Р Е Ш Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА, 03.01.2011
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември, двехиляди
и десета година в състав:
Председател: ЛИДИЯ КРУМОВА
Членове: СНЕЖАНА НАУМОВА
ВЕСЕЛКА ИВАНОВА
в присъствието секретаря В.В.
и прокурора М. Б., като разгледа докладваното от Лидия Крумова ВНОХ дело
N620 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе
впредвид следното:
С присъда № 98/13.10.2010год., постановена по нох дело №605/10год.
Врачанският районен съд е признал подсъдимият
Й.И.Й. *** за виновен в това, че при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, в качеството си на длъжностно лице –магазинер на
лавка е присвоил парична сума в размер на 509.75лв. от търговски обект „служебна
лавка” при Затвора гр. В. и вещи /стоки/ на стойност 5 466,42лв. от търговски
обект „лавка-лишени от свобода” при Затвора гр. В. – обща стойност на присвоеното 5976.17лв, собственост на ГД”Изпълнение на
наказанията „ гр. С., връчени в това му качество да ги пази и управлява, поради
което и на основание чл. 202, ал.2, т.2, вр. с чл. 201, вр. с чл.26, ал.1, вр.
с чл.29, ал.1, б.”а”, и „б”, вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на десет години
лишаване от свобода, при първоначален режим „строг” в затвор.
На основание чл. 202, ал.3, вр. с чл. 37, ал.1, т. 6 и 7 от НК съдът е
лишил подсъдимият Й.Й. от право да заема материално-отговорна длъжност и да
упражнява дейност, свързана с материална отчетност за срок от 13 години.
С присъдата си съдът е осъдил подсъдимият Й. да заплати на ГД”Изпълнение на
наказанията” гр. С. сумата 5736,17лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от деянието, като в останалата част до пълния
размер от 5976,17лв. предявеният иск е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
В тежест на подсъдимият са възложени и направените деловодни разноски в
размер на 40лв. и държавна такса в размер на 229,45лв.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия, който чрез
договорният си защитник адв. В. Ф. в срока по чл. 319, ал.1 от НПК е подал
въззивна жалба, в която се навеждат доводи за неправилност на присъдата,
изразяваща се в необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на
наложеното наказание, както и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и
постановяване на нов, с който подсъдимият бъде оправдан, а алтернативно се
прави искане и за намаляване размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция оплакванията в жалбата се
поддържат и доразвиват от защитата на жалбоподателя-подсъдим.
Участващият във въззивното производство прокурор от ВОП дава заключение, че
жалбата е неоснователна, а присъдата на ВрРС обоснована и законосъобразна и
следва да бъде потвърдена.
Въззивният съд, като взе в предвид наведените в жалбата и в съдебно
заседание доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакувания
съдебен акт, извършена по реда на чл. 314 от НПК, приема жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Първоинстанционният съд е събрал
необходимите за правилното изясняване на делото от фактическа страна
писмени и гласни доказателства, анализирал е същите обстойно, в резултат на
което е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи относно
авторството и начина на извършване на престъплението, правната квалификация и
субективната страна, личността на подсъдимия. Възприетата от районният съд
фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства и се споделя
изцяло от настоящата инстанция.
Извършеният от въззивната инстанция собствен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, даде основание да бъде приета за установена следната
фактическа обстановка: Подсъдимият Й.Й. изтърпявал наказание лишаване от
свобода за срок от 3год. и 6 мес., наложено му по нох дело № 242/06год на РС
гр. Бяла в Затвора гр. В., което изтърпяване започнало на 4.01.2007год. Поради
показано от него добро поведение, през 2008год. същият бил назначен на работа
като “магазинер-лавка” въз основа на заповед 232/15.07.2008год. на Директора на
Затвора гр. В. –св. К.. Още на следващия ден – 16.07.2008год. подсъдимият Й. встъпил
в длъжност, като получил два търговски обекта – „лавка за служители”, намираща
се пред корпуса на Затвора гр. В. и „лавка за лишени от свобода”, намираща се
вътре в корпуса на затвора. В първия търговски обект –„лавката за слвужители”
подсъдимият получавал доставяната му стока и я продавал на служители от Затвора
срещу заплащане с пари. Във вторият обект – „лавката за лишени от свобода”
стоката се получавала по същия начин, чрез доставка отвън, но продажбата
ставала не срещу заплащане в пари, а безкасово - с персонални карти, всяка от
които имала бар код и името на лишения от свобода, като отчитането на оборота
от тези продажби ставало по електронен път. Всичко това, от получаването на
стоката и заприходяването й към съответния обект, продажбата й и отчитането на
средствата влизало в задълженията на подсъдимия по длъжностна характеристика,
т.е. подсъдимият бил МОЛ за двата поверени му обекта и от тях имал ключове само
той.
В изпълнение на задълженията си, служителите от счетоводния отдел при
Затвора гр. В. извършвали ежемесечни инвентаризации на двата обекта и от
поемането им през м. Юли 2008год. до края на м. ноември 2008год.
инвентаризациите приключвали без констатирани липси.
При извършената месечна инвентаризация за периода 1.12-31.12.2008год., в
един от двата обекта -лавката за лишени
от свобода- била констатирана липса на стоки на обща стойност 2872лв. В другият
обект –лавката за служители не били констатирани липси през този период. При
следващата инвентаризация – за периода 1.01.-31.01.2009год. отново били
констатирани липси, този път и в двата търговски обекта, които подсъдимият
обслужвал: в лавката за служители липсвала сума от 509,75лв., а от лавката за
лишени от свобода липсвали стоки на стойност 2 594.37лв. За двата месеца
декември 2008год. и януари 2009год. липсвали общо стоки и пари от двата обекта в
размер на 5 976,17лв.
От събраните по делото доказателства не са установени данни за извършвани
кражби от двата обекта, или за допуснати документални грешки при доставката на
стоките и отчитането на оборотите, които да изключват вина на подсъдимия за
констатираните липси.
Възприетите по-горе фактически констатации се установяват: от писмените
доказателства –инвентаризационни описи, стоково-парични отчети и счетоводни
справки за констатираните липси и изготвената въз основа на тях и останалите
счетоводни документи към Затвора гр. Враца ССЕ; от приложената на д.п.
длъжностна характеристика установяваща задълженията на подсъдимият и качеството
му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б.”б” от НК; от гласните
доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели.
Първоинстанционният съд в мотивите си е обсъдил всички тези доказателства,
гласни и писмени, анализирал ги е, изложил е съображения на кои дава вяра и
защо и на кои не и защо, с което е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал.3 от НПК. Напълно обосновано и законосъобразно съдът е възприел обясненията на
подсъдимия Й. като негова защитна позиция, без да им кредитира доверие, тъй
като същите са в противоречие с всички останали доказателства. Без значение за изхода на делото и за правната
квалификация са наведените от подсъдимия съмнения, че други лишени от свобода
са се възползвали от достъпа, който им е давал и са изнасяли стоки от лавката
за лишени от свобода. Задължение на
подсъдимия е да опази поверената му стока и да отчете оборота от нейната
продажба, а при съмнения за кражби или други посегателства, да сигнализира
своевременно ръководството на своя работодател, за да бъдат взети необходимите
мерки. Такива сигнали обаче за извършени кражби от обектите подсъдимия не е
подавал, поради което и отговорността за констатираните липси е изцяло негова.
В подкрепа на присвоителните действия, извършени от подсъдимия Й., на които
се дължат констатираните липси са показанията на св. М. Х. както от съдебното,
така и тези от д.п., приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.2 от НПК, които
присвоителни действия първоинстанционният съд е обсъдил обстойно в мотивите към
съдебния акт. Този свидетел е единственият лишен от свобода, който е имал
достъп до стоките, продавани от подсъдимия в лавката за лишени от свобода, тъй
като е помагал на подсъдимият, когато е имал възможност, но само със съгласието
и в присъствието на подсъдимия. Именно този свидетел установява, че подсъдимият
е давал стоки на други лишени от свобода без да отчита продажбата на
електронните им карти /на заем/, вземал е стоки и за него без да ги отчита,
изнасял е стоки от лавката за лишени и ги е продавал в другата лавка – за
служителите. Всичко това говори по несъмнен начин за допуснатите от подсъдимия
нарушения на служебните му задължения, в
резултат на които нарушения се е стигнало и до констатираните липси.
Безспорен е и факта, че деянието е извършено при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК – за периода от 1.12.2008год. до
31.01.2009год., като както в обвинителния акт, така и в мотивите към присъдата
са описани деянията по време и място на извършването им, така както изисква ТР
№ 3/1971го. По н.д. № 32/70год. на ОСНК /раздел VІІІ, т.1/ – първото е
извършено в лавката за лишени от свобода, в корпуса на Затвора гр. В. в периода
от 1.12-31.12.2008год. и стойността на присвоеното е 2872.05лв., а второто е
извършено в периода от 1.01-31.01.2009год. както в лавката за лишени от
свобода, така и в лавката за служители, намираща се пред корпуса на Затвора и
стойността на присвоеното е 3104,12лв. Двете деяния са извършени през
непродължителен период от време / в рамките на два месеца/, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината – умишлено. Подсъдимият е съзнавал, че присвоява средства,
собственост на работодателя – ГД”ИН” гр. С. и е желаел настъпването на
противоправните последици- противоправното облагодетелстване лично за него или
за други лишени от свобода.
Обосновано и законосъобразно извършеното от подсъдимия престъпление е
квалифицирано и при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б.”а” и „б” от НК – същият е осъждан неколкократно на лишаване от свобода, като три от
наказанията са лишаване от свобода повече от една година и изтърпяването им не
е отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК. Настоящето деяние е извършил по време
на изтърпяване на наказанието по последните две присъди –групирани в едно общо
наказание от 3год. и 6 мес. лишаване от свобода.
В резултат на всичко изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че
напълно обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че с деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл. 202, ал.2, т.2, вр. с чл. 201, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1,
б.”а” и „б” от НК – квалифицирано присвояване при условията на продължавано
престъпление и на опасен рецидив.
Неоснователно е и оплакването, направено в жалбата относно
незаконосъобразност на присъдата, дължаща се на явната несправедливост на
наложеното наказание. Анализирайки обстоятелствата, относими към индивидуализиране
на наказанието, съдът напълно законосъобразно е отчел наличието само на
отегчаващи обстоятелства – обремененото съдебно минало на подсъдимия /осъжданията
му извън тези, квалифициращи деянието при условията на опасен рецидив –
последните три/, твърде високата стойност на присвоеното имущество, лошите
характеристични данни, упоритостта при извършване на престъплението и липсата
на смекчаващи такива. Безспорно е, че обществената опасност на деянието и на
дееца е висока, като се отчете и дързостта, с която е извършено престъплението –
по време на изтърпяване на друго наказание лишаване от свобода, в резултат на
гласуваното му доверие от ръководството на Затвора гр. В., в рамките на два
поредни месеца. Липсата на смекчаващи обстоятелства дава основание на
настоящата инстанция да приеме и това оплакване за неоснователно, а определеното
при превес на отегчаващите вината обстоятелства наказание лишаване от свобода
за срок от десет години при първоначален “строг” режим за напълно
законосъобразно. Не е налице нито едно обстоятелство, което да наложи смекчаване
на наказателната репресия, включително и в частта, с която подсъдимият на
основание чл. 202, ал.3 от НК е лишил подсъдимият Й. от правата по чл. 37, т. и
т.7 от НК за срок от 13 години.
Обоснована и законосъобразна е постановената присъда и в
гражданско-осъдителната част – частта, с която подсъдимият на основание чл. 45
от ЗЗД е осъден да заплати на ГД”Изпълнение на наказанията” гр. С. сумата
5736,17лв., ведно със законната лихва. Безспорно е установено авторството на
деянието, противоправното поведение на подсъдимия за осъществяване на това
деяние и причинната връзка между това противоправно поведение и претърпяните от
гр. ищец имуществени вреди. Правилно съдът е отчел, че подсъдимият е
възстановил само една малка част от причинените от него имуществени вреди –
сумата 240лв., в тази част е отхвърлил предявеният гр. иск като неоснователен и
недоказан.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК обосновано и законосъобразно
съдът е възложил всички деловодни разноски, включително и държавната такса
върху присъденото обезщетение на подсъдимия Й..
При горните съображения и след като при служебната проверка не бяха
констатирани процесуални нарушения, налагащи отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане, настоящият състав на ВрОС намира, че атакуваният
съдебен акт като обоснован и законосъобразен следва да бъде потвърден, а
жалбата против него - оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, Врачанският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 98/13.10.2010год. на Врачанския районен съд,
постановена по НОХ дело № 605/2010год.
НАСТОЯЩЕТО решение е окончателно и не подлежи на касационна жалба или
протест.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........