Присъда по дело №761/2022 на Районен съд - Русе
| Номер на акта: | 23 |
| Дата: | 16 февруари 2023 г. |
| Съдия: | Александър Симеонов Станчев |
| Дело: | 20224520200761 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 16 май 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
н.с.
Районна прокуратура – гр.Русе е обвинила И.П.И., с ЕГН-**********, в
това, че през периода м.юни 2021г. до м. януари 2022г. включително в
гр.Русе, след като бил осъден с Решение № 16/10.01.2020 г. по гр.д.
№409/2018 г. , по описа на Окръжен съд- гр.В.Т., влязло в сила на
12.04.2021г., да издържа свой низходящ-детето си-дъщеря си М.И.И., родена
на 15.08.2016г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и
повече месечни вноски-8 /осем/ месечни вноски по 180 лева, общо в размер на
1440.00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият е редовно призован чрез органите на ОДМВР – Пловдив
за последното с.з. по делото /в предходните с.з. е обявен за щателно
издирване/, делото се разглежда в негово отсъствие. В съдебно заседание
задочно изпълнява задължението си по повдигнатото обвинение, като
упълномощения от него адв.К.С. представя банково бордеро, че подсъдимия е
заплатил на св.Д.Г.Д. дължимата сума за издръжка на дъщеря си М.И.И. по
повдигнатото обвинение - в размер на 1440.00лв.
Съдът приема за установена по делото следната фактическа обстановка
: Подсъдимият И.П.И. е роден на 16.10.1967 г. в гр. М., българско
гражданство, със средно образование, женен, работи, осъждан.
Подс. И.И. и свидетелката Д.Г.Д. през 2015 - 2016 г. имали интимна
връзка, в резултат на което им се родило дете на 15.08.2016г.-М.Д.Г..След
раждането на детето подс.И.И. в продължение на около година се грижел за
детето си и за свидетелката, като редовно ходел да види детето и давал и
парични средства.След около година престанал, свидетелката няколко пъти
разговаряла с подсъдимия, той все и обещавал да продължи грижите си за
детето им, но бездействал. Това бездействие на подсъдимия накарало
свидетелката Д. през 2018 г. да подаде жалба за установяване на бащинството
на детето им в Окръжен съд гр.В.Т., тъй като по него време живеела в
гр.П.Т..Било образувано гр.д. № 20184100100409/2018г.С Решение №
16/10.01.2020 г. ОС В.Т.,съдът постановил, че подс.И.И. бил баща на детето
М.Г..С Решение № 100218/07.08.2020 г. постановено по гр.д. № 100074/23020
г. на Апелативен съд В.Търново решението на Окръжен съд В.Т. било
потвърдено.Потвърденото решение влязло в сила на 12.04.2021г. В Решението
било признато за установено, че детето е с биологичен баща подс.И.И. и било
постановено детето занапред да носи имената на баща си и се представя с
имената М.И.И., с ЕГН-**********, а подс.И.И. бил осъден да заплаща
издръжка на детето си в размер на 180 лева месечно.
Подс. И.И. разбрал за решението с което бил осъден да заплаща
издръжка на детето през м. юни 2021 г. след като решението му било
показано при снемане на обяснения при проверката.Подс.И. наел защитник и
обжалвал влязлото в сила решение.
1
Подс.И. от месец юни 2021 г. бездействал, като това бездействие
продължило до м. януари 2022 г. включително.Общо неизплатените
съзнателно издръжки на детето му били 8/осем/ месечни вноски в размер по
180 лева или сумата от 1440.00 лева.
Горепосочената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите : Д.Г.Д. и С.Г., от писмените доказателства и
доказателствени средства по делото – свидетелство за съдимост; копия от
съдебни решения, както следва: Решение № 100218/07.08.2020 г. на
Великотърновски Апелативен съд, Решение № 16/10.01.2020 г. на Вт
Окръжен съд, копие от изпълнителен лист № 48/21.08.2020г. Определение №
280/12.04.2021 г. на Върховен съд гр.София, копие от акт за раждане на
детето М. И.а, автобиография, декларация по ЗСГ, болнични листи,
уведомителни писма от ОДМВР – Пловдив.
Анализ на доказателствата и правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на
доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.
Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се
установи факта на извършено престъпление, за което е обвинен И.П.И..
Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по
делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на
деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват
противоречия. От събраните доказателства, Съдът е достигнал до единствено
възможният извод за виновността на подсъдимото лице и за постановяване на
осъдителна присъда спрямо него.
Съдът намира за несъмнено доказано по делото, че с деянието си
подс.И.П.И. осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода м.юни 2021г. до
м. януари 2022г. включително в гр.Русе, след като бил осъден с Решение №
16/10.01.2020 г. по гр.д. № 201941001000409/2018 г. на Великотърновски
Окръжен съд, влязло в сила на 12.04.2021 г. да издържа свой низходящ-детето
си-дъщеря си М. И. И.а, родена на 15.08.2016г. съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски-8 /осем/ месечни
вноски по 180 лева, или сумата от 1440.00 лева.
Подсъдимият бил трудоспособен, физически и психически здрав и с
годност да реализира доходи.
Изпълнителното деяние било осъществено с бездействие, изразяващо се
в не изплащане на дължимата издръжка на детето си през месеците юни
2021г. до м. януари 2022 г. включително. Тази издръжка съставлява
неплатени повече от два месеца-8/девет/ месеца или сумата от 1440.00 лева.
След изтичането на два месеца и неизпълнението на две или по-вече
вноски, бездействието му станало съставомерно по чл.183, ал.1 от НК.
Деянието подс.И.П.И. осъществил престъплението с пряк умисъл,
като знаел, че е осъден с влязъл в сила съдебен акт-решение да изплаща
месечна издръжка на детето си, но независимо от това не изпълнявал
2
задължението си.
От субективна страна престъплението било извършено от подсъдимия
виновно с пряк умисъл като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, а именно, че е
запретено, а затова и наказуемо от закона, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици при неизпълнение на задължението си за
заплащане на издръжка за детето си и е искал настъпването на тези
последици.
Причини за извършването на престъплението – незачитане на
родителският дълг.
При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено
на подс.И., Съдът отчита фактът, че преди постановяване на присъдата
деецът е изпълнил задължението си по повдигнатото обвинение, а именно е
заплатил на св. Д.Г.Д. сумата от 1440 лева - осем месечни вноски по 180.00лв.
и не са настъпили други вредни последици за пострадалия М. И. И.а, поради
което и НЕ ГО Е НАКАЗЪЛ с присъдата си.
По делото не са направени разноски.
Мотивиран така, Съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия :
3