Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 31.10.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на десети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА в.гр.дело № 886 по описа за
2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 526146 от 06.11.2018 год.,
постановено по гр.дело № 41361/2018 г. на
СРС, І ГО, 51 състав, е осъдено “Д.з.“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД на А.С.Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър и адрес за кореспонденция:
гр. София, бул. *******, сумата 3000 лв., ведно със законната лихва от
18.10.2017 г. до окончателното изплащане, заявена като частична претенция от сума в размер на 30000 лв. и
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, настъпило на 06.06.2017 г. в гр. Враца, на бул. “2-ри юни“, между л. а.
„Ауди А6“ с рег. номер ЗМ24456 и л. а. „Волво V70“ с рег. номер *******, като е отхвърлен искът до пълния предявен
размер от 5000 лв. С решението на съда е осъдено “Д.з.“ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.С.Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Нови Искър и адрес за кореспонденция: гр. София, бул. *******, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 270 лв., представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски. С решението на съда е осъдено “Д.з.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Й. Георгиев Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, партер, сумата от 348 лева – адвокатско възнаграждение. С
решението на съда е осъден А.С.Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър и
адрес за кореспонденция: гр. София, бул. *******, да заплати на “Д.з.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата 60,00 лв., представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски.
Срещу решението на СРС, 51 с-в е постъпила
въззивна жалба от А.С.Б., подадена чрез пълномощника му адв. Б., с искане
същото да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за разликата над 3000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, до пълния
предявен размер от 5000 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалноправните разпоредби на
закона. Твърди се, че присъденото с
обжалваното решение обезщетение е в занижен размер, като решението е неправилно
и незаконосъобразно в тази му част. Наведен е аргумент, че в обжалваната част решението е постановено в
отклонение от нормата на чл. 52 от ЗЗД. Излагат се доводи, че сумата от 3000
лв. е занижена и неотговаряща на изискванията на чл. 52 от ЗЗД с оглед
установените по делото и коментирани от съда в мотивите му обстоятелства. По изложените съображения
жалбоподателят моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди като осъди ответното дружество да му заплати
още 2000 лв., ведно със законната лихва от 18.10.2017 г до окончателното
плащане на присъдената сума. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата
страна - ответник “Д.з.“ЕАД, ЕИК *******, чрез пълномощника му юрк. Г., оспорва
жалбата като неоснователна. Изразява становище, че обезщетението е определено
правилно и кореспондира с критериите за справедливост. Моли съда да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е
изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не
са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази
връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца – А.С.Б.
срещу ответника „Д.з.“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
частта, в която същият е отхвърлен за разликата над 3000 лв. до пълния предявен
размер от 5000 лв.,представляващ частично предявена претенция от общата сума
30 000 лв. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата
на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да
разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност в
обжалваната част. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в
мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от фактическа и правна
страна за наличие на предпоставките на чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника и за размера на дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
В настоящия случай не се спори, а
това се установява и от събраните доказателства, че са налице всички
предпоставки по чл.432, ал.1 от Кодекса
за застраховането /КЗ/ за ангажиране на отговорността на ответника,
като застраховател на деликвента по "Гражданска
отговорност" за причинените на ищеца неимуществени вреди от
ПТП, станало на 06.06.2017 г. в гр. Враца. Спорният въпрос по делото е относно размера на дължимото обезщетение на ищеца за претърпени от него
неимуществени
вреди - болки и страдания. Съобразно разпоредбата на чл.269
от ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество като застраховател по риска „Гражданска
отговорност” на виновния за ПТП водач не може да бъде пререшаван от въззивния
съд.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за
неимуществените вреди по справедливост. Понятието, ,справедливост " по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му и обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, загрозявания и др. /в този смисъл ППВС 4/1968
г./. При определянето му съдът следва да отчете характера и вида на
претърпените болки и страдания, техният интензитет и продължителност, всички
други особености и обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие
за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението - така т. ІІ от ППВС №
4/23.12.1968 г. В случая от приетото по делото заключение на вещо
лице по допуснатата съдебно- медицинска експертиза /СМЕ/, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено, се установява, че в резултат на настъпилото на 06.06.2017 г. ПТП ищецът е получил леко
изразен оток повърхностно охлузване на границата на окосмената част на главата
челно в дясно на срединната линия; охлузване и повърхостна разкъсно-контузна
рана към външния край на дясната вежда; оток с притваряне на очната цепка на
клепачите на дясното око; охлузвания на клепачите на дясното око към външния
край; кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по протежение на външния край на
клепачната цепка на дясното око; средноизразен оток и охлузване на дясната
буза; средноизразен оток и кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявата
предмишница в горната и част. В заключението на експертизата е посочено, че
ищецът е претърпял еднократно лечение, изразяващо се в хирургична обработка на
раните и антитетантична профилактика, както и че възстановяването на
разкъсно-контузните рани по лицето при липса на усложнения продължава 10-14 дни
с образуване на белези, а на охлузванията и кръвонасяданията – 7-10 дни, както
и че липсват данни за усложнено протичане на оздравителния процес.
В
настоящия случай по отношение обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд е
обсъдил всички установени по делото обстоятелства от значение за размера му -
характера на уврежданията, степента на нараняванията, продължителността на
лечебния период, интензитета на претърпените болки, страдания и негативни изживявания,
както и последиците от уврежданията - притеснение и стресът, които е преживяла в резултат на
произшествието.
С оглед на така установеното, относно характера на полученото увреждане, интензитета и
продължителността на болките и страданията на ищеца непосредствено след увреждането и през целия възстановителен период / до 14 дни/, като се отчете и възрастта на последния, след преценка на горепосочените критерии въззивният съд
намира, че присъждането на сумата от 3000 лв. би било справедливо по размер обезщетение, отговарящо на принципа на
справедливостта, прогласен в разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД. Определянето на по-голяма от тази сума, предвид характера на увреждането,
което не е довело до трайно влошаване на здравословното състояние на ищеца и периода на възстановяването му, би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване. В тази връзка, първоинстанционният съд, след като е достигнал до същия правен извод и е уважил предявения иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД до размер на сумата от 3000 лв. и е отхвърлил
същия за разликата до претендирания размер от 5000 лв., е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, постановеното от СРС, І ГО, 51 състав съдебно решение № 526146 от
06.11.2018 г. по гр.дело № 41361/2018 г., като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК в обжалваната част.
По отношение на
разноските за въззивното производство.
При
този изход на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата
инстанция. С
оглед изхода на спора в настоящото производство досежно размера на
дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна – ответник, съдът намира, че към момента на постановяване на
настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК
/ДВ бр.8/24.01.17 г./. Според новата
редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на
делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се
присъди, когато юридическо лице е било
защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля
максималния
размер за
съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от
въззивника-ищец в полза на въззиваемата
страна - ответник юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от съда в размер на 100 лв.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 526146 от 06.11.2018 г. на
СРС, І ГО, 51 състав по гр.дело № 41361/2018 г., в
обжалваната част.
ОСЪЖДА А.С.Б., ЕГН **********,
с адрес: гр. Нови Искър и адрес за кореспонденция: гр. София, бул. ******* да
заплати на “Д.з.“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл.78, ал. 3 във вр. с ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от
100 лв. / сто лева/, представляваща разноски за въззивното производство /юрисконсултско
възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.