№ 4552
гр. С., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110147093
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена
от /фирма/, ЕИК *********, против СО, Булстат *********, с която е предявен иск с
правно основание с която са предявени искове с правно основание чл. 410 КЗ вр. с чл.
49 от ЗЗД за сумата от 125,78 лв., представляваща застрахователно обезщетение,
изплатено от ищеца по силата на договор за имуществено застраховане във връзка с
настъпило на 13.07.2020 г. застрахователно събитие, пропадане в необезопасени и
необозначени като препятствия на пътното платно шахти, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба /31.08.2022 г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът /фирма/ твърди, че на 13.07.2020 г. в гр. С., при движение по Е., в
района на № 171 л.а. „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ********, попаднал в
необезопасени и необозначени като препятствия на пътното платно шахти. Твърди
още, че в резултат на реализираното ПТП били причинени щети по автомобила. За
увредения автомобил бил сключен договор за застраховка „Каско+“ при ищцовото
застрахователно дружество по полица № 440219213020425, валидна към датата на
ПТП, по която след подадено от собственика на МПС уведомление е образувана
преписка по щета № 44012132018936. След извършена оценка на щетите по
автомобила е определено застрахователно обезщетение в размер от 110,78 лв.,
представляващо 50% от стойността на нова гума от 110, 77 всяка, което ищецът
заплатил на застрахования по банков път с преводно нареждане от 17.05.2021г. Твърди
още, че поканил ответника да възстанови платеното обезщетение, но последният не е
изпълнил задължението си. Ето защо искането е ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 125,78 лв. платеното застрахователно обезщетение, с включени 15 лева –
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата
на завеждане на исковата молба /31.08.2022г./ до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Изразява
1
становище, че сочената от ищеца фактическа обстановка не е доказана, че едиственото
доказателство за механизма на ПТП е уведомление за щета, съдържащо субективните
твърдения на лицето, заинтересовано от изплащане по сключена застраховка, предвид
което същите били израз на личното и субективното възприятие на това лице относно
настъпилото ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на процесния автомобил като твърди, че същият не е съобразил
поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка. Сочи, че инцидентът е
настъпил при прав участък от пътя, поради което водачът е имал възможността да
възприеме всяка особеност по време на движение, че същият не е съобразил
поведението си на пътя, с конкретната пътна обстановка, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Поддържа, че е налице приност от страна на
пострадалия за причиняване на деликта.
Третото лице помагач на страната на ответника - /фирма/, депозира становище.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят по имуществена застраховка, встъпва в правата на застрахования
срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени
вредите.Следователно ангажирането на отговорността на застрахователя спрямо
причинителя на вредата е свързано с установяване на следните кумулативно дадени
предпоставки: 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за
процесното МПС с валидно застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2)
настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно
договора застрахователен риск; 3) плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях
договор; 4) деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения-
застрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията
на чл. 49 ЗЗД. С плащането на това обезщетение за застрахователя е възникнало
правото на встъпване в правата на застрахования срещу причинителя на вредата по
смисъла на чл. 45 ЗЗД, респективно – срещу възложителя на работата по смисъла на
чл. 49 ЗЗД. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за
установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и
главно доказване.
Страните не спорят и от представената по делото застрахователна полица е
видно, че на посочената дата ищецът и А. Р. Е., сключили договор за имуществена
застраховка „Каско+” с период на покритие от 20.12.2019 г. до 19.12.2020 г.
От представените и приети писмени доказателства по делото- уведомление за
щета № 440121320018936 от 17.07.2020 г., опис- заключение по щета №
440121320018936, ликвидациоен акт по преписка № 440121320018936, преводно
нареждане от 17.05.2021г., регресна покана от 09.07.2021г., както и от събраните гласни
доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля А. Е., се установява, че на
13.07.2020 г. гореописаното МПС, управлявано от св.Е., претъпяло пътно- транспортно
произшествие при движение по булевард, гр. С.. Лекият автомобил попаднал с двете
десни гуми, предна и задна в необезопасена и необозначена шахта на пътното платно.
В резултат от пропадането били увредени предна и задна десни гуми. Същите
увреждания по автомобила се установяват и от назначената авто-техническа
експертиза.
2
От разпита на свидетеля А. Е. се установява, че при движение по Е. при
управление на л.а. „Шкода“, модел „Октавия“ свидетелят е претърпял ПТП чрез
пропадане в отворена шахта на пътното платно. При реализираното ПТП автомобилът
влязъл в шахтата с двете десни гуми, предна и задна. Установява още, че след като
минал през шахтата усетил, че автомобилът започнал да дърпа надясно, след което
спрял след моста и установил, че едната гума била спаднала, а другата също била
повредена. Споделя още, че видял шахтата буквално, когато бил пред нея, тъй като
пред него се движил и друг лек автомобил.
При преценката им по реда на чл. 172 от ГПК съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля, като достоверни и непротиворечиви, кореспондиращи със
събраните по делото писмени доказателства и приетата по делото САТЕ.
Съгласно изслушаното заключение по САТЕ стойността на щетата по средни
пазарни цени, към датата на събитието, възлиза на сумата от 252,43 лева. От
заключението на съдебната-автотехническа експертиза се установява, че нанесените
вреди върху процесния автомобил, е възможно да са настъпили в причинно- следсвена
връзка с описания механизъм на процесното ПТП, а водачът бил в невъзможност да
избегне попадането на автомобила в необезопасената и необозночена шахта на пътното
платно.
Видно от преводно нареждане от 17.05.2020 г. ищецът заплатил на доверения
сервиз сумата от 110,78 лева, представляваща сума за възстановяне на гумите на
увредения автомобил, както и сторил обичайни разноски в размер на 15,00 лева за
определяне на застрахователното обезщетение.
С нормите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, в редакцията им към датата на ПТП,
на кметовете на съответните общини е възложено задължението за управление,
изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища. Съобразно чл. 48, т. 2, б. „а“
ППЗП, в приложимата към датата на ПТП редакция, в задължение на СО е поставено
организирането на дейността по поддръжка на общинските пътища в столицата.
Предвид легалната дефиниция на понятията “поддържане на пътищата” и “ремонт на
пътищата” в параграф 1 от ДР на ЗП – вмененото с горецитираната норма задължение
за СО, се изразява в извършване на дейност по осигуряване на необходимите условия
за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, дейност по
възстановяване и подобряване на транспортно – експлоатационните качества на
пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.
Безспорно по делото се установява, че процесното произшествие е настъпило в
резултат на необезопасена и необозначена шахта на платното за движение по булевард,
район № 171, в С., като задължението за поддръжка и ремонт на пътното платно към
датата на ПТП, нормативно е било възложено на ответника. Неизпълнението на
цитираното законово задължение от отговорните служители в общината, представлява
противоправно и виновно поведение при изпълнение на възложената им работа.
Предвид изложеното съдът приема за доказан фактическия състав на нормата
на чл. 410 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД, тъй като СО е проявила бездействие, като не е
изпълнила задълженията си за ремонт и поддържане на общинския път в съотвествие с
разпоредбите на чл. 31 вр. с чл. 29 от ЗДвП. Ответната община не е изпълнила и
задълженията си по реда на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, да поддържа пътя в изправно
състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани
свовременно във възможно най- кратък срок.
Неоснователни останаха и доводите на ответника за вина/съпричиняване за
3
настъпването на ПТП от страна на водача на л.а., досежно нарушаване от последния на
правилото, регламентирано в чл. 20. ал. 2 от ЗДвП.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на САТЕ възраженията на ответната страна останаха недоказани, поради
което същите следва да бъдат оставени без уважение.
По изложеното съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и следва
да бъде уважен до пълния предявен размер от 125,78 лв., с включени 15,00 лева
ликвидационни разноки, като следва да се присъди и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /31.08.2022 г./ до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК правото на присъждане
на разноски принадлежи на ищеца. Искане в този смисъл е своевременно направено.
По делото са представени доказателства за сторени разноски в размер на 448,00 лева,
от които 50,00 лева държавна такса, 200 лева депозит за вещо лице, 30,00 лева депозит
за разпит на свидетел, и 168,00 лева адвокатско възнаграждение. Сумата в посочения
размер следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, ЕИК *********, на основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД гр. С.,
/адрес/, да заплати на „/фирма/, ЕИК *********, гр. С., /адрес/, сумата от 125,78 лева
(сто двадесет и пет лева и 78 ст.), представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за ПТП, състояло се на 13.07.2020 г. и обичайните разноски за
определянето му, заедно със законната лихва върху тази сума от 31.08.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
448, 00 лв. (четиристотин четиридесет и осем лева.), представляваща разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника - /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул./адрес/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4