№ 3967
гр. София, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110212224 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 000305 от 27.07.2022 г.,
издадено от главния директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „Фератум България“
ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на
3000 лева, за нарушение на чл. 5, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление (НП), поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Претендира се и приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител, поддържа жалбата със същите съображения и
искания. Претендира присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален
представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.
Претендира присъждането на разноски.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 19.04.2022 г. на дружеството – жалбоподател му е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че при
извършена проверка е било констатирано, че на 31.03.2022 г. в качеството си
кредитор по договор за потребителски кредит, в стандартния европейски
формуляр липсва конкретна информация за разходите, дължими при
просрочени плащания – нарушение на чл. 5, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 5, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля
Е. Б. (актосъставител), както и от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че при извършена проверка на жалбоподателя,
на същия са му били изискани да предостави документи по предоставяни от
него кредитни продукти, което жалбоподателят и сторил. Доказателствените
източници, касателно тези обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като
достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съставеният акт за констатиране на нарушението и издаденото въз
основа на него наказателно постановление са били издадени от компетентни
органи. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При неправилно установена фактическа обстановка, контролните
органи са допуснали съществени процесуални нарушения, както и нарушения
на материалния закон, което е основание за отмяна на атакуваното НП. За да
2
санкционират жалбоподателя, контролните органи са приели, че в
стандартния европейски формуляр (СЕФ) на жалбоподателя липсвала
конкретна информация за разходите, дължими при просрочени плащания.
Така формулираното обвинение е непълно, не съдържа точно и изчерпателно
описание на обективните признаци на възведеното нарушение, което е
съществено процесуално нарушение. От приложените по делото
доказателства, и по-конкретно л. 24-25 и л. 40 гръб от делото, се установява,
че в предоставените от жалбоподателя СЕФ е налице подробна информация
какви са дължимите вноски от страна на длъжника по потребителския кредит,
в този смисъл атакуваното НП е необосновано. Каква допълнителна
информация се очаква да попълни жалбоподателя така и не става ясно, в
какъвто смисъл са основателните му оплаквания. Било е необходимо АНО, а
преди това и актосъставителя да посочат какви именно данни е следвало да
има в СЕФ, които не са налице в конкретния случай. И като не сторили това
(да конкретизират точно липсващата информация) от една страна са
допуснали съществени процесуални нарушения, тъй като жалбоподателят не
може да разбере обвинението и да организира защитата си, а от друга страна
– са нарушили материалния закон, тъй като е видно от приложените СЕФ, че
същите са съдържали изискуемата от закона информация.
Допълнително следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в НП,
контролните органи е следвало да изследват всеки отделен СЕФ и за всяко
такова нарушение е следвало да определят отделно наказание, като преди
това посочат СЕФ за кой конкретен договор за кредит се отнася. Само по този
начин е могло да бъде формулирано законосъобразно административното
обвинение, нещо което не е било сторено, което е допълнително основание за
отмяна на атакуваното НП.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено,
тъй като констатираните пороци не могат да бъдат компенсирани на
настоящия етап от производството.
При този изход на делото, се явява безпредметно обсъждането на
останалите възражения на жалбоподателя – има ли извършено нарушение и
дали наложената санкция е справедлива.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
3
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото
доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на
704.10 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така
претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази
сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е
АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 000305 от 27.07.2022 г.,
издадено от главния директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „Фератум България“
ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на
3000 лева, за нарушение на чл. 5, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Комисия за защита на
потребителите, ДА ЗАПЛАТИ на „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК:
*********, сума в размер на 704.10 лева, дължими за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4