№ 247
гр. Ловеч , 11.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на единадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20214300600248 по описа за 2021 година
С Определение № 47/18.03.2021 г., постановено по ЧНД № 56/2021 г.
Тетевенският районен съд, втори наказателен състав е потвърдил
Постановление от 10.02.2021 г. на Районна прокуратура – гр. Ловеч, ТО –
Тетевен, с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 24 ал. 1 т. 1 от
НПК е прекратено наказателното производство № 227/2020 г. по описа на РУ
на МВР – Тетевен за престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК.
Недоволен от така постановения съдебен акт останал Н.Ц. от гр.
София, жк „.................., поради което го обжалва в предвидения от закона
срок по реда на въззивното производство. Сочи, че както у него, така и у
съпругата му и детето му е възникнал основателен страх от думите на И.У. В
тази връзка посочва ,че спорът е започнал поради факта, че последният е бил
излял две бетонови колони без негово съгласие и знание.Счита, че
складираните в двора тухли предполагат, заедно с колоните започването на
незаконен строеж. Изтъква, че обстоятелството че действията се извършват в
имота му будят много въпроси и са основания за по сериозно разглеждане на
обстоятелствата и следствията от действията на У. В тази връзка посочва ,че
три лица са свидетели на действията на последния . Сочи, че договорът за
наем с У е изтекъл през м. ноември 2020 г. и същият не следва да бъде в
имота. Счита, че заплахата е била съвсем реална и ако са били останали е
рискувал живота на цялото си семейство. Излага, много неща не са изяснени
и не им е обърнато внимание. Изтъква, че не може от непълни и неверни
показания на У да се правят заключения относно обективната истина и да
бъдат основа за прекратяване на делото. Сочи, че в момента не може да си
влезе в имота и няма никаква сигурност за живота си.
Моли настоящата инстанция да се изяснят обстоятелствата за деянието
и да се вземат мерки за справедливо и обективно решаване на случая.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата и
1
приложените към делото доказателства, приема за установено следното:
Досъдебно производство № 227/2020 г. по описа на РУ на МВР – гр.
Тетевен е образувано с Постановление от 02.10.2020 г. на Калина Кънчева,
районен прокурор на Районна прокуратура – гр. Тетевен, затова че на
02.08.2020 г. в гр. Тетевен, област Ловешка, са отправени закани с убийство
на Н. ЦВ. Ц. и това заканване е възбудило у същия основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК.
Освен това от тях се установява, че с договор за наем на недвижим имот
от 01.11.2019 г./л. 25 от ДП/ сключен между Ц.,ЕГН ..........................., в
качеството му на наемодател и А.У. У,ЕГН ............................ , в качеството му
на наемател му бил предоставен за временно и възмездно ползване недвижим
имот, представляващ ливада и незавършена постройка на един етажа ,
находящи се в м.Гечовото на гр. Тетевен. Размерът на наемната цена бил 50
лева, като договорът бил сключен за една година с начало 01.11.2019 г. с
клауза да бъде продължен след изтичане на срока с двустранен подписан
анекс към настоящия. Съгласно т. 3. 5 от същия наемателят няма право да
извършва промени в архитектурния план на сградата и отделните
реконструкции без писмено съгласие на наемодателя.
В показанията си Ц. посочва, че баща му притежавал ливада в
местността „Гечово“ № 57, като преди 1989 г. същата се ползвала от
семейство Уи, за да гледат животни, като същите започнали незаконен
строеж. Излага,че след тази година след решение по гражданско дело
ливадата била върната и бил замразен строежа. През 2013 г. бащата на Ц.
сключил договор за наем на ливадата, който според него бил подписан от
И.У, като в последствие бил подписан и посочения по-горе договор. Сочи,че
на 02.08.2020 г. той и семейството му отишли до имота и установили, че има
голяма купчина тухли, струпани пред постройката , като от едната страна
били отлети две бетонни колони. В този момент в пристройката спял И.У. Ц.
го събудил и го попитал за тухлите и колоните, като му казал, че договора
трябва да се прекрати при това положение и същия да напусне имота. Това
довело до изпадане в ярост на И.У ,който започнал да ругае и крещейки му
заявил „Веднага напуснете мястото и си тръгвайте, защото в противен
случай, а ще те разцепя на две“, след което тръгнал към пристройката. Тези
действия станали в присъствието на съпругата на Ц.- И.А. и синът му Н.Ц. на
12 години. Според жалбоподателят всички се изплашили, качили се в лекия
автомобил и потеглили, като от този случай никой не е ходил до имота, от
страх И.У да не изпълни заканата си. В подкрепа на показанията на Ц. са тези
на неговата съпруга, свидетелката И.А..
От своя страна в показанията си И.У. твърди, че с брат си, А.У., с който
живеят в имота са направили колони на къщата, за да не падне, тъй като е в
„не добро състояние“. Излага, че на 02.08.2020 г. в имота дошъл Ц. ,с когото
брат му бил сключил договор за наем за същия и започнал да се кара. Двамата
са се спречкали, като И.У. му казал да си ходи ,тъй като не иска да се
разправя с него и същия си тръгнал. Сочи, че са му се извинили и Ц. заявил,
2
че няма повече проблеми и ще идва, за да поднови договора за наем. В тази
връзка са и показанията на свидетеля А.У..
В чл. 243 ал. 5 от НПК са очертани рамките, в които може да се
произнесе съда, а именно обосноваността и законосъобразността на
Постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Съобразявайки посочената правна норма и изложеното по-горе
настоящата инстанция приема, че в конкретния казус е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правата на
жалбоподателя и същото е допуснато при събирането и проверката на
доказателствения материал. Настоящата инстанция споделя посоченото от
решаващия съд по отношение на Тълкувателно решение № 53/18.09. 1989 г.,
по н.д. № 47/89 г. , ОСК на ВС на РБ. Относим към настоящия казус е факта,
че са налице противоречия между показанията на свидетелят Ц. и съпругата
му от една страна, с тези на показанията на свидетеля И.У. от друга. Същите
са съществени и са свързани с установяване на обективната истина по делото,
а именно налице ли е състава на престъплението по чл. 144 ал. 3 от НК. За
изясняването им е следвало да бъде извършена очна ставка между Ц. и И.У. и
между Ц.а и И.У.. Настоящата инстанция не споделя приетото от решаващия
съд, че Ц. и семейството му е следвало да видят „къде точно отива У, дали е
взел нещо в ръцете си, дали се е върнал на място на срещата с жалбоподателя“
и с оглед на това да се извърши преценка дали е налице извършено
престъпление или не. В показанията си У не отрича, че той и Ц. са се
скарали, но сочи само, че му е казал да си ходи. По делото не е изяснен и
факта, какви са били взаимоотношенията между Ц. и У преди 02.08.2020 г.,
имало ли е между тях конфликти и защо същият е помислил при отправените
от последния думи ,, ….тръгвайте, защото в противен случай ще ви разцепя
на две“ , че може да осъществи заканата си.
При горните съображения съдът приема, че е несъотносимо в
настоящия казус позоваване на решение № 98/2014 г. на Окръжен съд – гр.
Ловеч, което е постановено при друга фактическа обстановка.
При горните факти и съобразявайки посоченото в жалбата на Ц. и
показанията на Ц.а, че са имали намерение в поземления имот да поставят
каравана , но се притесняват за живота си, тъй като по нейно мнение „ братята
са отмъстителни“ и това към настоящият момент е невъзможно , съдът
приема, че не е изследвано доколко не са налице данни за друго
престъпление.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че Определение №
47/18.03.2021 г., постановено по ЧНД № 56/2021 г., с което Тетевенският
районен съд, втори наказателен състав е потвърдил Постановление от
10.02.2021 г. на Районна прокуратура – гр. Ловеч, ТО – Тетевен, с което на
основание чл. 243 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК е прекратено
наказателното производство № 227/2020 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен
за престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК, следва да бъде отменено като
3
незаконосъобразно, както и Постановление от 10.02.2021 г. на Районна
прокуратура – гр. Ловеч, ТО – Тетевен. Делото следва да се върне на Районна
прокуратура – гр. Ловеч, ТО – Тетевен за изпълнение на указанията по
приложение на закона, дадени в обстоятелствената част на определението.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 47/18.03.2021 г., постановено по ЧНД №
56/2021 г., с което Тетевенският районен съд, втори наказателен състав е
потвърдил Постановление от 10.02.2021 г. на Районна прокуратура – гр.
Ловеч, ТО – Тетевен, с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 във връзка с чл.
24 ал. 1 т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство № 227/2020 г.
по описа на РУ на МВР – Тетевен за престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК, като
незаконосъобразно.
ОТМЕНЯ Постановление от 10.02.2021 г. на Районна прокуратура – гр.
Ловеч, ТО – Тетевен, с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 във връзка с чл.
24 ал. 1 т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство № 227/2020 г.
по описа на РУ на МВР – Тетевен за престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – гр. Ловеч, ТО – Тетевен за
изпълнение на указанията по приложение на закона, дадени в
обстоятелствената част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4