Решение по дело №1361/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260051
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20205510201361
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Казанлък 11.02.2021 год.

                                      

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                 

                                                            председател: Михаил Михайлов,

 

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №1361/2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалвано е наказателно постановление №20-0284-002399/ 04.11.2020г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък.                  

                   В.И.И., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и  неправилно. В с.з. негов процесуален представител поддържа жалбата му. 

                   Въззиваемата страна в с.з. не се представлява, но главен юрисконсулт М. А. изразява мнение в писмено становище за неоснователност на жалбата. Сочи аргументи в подкрепа на тази своя позиция.

                   Съдът, като извърши проверка на констативния акт /АУАН/ и наказателното постановление и като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените към делото доказателства, приема за установено следното:     

                   Жалбата е подадена в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл.59,ал.2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес и в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана. По същество същата е частично основателна.

                    От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка: на 22.08.2020 год. около 18,00ч. в гр.К. на ул.„Б.“ по дом №**, в посока север-юг, В.И.И. управлявал товарен автомобил „Пежо Боксер 2,8Д“ с рег.№*****, собственост на М. П. М., ЕГН **********,от с.гр., като при маневра „паркиране“ не е оставил достатъчно странично разстояние и ударил паркирания лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№*****, собственост на В.В.М., ЕГН **********,***. Настъпило ПТП с материални щети. Като участник в ПТП нарушителят не останал на място, не уведомил компетентните органи и напуснал произшествието. Издаден бил протокол за ПТП бл.№1749037/23/08/2020 год. 

                   Впоследствие, въз основа на съставеният АУАН, АНО приел, че горното деяние не представлява маловажен случай и издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя И. следните административни наказания: на основание чл.179,ал.2, във вр. с чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 200лв./двеста лева/ за нарушение по чл.25,ал.1 от ЗДвП,  на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП. 

                   Съгласно разпоредбата на чл.25,ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Следователно дори паркираните превозни средства, какъвто е лекия автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ****, собственост на В.В.М., са приети от законодателя като участници в движението. В този смисъл становището на процесуалния представител на жалбоподателя, изразено в с.з., няма законова опора и логично не се споделя и от съда.  

За нарушение на цитираната по-горе разпоредба законодателят е предвидил административно-наказателна отговорност в нормата на чл.179,ал.2, във вр. с чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 200лв./двеста лева/.

                   По отношение на другото, вменено на В.И.И., нарушение- по чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-наказателното производство, не бе доказано по безспорен и категоричен начин да е осъществено от жалбоподателя.  Съгласно тази норма: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“. Не бяха представени убедителни доказателства в подкрепа на това обвинение от обжалваното наказателно постановление, с изключение на изявлението на актосъставителя в с.з., че поддържа съставения от него акт. От друга страна актосъставителят не може да удостовери отразеното от него в АУАН, тъй като не е възприел лично изложената от него в акта фактическа обстановка. Последната е опосредена,  т.е. възпроизведена от него по думите на лица, които не са вписани като свидетели по акта, за да могат да бъдат установени и разпитани в хода на настоящото административно- наказателното производство. Само ако актосъставителят е имал лично възприятие за вписаните от него факти и обстоятелства в АУАН, той би могъл да ги удостовери и така да бъде сам гаранция за достоверността им. Липсата на очевидци, които да бъдат изслушани в с.з., е равносилна на липса на доказателства в подкрепа на вменените на жалбоподателя нарушения. Освен това самият той заяви пред съда, че жалбоподателя в настоящото производство е спрял, установил е причинените от него вреди върху лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№****, собственост на В.В.М., оставил е бележка с телефонния си номер върху стъклото на блъснатото МПС, тъй като не е могъл да намери собственика му и едва тогава е напуснал мястото на инцидента, като тези негови показания напълно кореспондират с тези на свидетеля-очевидец на нарушението М. К. Р.. С оглед на изложеното и предвид факта, че хипотезата на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП е приложима само в случаите, в които участникът в ПТП изобщо не е спрял, настоящата инстанция намира жалбата за основателна в тази й част, поради което намира, че същата следва да бъде уважена, а атакуваното наказателното постановление- отменено, като неправилно и незаконосъобразно.  

         Предвид горното и на основание чл.63,ал.1,пр.II от ЗАНН съдът

                                               Р   Е   Ш   И :

 

         ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0284-002399/ 04.11.2020г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, в частта му, в която на В.И.И., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП, са наложени административно наказание- глоба в размер на 50/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част, касаеща нарушение на чл.25,ал.1 от ЗДвП.  

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

 

 

                                                                  Районен съдия: