РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20231450200040 по описа за 2023 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-0300-
000481/20.12.2022 год. на Началник Група в ОД на МВР гр.Враца, РУ
гр.Мездра, с което на нарушителя Т. З. Н. от гр. Враца, е наложено
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/
ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6
/ШЕСТ/ МЕСЕЦА за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като неправилно и
незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с
чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ОД на МВР гр.Враца ДА
ЗАПЛАТИ на Т. З. Н. от гр. Враца направените по делото разноски за
адвокат, в размер на 400 лева.
1
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Т. З. Н. от гр. Враца, е обжалвал в срок Наказателно постановление №
22-0300-000481/20.12.2022 год. на Началник Група в ОД на МВР гр.Враца, РУ
гр.Мездра.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от
адв. Г. П. от АК гр. Враца. Същата взема становище да бъде отменено
атакуваното НП. Акцентува се, че безспорно по делото е установено, че няма
уведомяване на собственика, затова че автомобила е със служебно прекратена
регистрация и няма как жалбоподателят да е знаел, че управлява автомобила с
такава. Визира се, че регистрацията на МПС-то е служебно прекратена на
22.11.2022 г., а нарушението е извършено на 23.11.2022 г. и няма как да е
възможно в рамките на един ден собственикът на автомобила, да е узнал, че
този автомобил е с прекратена регистрация. Подчертава се, че липсва умисъл,
като това е елемент от състава на административното нарушение и липсата му
води до липса на елемент от състава на нарушението. Изложени са подробни
мотиви, които ще бъдат подложени на коментар в по-долните абзаци.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито пък е
взел становище по жалбата.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е мястото
да се отбележи, че атакуваното Наказателно постановление е връчено на
2
26.01.2023 г., а жалбата е входирана пред ответника на 30.01.2023 г.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: уведомление рег. № 967000-14262 от
28.11.2022 г. от Началника на Сектор ПП ОД МВР Враца, относно служебно
прекратена регистрация на ППС с рег. № ВР **** ВТ, застрахователна полица
№ BG/07/522003435107, ведно с контролен талон за ППС с рег. № ВР ****
ВТ, свидетелство за регистрация част I на ППС с рег. № ВР **** ВТ,
наказателно постановление № 22-0300-000481 на ОДМВР Враца, РУ Мездра
от 20.12.2022 г., постановление за отказ от образуване на ДП от 16.12.2022 г.,
писмо до ОДМВР Враца, РУ Враца с изх.№ 300р-340 от 18.01.2023 г., писмо
до Началника на РУ МВР Мездра, с вх. № 8571/2022 г. от 19.12.2022 г.,
преписка под № 300зм-446 от 24.11.2022 г. по описа на РП гр. Враца, ТО
Мездра, ведно с докладна записка по рег. № 300ЗМ-446 от 24.11.2022 г.,
АУАН № 167613 от 23.11.2022 г., мотивирана резолюция № 22- 0300-
М000062 от 23.11.2022 г. на Началник група в ОД на МВР - Враца, 2 броя
сведения, справка за нарушител/водач, изготвена от Инспектор „ПК“ от
23.11.2022 г., справка за служебна промяна на регистрация на МПС, с рег. №
ВР **** ВТ – 2 броя справки.Съответно са разпитани свидетелите Д. Г. и С.
С. и двамата служители в РУ гр.Мездра, като съответно свидетелката Г. е
актосъставител, а свидетеля С. свидетел при констатиране на нарушението и
при съставяне на акта.
От събраните по делото доказателства по безспорен, категоричен и
непротиворечив начин се установява, че на 23.11.2022 г. свидетелите Д. Г. и
С. С. са били на работа, съгласно утвърден месечен график на територията на
Община Мездра, където извършвали патрулно-постова дейност. Последните
се намирали на път VRC 1032, км. 8+400 км., който се намира между с. В. и с.
К., когато спрели за проверка лек автомобил „ Мерцедес“ с рег. № ВР ****
ВТ. При извършената документална проверка на документите на автомобила
и на водача чрез работната станция, а именно „таблет“ било установено, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 22.11.2022 г., затова
че няма „Гражданска отговорност“. За констатираното нарушение бил
уведомен разследващ полицай, като било установено, че лекият автомобил е
собственост на жалбоподателя и че категорично последният не е знаел, че
автомобилът управляван от него е без „Гражданска отговорност“. В деня на
извършената проверка на жалбоподателя бил съставен процесния акт в негово
3
присъствие и в присъствието на свидетелите по акта, като същият се запознал
със съдържанието на акта, подписал го и му бил връчен препис от него. Както
бе отбелязано автомобилът е бил управляван от жалбоподателя, който е
собственика на автомобила. При проверката се установило, че автомобилът е
със служебно прекратена регистрация от дата 22.11.2022 г. на основание
чл.143 ал.10 от ЗДвП, а именно поради неплатена Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобила. На място е съставен АУАН с
бланков номер серия бл. № 167613 от 23.11.2022 г. от свидетеля Д. Г. против
жалбоподателя, затова че на 23.11.2022 г. около 15.40 часа на път път VRC
1032, км. 8+400 км., с посока на движение от с. В. към с. К. е управлявал лек
автомобил „ Мерцедес“ с рег. № ВР **** ВТ, негова собственост, като
управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на
чл.143 ал.10 от ЗДвП, което представлява нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Във връзка с разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗАНН
административнонаказателното производство е прекратено, като Преписката
е изпратена в РП гр.Враца – ТО гр.Мездра по компетентност. С
Постановление под № 8571/2022 г. прокурор Г. П. се е произнесъл, като е
отказал да образува Досъдебно производство, като е отразил, че
жалбоподателят не е знаел, че автомобила е със служебно прекратена
регистрация, както и че не е получавал уведомление от Гаранционния фонд,
че застраховката „Гражданска отговорност” е изтекла. Отразено е и че в
преписката липсват данни органите на МВР - Сектор „ПП” при ОД на МВР
гр. Враца да са изпълнили императивното изискване на нормата на чл.143
ал.10 от ЗДвП да бъде уведомен собственика на МПС-то за служебното
прекратяване на регистрацията. Представителят на прокуратурата е приел, че
тези факти правят деянието на жалбоподателят несъставомерно за извършено
престъпление по чл.345 ал.2 от НК. Препис от Постановлението, ведно с
цялата преписка е изпратено на Началника на РУ гр.Мездра за продължаване
на административнонаказателната процедура и преценка, относно
санкционирането на нарушителя по административен ред. Постановлението е
постъпило в РУ гр.Мездра на 19.12.2022 г., като въз основа на него е издадено
атакуваното НП спрямо жалбоподателя.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на
4
Министъра на вътрешните работи по безспорен начин се установява
компетентността на наказващия орган да издава наказателни постановления
по ЗДвП и неговият Правилник. Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и
приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, на Началника на
съответното РУ гр.Мездра са делегирани права на административнонаказващ
орган по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП следва да бъде
отменено по следните съображения:
Съгласно чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо – чл.7 ал.1 от ЗАНН. Умишлено е деянието в
случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал
настъпването на тези последици. В конкретния случай на жалбоподателя е
вменено извършването на административно нарушение на чл.140 ал.1 от
ЗДвП, изразяващо се в това, че на 23.11.2022 г. около 15.40 часа на път път
VRC 1032, км. 8+400 км., с посока на движение от с. В. към с. К. е управлявал
лек автомобил „ Мерцедес“ с рег. № ВР **** ВТ, негова собственост, което
МПС не е било регистрирано по надлежния ред – служебно прекратена
регистрация. От представените и приети доказателства се установява по
несъмнен начин, че на 22.11.2022 г. е било постановено служебно
прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ВР
**** ВТ, на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради получено уведомление
от Гаранционния фонд, с оглед липсата на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Това обстоятелство се установява по
безспорен начин от съдържащата се в административната преписка справка
от централна база – КАТ по рег.№ ВР **** ВТ на л. 26 от делото. При тези
данни нарушението се явява доказано от обективна страна, респективно
налице е неизпълнение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП,
регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
5
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер,
в нормата на чл.175 ал.3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност по
горепосочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал
умишлено, респективно да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че
същото е без регистрация, включително служебно прекратена такава или, че
пътното средство е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. В
тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на
23.11.2022 г. жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство,
описано в АУНН и НП, знаейки, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация. Безспорно е, че е налице служебно прекратяване на
регистрацията на лек автомобил „ Мерцедес“ с рег. № ВР **** ВТ на
основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, извършено на 22.11.2022 г. По силата на
посочената разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574 ал.11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство, т.е. законодателят е въвел нормативно
задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на
регистрацията на това основание да уведоми собственика на ППС. В
производството пред въззивния съд не са ангажирани доказателства,
удостоверяващи обстоятелството, че жалбоподателят, в качеството си на
собственик на процесното МПС, да е бил надлежно уведомен за служебно
прекратената регистрация на МПС. В конкретния случай липсват каквито и да
са доказателства, че по отношение на собственика на МПС е било надлежно
връчено съобщение по силата на чл.18б ал.2 от Наредба I-45/24.03.2000 г., за
служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „ Мерцедес“ с
рег. № ВР **** ВТ на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП. Впрочем това
обстоятелство е било обсъдено и от органа на прокуратурата, за което са
изложени мотиви в Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 16.12.2022 г. на прокурор при РП гр.Враца - ТО гр.Мездра.
С други думи, в производството пред въззивният съд не се установява, че
6
административното нарушение е извършено от субективна страна, поради
което и наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно.
Не са представени никакви доказателства, оборващи този извод. Липсата на
доказателства, които да аргументират наличието на знание от страна на
собственика на процесното МПС за прекратената служебно регистрация на
процесния лек автомобил по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, взето в съвкупност
с обстоятелството, че на релевантната дата лек автомобил „ Мерцедес“ с рег.
№ ВР **** ВТ, е бил с надлежно поставени регистрационни табели на
определените за това места, обосновават извода за липса на умисъл у
жалбоподателя при осъществяване на административното нарушение. В
производството пред въззивния съд не се установява наличието на каквито и
да са данни, че в конкретния случай жалбоподателя е управлявал процесния
лек автомобил със съзнанието или предполагайки, че посоченото МПС е с
прекратена регистрация.
Съдебният състав намира за основателно отново да акцентува, че
съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер, в нормата на чл.175 ал.3 от ЗДвП е предвидено, че
водачът се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева. Ангажирането
на административнонаказателната отговорност по посочената санкционна
норма изисква нарушителят да е действал виновно – да е знаел или поне да е
допускал, че управляваното МПС е без регистрация. Тежестта на доказване на
това обстоятелство в административно-наказателното производство е
възложена на наказващия орган, който следва да проведе пълно главно
доказване с допустимите доказателствени средства на материалните
предпоставки и спазването на процесуалните правила за налагане на
административно наказание.
В разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП е регламентирано, че служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за
застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
7
Следователно и за разлика от други предвидени в ЗДвП и в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. случаи на прекратяване на регистрацията на МПС, при служебно
прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл.143 ал.10 от ЗДвП,
администрацията дължи уведомяване на собственика на автомобила.
Задължението за уведомяване по чл.143 ал.10 от ЗДвП е различно от
уведомлението по чл.574 ал.10 от Кодекса на застраховането. В случая няма
никакви данни собственикът на процесния автомобил да е бил надлежно
уведомен за извършеното на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 22.11.2022
г. служебно прекратяване на регистрацията на МПС, което е различно от
уведомяването му от Гаранционния фонд. Липсват също така данни или
доказателства жалбоподателят като собственик на автомобила към датата на
извършване на вмененото му нарушение на чл.140 от ЗДвП – 23.11.2022 г., да
е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или да е бил длъжен да предположи
за прекратената регистрация на автомобила и съответно да съобрази
поведението си с това обстоятелство. Напротив прави впечатление, че на
същия му е изпратено уведомление от Началника на сектор „ПП“ при ОД на
МВР на Враца, което носи изходяща дата 28.11.2022 г., съответно е получено
на 06.12.2022 г., т.е. много след като му е бил съставен процесния АУАН. По
делото липсват каквито и да е било доказателства за наличието на
субективната страна на нарушението под формата на умисъл или
непредпазливост, като неустановени са както интелектуалният, така и
волевият момент на вината, като субективен елемент на соченото
противоправно деяние. Действително, незнанието на закона не е
обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в
случая се касае за незнание на факт от обективната действителност /за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи
към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо
във вр. с 140, ал. 1 от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено
административно задължение по чл.143 ал.10 от ЗДвП за уведомяване на
собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила.
Поради това по отношение на санкционираното нарушение се изключва не
само умисълът на дееца, но и извършване на деянието при форма на вината
"непредпазливост". В този смисъл абсолютно необосновано, още по-малко
доказано, е приетото в НП и поддържано в становището от наказващия орган,
8
че дори санкционираният водач да не е съзнавал и да не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат /управление на МПС с прекратена
регистрация/, е бил длъжен и е могъл да го предвиди. При липсата на
уведомяване на собственика на МПС по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП,
ползвателят и собственик на автомобила към датата на извършване на
вмененото нарушение на чл.140 от ЗДвП, нито е можел да предвиди, още по-
малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване
на регистрацията на МПС в хипотезата на чл.143 ал.10 от ЗДвП. Ето защо
въззивният съд приема извод за несъставомерност на санкционираното деяние
от субективна страна поради недоказаност на неговото виновно извършване,
което дисквалифицира това деяние като административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН и представлява абсолютно основание за отмяната
на издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно. За
пълнота следва да бъде и отбелязано, че към датата на издаване на
атакуваното НП, а именно 20.12.2022 г., регистрацията на автомобила не е
била прекратена, тъй като за него е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ видно застрахователна полица № BG/07/522003435107от
23.11.2022 г.
При този изход от спора, основателно се явява и искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото съобразно
уважената част от жалбата. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН указва, че
съдът присъжда разноските по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал
отменения акт, в случая наказателното постановление. По делото са
направени и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя в производството пред Районния съд в
размер на 400 лева. Този размер не е прекомерен, тъй като по въззивното
производство е проведено едно съдебно заседание, при което процесуалният
представител на жалбоподателя е взел активно участие. Направеното
възражение за прекомерност от страна на ответника е свързано с измененията
на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения
от ДВ бр.45 от 15.05.2020 г. Последните изменения обаче са от 04.11.2022 г.
/изм. и доп. ДВ бр.88 от 04 ноември 2022 г./. Възнаграждението съответства
на чл.7 ал.2 т.1, вр. чл.18 ал.2, вр. чл.8 ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.88 от 04 ноември
9
2022г./, като тук е мястото да се отбележи, че заплатения адвокатски хонорар
е към минимума, т.е. при интерес до 1000 лева, какъвто е настоящия случай,
дължимият адвокатски хонорар е бил в размер на 400 лева и видно от
приложения по делото Договор за правна защита и съдействие уговореното и
изплатено възнаграждение е в размер на 400 лева. Органът издател на НП е от
структурата на ОД на МВР Враца, поради което именно това юридическо
лице следва да заплати разноските в полза на жалбоподателя. Присъждането
на разноските следва да бъде съобразено с уважената част от жалбата, в
случая напълно.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав ОТМЕНИ
Наказателно постановление № 22-0300-000481/20.12.2022 год. на Началник
Група в ОД на МВР гр.Враца, РУ гр.Мездра като незаконосъобразно.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
10