О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 139
гр. П., 24.02.2020 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като
постави на разглеждане гр.д. № 270/19 г.
по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от „Ч. Е. Б.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от Л. В. и К. К., чрез адв. П.И. от САК, преупълномощена от
Адвокатско съдружие „С., Д.и партньори“, със
съдебен адрес:***, тел. 02/8372111 срещу Т.З.К. с посочен в исковата
молба адрес: гр. ****, с постоянен и настоящ адрес:***, за установяване
съществуване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 974/2018 г. по описа на ПпРС, за сумата
267.50 лв. – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода 19.01.2018 г. – 19.05.2018 г., сумата 9.76 лв. – лихва за забава за
периода 29.03.2018 г. – 04.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. С исковата молба се претендира и
присъждане на разноски в заповедното и в исковото производство.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени
искания за прилагане на ч.гр.д. № 974/2018 г. по описа на ПпРС и за допускане
на съдебно-икономическа експертиза.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК
не е подаден писмен отговор от ответника, не е изразено становище по
предявените искове, не са оспорени представените с исковата молба документи, не
са представени писмени доказателства, не са направени доказателствени
искания.
Съдът
намира, че предявените искове са допустими, родово подсъдни на районен съд и
местно подсъдни на Районен съд – П..
Съдът прецени,
че приложените към исковата молба писмени доказателства са относими, допустими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да бъдат допуснати.
Следва да бъде
уважено доказателственото искане на ищеца и да бъде приложено ч.гр.д. №
974/2018 г. по описа на ПпРС.
Следва да бъде
допусната поисканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на поставените с исковата молба въпроси.
Следва да бъде
насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да
им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора.
Следва да бъде
изготвен и съобщен на страните проектът за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 25.03.2020 г. – 9.30
ч., за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени
доказателства:
– заверени копия на: справка за
консумация на клиенти; фактура № **********/28.05.2018 г.; фактура №
**********/26.04.2018 г.; фактура № **********/27.03.2018 г.; фактура №
**********/25.02.2018 г.; справка за консумация на клиенти; справка – извлечение
за възникнали задължения и постъпили плащания; Общи условия та договорите за
продажба на ел. енергия на „Ч. Е. Б.“ АД; лицензия за доставка на ел. енергия
от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г., издадена от ДКЕВР.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 974/18 г. по описа на
Районен съд – П. към настоящото дело.
ДОПУСКА съдебно-икономическа експертиза, която да бъде
изготвена от вещото лице Д. С. М. – икономист – счетоводител от с. М., общ. П.,
при възнаграждение – 130.00 лв., вносими от ищцовата страна в 3-дневен срок от
получаване на съобщението за това, със задача: след като се запознае с
писмените доказателства по делото и след справка в счетоводството на ищцовата
страна, да отговори на следните въпроси:
1. Редовно ли
е водено счетоводството на „Ч. Е. Б.“ АД?
2. Отразени ли
са в счетоводството на „Ч. Е. Б.“ АД
задълженията на ответника за плащане на посочените в исковата молба фактури?
3. Отразено ли
е в счетоводството на ищеца извършено от ответника плащане на посочените в
исковата молба и приложени към нея фактури? При наличие на плащане, в какъв
размер е то и за коя фактура се отнася?
4. Има ли открита партида в счетоводството на
ищеца за ответника, която да отразява извършеното снабдяване с ел. енергия на
длъжника, има ли данни за предходни плащания по издадени от дружеството
фактури?
5. Какъв е
размерът на дължимата сума от ответника по делото по всяка една от фактурите,
приложени към исковата молба и какъв е общият размер на главницата по всички
фактури?
6. Какъв е
размерът на дължимата лихва за забава по всяка една фактура за периода от
датата, следваща падежа на всяко едно от задълженията до датата на издаване на
справката за възникнали задължения – 04.09.2018 г., както и какъв е общият
размер на лихвата за забава?
7. Какъв е
общият размер на задължението на ответника към ищеца, включващо сбора от
главниците по всяка една фактура, сбора
на дължимата лихва за забава по всяка една от фактурите за периода от датата,
следваща падежа на всяко едно от задълженията до 04.09.2018 г.
Вещото лице ДА СЕ ПРИЗОВЕ за датата на
с.з. с поставената
му задача, СЛЕД представяне от ищцовата страна на доказателства за
платено възнаграждение за изготвяне на експертизата.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА
ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищцовото
дружество
чрез пълномощник твърди в исковата молба, че се е намирало в облигационни правоотношения с ответника, регулирани от ОУ
на договорите за продажба на ел. енергия на „Ч. Е. Б.“ АД. Съгласно посочените
общи условия ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка на ел.
енергия до имота на ответника за периода 19.01.2018 г. – 19.05.2018 г.,но
последният не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия по
издадените фактури.
Твърди, че
ищецът е доставчик на ел. енергия на обособена територия, определена в
Приложение № 1 към Лицензия за доставка на ел. енергия от доставчик с последна
инстанция и за горепосочения период е доставял на Т.З.К. ел. енергия до
електроснабден имот, находящ се в гр. Брегово, общ. Брегово, ул. „Христо
Смирненски“ № 4, с ИТН 310226209158, за което са издадени следните фактури:
- фактура №
**********/28.05.2018 г. на стойност 5.08 лв. за периода 20.04.2018 г. –
19.05.2018 г.;
- фактура №
**********/26.04.2018 г. на стойност 58.90 лв. за периода 21.03.2018 г. –
19.04.2018 г.
- фактура №
**********/27.03.2018 г. на стойност 82.02 лв. за периода 18.02.2018 г. –
20.03.2018 г.;
- фактура №
**********/25.02.2018 г. на стойност 121.50 лв. за периода 19.01.2018 г. –
17.02.2018 г.;
Твърди, че
задълженията по посочените фактури са изискуеми на основание ОУ на ищцовото
дружество, съгласно които абонатът разполага с 10-дневен срок за плащане на
задълженията за консумирана ел. енергия,
през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането
на посочения срок – и годно за принудително изпълнение. Твърди, че съгласно ОУ
неполучаването на съобщение за издадената фактура не освобождава потребителя от
задължението да плати в срок дължимата
сума.
Твърди, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.
№ 974/2018 г. по описа на Районен съд – П., по което е издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е възразил, което обуславя правния интерес от
предявяване на иск за установяване съществуването на вземането.
Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 267.50 лв. – главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода 19.01.2018 г. –
19.05.2018 г., сумата 9.76 лв. – лихва за забава за периода 29.03.2018 г. –
04.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението. Претендира присъждане на разноски в заповедното и в исковото
производство.
В едномесечния срок по чл. 131,
ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника, не е изразено
становище по предявените искове, не са оспорени представените с исковата молба
документи, не са представени писмени доказателства, не са направени
доказателствени искания.
Правната квалификация на предявените искове
е по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Няма права и
обстоятелства, които да се признават.
Няма
обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
Ищецът носи тежестта да докаже наличието на
съществуващо валидно правоотношение
между страните, породено от договор за продажба на ел. енергия, по който ищецът
е доставчик, а ответникът – купувач, че ищецът е изправна страна по
правоотношението, т.е. изпълнил е точно задълженията си, като е доставил ел.
енергия на ответника в конкретно посочения обект на потребление за
претендирания период и в посочените във фактурите стойности.
Ответникът, в
случай, че направи такива, носи тежестта да докаже правопогасяващите и
правоизключващите си възражения против правата на ищеца.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ: