Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№
............/………………………….., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ХVII-ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател:
М. Иванова-Даскалова
Секретар: Оля
Йорданова
като
разгледа докладваното от административния съдия Административно дело №915 по описа
за 2021 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.276 и следв. от ЗИНЗС.
Образувано
във връзка с постъпило с вх.№6497/29.04.2021г. искане от В.И.П. с ЕГН **********-
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Варна на основание чл.276,
ал.1, т.2 във вр. с ал.2 вр. чл.277, ал.2 от ЗИНЗС да бъдат извършени действия
с цел прекратяване на нарушение на забраната по чл.3, ал.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС,
която администрацията на затвора извършвала като го поставяла в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието му. Твърди, че на 23, 24 и 25.04.2021г. -
в три последователни дни лишения от свобода В. по прякор „Гущера“, който работел
като отговорник-кухня в Затвора Варна се качвал в медицинския център на затвора
и го изнудвал и принуждавал с думи и обещания да му плати и да му съдейства да
бъде преместен в друг затвор, да оттегли исканията си и исковите молби от месец
март 2021г., които написал и пуснал в Административен съд – Варна. Той го заплашил,
че ще съжалява, ако не го послуша, че заради него и други лишени от свобода,
които водели административни дела В. „Гущера“ нямало да бъде пуснат отпуска,
тъй като поел ангажимент пред администрацията на затвора да се погрижи да бъдат
оттеглени административните дела. Жалбоподателят иска да бъде разпоредено
прекратяване на тези действия, които били в нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС като на основание чл.280, ал.2, т.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС бъде разпоредено
на лишения от свобода В. с прякор „Гущера“ да няма достъп и възможност повече
да се среща с него, за да го притиска да оттегли исковите си молби в съда.
В съдебно заседание П. се явява лично и поддържа искането. Твърди, че от 20
дни В. „Гущера“ въобще не го притеснявал и счита, че администрацията на затвора
се е погрижила с него да нямат никакъв контакт и действията са прекратени. Описва,
че в началото на месец май, 2-3 дни след като В. „Гущера“ се върнал от отпуска
влизал в килията му в медицинския център, застоял се към 5 минути и го заплашвал.
За това, че има проблеми с В. „Гущера“, ищецът говорил с отрядната си - г-жа А.,
а на следващия ден разговарял и с наблюдаващия г-н К. С.. От тогава той повече
не го притеснявал по никакъв повод. В. „Гущера“ нямал право да влиза сам в
спалното му помещение без служител на надзорно-охранителния състав и иска да не
се допуска да остава насаме с него без присъствие на служител от
надзорно-охранителния състав.
Ответникът – Началникът на Затвора – Варна се представлява от пълномощник,
който оспорва искането. Заявява, че в момента, в който администрацията узнала
за евентуалните отношения на ищеца В.П. с лишения от свобода В. Ц. П.
/„Гущера“/ са взети всички необходими мерки. От сезирания инспектор В. А., която
е ИСДВР на П. постъпила докладна записка и се извършвала проверка. Снето било писмено
обяснение на В. Ц. П. и той бил предупреден устно от ИСДВР и повече не е
посещавал ищеца в медициския център. Сочи, че срокът на започналата по
докладната на ИСДВР проверка е два месеца и тя не е приключила. До момента по
нея не било установено да има свидетели на инцидента и доказателства за
твърденията на ищеца. Като отговорник кухня В. П. имал задължение да следи
каква храна се дава на лишените от свобода вкл. в медицинския център. Освен
това той можел да го посети за преглед при необходимост. МЦ представлявал един
коридор, посредством който се влиза в три спални помещения в ляво и три спални
помещения в дясно. Те били постоянно отключени и настанените там можели свободно
да бъдат и в тях и в коридора. Винаги имало надзорно-охранителен състав - специален
пост №17, който служител отговаря вътре за МЦ и имало служители от
надзорно-охранителния състав на съответните етажи. На втори етаж също имало служител.
В случая В. П. не отрекъл, че е посетил ищеца и разговарял с него, но отрекъл
да го е притискал или заплашвал. За това как е протекъл разговора между тях пълномощникът
на ответника сочи, тъй като нямало свидетели очевидци, а и в килиите нямало
камери, ситуациата била думата на единия срещу думата на другия. Твърди, че по
повод твърденията на ищеца П. администрацията на затвора изпълнила задължението
си и взела съответните мерки и ищецът не е съобщавал да е притесняван повече. Поради
това в хода по същество моли иска на В.П. с правно основание чл.276 от ЗИНЗС да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан, тъй като ответникът и служителите в Затвора
Варна са изпълнили всички свои законово регламентирани задължения, произлизащи от ЗИНЗС и Правилника
за прилагането му.
Съдът, като се запозна с искането и събраните по делото доказателства достигна
до следните фактически установявания и изводи:
Искането е допустимо, тъй като възможността за предявяването му не е
ограничена във времето и изхожда от лицето, което изтърпява наказание лишаване
от свобода и което твърди, че е засегнато от описаното от него нарушение на
забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
Разгледано по същество, същото е неоснователно.
От фактическа страна се установява, че ищецът В.И.П. с ЕГН ********** изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 години в Затвора Варна. От
представената от ответника справка се установява, че П. *** на 25.01.2018г.,
след което на 26.06.2020г. със заповед е бил преместен в Затворническо
общежитие-Разделна, а от 09.04.2021г. отново със заповед е преместен в Затвора
Варна. Няма спор между страните, че в края на м. април 2021г. ищецът е настанен
в килия №1 в Медицинския център към Затвора Варна, от където е изпратил
искането си до съда, по повод на което е образувано настоящото съдебно производство.
В искането с което П. сезира съда той твърди, че в три последователни дни -
23, 24 и 25.04.2021г. лишения от свобода В. по прякор „Гущера“, който работел
като отговорник-кухня в Затвора Варна идвал при него в медицинския център на
затвора и го изнудвал и принуждавал с думи да оттегли исканията си и исковите
молби от месец март 2021г., които написал и пуснал в Административен съд –
Варна. В искането П. заявява, че е бил заплашван от този лишен от свобода, че
ще съжалява, ако не го послуша, че заради него и други лишени от свобода, които
водели административни дела В. „Гущера“ нямало да бъде пуснат отпуска, тъй като
поел ангажимент пред администрацията на затвора да се погрижи да бъдат
оттеглени делата. В искането си П. иска от съда да бъде разпоредено
прекратяване на тези действия, които били в нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС като на основание чл.280, ал.2, т.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС бъде
разпоредено на лишения от свобода В. с прякор „Гущера“ да няма достъп и
възможност повече да се среща с него, за да го притиска да оттегли исковите си
молби в съда.
От ответника – Началника на Затвора-Варна във връзка със случая е
представена докладна записка рег.№3489 от 14.05.2021г. на ИСДВР - В. А., в
която тя съобщава, че в края на месец април 2021г. лишеният от свобода В. П. й
споделил, че лишения от свобода В. Ц. с прякор „Гущера“ от кухненския блок при
затвора го притеснявал като му казал да не отправя повече сигнали и жалби до
институциите. Сочи, че при този разговор П. не споделил от страна на П. да е
била осъществена физическа или др. вид агресия към него. По този повод
инспекторът провел разговор с лишения от свобода П., който категорично отрекъл
да е отправял закани или да е въздействал по друг начин на В.П.. В докладната
инспекторът СДВР посочил, че на 12.05.2021г. лишения от свобода П. обявил
пореден протест чрез отказ от храна. При разговора по този повод П. заявил, че
една от причините е лишения от свобода В. П., който го заплашил да си оттегли
исковите молби и жалби от институциите. По случая ИСДВР снела обяснения от
лишения от свобода В. П., който категорично отричал да е въздействал по какъвто
и да било начин на П. във връзка с подадените от него жалби и искови молби и
заявил, че се касае за отмъщение заради това, че през юни 2020г. подал до
надзорно-охранителния състав сигнал за извършено от П. дисциплинарно нарушение
свързано с употреба на наркотици, заради което бил спрян от работа.
Видно от отбелязването на докладната, във връзка с изложеното в нея на
14.05.2021г. е разпоредено извършване на проверка, за което уведомен
отговорният началник на служба „СДВР“ в Затвора-Варна.
В представени с докладната писмени обяснения от 14.05.2021г. на лишения от
свобода В. Ц. П. – отговорник кухня към домакинския щат
на Затвора-Варна той потвърждава, че лишените от свобода го знаят с прякор
„Гущера“. Описва, че познава лишения от свобода В.И.П. от май-юни 2020г.
кагато започнал да работи като отговорник на кухнята в Затвора. През юни-юли
2020г. узнал, че П. употребява наркотици и подал сигнал за това до
администрацията на затвора. При тестване се установило, че П. е употребил
наркотици, което представлявало нарушение на дисциплината, заради което бил спрян
от работа в кухнята, а в последствие – преместен в Разделна. Заради тези събития счита, че
В.П. се оплаква от него и твърди, че го е заплашвал, изнудвал и т.н.
Потвърждава, че е посещавал Медицинския център където доставяли храна във връзка
с работата си като отговорник-кухня и задължението да не допуска злоупотреби с
храната. Там се виждал с П. и се случвало да разговарят по различни въпроси.
Твърди, че веднъж го питал дали продължава да води дела и да пуска жалби до
съда и прокуратурата. П. потвърдил, че продължава да пише жалби и сигнали, а П.
му казал мнението си, че не е прав и го посъветвал да не се занимава повече, да
си оттегли жалбите, да не си създава главоболия, за да му мине по-леко
наказанието. Този разговор между тях бил кратък и при провеждането му П.
твърди, че не е отправял заплахи, че не е проявявал вербална агресия и не го е
изнудвал по никакъв начин. В коридора на Медицинския център винаги имало
надзирател и разговорите, които водел с В.П. винаги били в обсега и видимостта
на охраната.
От представена по делото Заповед
№Д-140/08.06.2020г. се установява, че лишения от свобода В. Ц. П. е преназначен
на работа от длъжност „хигиенист“-1/2 щат и на длъжност „отг. извеждане на
учениците“ на 1/2 щат на длъжност „отговорник кухня“ – платен труд считано от
08.06.2020г.
От изявленията в
съдебно заседание на пълномощника на ответника и се установява, че след
постъпване на информацията за евентуалните отношения между лишените от свобода П.
и П. чрез сезирането на ИСДВР-А. в началото на м.май 2021г. са взети
необходимите мерки, образувана е проверка по случая, взети са писмени обяснения
от П. и му е отправено предупреждение.
От изявленията в
съдебно заседание на ищеца П. се установява, че след като в началото на м. май
2021г. се оплакал на отрядната си-ИСДВР А. от поведението на лишения от свобода
П., администрацията на затвора се е погригжила и двамата повече не са имали
контакт, действията на П. са прекратени и от 20 дни, след 6-7.05.2021г.
„Гущера“ вече не го е притеснявал.
При така установената фактическа обстановка, съдът взе предвид уредбата в чл.276
и следв. от ЗИНЗС, съгласно която всеки лишен от свобода или задържан под
стража може да иска:
- прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на
наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по
чл.3 – т.1;
- извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на
нарушение на забраната по чл.3 - т.2.
В чл.276, ал.2 от ЗИНЗС е разписано, че липсата на изрично формулирано в
нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка
искането по ал.1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл.3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
За нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
По аргумент от текста на чл.267 и следв. от ЗИНЗС това производство е
приложимо за защита само по отношение на фактически действия и/ или
бездействия, а не на правни такива и за неуредените в ЗИНЗС въпроси свързани с
него съгласно чл.283 от ЗИНЗС е приложима обща уредба в чл.250 и следв. от АПК
в глава ХV на АПК "Защита срещу неоснователни действия и бездействия на
администрацията".
С оглед тази специална и обща правна уредба и установеното в практиката на
съдилищата, за да е основателно искане по чл.276 от ЗИНЗС, от събраните по
делото доказателства трябва да се установи в условия на алтернатовност, че:
1/ орган по изпълнение на наказанията или длъжностно лице извършва
твърдяното в искането фактическо действие или бездействие, представляващи
нарушение на забраната по чл.3 и това действие или бездействие продължава и към
момента на постановяване на съдебното разпореждане по искането;
2/по отношение на ищеца се осъществява нарушение на забраната по чл.3, вкл.
към момента на постановяване на съдебното разпореждане по искането и не се
предприемат действия с цел да се прекрати или предотврати това нарушение.
Необходимо е от доказателствата по делото и изявлението на страните да се
установи наличие на ездна от тези две хипотези, за да се уважи искането като
основателно и на основание чл.280 ал.2 т.2 от ЗИНЗС съдът да разпореди на
органа по изпълнение на наказанията или на съответното длъжностно лице да
извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно
действията или бездействията, представляващи нарушение на чл.3, като определи
срок за това. В противен случай на основание чл.280 ал.2 т.1 от ЗИНЗС с
разпореждането искането се отхвърля.
В искането и в изявленията в съдебно заседание на В. П. не се твърди
конкретно длъжностно лице от Затвора-Варна или орган по изпълнение на
наказанията в него да извършва по отношение на него фактическо действие в
нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Не се описва от ищеца в искането, а и
в съдебно заседание той не твърди да се е появила нужда от извършване на
някакво фактическо дйствие от конкретно длъжностно лице от Затвора-Варна или
орган по изпълнение на наказанията, да е поискал такава и все още да не му е
оказана, т.е. да е налице фактическо бездействие, в резултат на което той да се
явява поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието като
например да не му се предоставя храна, условия за двигателна активност, медицинско
обслужване и т.н. Налага се извода, че по делото не се установяват действия и
бездействия по чл.286 ал.1 т.1 от ЗИНЗС на орган по изпълнение на наказанията
или длъжностно лице, във връзка с които съда да разпорежда извършване на
конкретни действия по чл.280 ал.2 т.2 от ЗИНЗС.
В искането, в пояснението в съдебно заседание и от представените от
ответника доказателства се установява, че оплакванията на ищеца са от действията
на друг лишен от свобода В. Ц. П. с прякор „Гущера“, който е отговорник кухня към домакинския щат на
Затвора-Варна. От изложеното в искането, в съдебно заседание и описано в
докладната на ИСДВР А. и писмените обяснения на П. се установява, че в края на
април и началото на май 2021г. той е посещавал Медицинския център към Затвора
във връзка с храната, която се предоставя на настанените там и се е срещал с
ищеца П.. В разговорите им както сочат и двамата е ставало въпрос за подаваните
от П. жалби, искови молби, сигнали и др. до съда. Твърденията на П., че П. го
притискал и заплашвал да ги оттегли не кореспондират с твърденията в обясненията
на П., че не е имало такива заплахи и принуди, а само му дал съвет да не се
занимава повече с това, да ги оттегли и да не си създава главоболия. Дадените
от лишения от свобода П. съвети за преустановяване подаването на жалби, искови
молби и т.н. и оттегляне на подадените такива в съда, независимо от това какъв
е бил тона на П. и дали е имало или не агресия и заплаха или не, очевидно не са
възприети от лишения от свобода П. като добронамерен жест и препоръка.
Независимо дали е имал основание или не, ищецът П. е възприел срещите и думите
на П. към него като вербална заплаха, като принуда и то след разговора в
началото на м. май 2021г. За това ищецът П. информирал на 12.05.2021г. при
разговор с инспектор СДВР - А., която същият ден изготвила докладна записка до
Началника на Затвора-Варна. Инспекторът ИСДВР предприела разговор с лишения от
свобода П.. На 14.05.2021г. Началника на Затвора-Варна възложил по случая
проверка на Началника на сектор „СДВР“. Както изтъква в съдебно заседание
пълномощника на ответника веднага е взето отношение по случая и са взети
писмени обяснения от лишения от свобода П. за посещенията и разговорите му с
ищеца и му е направено предупреждение за преустановяването им. С оглед
заявеното от ищеца в съдебно заседание, че след като е уведомил ИСДВР-А. за
случилото се и за притесненията, които с посещенията и разговорите лишения от
свобода П. му причинява, са били взети мерки от администрацията на затвора и
след 6-7 май 2021г. те са били преустановени. Щом компетентните служители от
администрацията на Затвора-Варна непосредствено след информирането им от ищеца
на 12.05.2021г. за действията на лишения от свобода В. Ц. П. са извършили
необходимото и срещите и разговорите между тях са прекратени. Не е налице
бездействие на ответника, поради което неоснователно се явява искането за
постановяване на разпореждане, с което той да бъде задължен да извършва
действия, с които да прекратява или предотвратява такива срещи и разговори
между ищеца П. и другия лишен от свобода-П..
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че не се обосновава извод за наличие на фактически
действия/бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно
лице, представляващи нарушение на забраната по чл.3 и като такива да попадат в
обхвата на защитата по чл.276, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което Съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането с вх.№6497/29.04.2021г. на В.И.П. с
ЕГН **********- изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Варна на
основание чл.276, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 вр. чл.277, ал.2 от ЗИНЗС да бъде
разпоредено да се прекрати нарушение на забраната по чл.3, ал.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС чрез поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието му, като се разпореди да не се допуска лишения от свобода В. Ц. П. когато
посещава Медицинския център да се среща с него насаме без присъствието на
служител от надзорно-охранителния състав и да го притиска да оттегли исковите
си молби в съда.
Разпореждането на основание чл.281
от ЗИНЗС може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд – Варна,
в тридневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: