Решение по дело №31/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 101
Дата: 7 февруари 2019 г. (в сила от 2 декември 2019 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20182330100031
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№101/7.2.2019г.                                       07.02.2019 година                          град Ямбол

                                            В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Ямболският районен съд,                                                ХV-ти граждански състав

На 29.01                                                                                                      2019  година

В публично заседание в състав

 

                                                                                Председател: Марина Христова.

 

при секретаря Й.П.,

като разгледа докладваното от съдията Христова.

гражданско дело № 31/2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ЕАД с искане да бъде признато за установено по отношение на ответницата И.Г.Х., че дължи на ищеца сумите за които е издадена ЗИ по чл. 410 ГПК по гр. дело №*** год. на ЯРС.

В исковата молба се сочи, че ответницата е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к.***ул.“*** с партида ***, като за периода от 01.05.2014- 30.04.2016  г. дължи на ищеца следните суми – 1391, 88 лв. – главница , представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за сочения период, 112, 16 лв. – законна лихва за забава за периода 15.10.2015 – 17.03.2017 год., 16,20 – сума за разпределение  на топлинна енергия за м. май 2015 год.,2, 78 лв. – законна лихва за забава за периода 10.07.2015 – 17.03.2017 г., както и законна лихва върху главницата. Задълженията на ответницата произтичали от разпоредбите на Закона за енергетиката и публично известните Общи условия на топлопреносното предприятие, в които били регламентирани редът за отчитане на месечните суми и сроковете за плащане. Задължението за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия било най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на топлинна енергия, от който момент клиентът изпадал в забава. Сочи се, че ответницата е потребявала топлинна енергия през процесния период, но не я е заплатила, като за топлоснабдения имот имало сключен договор и за дялово разпределение с „Техем сървиз“ЕООД-  третото лице-помагач. Съгласно чл. 155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, за което ответницата дължи такса съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването. Поради това, че ответницата не е заплатила дължимите суми, ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което длъжникът възразил против издадената заповед за търсените суми и настоящият иск се предявява по реда на чл. 422 от ГПК.

В депозирания в законния срок отговор ответницата посочва, че е собственик на процесното жилище, но от приложената фактура от 31.08.2015 год. се виждали, че в същата са включени и суми за подгряване на вода и отопление  за периода 01.05.2014 год. – 30.04.2015 год. При прехвърляне на партидата не й било изяснено, че трябва да представи протокол за заплащане на изравнителна сметка и при непредставянето на такъв  се задължава за всички суми от изравнителната сметка. Не оспорва претенцията за сумата от 442, 87 лв. по фактура от 31.08.2015 год.  Оспорва претенцията по отношение начислените суми за подгряване на вода и отопление, които били нереални, завишени и не отговаряли на отчета извършен от фирмата за топлинно счетоводство. По фактура от 31.07.2016 год. ответницата посочва, че признава претенцията за сумата 106 лв. – отопление и ще я заплати. По отношение сумата 843 лв. претендира иска да бъде отхвърлен, т.к. консумираната топла вода била 6 куб.

 В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

 Ответницата – лично и посредством упълномощен адвокат оспорва претенциите и моли за отхвърлянето им.

        По делото е конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца дружеството за дялово разпределение – „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ“ ООД. Същото не изпраща представител в с.з., не изразява становище по иска.

          Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба,отговора и  събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            Не е спорно, че по заявление на ищеца е образувано ч.г.р.д. № *** год., по което съдът е издал заповед за изпълнение за исковите суми, както и че предвид, че ответницата е депозирала възражение в законоустановения срок, ищецът е предявил настоящия установителен иск.

            В подкрепа на твърденията си ищецът е представил договор от 22.08.2008 год., сключен от „Техем сървисиз“ЕООД с етажната собственост – гр. С., ж.к.***, протокол от ОС на етажните собственици на к.в.“***  и приложение към същия.

Представени са още извлечения от сметки за периода 2014 – 2016 год. за абонат № ***.

Приложено е още заявление – декларация от 29.12.2014 год. от ответницата, с което е завила желание топлоснабдения имот , находящ се в ж.к.*** да бъде променена на нейно име, както и НА № *** год., по силата на който ответницата е придобила горепосочени недвижим имот.

            Ищецът е представил още договор от 01.11.2017 год., сключен между него и третото лице – помагач – „Техем сървисиз“ЕООД, по силата на който последното дружество е приело да изпълнява услугата дялово разпределение за период от три години.

            Приети са и ОУ на ищцовото дружество.

            Към отговора на исковата молба ответницата е приложила фискални бонове за заплатени суми от 06.11.2017 год., талон за пломбиране на водомери от 29.06.2015 год., междинен отчет за разделяне на сметки от 10.2017 год.

            По искане на ищеца по делото е назначено и прието заключени на СТЕ, вещото лице по която посочва, след извършена справка при с материалите по делото, при ищеца и ФДР, че с протокол на ЕС на вх.***/а вероятно и вх.***/ в процесната етажна собственост решава за дялово разпределение и в имота на процесния абонат са заявени 4 бр. отоплителни тела, 3 от които за монтаж на топлоразпределители. Нямало данни за наличие на отопление в общите части на сградата. По данни от фирмата за дялово разпределение в имота имало 1 бр. пломбиран водомер за битова гореща вода, 0 бр. отоплителни тела и нямало данни за брой лица в имота.Нямало данни и за общия проектен брой и характеристики на отоплителни тела в имота. Отчетните периоди били едногодишни , от 01.май на текущата година до 30.04. на следващата година. За сезон 2014- 2015 год.на абоната била разпределена топлоенергия за 0 тела, вместо върху всичко отоплително тела в имот а по проект, а за битова гореща вода – служебно , по оценка от разход от предходен период, вместо по брой лица , поради неосигурен достъп до имота за отчет, а за сезон 2015 – 2016 год. – за топлоенергия на имота на 0 тела, вместо върху всички отоплителни тела в имота по проект и за БГВ – по брой лица, като за две лица, поради неосигурен достъп до имота.Други несъответствия не са констатирани.В сградата има СТИ – общ топломер, преминал през проверка през 2012 год. Топломерите в АС са отчитани ежемесечно , като ищецът е приспадал за своя сметка технологичните разходи. ТЕ  е разпределяна съгласно справка за прилаганите методики, но при особености и несъответствия. На въпроса дали е спазена методиката за разпределение на топлоенергия вещото лице е дало заключени е по три критерия както следва ; по критерий едно – ФДР  е нарушила методиката за разпределение на БГВ за сезон 2014 – 2015 год. , подробно описан и за сезон 2015 – 2016 год., като вещото лице допълва и конкретизира констатациите си в с.з., като посочва, че и по критерий две точната стойност не може да бъде определена поради липса на данни, както и по критерий три.ФДР  е изготвяла изравнителни сметки своевременно. На въпроса относно размерът на дължимите суми за потребена ТЕ от абоната по компоненти, вещото лице е посочило, че са налице трудности за установяването й, предвид липса на данни за всички абонати в СЕС, преизчисляване в пълен обем било само във възможностите на ФДР, ето защо по тази задача вещото лице е установило само размера на фактурираните от ищеца суми, по данни на самия ищец и ФДР.Предвид липсата на протокол за монтаж общия топломер в СЕС не можел да бъде определен като работещ в процесната абонатна станция през процесния период,като метрологични проверки са правени съобразно нормите до 18.11.2014 год.

            Прието е и заключение на СТЕ, вещото лице по която посочва,,че е работило по данни от издадените фактури и кредитни известия и което дава заключение относно размера на фактурираните суми – главници и лихви.

      Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:

     Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.вр.чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, при условията на обективно кумулативно съединяване.

     Така предявените искове, съдът намира за допустими, а по съществото си за неоснователни, предвид следното:

         За установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за последната е възникнало задължението за плащане на уговорената цена, т.е. че ответницата е ползвала топлинна енергия /БГВ/ в качеството си на собственик, респ.  ползвател на процесния топлоснабден имот за периода 01.05.2014 – 30.04.2016 год.

           На първо място по делото не се установи качеството потребител на ответницата за целия процесен период. Напротив налице са доказателства в обратния смисъл, т.к. представения НА , по силата на който същата е станала собственик на имота е от 24.10.2014 год., а представеното заявление – декларация за промяна на партида от 29.12.2014 год.  В този смисъл съдът съобразява разпоредбата на Параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ, съгласно която потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.За част от горепосочения период, ищецът не е ангажирал доказателства ответницата да е собственик , а следва да се вземат предвид и собствените му ОУ , които предвиждат в чл. 60 и сл., че при промяна на собствеността или на правото на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до Продавача в срока по чл. 12, т. 11 и т. 12 заявление за откриване, промяна или закриване на партида по образец, като се прилага съответно чл. 60. Ако предишният собственик или ползвател в случаите по ал. 1 не закрие партидата си, Продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно предоставения акт за собственост или ползване.В процесния случай няма нито доказателства, нито твърдения партидата на стария собственик на имота да е закрита и кога се е случило това.

            На следващо място следва да се има предвид, че       по делото няма списък на живущите и на собствениците в етажната собственост в гр.С., ж.к.***, вх. ***, които и да са взели решение и сключили договор с ФДР- „Техем сървисиз“ЕООД предвид факта, че е приложен  протоколът от 28.08.2008  год. за проведено общо събрание на етажните собственици от ж.к.***, вх. *** , който договор е и изтекъл и липсват данни и доказателства за подновяването му.

            Освен това по делото няма каквито и да е доказателства и за това извършвана ли е проверка на всеки 2 години на общия топломер и преминал ли е той съответните метрологични проверки за целия процесен период. Видно от заключението на вещото лице, съобразно представените му данни такива проверки при спазване на нормите са правени до 18.11.2014 год. Ето защо и общия топломер не може да бъде идентифициран като работещ през процесния период. Пак според заключението на неоспорената СТЕ при извършване на отчетите са допуснати подробно изброени нарушения и несъответствия, които от своя страна водят до трудности и невъзможност за установяване на действително потребената ТЕ.

          В обобщение на горното, съдът приема,че  ищецът не установи по безспорен начин не само качеството на потребител на ответницата през целия процесен период, но и не доказа точният размер на вземането си за процесния период от време. Ето защо и исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

            В този смисъл съдът счита, че не следва да се съобразява с констативната част на заключението по допусната съдебно-икономическа експертиза, в която експерта е посочил, че същата е изготвена само на база на извършени справки в документи представени от ищеца и третото лице, тъй като съгласно чл.202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.Не без значение е и факта, че ищецът не е поискал и не е било предмет на заключението изчисляване на дължими суми от датата на придобиване на имота, респ. смяна на партидата/непосочена по делото/.

            Предвид пълното отхвърляне на претенцията разноски в заповедното производство не следва да бъдат присъждани.

            На основание чл. 78,ал.3 от ГПК ответницата има право на разноски в размер на 600 лв. –заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът предвид фактическата и правна сложност на делото и големия брой на проведените съдебни заседания не намира за прекомерно, предвид възражението по чл. 78,ал.5 от ГПК, релевирано в молба на ищеца от 14.05.2018 год.

 

           Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

 

                                                                   Р ЕШ И:

 

  ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК, предявен от „Топлофикация София“ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК *** против  И.Г.Х., ЕГН **********  относно установяване съществуването на вземането на ищеца предмет на ч.гр.д №*** г. по описа на ЯРС  за сумата от общо 1408, 08  лв. –неизплатена топлинна енергия и сума за разпределение на топлинна енергия и  общо 115, 64  лв. – лихва за забава, в едно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 24.10.2017 год. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски.

 

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК ***да заплати на  И.Г.Х., ЕГН **********   сумата от 600 лв., представляваща разноски в исковото производство.

 

 

           Решението е постановено при участието на ФДР – „Техем сървисиз“ЕООД – трето лице-помагач на страната на ищеца.

 

           Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: