Р
Е Ш Е Н И Е
№
260325 / 14.10.2020г.
гр. Перник, 14.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на седемнадесети септември, две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02211 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 КТ от
Р.И.П., с ЕГН: **********, чрез пълномощника й адв. Р.М. - ПАК, срещу „ЖИЛФОНД“
ЕООД, с ЕИК: *********, с които се иска да бъде признато за незаконно и
отменено уволнението на ищцата, последната да бъде възстановена на заеманата от
нея длъжност и ответника да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за
оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение.
В исковата молба се посочва, че между
ищеца и ответното дружество е било налице трудово правоотношение по силата на
трудов договор от 28.09.1981г., като през годините е заемала различни
длъжности. С последното допълнително споразумение, подписано от страните на
23.01.20202г., ищцата е била назначена на длъжност „Магазинер“. Със Заповед №
48/29.04.2020г., в сила от 30.04.2020г., издадена от управителя на ответното
дружество, трудовия договор на ищцата е бил прекратен на основание чл. 328 ал.
1 т. 3 КТ, а именно: с предизвестие при намаляване обема на работата. Ищцата
счита, че уволнението й е незаконосъобразно, тъй като не е спазен реда за
предварителна закрила преди уволнението, предвиден в чл. 333 КТ, както и че не е налице намаляване обема на
работата. Това обстоятелство обосновава и претенцията й за обезщетение в размер
на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без
работа поради това уволнение за период от 6 месеца. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество, чрез пълномощника му адв. И.М. –
ПАК, е депозирало писмен отговор, в който заявява, че не оспорва предявените
искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, респ. намира
същия за основателен, поради и което прави признание на същия. Досежно исковата
претенция за изплащане на обезщетение поради оставане без работа, ответника
намира същото за неоснователно по размер.
В
съдебно заседание, ищеца, представляван от пълномощника си, поддържа исковете така,
както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им. Ответникът,
чрез процесуалния си представител, пледира за решение съобразно признанието на
главния иск, както и уважаване на акцесорния иск за присъждане на обезщетение
до размера, установен чрез изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед извършеното от ответното дружество признание
на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ и съгласно член 237, ал. 1 ГПК
съдът постановява решение при признание на иска. Решението на съда не се
мотивира съгласно член 237, ал. 2 ГПК като е достатъчно да се укаже, че то се
основава на признанието на иска.
По основателността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ
вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение съдът намира следното:
За присъждане на обезщетение поради оставане без
работа следва да бъде уважен искът за признаване уволнението за незаконно и
неговата отмяна, ищецът да докаже, че е останал без работа за периода, за който
претендира обезщетение, но не повече от 6 месеца, и ищецът да докаже размера на
този иск, като установи размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
пълен работен месец преди уволнението. Фактът на оставане без работа следва да
се докаже със съответен официален документ, като такъв е представен с исковата
молба – заверено копие на трудова книжка на ищцата и извършена в съдебно
заседание на 13.08.2020г. констатация на същата, от която се установява, че до
тази дата ищцата не е започнала работа при друг работодател. Доколкото, обаче,
писмените доказателства обхващат периода до приключване на делото, то
претенцията периода след тази дата, следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
От ответника е направено възражение за прихващане на
сумата, получена от ищцата като обезщетение с обезщетението, което й се следва
за оставане без работа. Възражение за прихващане, което е надлежно
упражнено от работодателя, може да се уважи безусловно само между обезщетението
при незаконно уволнение /чл.225, ал.1 и 2 КТ/ и обезщетенията при уволнение
поради неспазено предизвестие /чл.220, ал.1 КТ/. Обезщетенията при уволнение в
случаи като настоящия, подлежат на връщане, респ. на прихващане, с
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, тъй като и двете вземания
обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения, а именно -
оставането му без работа. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика-
Р 88- 2010- ІІІ г.о., Р 770- 2010- ІІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на
чл.290 ГПК и имащи задължителен характер за съдилищата съгласно ТР № 1/2009 г.
на ОСГКТК.
От
приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, на последната, от
страна на ответника, е изплатено обезщетение в размер на 828,38 лева, от които
през м. Април 2020 г. са изплатени 43,60 лева и през м. Май 2020г. са изплатени
784,78 лева.
От
заключението на вещото лице се установява още, че размерът на обезщетението за
исковия период – 30.04.2020г. до 30.10.2020г. е в размер на 4970,28 лева,
изчислен на база БТВ за м. Март 2020г. – в размер на 828,38 лева. Установява се
още, че размера на обезщетението за периода от 30.04.2020г. до 17.09.2020г.
(датата на приключване на съдебното дирене) възлиза на 3826,37 лева, като след
прихващане на изплатеното от ответника обезщетение в размер на 828,38 лева,
размера на дължимото се възнаграждение възлиза на 2997,99 лева.
С оглед на изложеното, възражението на ответното
дружество за извършване на прихващане е основателно и следва да се уважи.
Поради основателността на възражението за прихващане, предявеният иск за
заплащане на обезщетението за оставане без работа ще се уважи до размера на 2997,99
лева, като до пълния предявен размер от 5600,28 лева ще се отхвърли като
неоснователен.
По
разноските:
При този изход
на спора разноски се дължат на страните по съразмерност.
Ищецът е доказал разноски в размер на 600.00 лева за
адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от предявените искови
претенции, на същия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 321,20 лева.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника за прилагане на хипотезата
на чл. 78 ал. 2 ГПК, доколкото ответникът с поведението си е станал причина за
завеждане на настоящите искови претенции.
С оглед отхвърлената част от исковете, на ответника се
следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 160,60 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 и чл.
1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените
искове в общ размер на 179,92 лева и 100.00 лева разноски за ССЕ.
С оглед гореизложеното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението
на Р.И.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, извършено със Заповед за
прекратяване на трудов договор № 48/29.04.2020г. на управителя на „Жилфонд”
ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Св.
Св. Кирил и Методий” № 21, с която трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда, ЗА
НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р.И.П., с ЕГН: **********,
с адрес: *** на заеманата преди уволнението работа – „магазинер” в „Жилфонд”
ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Св.
Св. Кирил и Методий” № 21.
ОСЪЖДА „Жилфонд” ЕООД,
с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 2997,28 лева,
представляваща дължимо обезщетение на основание чл. 225, ал. 1
от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 30.04.2020г.
до 17.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба – 26.05.2020г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 321,20 лева заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 5600,28 лева, като погасен поради уважено
възражение за прихващане в размер на 828,38 лева и недоказан и неоснователен в
останалата му част.
ОСЪЖДА Р.И.П., с ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Жилфонд”
ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Св.
Св. Кирил и Методий” № 21 разноски по съразмерност, съобразно отхвърлената част
от исковете, в размер на 160,60 лева .
ОСЪЖДА „Жилфонд” ЕООД,
с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий” № 21 да заплати полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС сумата от 279,92 лева, представляваща държавна такса
върху уважените искове и разноски за ССЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок датата на обявяването
му – 16.10.2020г., съгласно чл. 315 ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: