Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВОГЕ, трети състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар Ирена
Никифорова, като разгледа АНД № 144 по
описа за 2019 година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалба на ЕТ „…..“, ЕИК …., със седалище гр. С., ул. „….“ № , против Наказателно
постановление № К-0052905/21.05.2019 г., издадено от Директор на Регионална
дирекция при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите
му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1 000 лева.
В жалбата се твърди, че не е ставен АУАН, че
не му е връчван и не му е указвано правото на възражение., че НП е издадено на
основание порочен АУАН, която не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН,
както и че акта е издаден от лице без представителна власт, без свидетели и не
му е връчван. Твърди, че не извършил нарушение на цитираните норми, че НП не
отговаря на изискванията на чл. 57 и не му е връчвано.
Иска отмяна на НП.
В съдебно заседание
жалбоподателя се представлява от упълномощен представител - адвокат К.Г. от …,
който поддържа жалбата. Твърди, че липсват материално-правните предпоставки за
ангажиране отговорност на жалбоподателя. Твърди изтичане на преклузивни
срокове, след като към момента на издаване на АУАН нарушение е липсвало и
табелата е била премахната. Счита че преклузивни срокове са текли от 17.10.2017
г. и е следвало да не се издава НП. Твърди, че е налице нарушение на
процесуалните правила, след като от страна на контролните органи не е осигурено
участие на вписаният в ТР представител на жалбоподателя, а е участвал негов
роднина. Твърди, че не е установено някой да е бил заблуден от наличната
табела.
Въззиваемата
страна – РД при КЗП изпраща представител в едно от проведените заседания, който
оспорва жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения към този момент срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено
на 121.05.2019 г., връчено е на жалбоподателя на 10.07.2019 г., което е видно
от приложената обратна разписка, в който е обозначено, че се изпраща НП с
посочения номер, докато жалбата е заведена в деловодство на съда на 16.07.2019
г., тоест в цитиранията по-горе срок.
По същество е неоснователна.
Обжалваното НП е
издадено на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и санкционната разпоредба чл. 233,
ал. 2 от Закона за защита на потребителите, въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение серия бланков № К-00529055, съставен на 11.01.2019 г.
срещу жалбоподателя за това, че с констативен протокол 2655864/17.10.2018 г. е
установено че при упражняване на своята дейност жалбоподателя използва заблуждаваща
нелоялна търговска практика, а именно: Търговеца предоставя невярна е
подвеждаща информация, относно вида на туристическия обект „стаи за гости“ „….“
с адрес: гр. С., бул. „…“ № , на място в обекта чрез рекламен надпис на
фасадата на сградата в нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 /съдържа невярна
информация и следователно е подвеждаща/, вр.чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от
Закона за защита на потребителите.
Във връзка с
изпълнение на план програма на КРП за м. октомври 2018 г. се извърши проверка в
място за настаняване клас Б – стаи за гости „….“, находящо се адрес: гр. С.,
бул. „…“ № , стопанисвано от ЕТ „……“. Съставен е констативен протокол №
2655864/17.10.2018 г.В хода на проверката е установено, че на видно място до
входа на обекта е поставено удостоверние № 9 от 08.02.2018 г. за определена
категория „една звезда“, вид и наименование на обекта: стаи за гости „…“,
капацитет 4 стаи, 8 легла, лице, извършващо дейност в обекта – „ЕТ „….“,
валидно до 08.02.2023 г., издадено от Община С. В хода на проверката е
установено, че на фасадата на сградата е поставен надпис: „ресторант …..“.
На 25.10.2018 г. в
КЗП са представени следните документи: удостоверение № 9 от 08.02.2018 г. за
категория „една звезда“, видно обекта „стаи за гости“, а така също е представен
и регистър на настанени туристи.
Установи се, че
търговецът ЕТ „…..“ чрез рекламен надпис на фасадата на обекта предоставя
невярна информация относно вида на обекта, като посочва, че същият е „хотел“, а всъщност притежава удостоверение
за категория на обекта „стаи за гости“. По този начин търговецът въвежда в
заблуждение потребителя относно вида на туристическия обект и това би могло да
повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би
взел, ако не беше използвана тази търговска практика. Самото обозначение за
вида на обекта се определя на базата на съответствие с минималните задължителни
изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагайки
услуги и професионална и езикова квалификация на персонала при предлаганите
услуги на потребителите съгласно Наредба за изискванията към местата за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения, и за реда за определяне на
категория, отказ, понижаване, спирането действието на и прекратяване на
категорията , между тези видове туристически обекти – „хотел“ и „стаи за гости“
има значителна разлика в минималните задължителни изисквания, което води до
заблуда за потребителите. Заблуждаваща, нелоялна търговска практика се изразява
в предоставяне на невярна и подвеждаща информация за вида на туристическия
обект „стаи за гости“ „….“ с адрес в гр. С., бул. „…“ № ,
на място в обекта, прилагането на която има за резултат или е възможно да има
за резултат вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел
без използване на търговската практика.
В АУАН е посочено,
че нарушението е извършено на 17.10.2018 г. за първи път.
Като нарушени са
посочени разпоредбите на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, пр. 1
/съдържа невярна информация и следователно подвеждаща/ от Закона за защита на
потребителите.
В АУАН е отбелязано, че е съставен в
присъствието на собственика И. Т. Т., като и е обозначено с подпис и връчване на преси от акта на
нарушителя.
По идентичен начин
са описани фактическите обстоятелства и в обжалваното НП, с което на основание
чл. 210а, вр. чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП на
жалбопоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1 000 лева.
След преценка на
приобщените писмени доказателства, както и доказателствата, установени от
разпита на свидетелите И.И.К., Н.С.С. – Г. и Р.И.Т. съдът приела за установени
следните доказателства.
На 17.10.2018 г.
служителите на РД при КРП София И.К. и Н.С. са извършили проверка в
туристически обект, категоризиран по реда на Закона за туризма като „стаи за
гости“, намиращ се в гр. С. ул. „…“ № . Обекта е стопанисван от жалбоподателя,
осъществяващ търговска дейност във формата на едноличен търговец, като на
адреса освен предлагането на туристически услуги – настаняване, е осъществявана
и друга търговска дейност – заведение „кафе аперитив“. При проверката свидетелите
К. и С. са констатирали, че на фасадата на сградата, в която се намира
туристическия обект и заведението има надпис „ресторант ….“, като към този
момент в туристическия обект е имало настанено едно лице, а на работа в обекта
и заведението са били две лица – сервитьорка, както и свидетелката Р.Т. – … на
физическото лице И. Т.
След извършване на
проверката е съставен констативен протокол № К-2655864, който е подписан от св.
Т., на която е връчен препис, а така също са дадени указания за явяване в
сградата на РД при КЗП, което се е осъществило на 25.01.2018 г. и от страна на
жалбоподателя са представени изисканите материали.
АУАН е съставен на
11.01.2019 г. също в сградата на РД при КЗП от св. К. в присъствие на
жалбоподателя, като от негова страна не са направени конкретни възражения при
връчването но препис от АУАН.
Възражения са
направени от жалбоподателя по реда на чл. 44 от ЗАНН, като се оспорват
фактическите констатации, както и издадената на основание чл. 68л от ЗЗП заповед
№ 1058/27.12.2018 г. на лице, изпълняващо правомощията на председател на КЗП, с
която е забранено на жалбоподателя да използва заблуждаваща нелоялна практика
при упражняване на своята дейност /липсват данни от свидетелите, както и
писмени за обжалване на тази заповед/.
След извършената
проверка в туристическия обект е била премахната табелата, съдържаща означение
„хотел“ и е поставена табела с надпис „стаи за гости“
Описаните
обстоятелства съдът установи без никакви съществени противоречия от приложените
към преписката писмени доказателства – констативен протокол, протокол за
допълнителни проверка, цитираните АУАН и НП, удостоверение за регистрация и
заповед за преустановяване на нелоялна практика.
След преценка на
събраните доказателства поотделно и в съвкупност съдът намира, че от страна на
жалбоподателя е извършено цитираното нарушение на ЗЗП, а именно нарушаване на
забраната по чл. 68в от Закона за туризма – „Забраняват се нелоялните търговски
практики“.
Понятието „нелоялна
практика“ има своето легално определение в чл. 68г, ал. 1 от ЗТ – „Търговска
практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или
е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от
групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена
група потребители.“
Като нелоялна е
определена и заблуждаващата практика – чл. 68г, ал. 4, а характеристиките на
заблуждаващата практика са изброени в чл. 68д, ал. 1 и като такава е определена
съдържащата невярна информация и следователно е подвеждаща, а така също и когато
заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, при
което резултата е вземане на търговско решение или създаване на състояние, в
което може да повлияе при вземането на
такова, което търговско решение не би било взето при отсъствие на конкретната
заблуждаваща практика.
В случая
извършеното нарушение на посочените разпоредби може да се определи като публично
обявяване, на информация, чрез поставяне на табела на видно място на фасадата
на сградата, че мястото за настаняване е „хотел“, а в действителност е
регистрирано като „стаи за гости“. Без съмнение, чрез поставяне на табела, че
мястото за настаняване е „хотел“, от страна на жалбоподателя е използвана
практика, при която е представена невярна информация на възможните клиенти, в
какъвто смисъл търговската практика е нелоялна и без съмнение би могла да
повлияе при вземането на търговско решение дали да се ползва туристическата услуга
„хотелиерство“ в туристическия обект, предлагащ места за настаняване по смисъла
на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗТ.
Представянето на
невярна информация представлява нелоялна търговска практика и то смисъл е
нарушена забраната по цитираната разпоредба от ЗТ, забраняваща използването на
такива практики.
Неоснователни са
възраженията за липса на доказателства за това някой да е заблуден от
поставената табела, след като и самата свидетелка, доведена от жалбоподателя и
работеща в обекта свидетелства, че се е
променил характерът на запитванията, отправени към обекта, както и
периода на настаняване, което показва че надписът е въздействал и е довел до
промяна при вземане на решение за ползване услугите на туристическия обект за
настаняване.
Неоснователни са
възраженията за изтичане на преклузивни срокове. АУАН е съставен на 11.01.2020
г., тоест в тримесечния срок от извършване на проверката на 17.10.2019 г. и
установяване на нарушението и нарушителя – срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, а обжалваното НП е издадено на 21.05.2020 г., тоест в шестмесечния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Неспазването на инструктивния срок по чл. 52, ал. 1
не съставлява нарушение, което да обуславя незаконосъобразност на обжалваното
НП до степен да изисква отмяната му.
Неоснователни са
по-скоро бланкетните възражения за липса на АУАН, след като наличните писмени
доказателства, както и свидетелските показания на всички свидетели ясно и
еднозначно установяват издаването на АУАН в предвидената форма, както и
връчването му на жалбоподателя. Цитираното съдържание на АУАН определя че в
него са налице предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити, като и възражението в
тази насока остава неконкретизирано. Неоснователно е възражението за неуказване
на правото на възражение, след като такова е подадено от страна на
жалбоподателя, а и в самият АУАН – стр.3, е налице изрично разясняване за
възможността по чл. 44 от ЗАНН, като на същата страница с подпис от страна на
жалбоподателя е удостоверено връчването на препис от АУАН. Както АУАН, така и
обжалваното НП са съставени/издадени от лица с материална компетентност за
това, съответно по чл. 233, ал. 1 и ал.2
от ЗЗП, като са налице доказателства и за оправомощаване от надлежно
лице на св. К. да съставя АУАН. Контролните правомощия на КЗП са определени в
чл. 191, ал. 1 от ЗЗП, а така също този орган има контролни правомощия по ЗТ,
описани в чл. 177 от този нормативен акт.
Правилно е определя
и санкциониращата правна норма, след като в редакцията към момента на
нарушението и издаване на НП е действала разпоредбата на чл. 210а, ал. 1 от ЗЗП
/редакция съгласно изменение м ДВ бр. 61/2014 г./, предвиждаща, че за нарушение
на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 27 и чл. 68к, т. 3 - 6 на
едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер
от 1 000 до 30 000 лева. Без значение е наличието на последващо изменение в
размера на санкцията, след като са предвидени по високи размери на така
цитираните рамки. Определянето на възможната санкция в минимално предвидения
размер и невъзможността от изменение в друга насока прави безпредметно
обсъждането за съответствие между наказанието и нарушението.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
съобразно горните изводи, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №
К-0052905/21.05.2019 г., издадено от Директор на Регионална дирекция при
Комисия за защита на потребителите, с което на ЕТ „…..“, ЕИК , със
седалище гр. С., ул. „….“ № , на основание
чл. 210а от Закона за защити на потребителите е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева за
извършено нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр.
чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд
София-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването
му.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя чрез адвокат Г. и на въззиваемата страна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: