№ 19159
гр. София, 08.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110116670 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 2008685/27.05.2020г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 25130632/18.09.2020г. на СРС, подадена от Л. Д. С. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД.
Първоначално по исковата молба е образувано гр.д. № 19618/2020г. на СРС, 165
състав, по което, след размяна на книжа, съдът е квалифицирал заявените претенции като
такива по чл. 439 ГПК /Определение № 136737/30.07.2020г., л. 19-20/, и съобразно това е
разпределил доказателствената тежест и разгледал делото. С Решение №
20000719/04.01.2021г. предявените искове са отхвърлени, като съдът изрично е посочил в
решението си /л.111/, че се касае за претенция по чл. 439, ал. 1 ГПК. Решението е оспорено
пред въззивната инстанция. С Определение № 260155/07.01.2022г. по в.гр.д. № 2494/2020г.
на СГС, ГО, III Б въззивен състав, решението е отменено. Съдът е приел, че, с оглед
изложените в него мотиви за липса на правен интерес от предявените искове, се касае
реално за определение по чл. 130 ГПК, наименовано решение, което по същество е
неправилно. В определението въззивния съд изрично е посочено, че предявените искове са с
правна квалификация по чл. 439, ал. 1 ГПК /л.30-гръб, в.гр.д. № 2494/2021г. на СГС/, като за
ищцата е налице правен интерес от предявяването им, а производството не е недопустимо,
поради което делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия, а с Определение от 23.02.2022г. по същото въззивно дело е разяснено, че
първоинстанционният съд следва да се произнесе с решение по същество, съдържащо
мотиви по спора. С Определение № 20036463/17.05.2022г. по гр.д. № 19618/2020г. на СРС,
165 състав, е съставен наново доклад по делото, като исковете са квалифицирани по чл. 439
ГПК. Делото е насрочено за разглеждане в публично съдебно заседание. С Решение №
20048046/14.07.2022г. исковете отново са отхвърлени. На първата страница от това
първоинстанционно решение /л. 139/ изрично е посочено, че се касае за производство по чл.
124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК. Срещу решението е подадена въззивна жалба, като е образувано
в.гр.д. № 9426/2022г. на СГС. С Решение № 1124/27.02.2024г. по в.гр.д. № 9426/2022г. на
СГС, ГО, II-в възз.с-в, първоинстанционното решение е обезсилено. В мотивите на
въззивното решение /л. 36/ е констатирано, че първоинстанционният съд е приел правна
квалификация на иска по чл. 439 ГПК, а е изложил мотиви за недопустимост на спора.
Малко по-надолу на същата страница обаче въззивният съд е изтъкнал, че правилната
правна квалификация на иска е по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439, ал. 2 ГПК. По-нататък в
решението си въззивният съд, аргументирайки наличието на правен интерес от иска /л. 37/, е
посочил, че ищцата има правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск
1
по чл. 124, ал. 1 ГПК при отчитане на ограничението, установено с чл. 439, ал. 2 ГПК. В
заключение въззивният съд приема /л. 37/, че районният съд е дал неправилна правна
квалификация на претенцията като такава по чл. 439 ГПК, вместо по чл. 124, ал. 1 вр. чл.
439, ал. 2 ГПК и същевременно не е разгледал и релевантните за спора факти. В
постановеното във връзка с искане за корекция на индекса за резултат от инстанционен
контрол Определение от 12.03.2024г. по в.гр.д. № 9426/2022г. на СГС, ГО, II-В възз.с-в, е
отбелязано, че правилната правна квалификация на иска е по чл. 124, ал. 1 ГПК при
ограничението, установено с чл. 439, ал. 2 ГПК.
При връщането за ново разглеждане на районния съд делото е образувано като гр.д.
№ 16670/2024г. на СРС и разпределено за разглеждане на 173 състав на I ГО. От изложения
по-горе начин на различно формулиране на действителната правна квалификация на иска
като цифрово изражение първоинстанционният съдебен състав е приел, че е налице неяснота
относно начина, по който следва да изпълни волята на въззивния съд да разгледа наново
производството по делото, а именно – съобразно каква конкретна правна квалификация на
иска като цифров израз следва да стори това. Изясняването на този въпрос е преценено като
важно с оглед елиминирането на възможността да бъде постановен съдебен акт по същество
на спора, който да бъде евентуално счетен за недопустим и обезсилен поради дадена
неправилна като цифров израз правна квалификация на иска. Затова с Разпореждане №
59136/21.04.2024г. съдът е отправил до Софийския градски съд искане за тълкуване
съобразно изложеното по-горе. С разпореждане от 24.04.2024г., обективирано на
съпроводителното писмо на л.6 от делото, съдията-докладчик от въззивния съд е преценил,
че волята на съда е ясна, като е разпоредил делото да се върне обратно.
При това положение, доколкото начинът, по който следва цифровото да се
квалифицира правната квалификация на предявените искове, с оглед мотивите на
въззивното решение, остава неясен, а искането за тълкуване е отхвърлено, то настоящият
съдебен състав приема, че следва да квалифицира исковете по начина, по който е посочил
въззивния съд на л. 36-37 от Решение № 1124/27.02.2024г. по в.гр.д. № 9426/2022г. на СГС, а
именно – чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на:
Дата: 11 юни 2024г.
Час: 10:20
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищцата Л. Д. С. чрез адв. М. П. – АК-София, е предявила срещу ответника
„Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 2
ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 2267,77 лева, представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода м.11.2011г.-м.04.2013г., 361,44 лева за лихва за забава за периода
31.12.2011г.-23.05.2014г. и 374,60 лева за съдебни разноски, за които по ч.гр.д. №
32004/2014г. на СРС на 23.01.2015г. бил издаден изпълнителен лист и за събирането на
които било образувано изп.д. № 20158630400504 на ЧСИ № 863 – Сия Халаджова. Твърди,
че вземанията са погасени по давност след издаването на изпълнителния лист, а
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк.
Надя Кисьова е подал Отговор на исковата молба, вх. № 5080623/25.06.2020г. на СРС, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва вземанията да са погасени
по давност, съответно изпълнителното производство да е прекратено поради перемпция.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
отрицателните установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 2 ГПК
е за ответника (кредитор и взискател по изпълнителното дело). Същият следва при
условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които
обуславят дължимостта на претендираните от него суми, включително обстоятелства,
довели до спиране/прекъсване на давността. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи
фактите и обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу
дължимостта на вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства като относими,
допустими и необходими за решаване на делото.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Ако същата не стори
това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за
връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако
електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или
несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало
адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага
се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
3
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от
процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално
съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на
спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде
намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За
връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423,
0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните , че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4