№ 59
гр. Разград , 27.11.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Секретар:ГАНКА А. АТАНАСОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Гражданско дело № 20203330101562 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЦИТЕ лично и с адв. К..
ЗА ОТВЕТНИКЪТ при редовност в призоваването не се явява
представител.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на второ четене при спазване изискванията
на чл. 142, ал. 1 от ГПК.
ДОКЛАДВА постъпилата Депозирана е искова молба от Н. Й. Н. и В. Д.
Н. , които претендират по суми от по 50000лв. обезщетения за претърпени
вреди от смъртта на техния син Г. Н.м Й. при трудова злополука, ведно със
законната лихва от деня на увредата.
ТВЪРДЯТ, че на 12.09.2006г. синът им Г. Н. Й. постъпил на работа в
„Тракция“ АД-с.Самуил, във връзка с което бил сключен Трудов договор №
58/12.09.2006 г. На 24.08.2017г.. по силата на Допълнително споразумение №
111/24.08.2017г. към Трудов договор № 58/12.09.2006г. Г. Н. Й. е изпълнявал
длъжността „Работник по ремонт ПЖПС“, при условията на осем часов
1
работен ден, за неопределено време. Режимът на работа бил едносменен, с
работно време от 07.45ч. до 12.00ч. и 12.30ч. до 16.1 ч. Работното му място
било определено в Първи цех - „ремонт рама и кош - цистерни“. На
02.10.2017 г. Г. Н. Й. се явил на работа в обичайното време в 07.30 ч. на
определеното му работно място. Нямал здравословни оплаквания. Около
08:00 часа началникът на Първи цех поставил задача на бригадата по ремонт
на вагон-цистерните от направление „ремонт на рама и кош“ да се извърши
демонтаж на фланците, заедно с монтираните на тях 2 крана на вагон-
цистерна № 33527848149-0. Бригадата се състояла от четирима работници -
М. П. Т. Ш. И. Р., Н. Ф. Х. и Г. Н. Й.. Съгласно поставената задача от
началника на цеха, Г. Й. и Н. Х. се качили върху работната площадка на
цистерната, която била на височина 3.5м. от повърхността на земята, а
останалите двама работници останали на земята, за да им подават
необходимите им инструменти и оборудване. Й. и Х. изтеглили на
площадката пневматичен винтоверт, с помощта на които развили четирите
болта на фланцовата връзка на първия кран. След това развили един от осемте
болта на втория кран. Останалите били ръждясали и главите им били
закръглени, поради което те започнали да ги режат с ъглошлайф. Й. отрязал
един болт и започнал да реже втория болт. Секунди след това от
вътрешността на цистерната се чул звук, последван от вибрация.
ВЪЗНИКНАЛА експлозия, придружена за кратко от огън, последван от
черен, а след това от сив дим. Х. побягнал по стълбата и скочил на пода.
Слизайки на пода видял Й. да лежи на пода до цистерната, неподвижен, по
гръб, с обгоряло работно облекло по десните крайници и облян в кръв.
Пристигналия екип на ЦСМП е установил смъртта на Г. Й.. Съгласно
медицинско съобщение за смърт № 27/03.10.2017 г., издадено от МБАЛ
„Св.Иван Рилски“- Разград, причина за смъртта са получените тежка черепно-
мозъчна и гръбначно-мозъчна травма, разкъсване на гръдната част на
аортата.На основание чл. 60, ал. 1 от КСО, процесната злополука, довела до
смъртта на Г. Н. Й. е призната за трудова с Разпореждане № 22/06.11.2017 г.,
по описа на ТП на НОИ - Разград.
ИЩЦИТЕ твърдят, че между тях и синът им съществувала много
близка връзка, още повече, че живеели в едно домакинство. В лицето на сина
си имали сериозна морална опора и подкрепа в тесния семеен кръг и неговата
2
смърт засегнала дълбоко душевният им мир. Не могат да преживеят смъртта
му и до този момент и вероятно в бъдеще също не биха могли да преодолеят
загубата. Г. се грижел за тях ежедневно, като ги снабдяваше с храна и
лекарства, грижел се за отоплението на дома им през зимата, водел ги на
лечение и т.н. Съвместно обработвали дворно място в с.Черковна, като от
добитата реколта правели съвместно зимнина, като делели разходите. Заедно
преживявали радостите и несгодите и отглеждали внучето си.
ИЗВЪН близката степен на родство за нас тях родители е налице
мъчителното изживяване на нелепата и ненавременна смърт на сина им. В
бъдеще не биха могли да компенсират загубата на сина си с друг вид
емоционални изживявания.
ПРЕДВИД гореизложеното, на основание чл.200, ал. 1 КТ, за тях като
родители на починалия Г. Н. Й. е налице правен интерес да претендират по
съдебен ред изплащане на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди вследствие на трудовата злополука, настъпила на
02.10.2017 г., при която почина синът ни Г. Н. Й. от неговия работодател
„Тракция“ АД-с.Самуил.Претендират и за разноските.
ПРЕДСТАВЯТ : Заповед № 1015-16-86/03.10.2017 г. на ТД на НОИ-
Разград; Протокол № 5/24.10.2017 г. на ТД на НОИ-Разград за резултатите от
извършеното разследване на злополуката, станала на 02.10.2017 г.;
Разпореждане № 22/06.11.2017 г. на ТД на НОИ- Разград;Удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки с изх.№5761/01.10.2020 г.; Препис- извлечение
от акт за смърт от 01.10.2020 г.; Етапна епикриза - 2 бр.; Пълномощни - 2 бр.
с № 7292 и № 7294 на помощник нотариус по заместване Цв. Ц. при Нотариус
Н.Стоянова с рег.№ 291 при НК. Имат искане за разпит на двама свидетели
при режим на довеждане, с цел установяване на търпените болки и страдания
в резултат от процесната трудова злополука, както и битови неудобства и
трудности. Да се приложи трудовото досие на Г. Н. Й.; да им бъде издадено
съдебно удостоверение за пред ТД на НОИ- Разград за снабдяване със заверен
препис от документите за воденото разследване на трудовата злополука.
ОТВЕТНИКЪТ Тракция АД оспорва исковете. При извършване на
ремонт на вагон - цистерни, превозвали опасни товари, са приложими
основните технологични правила и правила за безопасност заложени в Закона
3
за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), Кодекса на труда (КТ),
„Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване" (Наредба №7) и утвърдените в тази връзка в „Тракция" АД :
„Инструкция за ремонт на вагон-цистерни, превозвали опасни товари и
условия за безопасност и здраве" (Инструкция), „Инструкция
№134/26.07.2013г. работни процедури при непочистени вагон цистерни"
(Инструкция №134), Заповед №48/03.04.2009г. и „Оценка на специфичните
рискове пораждани от експлозивна атмосфера", определящи местата в
„Тракция" АД, където е възможно възникването на експлозивна атмосфера,
оценка на специфичните рискове в тази връзка и мерки за минимизирането
им.
ПРИ предявени искове с осн. чл.200, ал. 1 от КТ, следва да се съобрази
разпоредбата на чл.275 ал.1 от КТ, във вр. с чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ, във вр. с
Наредба №7, която гласи, че работодателят е длъжен да осигури безопасни
условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или
служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Използването на
думите „ограничени" или „намалени" означава, че трудова злополука е
възможно да възникне и когато са били осигурени здравословни и безопасни
условия на труд, тоест възможно е работодателят да не е извършил
нарушение на трудовите правила, да е изпълнил своите задължения и въпреки
това да възникне трудов инцидент, какъвто е настоящият случай. Твърди, че
към датата на инцидента 02.10.2017г., ремонта по вагон - цистерна с
№33527848194-0 е извършван в съответствие с изискванията на
съпроводителната, технологичната и ремонтната документация и утвърдените
графици за ремонт в „Тракция" АД. В тази връзка навеждат довод, че към
тази дата работодателя „Тракция" АД е осигурил всички здравословни и
безопасни условия на труд на Г. Н. Й., работник ПЖПС в I цех направление
„Ремонт на рама и кош", при изпълнение на възложената му работа ремонт на
същия вагон - цистерна, технологично изискваща и демонтаж на фланцовите
съединения намиращи се в горната част на балона. В изпълнение на чл.16,
ал.1, т.7 от ЗЗБУТ, чл.24б, ал.2 от Наредба №7, действащите инструкции,
оценка на риска и заповеди, на работниците в „Тракция" АД е раздадена
изискващата се екипировка и лични предпазни средства за този вид работа, за
4
което има направени отметки в личните картони, в т.ч. и за работника Г. Й., в
чиито / ичен картон е отразено получаването преди инцидента на следната
екипировка - работен костюм (м.08.17г. два броя), позициониращ колан с
въже (23.08.13г. колан + две карабини), лицева предпазна маска (23.08.13г.),
обувки (м.05.17г.) и всички други задължителни лични предпазни средства.
Твърдим, че работника Г.Й. е преминал първоначалния (встъпителен
инструктажи), периодичните инструктажи, като преди инцидента, още
сутринта на 02.10.2017г., на работниците (вкл. Г.Й.) е проведен ежедневен
инструктаж съдържащ и предупреждене за работа с вагон - цистерна
включвана макар и като предохрана в железопътния състав превозвал опасен
товар - сярна киселина, като това обстоятелство е отбелязано в книгите за
инструктаж. На следващо място твърдим, че работника Г. Й. е и подходящо
обучен за тази дейност по смисъла на чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ, като в тази
връзка има натрупан и голям трудов стаж видно от трудовото му досие -
„Удостоверение от 10.02.2017г. за завършен курс на обучение по „Безопасна
работа с газови съоръжения и инсталации за втечнени въглеродни газове",
"„Удостоверение от 10.02.2017г. за завършен курс на обучение по „Безопасна
и безаварийна експлоатация на съоръжения под налягане"и други.
СЪГЛАСНО технологичните правила, правилата за безопасност и
установената обичайна практика в „Тракция" АД, при извършване на ремонт
на вагон - цистерни опасни товари, за които липсва издаден протокол по
утвърден образец по чл.1.1. от Инструкцията, какъвто е настоящият случай,
императивно следва:- работниците да са с поставени лични предпазни
средства за изпълнение на работата - работен костюм, лицева маска със
съответния филтър в зависимост от средата, в която трябва да се работи,
както и позиционираш колан с въже, който при работа на площадката за
обслужване на цистерната на височина 3.5 метра следва да бъде
позициониран така (закачени карабини за ограждащия парапет), че да се
предотврати опасността от падане визирана в т.4.2.2. от Инструкцията;- по
силата на т.1.1. във вр. с т.4.1.4. от Инструкцията във вр. с чл.З от Инструкция
№134 се забранява работниците да извършват заваръчни и газопламъчни
дейности по балона, респективно се забранява използването на всички
инструменти и апаратура възпроизвеждащи пои работа искри или пламък
(ъглошлайф, оксижен, и др.).
5
В тази връзка твърдят, че работодателят изрично не е възлагал
дейността по демонтаж на фланцовите съединения от балона на вагон -
цистерната да се осъществява извън тези правила.
НАВЕЖДАТ довод, че на 02.10.2017г. при извършване на ремонт на
вагон - цистерна с №33527848194-0, пострадалият работник Г. Й. е проявил
груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, тъй като поведението му
съставлява тежко нарушаване на задължението да дължимата грижа при
изпълнение на възложената му работа, а именно : Работника Г. Й. при
демонтаж на фланцови съединения в горната част на балона на вагон -
цистерна експлоатирана в композиция за железопътен превоз на опасни
товари - сярна киселина, преди проверка вътре в балона на цистерната за
отсъствие на вредности технологично налагащо първо демонтаж на
фланцовите съединения, в нарушение на горепосочените основни
технологични правила, правилата за безопасност и обичайната практика да не
се използват инструменти възпроизвеждащи искри или пламък, използва
ъглошлайф, който е причина за възникналия горивен процес, придружен с
вибрация на цистерната, следствие на което Г. Й. е починал непосредствено
след падане от цистерната; - Пренебрегвайки горепосочените основни
технологични правила, правилата за безопасност и обичайната практика,
работника Г. Й. при извършване на ремонт в горната част на балона на вагон -
цистерна експлоатирана в композиция за железопътен превоз на опасни
товари - сярна киселина, при работа на площадката за обслужване на
цистерната на височина 3.5 метра, не изпълнява задължението си да постави
предоставената му от работодателя екипировка и лични предпазни средства -
позициониращ колан с въже и лицева маска, като при инцидента
непоставянето на колана е причина за падането от височина 3.5 метра и
получаване на несъвместими със живота травми на главата.
В тази насока твърдят, че злополуката не би настъпила, ако работникът
в изпълнение на правилата е използвал пневматичен винтоверт безопасен за
работа в опасна среда, а не ъглошлайф възпроизвеждащ искри при рязане,
което е непосредствената причина за инцидента. Отделно, от злополуката не
би настъпила смърт на работника, ако в изпълнение на правилата е използван
и позициониран колан за предотвратяване на падането и получаване на
животозастрашаващи травми на главата.
6
ИЗЛОЖЕНОТО налага извода, че трудовата злополука и произтеклите
от нея вреди в значителна степен са съпричинени от страна на пострадалия
работник, като в този смисъл е и последователната съдебна практика на ВКС
по приложението на чл.201 ал.2 от КТ (в същия смисъл решение № 719 от
10.11.2009 г. по гр. д. № 2898/2008 г. I г. о. ВКС; решение № 60 от 05.03.2014
г. по гр. д. № 5074/2013 г. IV г. о. ВКС; решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.
д. № 387/2010 г. IV г. о. ВКС; решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. №
673/2011 г., IV г. о. ВКС, решение №94 от 29.05.2019г. на ВКС по гр. д.
№2649/2018 г., IV г. о., ГК, и пр.).
ПОРАДИ това в условията на евентуалност, ако съдът ангажира
безвиновната отговорност на ответното дружество по реда на чл.200. ал.1 от
КТ, правят възражение определеното обезщетение да бъде намалено при
условията на чл.201. ал. 2 КТ при степен на съпричиняване от 80 %.
Оспорват твърденията в исковата молба за търпени неимуществени вреди от
страна на ищците под формата на мъчително изживяни душевни страдания в
резултат на загубата на сина им. В тази насока оспорваме твърденията за това,
че приживе между тях са били налице отношения на близост, които да
обуславят твърдените вреди, както и за това, че са живели в едно домакинство
и само наследодателят е осигурявал издръжката на ищците (храна, лекарства,
отопление, лечение и др.). Претендираните с исковата молба суми, в размер
на по 50 000 лева за всеки от ищците, са силно завишени и не отговаря на
трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род
вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 ЗЗД. Съгласно
чл.52 ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при причиняването на смърт са: възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близките, които търсят обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС
4/1968 г., както и решение на ВКС 149- 2011-Ш по гр. д. 574/2010 г.).
Отделно, при определянето на обезщетението към датата на увреждането
следва да се отчитат още два фактора - конкретните икономически условия и
практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за
7
неимуществени вреди по близки случаи, не само относно вида на
увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането.
ПОСТРАДАЛИЯТ макар и да е поддържал връзка с майка си и баща си,
не са били в едно домакинство, както невярно се твърди в исковата молба.
Приживе Г. Й. е живял в апартамента в гр.Разград на ул."Бели лом" 56, вх.В,
ап.58, със своето семейство включващо неговата съпруга Г. Й.а и дъщеря Н.
Й.а, а ищците са живели в село Черковна и не са били част от неговото
домакинство. От друга страна, не само пострадалият е осигурявал издръжката
на своите родители както се твърди, а такава подкрепа (грижи, пари, лечение,
храна, лекарства и др.) е оказвал и другият син на ищците М. Й. с трудовото
си възнаграждение получавано от „Тракция" АД. Отделно, ищците са
получавали трудови възнаграждения и/или пенсии, с които основно са се
издържали. На следващо място, Г. Й. не е заемал обществено значима
длъжност, като не е известна личност в обществото.
МОЛИ съда, на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК да СПРЕ
производството по настоящото дело, по следни съображения : Във връзка с
настъпилата на 02.10.2017г. в „Тракция" АД трудова злополука в ОСлО при
Окръжна прокуратура Разград е образувано ДП сл. дело № 33/2017г. по описа
на ОСлО, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123 от НК. В
хода на ДП с приложения към настоящия отговор - Протокол за доброволно
предаване на 05.10.2017г. са иззети оригинали на документи от „Тракция"
АД, свързани със същата трудовата злополука : Книга за първоначални
(встъпителни инструктажи); Книга за периодичен инструктаж; Книга за
ежедневен инструктаж и други писмени доказателства относими към
настоящото дело.
ЕВЕНТУАЛНО на горното моли, за доказване твърденията наведени с
настоящия отговор, служебно да изискате от ОСлО при Окръжна прокуратура
Разград копие от всички материали по ДП сл. дело № 33/2017г. по описа на
ОСлО. При неоснователност, конкретно да изискате свързаните с трудовата
злополука : Книга за първоначални (встъпителни инструктажи); Книга за
периодичен инструктаж; Книга за ежедневен инструктаж, протоколи за
разпит на свидетели, както и всички извършени есзпертизи : медицинска,
химико - технологична и др. Евентуално моли да му бъде издадено съдебно
8
удостоверение, което да му послужи пред Окръжна прокуратура - Разград и
ОСлО при ОП - Разград, откъдето да се снабди с препис на материалите по
ДП сл. дело № 33/2017г. по описа на ОСлЗ при ОП - Разград, в това число
находящите се в ДП : Книга за първоначални (встъпителни инструктажи);
Книга за периодичен инструктаж; Книга за ежедневен инструктаж, протоколи
за разпит на свидетели, екзпертизи - медицинска, химико - технологична и др.
Не се противопоставя да бъдат допуснати поисканите от ищците двама
свидетели. Реципрочно моли да ни допусне двама свидетели при режим на
довеждане; Противопоставя се на искането на ищците за издаване на съдебно
удостоверение с оглед прилагане на всички докумети от водената преписка от
ТД на НОИ Разград за трудовата злополука, като ненужно и неотносимо към
делото, тъй като фактът за вида на злополуката не е оспорен от ответника, а с
исковата молба вече са представени относимите към делото документи от
същата преписка квалифициращи инцидента като трудова злополука - заповед
и протокол №5/24.20.2017г. на ТД на НОИ Разград за резултатите от
извършеното разследване (окончателен акт от проверката); Представя:
трудово досие на Г. Й.; трудово досие на М. Й.;Протокол за доброволно
предаване на 05.10.2017г.; инструкция за ремонт на вагон-цистерни,
превозвали опасни товари и условия за безопасност и здраве"; Инструкция
№134/26.07.2013г. работни процедури при непочистени вагон
цистерни;Оценка на специфичните рискове пораждани от експлозивна
атмосфера;Заповед №48/03.04.2009г. на с „Тракция" АД;Приемо -
предвателен протокол от 02.10.2017г. за предаване от собственика на вагон -
цистерна с №33527848194-0 за ремонт;Личен картон на работника Г. Й. и на
М. Й.;Рамков договор от 18.05.2017Г. скл. с „Тракция" АД като изпълнител.
И приложените към нея писмени доказателства, както и отговора на
исковата молба и приложените към него писмени доказателства.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. По отношение на
доказателствените искания, които сме направили, изискали сме цялата
преписка по отношение разследване на трудовата злополука. Снимал съм и за
ответната страна. Изискали сме с исковата молба разпит на 2 свидетели,
които водим С. Б. Р. и П. С. П..
СЪДЪТ
9
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства, към
отговора, както и днес представената преписка.
ДОПУСКА до разпит като свидетели С. Б. Р. и П. С. П..
СНЕМА самоличността на свидетелката С. Р..
С. Б. Р., л.к. № ***, изд. от МВР Разград, 51 г., разведена, неосъждана,
без родство.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
същата обеща да говори истината.
ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА С. Р.: Познавам ищците, съседи сме от 1974 г.
Апартаментите ни са един срещу друг. Техните родители преди това са
живели. Те са съпрузи. Те бяха два техни апартамента на 2 и 5 етаж. Този на
2 етаж го продадоха. Срещу нас живееше Г. с майка си, баща си, съпругата си
и детето. На другия етаж го продадоха преди години. В момента имат само
един апартамент. В момента жилището на Бели лом бе предоставено да
живее съпругата на Г.. Сега М. и ищците живеят на квартира. М. не мога да
кажа къде работи. С Н. и В. сме в много добри приятелски отношения, почти
роднини, 40 г. живот. Когато живеехме на един етаж, често ги виждах. На
02.10.187 г. сутринта се обаждат, че е починал Г. на работа. Случила се е
някаква ситуация на работа, злополука при която момчето няма вина.
Злополуката е трябвало някакъв кран да отвият, гръмнала е цистерната и
хвръкнало момчето. Най-много бързо научихме, за около час сутринта, ние
вече знаехме. Понеже сме на една площадка и се чуват вратите, как се
отварят и затварят. Ние се виждаме сутрин и вечер. Една трагедия човешка.
Със сълзи на очи, ние не можахме да повярваме, те също. Бяха в много добри
отношения, живееха в едно домакинство, той беше опора за тях. Малкият му
брат нямаше дълги години нямаше дете, ходеше с него по лекари. Водил е
родителите си на лекари. Във входа също е помагал, беше опора за
семейството си. Те си бяха едно семейство, всичко правеха заедно. Не са
имали караници, защото и бати Н. и кака Веска са добри, децата бяха кротки,
10
родителите им бяха такива. Положителни бяха отношенията им, нямаха
дрязги и проблеми. Леля Веси има високо кръвно от годни наред, а бати Н. си
е с байпасове, в последствие на тези трагедии. Влоши им се здравословното
състояние и на двамата, след смъртта на сина им. Г. си беше поел разноските,
не е искал пари от родителите си, за каквото и да е. Той тичаше навсякъде да
помага, раздаваше се. Много хубаво дете беше, свястно. Семейството имат
къща на село, която беше изгоряла, в с. Черковна. Чухме, че е изгоряла
къщата. Те си ходят и си приготвят зимнина заедно, сега останаха с малкия
син и неговото семейство. Докато Г. беше жив, бяха по-различни. Той беше
по-големия и се грижеше за всички тях. Винаги ходеха на село, приготвяха
зимнината, каквото трябва. Бяха задружно семейство. Когато узнаха за
смъртта на сина си, бяха много объркани. Беше сутринта около 8,00-8,30 ч.,
бяха объркани и не знаеха, какво да кажат. Излезе на входа и каза – Всичко
свърши за нас. Леля Веска стоеше на главата на Г. и ридаеше. Сутринта си
изпращаш детето на работа, и след час ти се обаждат, че го няма. Присъствах
на погребението, на една площадка си, няма как да не отидеш. Ние сме близки
хора и не може да не отидеш. Целия блок бяхме там. За тях беше трагедията,
огромна. След злополуката, след като напуснаха апартамента се виждаме,
среща ме се. Работя в магазин и те живеят в квартала където работя, идват да
пазаруват, синът им също, снаха им също. Към настоящия момент не са
преодолели мъката, не могат да я преодолеят, още повече, че сме расли
заедно. Те като ни видят нас, все едно виждат техните си деца. Децата са
пораснали пред нас. Когато стане дума за Г. всички тежко реагират, и сега и
сега и в блока когато говорим, когато видим некролога. Тежко им е на
хората. Понастоящем малкият им син се грижи за тях. Г. беше човека, след
бащата и беше опора за всички. Сега им е доста трудно.
СНЕМА самоличността на свидетелката П. П..
П. С. П. л.к. № **** изд. от МВР – Разград, 63 г., омъжена, неосъждана,
без родство.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
същата обеща да говори истината.
ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелката.
11
СВИДЕТЕЛЯ П. П.: С Н., аз и моя съпруг, бяхме колеги и в
последствие семейни приятели. Децата ни са расли заедно, моят син и техният
големия раснаха заедно.С Г. са родени в една година. В приятелски
отношения сме. Виждаме се много често, когато са си идвали на село сме се
събирали. Живеем в с. Черковна, на семейни вечери и така. Те живееха в
Разград на ул. Бели лом, първия блок, където е фурна Лазаров, ЕПЖБ-тата,
там сме ходили. В този апартамент с Г., големият им син. В последствие и
съпругата на Г.. След като Г. се ожени съпругата му дойде в тях. Г. има едно
дете, момиченце. То също живееше с тях. Повечето Г. поемаше разходите, и
на село като си идваха през седмицата и събота и неделя, Зеленчука идваше
от село, но Г. много им помагаше и финансово, повечето финансово. Веска е с
много заболявания и са се оповавали на него. Водеше ги по лекари и им
даваше пари за лекарства. Аз нямам такива наблюдения да са имали
проблеми. Бяха стабилно задружно семейство. Може да са имали конфликти,
но не са го показвали пред хората. Знам за трагедията, точен ден не мога да
кажа, но с колата като профучаха покрай мен, работя в кметството на с.
Черковна, може би след 2-3 часа Веска ми се обади плачейки по телефона и
ми каза – Моят Г.чо си отиде. Тя ми разказа за самата злополука, как е
изхвърчал от самата цистерна. Разбрах същия ден. Докато ми разказваше,
това беше с постоянно плачене по телефона, това е нещо много емоционално,
постоянно плаче и в последствие, когато често се чувахме, тези емоции бяха
налице. Трудно е. Не успях да присъствам на погребението на Г.. Моя син и
техния са родени в една година, два месеца преди трагедията бяха
заедно, аз не пожелах да отида на погребението. Не знам как щях да го понеса
и преживея. Било е събота и неделя когато са идвали с детето на Г. и Г. и
синът ми, когато е бил на село си говореха. Ние често се чувахме по телефона,
но може би след 2 седмици или месец се видяхме с Н. и В.. В последствие
много тежко го преживяват, трудно е да загубиш детето си, предполагам
никога няма да им мине. Продължава да им е тежко. Веска е с множество
заболявания, Н. не е добре със сърцето и продължава да им се отразява още и
още. Ориентировъчно две, три седмици след погребението съм ги виждала.
Не мога да кажа, че са преодолели тази трагедия, убедена съм в това.
Състоянието в повечето случаи, когато се чуем и видим, тя плаче, нормално е
за един родител. Няма значение на каква тема говорим, няма как да не се
мине и през темата за Г.. Г. когато е ставало въпрос за болници и лекарства,
12
той ги е водил, давал е средствата за лекарства. Помагал е винаги за каквото
и да е. С другият им син се познаваме се, но основно Г. беше за тях опора.
Малкият им син е по- малък с 2 г.
АДВ. К.: На този етап нямам други искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото за 28.01.2021 г. от 14,00 ч., за която дата страните
уведомени от съдебно заседание.
ДА СЕ изпрати ново писмо ОСлС при Окръжна прокуратура - Разград
за прилагане на копие от ДП № 33/2017 г.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14,07 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
13