Р Е Ш Е Н И Е
№ 260237/22.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3729 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.“ ЕООД
срещу Наказателно постановление № 23-0000582/12.06.2020 г., издадено от и.д.
директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на въззивното дружество на основание чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от
ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на
500,00 лв.
Въззивното дружество „К.“ ЕООД излага съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено
е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивната страна „К.“ ЕООД чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П.Д. представя писмени бележки, в
които развива доводи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ не изпраща законен или процесуален представител. В
съпроводителното писмо към административнонаказателната
преписка е изразено становище за неоснователност на възраженията на въззивното дружество. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на възнаграждението, претендирано от въззивната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
При
извършена проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните
преводи, Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на тях
подзаконови нормативни актове контролните органи на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна установили, че въззивното
дружество е престанало да отговаря на изискваният за финансова стабилност,
поради което и на основание чл. 107, ал. 1 вр. чл.
106а, ал. 1, т. 6, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 106а, ал. 2,
т. 5 от ЗАвтП е издадена заповед № РД-14-3528/02.12.2019 г. на началника на
ООАА – гр. Варна, с която е наложена принудителна административна мярка
временно спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен превоз
на пътници или товари чрез отнемане на 3 броя заверени копия към лиценз № 14078
на основание чл. 106а, ал. 2, т. 5 ЗАвтП. На превозвача бил даден срок от седем
дни, считано от датата на връчване или съобщаване на заповедта, за връщане на
издадените заверения копия към лиценза.
На
03.12.2019 г. св. Б.Г. *** провел разговор с пълномощника на въззивното дружество И.Ж. на тел. **********, на който
съобщил, че е издадена заповед № РД-14-3528/02.12.2019 г. на началника на ООАА
– гр. Варна, с която временно се прекратява дейността на превозвача „КИС -15“
ЕООД. В телефонния разговор пълномощникът на въззивното
дружество е уведомен, че в седемдневен срок от уведомяването може да получи
заповедта в ООАА – Варна, както и че ако не я получи в указания срок, същата ще
се счита връчена с изтичането на седемдневен срок.
Поради
това, че в седемдневен срок от известяването за издадената заповед за прилагане
на ПАМ в РДАА – гр. Варна не се е явил представител на въззивното
дружество и не е върнато издаденото заверено копие към лиценз за международен
автомобилен превоз на товари № **********, бланка с перфо
№ 240572, А.С.К. – старши инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, съставил на 05.05.2020 г.
акт за установяване на административно нарушение, който бил връчен на
упълномощен представител – И.Г.Ж..
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството не е
депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 12.06.2020 г. и.д.
директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно
постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Б.Г.Г., и писмени доказателства: заповед на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията; 2 бр. справки от програма
Лицензи на ИААА; извлечение от Търговски регистър; заповед за прилагане на ПАМ;
заповед на изпълнителния директор на ИААА; копие на писмо за предаване на копия
на лицензи; протокол за проведено известяване и справка за нарушител по правно
основание.
Съдът
кредитира свидетелските показания на св. Б.Г.Г. като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства.
Съдът
кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите
поотделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е
надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Въпреки липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения, съдът намира, че наказателното постановление
е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:
На първо място актосъставителят е приел, че нарушението е извършено на
11.12.2019 г., т.е. след изтичането на седемдневният срок, в който превозвачът
е бил длъжен да върне заверено копие към лиценз за международен автомобилен
превоз на товари № **********, бланка с перфо №
240572. Актосъставителят е направил фактически
изводи, че превозвачът е бил уведомен за задължението си чрез протокол за
проведено известяване с рег. № РД – 14 – 3528/1/03.12.2019 г. на упълномощеното
лице И.Г. Ж.. Следователно на актосъставителя на адмиистрацията
на РДАА – Варна е било известно още на 11.12.2019 г., че превозвачът не е
върнал в срок до 10.12.2012 г. заверено копие към лиценз за международен
автомобилен превоз на товари № **********, бланка с перфо
№ 240572.
Съобразно изискването на чл.
34, ал. 1 ЗАНН административнонаказателно
производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. Тази разпоредба предвижда два
давностни срока за административнонаказателно
преследване - тримесечен и едногодишен. Първият срок започва от деня, в който
органът, който е овластен да състави акта, е узнал
кой е нарушителят. Бездействието на този орган повече от три месеца от
откриване на нарушението е пречка за съставяне на акта - изключва отговорността
на нарушителя. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК.
Съгласно задължителното за
съдилищата тълкуване, дадено в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на Върховния административен съд, „давността е период от време,
определен в закон, с изтичането на който титулярят на едно право губи
предоставената му от закона възможност да го осъществи. В гражданското право са
познати институтите на погасителната и придобивната
давност, като общото между тях е, че те са юридически факти от рода на
юридическите събития - периоди от време, с изтичането на които правната норма
свързва определени правни последици. В наказателното право давността е само
погасителна и е свързана с два признака: позитивен - изтичане на установен от
закона срок от време след довършване на деянието или влизане в сила на
присъдата, и негативен - пасивност от страна на надлежните органи за изпълнение
на наказанието. Давността се прилага служебно, като държавата губи своето
материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му
наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред
прави наказателното производство недопустимо“.
В
настоящия случай органът, овластен да състави АУАН, е
узнал за нарушителя на 11.12.2019 г., когато се твърди, че е извършено
нарушението. Следователно същият е имал задължение да състави АУАН в срок до
11.03.2020 г. Въпреки това актът за установяване на процесното нарушение е
съставен на 05.05.2020 г.
Предвид изразеното от
въззивната страна искане за прилагане на давността и изтичане на законоустановения за това срок, съдът намира, че на
основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 334, т. 4 НПК
наказателното постановление следва да бъде отменено, а административнонаказателното
производство прекратено (в този смисъл са решение № 385/21.09.2010 г. по н. д.
№ 363/2010 г. на II н.о., ВКС и решение № 127/2017 г. по н. д. № 582/2017 г. на
III н.о., ВКС).
С оглед задължението на съда
за извършване на цялостна съдебна проверка за законосъобразност на
наказателното постановление, съдът намира, че следва да изложи съображения за
обективната съставомерност на нарушението. В този
смисъл е решение, постановено по касационно
административно дело № 137/2019 г.
по описа на Административен съд – Варна.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 03.12.2019 г. упълномощен представител на въззивното дружество е известен за издадена заповед за
прилагане на принудителна административна мярка, с която временно се прекратява
дейността на превозвача. От представения протокол за проведено известяване не
се установява представителят на въззивното дружество
да е уведомен за цялостното съдържание за заповедта, включително и за
задължението да бъдат върнати издадените копия към лиценза за международен
автомобилен превоз. Действително такова задължение следва по силата на закона,
а именно чл. 106а, ал. 2, т. 5 вр. чл. 106а, ал. 1,
т. 6, б. „в“, предл. 1 ЗАвтПр,
но контролните органи не са удостоверили, че са известили представителя на въззивното дружество с цялото съдържание на заповедта,
както и с нейното правно основание. Нещо повече – представителят на въззивното дружество е уведомен, че временно се прекратява
дейността на превозвача. Терминът „прекратява“
е непрецизен и несъответстващ на терминологията, използвана в чл. 106а, ал. 1,
т. 6, б. „в“, предл. 1 ЗАвтПр,
съгласно която разпоредба за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране на дейността на превозвача по
извършване на обществен превоз на пътници или товари, когато превозвачът е
престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност – до отстраняване
на несъответствието, но не повече от три месеца. Превозвачът е бил лишен от
възможността да разбере каква принудителна административна мярка му е наложена,
а на следващо място и какви са били неговите задължения по закон във връзка с
издадената заповед за прилагане на ПАМ.
Наред с това съдът намира,
че нарушението не е извършено на 11.12.2019 г., доколкото със съобщаването за
издадената ПАМ за въззивното дружество не е започнал
да тече предоставения от административния орган седемдневен срок за връщане на
издадените копия към лиценза за международен обществен превоз на товари. Това е
така, тъй като в издадената заповед за прилагане на ПАМ е посочено, че срокът
за връщането на издадените копия на лицензи започва да тече от връчването или
съобщаването на заповедта. По делото не са налице доказателства заповедта да е
връчена на упълномощен представител на въззивното
дружество или за нейното надлежно съобщаване. Действително съгласно чл. 18а,
ал. 7 от АПК съобщаването може да се
извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или
съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице,
като съгласно изр. 2 писменото удостоверяване се прилага към преписката или
делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в
7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. Въпреки това
по делото не са налице доказателства за наличието на писмено разпореждане на
административния орган за устно съобщаване на заповедта. На второ място не са
налице доказателства съдържанието на акта да е съобщено на представителя на въззивното дружество. На трето място дори и да се приеме,
че е налице надлежно устно съобщаване по смисъла на чл. 18а, ал. 7 от АПК, то
съдът намира, че седемдневният срок за връщане на издадените копия на лиценз за
международен автомобилен превоз на товари е започнал да тече след изтичане на
седемдневния срок за получаване на заповедта, т.е. от деня, в който заповедта
се е считала за връчена. Ако се приеме, че предвид надлежното устно съобщаване
за издадения административен акт, срокът за получаването на последния е изтекъл
на 10.12.2019 г., на следващия ден е започнал да тече срокът за връщане на
издадените копия на лиценз за международен автомобилен превоз на товари. Т.е.
нарушението е извършено на 18.12.2019 г. Поради това че на 11.12.2019 г. въззивното дружество не е осъществило от обективна страна
състав на нарушение по чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от ЗАвтПр,
наказателното постановление е издадено при още едно нарушение на материалния
закон, което е основание за неговата отмяна.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззивната
страна, която претендира присъждането юрисконсултско
възнаграждение. С оглед разпоредбите на
чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН, чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
и предвид участието на представляващия въззивното
дружество юрисконсулт в изготвянето на въззивната жалба, изготвянето на писмени
бележки и в съдебно заседание, съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в
размер на по 120,00 лв.
Доколкото Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
– Варна е част от специализираната администрация на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, възнаграждението следва да бъде платено от
изпълнителната агенция.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 23-0000582/12.06.2020 г., издадено от и.д. директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, с което на „К.“ ЕООД на основание чл.
104з, ал. 2, пр. 1 от ЗАвтПр е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 лв. и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното
производство.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление *** сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева),
представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: