№ 37
гр. С., 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Славка Ил. Савова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20215400500444 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 60049/28. 06.2021 г. по гр.дело № 1225/2019 г.,
поправено с Решение № 60058/27.10.2021 г., С.ският районен съд ДОПУСКА
делба между М. К. Щ., К. АТ. Щ., ЗЛ. АТ. Р., ЯНЧ. Н. Д., СТ. Д. К., Б. АТ. Щ.,
ЕК. Д. П., СТ. В. П., Д. В. П., Т. ЛЮБ. К. и ЗЛ. ЛЮБ. К., на следните
недвижими имоти, находящи се в землището на с.Л., Община С.:
1. ЛИВАДА от 30.653 дка, местност „ДОЛНО КРЕМЕНОВО”, имот № 002002
по картата на землището, който имот по КККР на с.Л., одобрени със Заповед № РД 18-
1189/01.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК С., представлява ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 43219.2.2, местност „ДОЛНО КРЕМЕНОВО”, ВЕДНО С
ПОСТРОЕНИТЕ в същия ПИ: сграда с идентификатор 43219.2.2.1 с площ от 39 кв.м.,
с предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 43219.2.2.2; сграда
с идентификатор 43219.2.2.3, с площ от 25 кв.м., с предназначение - друг вид сграда за
обитаване; сграда с идентификатор 43219.2.2.4 с площ от 40 кв.м., с предназначение -
селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 43219.2.2.5 с площ от 12 кв.м., с
предназначение - селскостопанска сграда, както и сграда с идентификатор 43219.2.2.6
с площ от 10 кв.м., с предназначение - селскостопанска сграда, съобразно скица с № 1,
издадена от СГКК- гр.С.;
1
2. ПАСИЩЕ, МЕРА от 18.724 дка, местност
"ДОЛНО КРЕМЕНОВО", имот № 002038, който имот по КККР на с.Л.,
одобрени със Заповед N9 РД 18-1189/01.06.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК С. представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
43219.2.38 с площ 18 726 кв.м., местност "ДОЛНО КРЕМЕНОВО", с трайно
предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване -
пасище.
3. НИВА от 2.555 дка, местност "ГОРНО КРЕМЕНЕВО", имот № 002129, който
имот по КККР на с.Л., одобрени със Заповед № РД 18-1189/0106.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК С., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 43219.2.129, местност "ГОРНО КРЕМЕНЕВО" с площ 2 555 кв.м. с
трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване-нива.
4. ЛИВАДА от 0.364 дка, местност "БУРЖИЙЦИ", имот № 003018, който имот
по КККР на с-Л., одобрени със Заповед №РД 18- 1189/01.06.2018 г. на изпълнителния
директор на АГКК С., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
43219.3.18, с площ 364 кв.м., местност "БУРЖИЙЦИ" с трайно предназначение на
територията[1]земеделска, с начин на ползване- ливада.
5. ПАСИЩЕ, МЕРА от 1.676 дка, местност
"ШИШКОВОТО", имот № 003379 по картата на землището, който имот по
КККР на с.Л., одобрени със Заповед № РД 19-1189/01.06.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК – С., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 43219. 3. 379 с площ 1 676 кв.м., местност "ШИШКОВОТО" с
трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно
ползване-пасище.
6. ЛИВАДА от 1.333 дка, местност "ГОРНО КРЕМЕНЕВО", имот № 003474 по
картата на землището, който имот по КККР на с.Л., одобрени със Заповед
№1189/01.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК С., представлява
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 43219.2.1029 с площ 1 333 кв.м., местност
"ГОРНО КРЕМЕНЕВО" с трайно предназначение на територията-земеделска, с начин
на трайно ползване - ливада.
7. ЛИВАДА от 0.021 дка, местност "ГОРНО КРЕМЕНЕВО", имот № 003475 по
картата на землището, който имот по КККР на с.Л., одобрени със Заповед № РД 18-
1189/01.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК С., представлява ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 43219.2.1028 с площ 21 кв.м., местност "ГОРНО
КРЕМЕНЕВО" с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на
трайно ползване[1]- ливада.
2
Делбата на тези седем имота е допусната при следните квоти: за М. К.
Щ. - 1/20 идеална част, К. АТ. Щ. - 1/20 идеална част, ЗЛ. АТ. Р. - 1/20
идеална част, ЯНЧ. Н. Д. - 1/5 идеална част, СТ. Д. К. - 1/5 идеална част, Б.
АТ. Щ. - 1/20 идеална част, ЕК. Д. П. - 1/5 идеална част, СТ. В. П. - 1/20
идеална част, Д. В. П. - 1/20 идеална част, Т. ЛЮБ. К. - 1/20 идеална част и
ЗЛ. ЛЮБ. К. - 1/20 идеална част.
На следващо място, М.Щ., К.Щ. и З.Р. са осъдени солидарно да
заплатят: на ЯНЧ. Н. Д. - сумата от 24,15 лева месечно; на Д. В. П. - сумата от
6 лева месечно; на СТ. В. П. – сумата от 6 лв. месечно; на ЕК. Д. П. - сумата в
размер на 24,15 лева месечно; на С., Т. и З.К.и - сумата общо в размер на 36
лева месечно; които суми представляват обезщетения за ползване на ПИ с
идентификатор 43219.2.2, намиращ се в местността „Долно Кременово“ по
ККР на с. Л., общ. С., ведно с построените в него шест сгради, а именно:
селскостопанска сграда с идентификатор 43219.2.2.1, с площ от 39 кв.м.;
сграда с идентификатор 43219.2.2.; сграда с идентификатор 43219.2.2.3;
сграда с идентификатор 43219.2.2.4; сграда с идентификатор 43219.2.2.5 и
сграда с идентификатор 43219.2.2.6, съответстващи на притежаваната от
всеки един от тези лица /за С., Т. и З.К.и-общо/ идеална част от имотите,
считано от датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата до
окончателното извършване на делбата на основание чл. 344, ал.2 от ГПК.
Постановено е и да се изпрати на Районна прокуратура-С. решението,
ведно с копие от Декларацията вх. № 24568/29.03.1998 г. на А. Д. Щ. за
преценка.
Срещу това решение са постъпили въззивна и частна жалби от М. и
К.Щ.и и З.Р., по които е образувано В.гр.дело № 380/2021 г. на СмОС, което е
прекратено и делото е върнато на СмРС за отстраняване на очевидна
фактическа грешка, а настоящото дело е образувано след съответно
извършената поправка.
С частна въззивна жалба вх.№ 60832/16.07.2021 г. М. К. Щ., К. АТ. Щ. и
З.А. Р., чрез пълномощника адв.Д.К., обжалват решението в частите, с които
са осъдени по реда на чл.344, ал.2 ГПК като привременна мярка, да платят на
Я.Д., Е., Д. и С.П.и, С., Т. и З.К.и обезщетения за ползването на ПИ с
идентификатор 43219.2.2, намиращ се в местността „Долно Кременово“ по
ККР на с. Л., ведно с построените в него шест сгради.
3
В обобщение, Щ.и и Р. искат отмяна на решението в частта
по привременната мярка по чл.344, ал.2 ГПК и отхвърляне на насочените
срещу тях искания за присъждане на обезщетение за ползването на ПИ с
идентификатор 43219.2.2, и намиращите се в него сгради.
Същите съделители М.К. Щ., К. АТ. Щ. и ЗЛ. АТ. Р., чрез
пълномощника си адв. Д.К., с въззивна жалба с вх.№ 60839/20.07.2021 г.
обжалват горното решение и в частта, с която делбата е допусната и с
участието на заветниците СТ. В. П., Д. В. П., Т. ЛЮБ. К. и ЗЛ. ЛЮБ. К., освен
между законните наследници на Д. И. Щ., починал на 01.11.1991 г.; както и в
частта, с която до делба са допуснати и шестте сгради, построени в ПИ с
идентификатор 43219.2.2.
Въззиваемите Е.Д. П., Д. В. П. и СТ. В. П., всички чрез С.П., с отговор
по чл.276, ал.1 ГПК оспорват частната жалба и предлагат решението в
частите, с които са присъдени обезщетения за ползването на имота с шестте
сгради в него, да бъде потвърдено.
С отговор вх.№ 60978/19.10.2021 г. по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите
ЕК. Д. П., СТ. В. П. и Д. В. П., действащи чрез С.П., оспорват въззивната
жалба на Щ.и и Р. и молят решението по допускане на делбата да се
потвърди.
С отговори по чл.263, ал.1 и чл.276, ал.1 ГПК въззиваемите СТ. Д. К., Т.
ЛЮБ. К. и ЗЛ. ЛЮБ. К., чрез пълномощника си адв.С.Н., оспорват въззивната
и частната жалби на Щ.и и Р. и молят решението в обжалваните части да се
потвърди.
Въззиваемият ЯНЧ. Н. Д., чрез пълномощника си адв.М.С., оспорва
жалбите с отговори вх.№ 60878/10.08.2021 г., вх.№ 60822/12.08.2021 г. и вх.№
60941/01.10.2021 г., като последните два са идентични и са отговори на
частната жалба.
От М. и К.Щ.и и З.Р., чрез пълномощника им адв.Д.К., е подадена и
частна жалба с вх.№ 61017/17.12.2021 г., след постановяване на решение №
60058/27.10.2021 г., с което е поправена допуснатата в решение №
60049/28.06.2021 г. очевидна фактическа грешка в името на всеки от
съделителите, на който, съобразно припадащата му се част от собствеността
върху имотите, е присъдено съответното обезщетение по чл.344, ал.2 ГПК.
Твърденията по фактите и по правото, както и искането в тази жалба, са
4
идентични с тези, които са изложени в частната жалба на Щ.и и Р. с вх.№
60832/16.07.2021 г., поради което не следва да се докладват отново.
ЯНЧ. Н. Д., чрез пълномощника си адв.М.С., е подал отговор на тази
частна жалба, входиран под № 61116/29.12.2021 г., с който я оспорва.
Въззиваемият Б.А. Щ. не е подал отговори на жалбите.
Допълнително С.П., действащ за себе си и за своята майка и
брат Е. и Д.П.и, подава и отговор вх.№ 60019/17.01.2022 г.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се
явяват. За М. и К.Щ.и и З.Р. пълномощникът им адв.Д.К. се явява на
съдебното заседание, поддържа жалбите им и моли да се присъдят
направените разноски. Също така, в дадения от съда срок представя и
писмена защита.
За въззиваемите С., Т. и З.К.и пълномощникът им адв.С.Н.
чрез подадена писмена молба оспорва жалбите и моли за присъждане на
разноските, като представя договор за правна защита и съдействие и списък
на разноските.
За въззиваемия ЯНЧ. Н. Д. пълномощникът му адв.М.С.
поддържа отговорите си и предлагат решението да се потвърди.
Въззиваемите Е., Д. и С.П.и чрез писмено становище-молба
продължават да оспорват жалбите.
Въззивният съд намира, че решението в обжалваните части
следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от РС-С. мотиви на
осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбите съобразява следното:
Правилно е прието, че оспорването на саморъчното
завещание от 30.03.2003 г. от страна на ищците и настоящи жалбоподатели, е
останало недоказано, поради което делбата е допусната с участието и на
четиримата заветници С. и Д.П.и и Т. и З.К.и.
Вещото лице С.М. по съдебно-графологическата експертиза
дава заключение, че текстът в оригинала на „Завещание от 30.III.2003 г.“ е
изписан от същото лице, което е изписало писмото, приложено в делото на
стр.282 от името на И. Д. И.; както и че подписът след текста в оригинала на
същото завещание е изписан от И. Д. И.. Не са установени от експерта
поправки в него; в някои букви и цифри от ръкописния текст се установят
5
повторения.
Както в самото заключение, така и на съдебното заседание
от 09.04.2021 г. вещото лице С.М. обяснява, че прави горните изводи относно
подписа на И. И., като използва за сравнителен материал не само писмото на
л.282, но и образци на неговия подпис, които е намерил в досието му,
съхранявано в Дома за стари хора в с.Ф., където И. е бил потребите на
социалната услуга. Експертът не е намерил сравнителни образци в РУСО-С.,
защото документи се пазят до 5 г. от смъртта на лицето и по тази причина
изхождащите от него са унищожени. В сектор „БДС“ на ОДМВР-С. няма
заявления от И. И.. Като сравнителен материал за изследване изписването на
текста е използвал само писмото на л.282 от делото на РС, тъй като други
образци от почерка на И. И. не са намерени.
Заключението по СГЕ не е оспорено от никоя страна, в това
число – ищците, сегашни жалбоподатели, като на същото съдебно заседание
техният пълномощник е присъствал и е дал становище, че счита делото за
изяснено от гледище на исканите от тях доказателства, сред които е и
изслушването на такава експертиза /съдебните заседания от 12.06.2020 г. и от
05.03.2021 г./
Също така, въобще не е оспорено същото писмо на л.282 от
делото на РС, т.е., не е оспорен от ищците сравнителният материал, на който
вещото лице по СГЕ основава изводите си за автентичност на завещанието.
Действително, съгласно трайната съдебно практика, „при оспорване
автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че то не е написано и
подписано от завещателя, страната, която се ползва от него, следва да
установи неговата истинност чрез пълно и пряко доказване“ –Решение № 123
от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2013 г., IV г. о. и мн.др. В същото
решение на ВКС обаче е прието, че: „Оспорващият сравнителния материал,
който е бил обект на изследване, следва да проведе насрещно доказване, като
представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и
от съда, за да разколебае изводите по този въпрос.“ В това решение е прието
още, че „ вероятността саморъчното завещание да е написано от завещателя,
следва да се тълкува в полза на ответницата доколкото липсата на
категоричност от вещите лица се дължи на факта, че сравнителният материал
е малък по количество. Ищцата не е провела насрещно доказване, като
6
представи доказателства, които да наложат други изводи. Не е оборена
законовата презумпция на чл. 180 ГПК, според който доказателствената сила
на частният документ, какъвто е и саморъчното завещание, лежи върху
подписа. Въз основа на подписа съдът е длъжен да приеме, че текстът преди
него представлява изявление на лицето, което се е подписало под текста. Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че ответницата е доказала
автентичността на оспореното саморъчно завещание, което е породило
целените правни последици.“
В предходно решение на ВКС - Решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр. д.
№ 693/2012 г., II г. о., е прието, че: „При оспорване автентичността на
саморъчното завещание с твърдения, че то не е написано и подписано от
завещателя, страната, която се ползва от него, следва да установи неговата
истинност и то чрез пряко и пълно доказване. Простото твърдение, че
сравнителните образци, които са били обект на изследване, не изхождат от
завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на
експертизата. Оспорващият този сравнителен материал следва да проведе
насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат
съобразени от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите по този
въпрос.“
В случая не само, че не е оспорено заключението по СГЕ, но
не оспорен и сравнителният материал, нито е направено до приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция възражение, че е недостатъчен –
такова се прави едва с въззивната жалба на Щ.и и Р.. Същевременно, вещото
лице С.М. дава съвсем категорично заключение въз основа на това писмо и
откритите в Дома за стари хора образци от подписа на И., че текстът на
завещанието е изписан от него и подписът е негов. Ето защо и по арг. от
приетото в горните решения на ВКС, следва да се приеме, че е налице
безспорен сравнителен материал, който сочи на обоснованост на
заключението по СГЕ; както и че ищците не са провели насрещно доказване с
представяне на други доказателства, които, съобразени от вещото лице и от
съда, да разколебаят извода, че текстът и подписът на завещанието са
изписани от завещателя И. И.. Дори да се счете, че сравнителният материал за
почерка е недостатъчен, след като завещанието е подписано от И./ извод,
основан на изследване на повече сравнителни образци/, то съдът е длъжен да
приеме, че текстът преди него представлява изявление на лицето, което се е
7
подписало под текста, тъй като не е оборена законовата презумпция на чл. 180
ГПК, според който доказателствената сила на частния документ, какъвто е и
саморъчното завещание, лежи върху подписа. Както се отбеляза обаче,
заключението не дава вероятност, а е съвсем категорично относно
авторството на текста и подписа на завещанието.
Невярно е твърдението във въззивната жалба на Щ.и и Р., че вещото
лице е посочило, че представеният сравнителен материал е недостатъчен за
точен отговор дали положеният в завещанието подпис е на И. И..
Изявления на експерта С.М. в този смисъл липсват както в писменото
заключение, така и в обясненията му на съдебното заседание от 09.04.2021 г.
Пред съда той казва: „За изготвяне на заключението ми и за да приема, че
подписът в завещанието е изписан от И., съм изследвал достатъчно
представени сравнителни образци, в документи, които се съхраняват в
оригинал в Дом за стари хора с. Ф., тъй като в пенсионен отдел не се
установиха такива, че пет години след смъртта се унищожават. В сектор БДС
в гр. С. също не открих такива съхранявани документи за И. Д. И.. По същия
начин съм отговорил по т. 9.1 относно текста в оригинала на завещанието
като за сравнителен материал съм използвал представеното писмо по делото.
Като в БДС и Пенсионно не открих такива документи, от които да сравня
почерка, поради което единствения сравнителен материал за почерка е от
писмото. Ако нещо може да даде яснота по делото, при приемане на лице във
Ф. има набор от документи, но в дома не открих документи, които да са
попълвани от И. И., от които да направя сравнение с почерка.“ Т.е., вещото
лице сочи, че единствено писмото е сравнителен материал за изследване
авторството на текста на завещанието, но изобщо не казва това да е
недостатъчно; напротив, както се отбеляза, М. дава не вероятност текстът да е
изписан от И., а категорично положителен отговор, че И. го е изписал. Нищо
от казаното от експерта не внася дори съмнение относно даденото от него
заключение.
Неоснователно се явява и оплакването във въззивната жалба
на Щ.и и Р., че посоченият в завещанието и оспорен от ищците като нищожен
нотариален акт № *, т.4, дело № 829/1997 г. не бил представен /протокол от
12.06.2020 г./, като по делото останало неизяснено каква е била волята на
завещателя и кои наследствени земи са предмет на завещанието – в него не
8
било посочено решение № 3335/11.04.1996 г. за възстановяване на
земеделските имоти, а решение за възстановяване на гори и земи в горския
фонд № 10/05.07.2000 г. по чл.13, ал.5 ЗВСГЗГФ, поради което се твърди от
жалбоподателите, че завещанието не се отнася до земеделските земи.
Предвид това, жалбоподателите твърдят, че е нищожен нот.акт №*, том ІІ,
рег.І 3256/дело № 209/2017 г. на нотариус Славкова, като съставен въз основа
на нищожно саморъчно завещание.
В първото съдебно заседание по допускане на делбата от
12.06.2020 г., след което настъпва преклузията по чл.133 ГПК, тъй като
делбата е особено исково производство /решение Решение № 2 от 19.07.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1856/2020 г., II г. о. и др.под./, жалбоподателите са
направили чрез своя пълномощник възражение, че е нищожен не нот.акт
№*/1997 г., а нот.акт №*/2017 г. и то само поради това, че е нищожно
завещанието, въз основа на което е съставен – че не са изпълнени
изискванията на чл.25, ал.1 ЗН. Пълномощникът им сочи, че, тъй като,
съгласно завещанието, са завещани и земи с нотариален акт № *, том І.,
нот.дело № 829 от 1997 г. и решение № 10/05.07.2000 г., моли съда да
задължи ответниците да представят тези документи. Не са направени никакви
доводи във връзка с тези документи, напр., че завещанието не касае спорните
земеделски земи. На същото заседание съдът указва на ответниците С. и
Д.П.и и Т. и З.К.и да представят само завещанието и протокола за неговото
обявяване, с оглед оспорването на завещанието. Не им е указвано да
представят нот.акт №*/97 г. и решение № 19/2000 г., нито подобно искане е
отправяно отново до съда от ищците в същото заседание или изобщо на по-
късен етап. За първи път такова възражение е изложено в представената на
08.06.2021 г. писмена защита от пълномощника на ищците, но тя е след
приключването на съдебното дирене в първата инстанция /на 28.05.2021 г./,
поради което по такова възражение страните не са провеждали защита, не са
събирани доказателства и не са изложени от съда мотиви. Недопустимо е
подобно оплакване да се разглежда за първи път във въззивното
производство, а и не е направено оплакване във въззивната жалба за
допуснато от РС процесуално нарушение във връзка с доказателствената
тежест и с непредставянето на нот.акт №*/97 г., нито искане за
приобщаването му сега като доказателство по делото.
Наред с това, нот.акт №*/2017 г. е оспорен само като нищожен заради
9
съставянето му въз основа на нищожно завещание, както нееднократно се
спомена, не и защото завещанието не се отнасяло до процесните имоти. В
тази връзка следва да се има предвид и че нот.акт №*/2017 г., който е
констативен, съставен въз основа на документи по реда на чл.587, ал.1 ГПК,
„като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и
признаване съществуването на правото на собственост, притежава
обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава
да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се
изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността
на правото на собственост… Правният извод на нотариуса за съществуването
на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила
решение. Оспорващата го страна, която не разполага с документ за право на
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право.“ – ТР № № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
11/2012 г., ОСГК. След като нотариалният акт от 2017 г. не е оспорен от
жалбоподателите от гледище на това, че не се отнася до спорните имоти, а
оспорването му заради съставяне въз основа на нищожно завещание не е
доказано, той надлежно легитимира С. и Д.П.и и Т. и З.К.и като
съсобственици на спорните имоти, които задължително следва да участват в
делбата им, както правилно е прието от РС-С..
Построените в имот с идентификатор 43219.2.2 шест сгради
също са съсобствени и правилно са допуснати до делба, тъй като не са
принадлежали само на ищцовия наследодател А. Щ. – не е доказано той да ги
е придобил по силата на давностно владение.
В посоченото и във въззивната жалба на ищците ТР № 1 от
6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, е изяснено в мотивите, че,
при спор за придобИ.е по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците, следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато
не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да
10
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици.
В същите мотиви е прието, че последващо манифестиране
промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на
фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да
държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на
останалите. Тази хипотеза обаче не е налице.
Според свидетелите В. и Р., във времето 1983-85 г. са изградени от А.
Щ. колибата и оборът с плевнята. Тогава Д. Щ. все още е жив. Св.М. обаче не
съобщава такива данни, даже смята, че колибата е изградена от общия
прадядо И.. Дори да се приеме за доказано, че оборът с плевнята и колибата
за изградени от А. Щ., преди реституцията на земеделските земи с решението
на ПК от 1996 г. обаче давност не би могла да тече съгл.чл.86 ЗС. При
влизане в сила на това решение общият наследодател Д. Щ. вече е починал/ на
01.11.1991 г./ и на страните е възстановена собствеността върху земите в
качеството им на наследници на Д. Щ., т.е., основанието, на което
съсобственикът А. Щ. е придобил фактическата власт/наследяване от Д. Щ./,
признава такава и на останалите съсобственици, при което се счита оборена
презумпцията по чл.69 ЗС. В тази връзка съдът намира, че събраните
доказателства не разкриват упражняването на фактическата власт от А. Щ.
върху колибата и обора с плевнята изобщо да е започнало от него с
намерението да ги държи като свои. За да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът А. Щ., който не е
техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им
във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях активно,
по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици. По делото отсъстват убедителни данни А. Щ. и
съответно – наследниците му, да са извършили действия, с които са
обективирали спрямо останалите съсобственици именно своето намерение да
държат техните идеални части вече за себе си. Декларирането на имотите
/като е доказано от СГЕ, че декларацията не е подписана от А. Щ./ и
плащането на данъци за тях сами по себе си не доказват владение върху
11
имотите. Плащането на сметките за потребени ток и вода също не могат да
установят владение, те са нормална последица от ползването им, защото
неплащането им може да доведе до преустановяване снабдяването с тези
блага; това плащане сочи на упражняване на фактическа власт върху имотите,
което не е и спорно, но плащането не може да установи какво е намерението
на упражняващия тази власт, още по-малко – какво е намерението му по
отношение на чужди идеални части.
Във връзка с позоваването във въззивната жалба на ищците на решение
№ 32/08.02.2016 г. по гр.дело № 4591/2015 г. на І г.о. на ВКС, следва да се
отбележи, че нито има твърдения, нито доказателства общият наследодател Д.
Щ. приживе да е правил предварителна уговорка със сина си А. Щ. за
предаване владението върху сградите на последния. Не се установява
наследодателят приживе да е изразил воля да предаде владението върху имота
на А. Щ., който след смъртта му има качеството негов наследник по закон. Не
е налице и хипотезата, разгледана в решение № 294/07.01.2015 г. по гр.дело
№ 4050/2014 г.на І г.о. на ВКС – тук изобщо няма отстъпване право на
строеж, което да страда от порок във формата, нито декларация по чл. 56, ал.
2 ЗТСУ (отм.), вписана или не.
След като ищците твърдят, че са собственици и на шестте
сгради по силата на осъществено от наследодателя им и от тях давностно
владение, те следва да посочат и да докажат по какъв начин тези вещи са
възникнали, а не ответниците. След като останалите сгради, освен колибата и
обора с плевнята, съществуват в съсобствения имот и не е установено друго
за тях, съгл.чл.92 ЗС те също са съсобствени между съделителите.
При така установената съсобственост върху сградите и
предвид ползването на имоти с идентификатори 43219.2. 2 и сградите в него,
и на 43219.2.38 от ищците и настоящи жалбоподатели, правилно на
осн.чл.344, ал.2 ГПК те са осъдени да плащат на останалите съделители
съответни суми срещу ползването.
Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, неоспорено
от страните и прието от съда, евентуално дължимият месечен наем за
ползването общо на двата имота с идентификатори 43219.2. 2 и 43219.2.38 и
на шестте сгради в първия, възлиза на 120,53 лв. На всяко от петте колена
месечно се полагат по 24,106 лв. Така на М., Б. и К.Щ.и и З.Р. общо се полага
12
1/5, равна на 24,106 лв. Ползващите имотите М. и К.Щ.и и З.Р. дължат на
останалите съделители общо 96,424 лв. При съответното закръгляване следва,
че правилно ищците са осъдени да плащат на Е.П. и на Я.Д. по 24,15 лв.
месечно, а на всеки от двамата заветници С. и Д.П.и - по 6 лв. месечно, и
общо на С., Т. и З. К.и – по 36 лв. месечно, за ползване именно на двата имота
с посочените идентификатори и на шестте сгради.
Макар в диспозитива на решението да не е отразено, че присъдените
суми се отнасят за ползването и на имота с идентификатор 43219.2.38,
категорично се установява, че това е така от мотивите на решението,
основаващо се на СТЕ, а грешката би могла да се поправи по реда на чл.247
ГПК. Видно е също така, че при определянето на сумите е взето предвид от
РС-С., че наследниците на А. Щ. притежават 1/5 ид.част от имотите, така, че
на останалите съделители е присъдена сума, получена след приспадане на
полагащата се на ищците 1/5 част от определената от вещото лице инж. Д.С..
Неоснователно е оплакването, че сумите по чл.344, ал.2 ГПК
следвало да бъдат намалени, тъй като ищците не ползвали целите имоти, а
само част с площ от 3 дка от имота с идентификатор 43.219.2.2. Вещото лице
по СТЕ установява в заключението, че в този имот се отглеждат животни -
крави, около 15 броя, като ливадата се пашува. Имот с идентификатор
43219.2.38 е земеделски, с начин на трайно ползване пасище, мера, десета
категория, с площ 18.726 дка. Той се намира в близост до имот 43219.2.2 и
също се използва за паша. На съдебното заседание от 28.05.2021 г. инж.С.
обяснява, че целият имот 43219.2.2 е ограден, не само около сградите, като
вътрешно също има заградени по-малки места, тъй като вкарват животните да
ги пасат. Оградата е от дървения, на места е телена. В имота се влиза
посредством порта; животните са там, видени са от вещото лице при огледа
на имотите. Имот с № 0020038 не е ограден. Така имотите се ползват в
цялост, животните пасат там, не са ограничени в дадена площ, в имот
43219.2.2 се намира застроената част, друга се ползва и за градина, целият е
ограден. След като се ползват от ищците в цялост, правилно са присъдени с
обжалваното решение суми, които съответстват на целите площи на имотите
и на сградите.
Правилно е присъдено обезщетение по ал.2 на чл.344 ГПК и
на съделителите Т. и З.К.и. От С.К., която е тяхна майка, е направено на
13
съдебното заседание от 28.05.2021 г. искане да бъдат присъдени на нея и
двамата и сина общо 36 лв. за ползването на имотите. С оглед
формулировката на текста и самото естество на привременната мярка по ал.2
на чл.344 ГПК, моментът на предявяване на искането за постановяването и не
е ограничен например до първото по делото заседание по допускане на
делбата. По делото не е представено пълномощно по чл.32, т.2, пр.1 ГПК от
Т. и З.К.и за тяхната майка С.К. да ги представлява. В този смисъл
предявяването на искане по ал.2 на чл.344 ГПК от Т. и З.К.и към онзи момент
е нередовно, като от съда не им е даден по реда на чл.101 ГПК срок за
потвърждаване на това действие. Т. и З.К.и обаче, на които са връчени както
решенията по делото, така и всички жалби на ищците, са запознати с това
оплакване, подали са отговори, като молят решенията и в тази част да се
потвърдят и не се позовават на нередовност на извършеното от тяхно име
действие от майка им. Поради това следва да се приеме, че понастоящем
двамата са потвърдили действията на С.К. по предявяване на искането, на
което с обжалваните решения е даден правилен отговор.
Както е изяснено в практиката на съдилищата, „в делбеното
производство обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи от поканата до
първото по делото заседание след допускане на делбата, за разлика от
обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК, което може да се претендира най – рано
от влизане в сила на решението за допускане на делба или на определението
по чл. 344, ал. 2 ГПК до приключване на делбата.“ „Определените суми,
които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2
ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на
висящността на делбеното производство. Обезщетението по чл. 344, ал. 2
ГПК по своята същност е сходно с това по реда на 31, ал. 2 ЗС, с тази разлика,
че в първия случай се дължи обезщетение за лишаване от ползване на общата
вещ занапред – от влизане в сила на съдебния акт, с който то е определено, до
приключване на производството по делба, а във втората хипотеза за период от
време включително и такъв преди депозиране на исковата молба за делба в
съда, в който смисъл е напр. Решение № 48 от 26.03.2018 г., постановено по
гр. дело № 2572/2017 г. на ВКС, І-во г. о.“ Предпоставка за уважаване на
искането за постановяване на привременната мярка е съделителият,
претендиращ заплащането на обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК, да не
използва съсобствения имот съобразно правата си, а същият да се ползва
14
лично само от един/някои от съсобствениците за задоволяване на собствените
нужди, като по този начин той/те е/са лишил/и другите съсобственици от
възможността да ползват общата вещ.
В случая са налице предпоставките на ал.2 на чл.344 ГПК – ищците
ползват лично двата имота и сградите в единия по начин, който изключва
възможността и другите съделители да ги ползват, останалите съделители,
които са направили искане/без Б.Щ./, не ползват двата имота и сградите
съобразно правата си. С обжалваното решение С.ският районен съд е
присъдил горните суми именно за период, чието начало е влизането в сила на
решението за допускане на делбата до окончателното и извършване. Не е
необходимо неползващият вещта съсобственик да изяви желание за лично
ползване, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери
на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползване на
цялата съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия
съсобственик да ползва вещта според правата си; след като до ползващия е
отправено подобно искане реда на чл.344, ал.2 ГПК в съдебното
производство, той, за да се освободи от отговорност, следва да предложи на
съсобственика да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и
да му осигури възможността реално да упражнява това свое право /В този
смисъл напр. решение № 119 от 11.03.2010 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС,
ІІ г. о./ Такива обстоятелства по делото не са налице; ищците даже
претендират, че са изключителни собственици на сградите; не се търсят
обезщетения преди завеждане на делото. Ето защо няма противоречие с ТР №
7/02.11.2012 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60049/28.06.2021
г., поправено с Решение № 60058/27.10.2021 г., двете по гр.дело № 1225/2019
г. на С.ския районен съд
15
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16