и по повод на изпълнение на служебните му
задължения, спрямо лице, което управлява МПС с наложено наказание глоба, неизплатена в срока на доброволно заплащане. Сочи,
че ЗППАМ
е връчена на М. на 02.03.2020 г. и на същата дата е прекратена по
административен ред, поради отпадане на
основанието за действието й, поради което ЗППАМ № 20-1275-000146/02.03.2020 г.
по чл. 171, т. 1 буква “д“ от ЗДвП се явява законосъобразна. Моли съда да
отхвърли жалбата и да потвърди ЗППАМ № 20-1275-000146/02.03.2020 г. по чл. 171,
т. 1 буква “д“ от ЗДвП като законосъобразна.
Административният съд, седми състав, като обсъди доказателствата по делото
и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна
проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена лично
срещу подпис на жалбоподателя на 02.03.2020
г., а жалбата против нея е подадена на 12.03.2020 г. и заведена с входящ номер 127500-5249 в сектор ПП
при ОД на МВР – Велико Търново.
С решение №1275р-1826/20.03.2020 г. ВПД
Началник сектор ПП при ОД МВР Велико
Търново е отхвърлил жалба с вх. № 127500-5249/12.03.2020
г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – В.Търново, подадена от С.К.М. срещу ЗППАМ № 20-1275-000146/02.03.2020
г. по чл. 171, т. 1, буква „д“от ЗДвП,
издадена от А.И.С.– мл. автоконтрольор в сектор „Пътна Полиция“ – В. Търново.
Жалбата
е подадена в срок и от надлежна
страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорването, се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1275-000146/02.03.2020 год.,
спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДП – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до заплащане на дължимата глоба. Описано е в заповедта, че
същата се издава, за това, че на
02.03.2020 г. около 14:10 часа в гр.
Велико Търново ул. “България“ в посока ул.“В.Левски“ С.К.М. управлява лек автомобил “Форд
Фюжън“ с рег. ***с наложено наказание
глоба на стойност 20 лева с фиш Серия М
номер 679401 от 08.06.2018 г., незаплатена в срока за доброволно плащане
по реда на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
При проверка за законосъобразност на
обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл. 146 от АПК,
настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган – А.И.С.на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – гр. Велико Търново, на когото на
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП са
делегирани правомощия да прилага принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1 , със Заповед № 316з-2141/27.07.2017
год. на Директора на ОД на МВР-Велико Търново, приложена на л. 41-42
от делото.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички
разписани от закона реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за
издаването си. В заповедта е описано и словесно извършеното и установено
с този акт административно нарушение. Същото се изразява в управление на МПС от
водач, който има наложено наказание с фиш /ЕФ/ НП, неплатено в срока за
доброволно плащане. Индивидуализиран е номера на акта, по който не е платена
глобата – фиш Серия М/674901 от 08.06.2018 г. Свидетелството за управление на МПС е иззето на
02.03.2020 г., на която дата е издадена
и оспорената заповед. Спазена е процедурата по издаване на
заповедта.
Същата е постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона. Съгласно разпоредбата чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП, на водач, който управлява моторно
превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане, се отнема свидетелството за управление на МПС – до заплащане на
дължимата глоба. Временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач съгласно чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП се извършва при управление на
моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от същия закон, като действието на мярката е
обусловено от настъпване на прекратително условие – заплащане на дължимата
глоба. Видно от разпоредбите на чл. 190, ал. 3 и чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на
съда при обжалване се дължи заплащане на наложеното наказание
"глоба", като за този едномесечен период наказателното постановление
заменя контролния талон. След изтичането на визирания едномесечен срок водачът
на превозното средство няма право да управлява същото, легитимирайки се с
наказателното постановление вместо с контролния талон, т. е. фикцията, която
нормата на чл. 157, ал. 8 ЗДвП създава, придавайки удостоверителната сила на
контролния талон по смисъла на чл. 157, ал. 1 ЗДвП на влязлото в сила наказателно постановление, е
обвързана със срок от един месец, поради което след неговото изтичане лицето,
управляващо превозно средство, не притежава документ, потвърждаващ валидността
на свидетелството за правоуправление.
Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС съответно на
хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с
акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица.
Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДвП фишът е акт, с който се
налагат глоби за административни нарушения по Закона за движение по пътищата, когато случаите са маловажни. В съответствие с
данните в административната преписка по несъмнен начин е доказано наличието на
условията, с които правната норма на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП свързва настъпването на
конкретни правни последици, изразяващи се във временно отнемане на
свидетелството за управление на моторното превозно средство до заплащане на
дължимата глоба. Според справката за нарушител, глобата е наложена с фиш М/679401,
издаден на 08.06.2018 год., който е влязъл в сила с издаването си.
Съгласно чл. 186, ал. 7 от ЗДвП глобата, наложена с фиш,
следва да се заплати в 7-мо дневен срок от датата на издаването на фиша, т.е.
до 15.08.2018 год., след което законът приравнява този акт на влязло в сила
наказателно постановление. По делото е безспорно, че към момента на извършената
от контролния орган проверка посоченият в чл. 157, ал. 8 от ЗДвП седмодневен срок е изтекъл,
както и че към тази дата лицето не е заплатило наложената му глоба. Заплащането
на глобата по фиша е станало едва на 02.03.2020 год., видно от разписка на л. 18
от делото, т.е. две години след изтичане
на срока за плащане, и след издаване на оспорената заповед. Затова без правно
значение за законосъобразността на приложената ПАМ е заплащането на глобата
след изтичане на срока за това и след издаване на оспорената
заповед. Заплащането на глобата определя крайния момент на действие
на приложената ПАМ по чл. 172, т. 1, б. „д“ от ЗДвП предвид временния й характер.
Съдът приема за неотносимо към предмета на спора обстоятелството, че жалбоподателят
е обжалвал издадения му фиш за неправилно паркиране доколкото законовите
изисквания са такива да е издаден и да
не е платен доброволно в законоустановения срок, какъвто безспорно е настоящият
случай. Установява се наличието на предпоставките за прилагане на процесната
ПАМ, а именно: наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
плащане.
Ето защо, при констатация на съда за неоснователност
на релевираните с жалбата оплаквания, последната следва да се отхвърли.
Воден от горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 1 и 2 от АПК, Административен съд – Плевен, VII-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.М., ЕГН ********** *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1275-000146/02.03.2020
год., с която спрямо него е приложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. “д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до заплащане на дължимата глоба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: